О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
гр.
Плевен, 23.09.2015г.
Административен съд – Плевен, ІІІ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември 2015г. в състав -
Председател:
съдия Елка Братоева
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева адм.д. № 577/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административното
дело е образувано по искова молба на Ж.Г.Г.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с посочено правно
основание чл. 71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация с
искане да се установи по отношение на ищеца дискриминационно третиране от
затворническата администрация по признак „лично положение”, изразяващо се
в по-неблагоприятно отношение в
сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – Белене - килии №
2,3,4,5 и 6 за периода от 18.02.2009г. до 08.01.2011г. и изразяващи се в настаняването
на ищеца в килия, която е от три до четири пъти по-малка от другите, с два пъти
по-слабо изкуствено и естествено осветление, два пъти по-малък прозорец и
невъзможност за проветрение, с висока влажност и мухъл по стените. Иска се
осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия.
Претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за
посочения период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С Определение №
9527/16.09.2015г. на ВАС, постановено по адм. дело № 10109/2015г. по описа на
съда е обезсилено Определение № 981/31.07.2015г. на АС – Плевен, постановено по
АД № 577/2015г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Ж.Г.Г. за
освобождаване от държавна такса, поради това че съгласно чл. 75 ал.2 от
ЗЗДискр, за производствата пред съд не се събират държавни такси и затова държавна такса не се дължи.
Производството е
по чл. 203 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
При така
заявените факти, съдът намира предявената искова претенция на ищеца за
недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
От изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на съда приема, че е
сезиран със следните претенции: 1. Установяване на дискриминационно отношение
спрямо ищеца по признак лично положение
2. Осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения ;
3. Присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
дискриминационното третиране.
Налага
се извод от изложените фактически
обстоятелства, че ищецът претендира
по-неблагоприятното му третиране спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода”, което съставлява
дискриминационно отношение, претенция, съединена с иск за обезвреда,
вследствие това дискриминационно отношение.
Така предявеният иск обаче е
процесуално недопустим, тъй като не е проведено производството пред надлежния,
овластен от закона орган да установи неравенство в третирането, а именно – пред
Комисията за защита от дискриминация.
Съгласно тълкувателно постановление № 2/2015 г. ОСС на І и ІІ колегии на
ВАС и на ОС на гражданска колегия на ВКС: „Делата по искове за вреди от
нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени
от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено
производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация”. С това
постановление е определена подсъдността на тези искове, поради противоречието в
практиката и споровете между общите и административните съдилища.
Материалноправните предпоставки, наличието на които обуславя отговорност на
държавата в лицето на нейните органи за незаконосъобразни актове, действия или
бездействия при извършване на административна дейност са предмет на допустимост
и съответно основателност на иска. В мотивите на цитираното тълкувателно
постановление № 2/2015 г. съдиите от ВАС и ВКС посочват, че „Провеждането на
административно производство по установяване на нарушение на
антидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от
дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на
подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр., наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост,
установени в чл. 204 от АПК /например отмяната на незаконосъобразния акт/ или е
елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на
подсъдността, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.”
Съгласно чл. 204 ал.1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред.
|
В случая провеждането на административното производство по
установяване на неравенство в третирането е положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска. Съгласно чл. 74, ал. 1 от
ЗЗДискриминация в случаите по раздел
първи всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други
закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение.
Случаите по раздел първи са производствата пред КЗДискр. Когато вредите са
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Липсата
на проведено и приключило производство
с влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация препятства
правото на ищеца да предяви иск за обезщетение за вреди на това основание,
поради което и предявеният такъв е процесуално недопустим. В този смисъл е
постановено Определение № 7334/ 18.06.2015 на ВАС, 3-о отд. по адм. дело № 3251/2015. Поради
това съдът |
|
|
|
О П Р Е Д Е Л И
: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна”
в Затвора – Белене срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София
с посочено правно основание чл. 71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация с искане: 1. Да се установи по отношение на ищеца
дискриминационно третиране от затворническата администрация по признак „лично
положение”, изразяващо се в
по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото
наказание в Затвора – Белене - килии № 2,3,4,5 и 6 за периода от 18.02.2009г.
до 08.01.2011г. и изразяващи се в настаняването на ищеца в килия, която е от
три до четири пъти по-малка от другите, с два пъти по-слабо изкуствено и
естествено осветление, два пъти по-малък прозорец и невъзможност за
проветрение, с висока влажност и мухъл по стените; 2. Да се осъди ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
такива действия; 3. Ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2000 лв. за посочения период, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. ПРЕКРАТЯВА производството
по АД № 577/2015г. по описа на
Административен съд – Плевен. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез
Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението. ПРЕПИС от
определението да се изпрати на ищеца. С
Ъ Д И Я
: |