Р Е Ш Е Н И Е

№ 378 / 17 Септември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 587 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 539 от 23.06.2015г., постановено по НАХД № 1173/2015г. Плевенският районен съд е изменил Наказателно постановление № 15-0000023/06.04.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –Плевен, с което на осн. чл. 416,ал. 5 във вр. с чл. 414,ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/, на „ФАРЕС ФУУДС-ВАРНА” ЕООД гр. Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 63,ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, за това, че при извършена проверка на 25.02.2015 г. в 10,10 ч. в обект-заведение за бързо хранене в гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов” № 7, в сградата на автогара Плевен, стопанисвано от „ФАРЕС ФУУДС-ВАРНА” ЕООД гр. Плевен е констатирано, че в качеството си на работодател е допуснал до работа в обекта И. Е. А. на длъжност ”баничар” преди да й е предоставил копие от уведомление по чл. 62,ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП, като е намалил размера на имущестевната санкция на 1500 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „ФАРЕС ФУУДС-ВАРНА” ЕООД гр. Плевен, подадена чрез адв. М.М. в частта , касаеща представителната власт на пълномощника на жалбоподателя. Счита, че изводите на съда в тази част са неправилни, поради което е неправилен и крайният извод-потвърждаване на НП. Навежда довод, че АУАН е съставен в присъствие на упълномощено лице, докато законът- чл. 40 от ЗАНН изисква това да стане в присъствие на нарушителя. Съставянето на АУАН в негово отсъствие, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят счита, че е недопустимо съставяне на АУАН в присъствие на представител на упълномощено лице, дори и при наличие на пълномощно за подписване на АУАН и НП. Счита, че и в тези случаи упълномощаването има характер на общо/генерално/ пълномощно и не дава представителни права на упълномощения да представлява наказаното лице при подписване на конкретно посочен в пълномощното акт за нарушение. Моли да бъде отменено решението .

Ответникът , чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП ,като е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Б. и писмените доказателства по делото, включително и съставеният АУАН. Настоящият съд споделя фактическите изводи на решаващия, още повече, че наказаното лице не е оспорило факта на извършените от него и констатирани с акта действия, съставляващи нарушение на задължението му преди да допусне до работа лицето И. А. да му предостави копие от уведомление по чл. 62,ал. 5 от КТ.

Въз основа на правилно установените факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за основателно ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. За да намали размера на наложената санкция е приел, че не са налице отегчаващи обстоятелства, и наказанието следва да бъде определено в минималния, предвиден в закона размер на имуществена санкция.

Районният съд е обсъдил направеното и пред него възражение от привлеченото към отговорност лице за допуснато съществено нарушение в административнопроизводствените правила, състоящо се в това, че актът е съставен в присъствие на упълномощено лице и е връчен на същото, в нарушение изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Обсъдил е представеното пълномощно, съдържащо предоставяне на правомощия за подписване и получаване на АУАН и е направил извод, че пълномощното е максимално конкретно и не е наложително упълномощаване за получаване на всеки един АУАН.

Касационният съд споделя крайния извод на първоинстанционния за липса на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН.

Видно от съдържанието на приложеното пълномощно Г. П. Д.  е била изрично упълномощена от управителя на дружеството да го представлява пред Изпълнителна агенция Д”ИТ”–Плевен с правото да подписва и получава АУАН, протоколи от извършени проверки ,призовки, НП както и всички останали заключителни документи, резултат от контролната дейност на органите, извършили проверките в ДИТ-Плевен. Следователно обхватът на представителната власт, очертана в пълномощното дава право на упълномощеното лице надлежно да представлява дружеството и при съставяне на АУАН, въпреки, че това не е изрично упоменато в пълномощното, но подписването на АУАН, за което има изрично упълномощаване е действие, пряко и непосредствено свързано със съставянето му. Няма логика пълномощникът да упълномощава едно лице да подписва АУАН, при положение, че той самият присъства при съставянето му. Волята на упълномощителя да предостави представителна власт за подписване на акта включва и неговото присъствие при съставянето му, защото дава възможност на пълномощника, преди да подпише акта да осъществи всички действия, с които да защити интересите му в хода на производството.

По отношение довода,че ЗАНН изисква личното участие на привлеченото към отговорност лице в производството, и същото не може да бъде представлявано, съдът съобрази следното: Българското наказателно право /за разлика от наказателното право на някои други държави/ не предвижда възможност към наказателна отговорност да се привличат юридически лица. С оглед на това нормите на НПК винаги разграничават правата и задълженията на привлеченото към наказателна отговорност лице и тези, които тежат върху неговия защитник. В българското административно наказателно право обаче отговорност могат да носят и юридически лица и еднолични търговци в това им качество. Юридическите лица са правни образувания, съществуващи по силата на права норма, които нямат собствена воля, а същата се формира от волята на представляващите ги лица. Представителите им по закон винаги могат да упълномощят /освен ако съществува изрична законова забрана, каквато в случая не е налице/ други физически лица да приемат и осъществяват действия от името и за сметка на юридическото лице. Видно от АУАН и НП, към отговорност не е привлечен управителят на дружеството, а самото дружество. Поради това няма пречка управителят да упълномощи друго лице – в случая Г. Д., което да представлява дружеството пред ДИТ със съответните правомощия. Този представител може да извършва всички действия в административно наказателното производство от името и за сметка на дружеството вместо управителя. Съдът счита по принцип, че не е необходимо съставянето и връчването на АУАН да става единствено на управляващия фирмата, но то може да се извърши освен на него, и на упълномощено с изрично пълномощно за извършване на тези действия лице. В конкретния случай такова пълномощно е налице.

Като е приел, че наказателното постановление е издадено в отсъствие на съществени процесуални нарушения и го е изменил по отношение на размера на санкцията, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 539 от 23.06.2015г., постановено по НАХД № 1173/2015г. на Плевенския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.