РЕШЕНИЕ

№ 370

град Плевен, 17 Септември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарково изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 585/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.П.С. ***, срещу решение № 522/17.06.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 737/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че описаните от него възражения в жалбата му до Районен съд гр. Плевен не са взети предвид и не са разгледани по същество, като съдът се е произнесъл по-скоро бланкетно, без да постанови въз основа на какви мотиви е взел решенето си. Счита, че при издаване на наказателното постановление, наказващият орган е допуснал грубо нарушаване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно: описание на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е притежавал у себе си всички изискуеми документи по чл. 18 от Наредба Н-8, както и заповед на ръководителя му, за чиято сметка се е извършил превозът по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Навежда доводи, че в тежест на административно-наказващият орган е да установи съставомерността на деянието и в този смисъл, за преценката, дали лицето попада сред кръга от правно задължените такива, задължително следва да се изследва вида на осъществявания транспорт. Посочва, че констатациите в административно-наказателното производство не се ползват с презумпция за вярност, като в тежест на административно-наказващият орган е да обоснове констатациите си и да обоснове от обективна и субективна страна вмененото му с наказателното постановление нарушение. Счита, че след като не е установено, че превозът е извършен срещу нарочно заплащане за осъществяването на превоза, то не е налице обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и след като превозът не може да се квалифицира като обществен, то и за лицето осъществяващо превоза, не е възникнало задължението да представи при проверка лиценз. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство не са събрани доказателства, че лиценз изобщо е бил издаван, напротив, от данните по делото се обосновава обратният извод. Счита, че при това положение, деянието при положение, че е съставомерно, т.е. касае се за обществен превоз, следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, която разпоредба касае хипотезите, в които се извършва превоз без изобщо да е издаден лиценз. Навежда доводи,у че несъответствието между описанието на нарушението и дадената правна квалификация е съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – С.П.С. *** , редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът – ИА АА РД „Автомобилна администрация“-Плевен, редовно призована, не изпаща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 35-0000088/11.03.2015 г. на директор на РД“Автомобилна администрация“-Плевен, с което на С.П.С. ***, за това, че на 24.02.2015 г. , около 16.30 часа в гр. Долни Дъбник на изхода за гр. Плевен до фирма „Веда“, като водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ 8093ВТ и полуремарке с рег. № ВТ 9307ЕВ собственост на „Краси“ЕООД извършва превоз на товари(царевица) по маршрут с. Михайлово-с. Петко Каравелово с пътен лист № 0066611, като в момента на извършена проверка водачът не представя удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие от лиценз на Общността-нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 500(петстотин) лв.

Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а съгласно т.2 "превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. В случая при проверката на автомобила на 24.02.2015 година е установено, че е налице обществен превоз на товара, тъй като не са представени документи, доказващи „превоз за собствена сметка”, нито е била налична поставена табела , изискуема съгласно чл. 19 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, че осъществяваният превоз е за собствена сметка, липсват и възражения в АУАН в тази насока, а същият е подписан от водача. В тази връзка неоснователни и недоказани са доводите в жалбата, че документи за извършван превоз за собствена сметка са налични, но не са били поискани от проверяващите, тъй като касаторът е уведомен за установеното нарушение и е следвало да ги представи или да покаже табелата, удостоверяваща „превоз за собствена сметка”. Изискуемите документи , доказващи „превоз за собствена сметка” съгласно чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, а именно, водачът е длъжен да покаже 1. заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът; 2. копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на предприятието или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него; 3. разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или многостранни спогодби, по които Република България е страна; 4. заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Такива документи не са представени, такива не са ангажирани и пред РС-Плевен и пред касационната инстанция.

Настоящата инстанция намира, че обстоятелството, че е налице обществен превоз на товари е доказано и с оглед факта, че към жалбата при РС-Плевен е представено товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 0049208 от 24.02.2015 година, и безспорно е налице такъв обществен превоз, а не превоз за собствена сметка и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за непредставяне на удостоверение за извършване на обществен превоз на товари или копие от лиценз, тъй като съгласно чл. 93, ал.2 от ЗАвтП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 522/17.06.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 737/2015 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.