Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

гр. Плевен, 18.09.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 588/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.М. *** срещу Решение №517 от 18.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 653/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № Пл-1-СЗР-5 от 20.02.2015 г. на Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район, с което на основание чл.232 ал.1 т.2 от Закона за устройство на територията на С.Г.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 183 ал.2 от ЗУТ – затова, че в качеството си на длъжностно лице – ВрИД главен архитект на Община Плевен е издал Разрешение за строеж № 380/04.11.2014 г. за “Пристройка към гараж № 12” с административен адрес град Плевен, ул.”Ангел Кънчев” №22, УПИ ІV, кв. 144 по плана на гр.Плевен, с идентификатор 56722.660.813, без да изиска декларация – съгласие от всички етажни собственици, тъй като пристройката е същевременно и пристрояване към жилищна сграда в режим на етажна собственост, като е доказана липсата на декларация – съгласие нотариално заверена от А. Г. Н., собственик на обект в жилищната сграда.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото разпоредбата на чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ дава компетентност на Началника на ДНСК само по отношение на строежи от първа до трета категория, а разрешението за строеж е по отношение на строеж – пета категория, като за нарушения при тази категория строеж е компетентен кметът на общината. НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени елементите от състава на нарушението, липсва и дата, на която същото е извършено. Тези реквизити липсват и в АУАН, в нарушение на чл.42 т.2 и т.3 от ЗАНН. Счита, че посочването като нарушена разпоредбата на чл.183, ал.2 от ЗУТ в АУАН не е достатъчно, за да се приеме, че е спазен чл.42 т.5 от ЗАНН. Твърди, че е отменил издаденото разрешение за строеж при условията на отзив, в качеството си на главен архитект, и поради това липсва виновно поведение. Иска да се приложи и чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени наказателното постановление, претендира разноски.

Ответника по касация – РДНСК Северозападен район, чрез юрисконсулт Л. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. АУАН и НП са издадени въз основа на влязла в сила заповед на Нач. на РДНСК-СЗР за отмяна на издаденото разрешение за строеж. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. Посочено е мястото на извършване на нарушението – Община Плевен, момента на извършването – датата на издаване на разрешението за строеж и датата на констатиране на нарушението. В НП са изложени мотиви, че актът за отмяна на издаденото разрешение за строеж от главния архитект е нищожен и затова не е породил правни последици и не е зачетен при ангажиране на административно-наказателната отговорност на главния архитект. Правомощието на Началника на РДНСК – СЗР за издаване на НП произтича от оправомощителна заповед на Началника на ДНСК, издадена на основание чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ за налагане на наказания за нарушения на разпоредбите по устройство на територията, каквото е допуснато от наказаното длъжностно лице – по чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ – издаване на разрешение за строеж за пристрояване на гараж в нарушение на чл. 183 ал.2 ЗУТ – без нотариално заверена декларация - съгласие от всички собственици в етажната собственост. Нарушението не е малозначително, защото събирането на данни за собствениците и заинтересуваните лица и доказателства за тяхното съгласие е основно задължение на главния архитект преди издаване на разрешение за строеж.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства, решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и преценка на събраните доказателства.

Районен съд – Плевен е достигнал до правилен и обоснован извод за доказаност на визираното нарушение, липса на допуснати процесуални нарушения и справедливост на наложеното наказание.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за липса на извършено нарушение, предвид последващия акт на главния архитект за отмяна на издаденото разрешение за строеж. Съдът е съобразил, че същият не е породил правни последици, поради факта, че главният архитект не разполага с материална компетентност да отменя собствените си актове по подадена жалба до компетентния орган – Началника на РДНСК, предвид специалната разпоредба на чл. 214а от ЗУТ, която изключва приложението на общите правила по чл. 91 ал.1 от АПК по отношение на обжалването на издадени разрешения за строеж.

В АУАН и НП е посочено мястото на нарушението – общинска администрация на Община Плевен, датата на извършване на нарушението – 04.11.2014г., която е датата на издаване на Разрешение за строеж № 380/04.22.2014г., подробно, ясно и точно са описани всички факти и обстоятелства, представляващи елементите от състава на соченото нарушение и имащи отношение към размера на наложеното наказание и отговорността. В този смисъл наказаното лице е могло да разбере в достатъчна степен обхвата на административно-наказателното обвинение и е имало възможност да се защити във всички етапи на процеса.

Безспорно доказано е, че арх. С.Г.М., в качеството си на длъжностно лице – ВрИД Главен архитект на Община Плевен е издал разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл. 183 ал.2 от ЗУТ за строеж „пристройка към гараж № 12”, представляваща същевременно пристрояване към жилищната сграда, в режим на етажна собственост, в която гаражът е ситуиран, като не е изискал декларации-съгласия с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици. Нещо повече, преди издаването на разрешението за строеж не е била изискана въобще справка от СГКК-Плевен за собствениците в сградата, към която се разрешава пристрояването. Приложена е декларация от етажните собственици, които са дали съгласието си за пристрояването на гаража, но законът изисква съгласие на всички, а не само на част от тях. Установено е, че липсва такова нотариално заверено съгласие от А. Г. Н., собственик на обект в жилищната сграда. Разрешението за строеж е отменено като незаконосъобразно със Заповед № ДК-10-СЗР-32/22.12.2014г. на РДНСК - СЗР, влязла в сила на 29.01.2015г. С описаното деяние М. е осъществил състава на нарушение по чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ – издал е строителни книжа (разрешение за строеж) в нарушение на ЗУТ, за което обосновано е наказан с минималното предвидено наказание – глоба от 1000 лв. Така са нарушени правата на останалите етажни собственици, което съществено е засегнало регулираните от ЗУТ обществени отношения, свързани с допускането на ново строителство в жилищните зони, които главният архитект на общината следва строго и внимателно да съблюдава и да бъде гарант за точното им спазване. Ето защо допуснатото нарушение не може да бъде разглеждано като маловажен случай и чл. 28 от ЗАНН не намира приложение.

Решението на Районен съд – Плевен, с което е потвърдил НП като законосъобразно е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №517 от 18.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 653/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Особено мнение на председателя на състава.

Не споделям изразеното с решението становище, че касаторът С.М. е издал разрешението за строеж в качеството си на ВрИД Главен архитект на Община Плевен. От приложената към делото Заповед № 74/18.08.2014 г. на Кмета на Община Плевен е видно, че последният е наредил на С.М.-Началник отдел в Дирекция ”АГД и ТСУ”, при основна месечна заплата 832,00 лв. да се заплаща в размер на 353 л. до назначаване на служител на незаетата длъжност „Гл. архитект- директор на дирекция „АГД и ТСУ”. Липсва волеизявление на държавния служител да е възложено да изпълнява длъжността ”Главен архитект на Община Плевен”. Получаването на определен размер заплата „ до назначаване на служител на незаетата длъжност ”главен архитект” не може да бъде прието като възлагане на функции по изпълнение на тази длъжност. Следва извод, че при издаване на процесното разрешение касаторът не е изпълнявал длъжността ВрИД Главен архитект на Община Плевен, издал е разрешението за строеж извън своята компетентност на Началник отдел „Градоустройство АГД и ЕКСП дейности”, като по същество този извод не променя крайния резултат на решението , тъй като разрешението за строеж е издадено в нарушение на ЗУТ, в който смисъл е и посочената в НП административнонаказателна разпоредба- чл. 232,ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Председател: