Р E
Ш Е Н И Е
№ 360
гр.Плевен, 16 Септември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова- Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 586 по описа за
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 503от 11.06.2015г., постановено по НАХД № 967 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Електронен фиш серия К, № 0860934 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на
Р.П.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.П.Д.,
в която се сочи, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че е постановено
в нарушение на императивната норма на чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е
извършено на 02.08.2013г., а електронният фиш не съдържа дата на издаване. В
тази връзка се сочи, че наложеното наказание е погасено по давност, тъй като
електронният фиш е издаден след изтичане на 3 месеца от откриване на
нарушителя, а липсата на дата на издаването му е самостоятелно основание за
отмяна на същия. Касаторът сочи и други пороци на издадения електронен фиш:
липсата на конкретен издател, липса на подписа на контролен орган, както и
указания за обжалване. В заключение моли постановеното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът Р.П.Д. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна при
съобразяване на следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.08.2013
г. в 17:51 часа, с автоматизирано
техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, е заснето
движението на лек автомобил с рег. № Р XXXX АР, който се движел по околовръстен път Плевен Е 83 км 89.2 със скорост от 119 км/ч., при максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен
участък до 90 км/ч. (движение извън градски
условия). Приел е, че въз основа на заснемането е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия-К № 0860934, в който като нарушител е
вписано името на собственика на автомобила Р.П.Д.. Посочил е, че в описателната
част на фиша е отразена установената скорост от 119 км/ч
– превишаване с 29 км/ч., а за дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство. Счел е, че от приложения Протокол
от проверка № 112/13.03.2013г. се
установява, че техническото средство е преминало последваща проверка, че мястото
на нарушението е Е 83 км 89.2
околовръстен път Плевен,
а стационарната камера е била сигнализирана със съответните пътни знаци, видно
от удостоверение №
160/22.01.2015г. от АПИ (л. 17).
За да потвърди ЕФ Серия-К № 0860934 районният съд е извел правни изводи, че от
обективна и субективна страна е доказано, че Д. е извършила вмененото й
нарушение, както и че не са допуснати нарушения при издирване на материалния
закон и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на
нарушението и издаване на електронен фиш. Счел е, че доколкото Д. е собственик
на лек автомобил с
рег. № Р XXXX АР и в 14-дневния срок не е посочила
друго лице, което да го управлява към момента на засичане /чл.189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от
ЗДвП/, то правилно по отношение на нея е наложено административното наказание. Приел
е, че са изпълнени всички реквизити за съдържанието на електронен фиш, като
последният отговарял на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в
изпълнение на законовата делегация. Съдът посочил още, че като електронно
изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква
присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4
от ЗДвП/, поради което при
електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Решението на районния
съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал всички относими и
необходими доказателства за правилното решаване на делото. При постановяване на
съдебния акт са спазени процесуалните правила и съответните материалноправни
норми. Съдът е отговорил на всички поставени с жалбата въпроси, като изводите
му се споделят изцяло от касационния състав.
Неоснователни са
направените в касационната жалба възражения.
На първо място неоснователен е доводът на касатора за
неправилно прилагане на закона, а именно чл. 34, б. “в” от ЗАНН, съгласно
който, не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Според Тълкувателно решение №
1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба.
Извън което следва да бъде
посочено още, че от определението за “електронен фиш” в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП се установява, че електронното изявление се
създава автоматично – “създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи”. Последното и във връзка с
определението в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
“при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, се
налага извода, че най- късната дата на издаване на електронния фиш е датата на
постъпване и обработване на данните за нарушителя. От приложената на л.13-14 от
делото на районния съд справка за обработка и въвеждане на фишове от АТС MULTA RADAR № 00209D32F66C се установява, че
най-късната дата на издаване на процесния електронен фиш е 05.08.2013г.
Следователно, това е датата на издаване на електронния фиш, респ. от тази дата
следва да текат сроковете по ЗАНН, в случай, че този ред е приложим. Както бе
посочено по-горе ЗДвП в чл. 189, ал. 4 – 11 предвижда особено производство за
ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на
обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189,
ал. 8 от ЗДвП).
С оглед пълнота на
изложението следва да бъде посочено още, че с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС е прието,
че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност. При това положение, срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.
чл. 11 от НК е четири години и половина и към
настоящият момент не е изтекъл.
Предвид особения характер
на ЕФ е неоснователно и възражението, че последният следва да съдържа данни за
лицето, което е негов издател. В
чл.189, ал.4 от ЗДвП са предвидени задължителните данни, които електронният фиш
следва да съдържа: териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
плащане. От изложеното следва, че изброените по-горе реквизити са задължителни,
но и достатъчни с оглед законосъобразност на електронния фиш, поради което
липсата на други данни не го прави незаконосъобразен. Ето защо не е необходимо да бъде вписвано
името на съставителя му, а се отразява само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението.
Не съставлява отменително
основание и липсата на изписана дата на съставяне на ЕФ. Видно е от изложеното
по-горе, че законът не въвежда изискване като необходим реквизит в ЕФ да се
посочва и датата на съставянето му. Необходимо и достатъчно е в същия да е посочена датата на извършване на нарушението,
а не датата на съставянето на фиша.
Следва да се посочи
също, че начина по който е изписано мястото на извършване на нарушението е
абсолютно достатъчно и е изпълнено изискването за наличие на реквизита-място на
извършване на нарушението. Мястото
на извършване на нарушението показва, че то е извън населено място, където
ограничение на скоростта на движение е 90км/ч. съобразно чл.21 ал.1 от ЗДвП. От
друга страна соченото място попада в териториалната структура на ОД на МВР-Плевен, от която е издаден ЕФ. Горните
изводи се отнасят и за липсата на подпис и указание за начина и срока за
обжалване.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503 от 11.06.2015 г.,
постановено по НАХД № 967 по описа
за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.