Р E Ш Е Н И Е
№ 381
гр.Плевен, 17 Септември 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 572 по
описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 130
от 13.02.2015 г., постановено по нахд № 40/2015 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник
РУП гр.Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, в частта, в която на К.Д.К. ***,
ЕГН **********, за нарушение на чл.173А ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4
т.7 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.; за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба 50 лв. ; оставил е без разглеждане жалбата на К.Д.К. против
същото наказателно постановление в частта, в която за нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП му е наложена глоба
10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв.
Посочените наказания са наложени на К.К. с оспореното НП затова, че на 02.05.2014 г. в 13,37 часа в
община Долни Дъбник на път втори клас № 13-от гр.Долни Дъбник посока гр.Искър,
на входа за полигон за борба с градушките, като водач на лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег.№ ВРXXXXВХ,
управлява със скорост 109 км/час при максимално разрешена 90 км/час за извън
населено място, като скоростта е измерена и фиксирана с радар ТR4D с фабр.№ 295/01 и показана на
водача; управлява без да е поставил обезопасителен колан по време на движение;
не носи свидетелство за управление на МПС и талон към него; не носи
свидетелство за регистрация на МПС.
Горното
решение е оспорено по реда на инстанционния контрол пред Административен съд
гр.Плевен, който с Решение № 192 от 27.04.2015
г., постановено по касационно административно-наказателно дело № 201 по описа
за 2015 г., е отменил решението на РС Плевен в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата на К.Д.К. и е върнал в тази част делото на същия съд за
произнасяне по същество на жалбата. В останалата част, с която РС Плевен е
потвърдил Наказателно постановление № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на
Началник РУП гр.Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, в частта, в която на К.Д.К.
за нарушение на чл.173А ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.и за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба 50 лв., Административен
съд Плевен е оставил в сила оспореното решение.
След
връщане на делото , РС Плевен се е произнесъл с
решение № 541 от 24.06.2015 г., постановено по нахд № 1196/2015 г., с
което е потвърдил Наказателно
постановление № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник РУП гр.Долни Дъбник
към ОД на МВР - Плевен, в частта, с която на К.Д.К. за нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП му е наложена глоба
10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Д.К., който счита, че
вмененото му нарушение е било установено по абсолютно незаконосъобразен начин,
в противоречие на повелителните норми на законодателството на Република
България. Сочи, че видно от приложените от него снимки, контролните органи не
са били обозначили мястото за осъществяване на контрол на пътното движение, а и
административно наказващият орган не е приложил Заповед за използването на
техническото средство, с което е установено нарушението. Твърди, че и в двете
решения на първоинстанционния съд не е обсъдено АУАН съставен ли е съгласно
законите и подзаконовите нормативни актове, действащи в Република България и
дали спазването им от страна на МВР е задължително. В заключение моли съда да
отмени обжалваното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не ангажира становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебното заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №345184 от 02.05.2014г
за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата
дата около 13,37 часа на път ІІ-13 от гр.Долни Дъбник посока гр.Искър на
км.100+898 вход за полигон за борба с градушките жалбоподателят К. е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ВР XXXX ВХ,
като извършва следните нарушения: водачът управлява автомобила с превишена
скорост 109км/ч, при максимално разрешена 90км/ч за извън населено място.
Скоростта измерена с ТR-04D050295 и показана на водача. Водачът управлявал
автомобила без поставен обезопасителен колан по време на движение; водачът не
носи в себе си СУМПС и контролен талон; водачът не носи в себе си
регистрационен талон на автомобила.
Съдът приел, че горните обстоятелства се
установяват от показанията на разпитаните актосъставител М. и свидетел Ц., чиито показания съдът кредитирал
изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства. Съдът анализирал показанията на разпитаните
свидетели и от тях установил по категоричен начин, че жалбоподателят като водач на лекия автомобил не е носил
СУМПС, не е носил контролен талон към СУМПС и не е носил регистрационен талон
на автомобила. Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя и
свидетеля Ц. като
конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя , обективни и
безпристрастни . Съдът изложил мотиви, че в
срока и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
от нарушителя пред административно-наказващия орган, с които възражения да
бъдат оспорени фактическите констатации в АУАН. В този смисъл съдът се позовал
на разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП,
според която редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Направил
извод, че в конкретния случай жалбоподателят не е доказал, че при извършената
проверка от органите за контрол и регулиране на движението е представил
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, свидетелството за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон от свидетелството
за управление.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно
наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил
нарушения по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни
наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП, чл.183
ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП. Съдът не констатирал
да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на
АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото
производство. В тази насока от представената Заповед №Із-1745/28.08.2012г на
Директора на ОДМВР-Плевен съдът установил, че обжалваното НП е издадено от
оправомощено лице – Началник на РУП-Долни Дъбник към ОД на МВР-Плевен. На тези
основания потвърдил НП относно наложеното административно наказание по чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, чл.183
ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
На първо място следва да се отбележи, че
предмет на контрол по нахд №1196/2015 год. е било Наказателно постановление №
14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на Началник РУП гр.Долни Дъбник към ОД на МВР -
Плевен, в частта, с която на К.Д.К.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3
от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от
ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. По отношение на нарушенията , изразяващи се в
превишаване на установената скорост и управление на МПС без обезопасителен
колан, е налице произнасяне на съда с влязло в сила Решение по нахд №40/2015
год., потвърдено с решение на АС Плевен по канд №201/2015 год. Поради това по
отношение на тези две нарушения- превишаване на установената скорост и
управление на МПС без обезопасителен колан, в настоящото производство не могат
да се правят възражения , респективно не следва да се обсъждат такива, макар че
са направени оплаквания с касационната жалба.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено НП № 14-0257-000251 от 30.05.2014 г. на
Началник РУП гр.Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, в частта, с която на К.Д.К.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3
от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от
ЗДвП му е наложена глоба 10 лв. , е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на
процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на касатора. Ето защо фактическите
констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от
настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. РС Плевен е
дал отговор на всички спорни въпроси, включително, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
същите са издадени от компетентни лица, оправомощени за това с приложената по
делото Заповед №Iз-1745/28.08.2012 год. Безспорно е констатирана
липсата у водача на МПС на свидетелство за управление на МПС и талон към него; на
свидетелство за регистрация на МПС, които факти единствено са релевантни за
отговорността на касатора по посочените в НП текстове. Като е достигнал до
същите изводи, РС Плевен е постановил правилно, валидно и допустимо решение,
което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 541
от 24.06.2015 г., постановено по нахд № 1196/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.