РЕШЕНИЕ

№ 374

град Плевен, 17 Септември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 565/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община гр. Плевен, срещу решение № 510/11.06.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 884/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че при проверка на хода на административно-наказателното производство, съдът е възприел и оценил непълно представените доказателства, както и че погрешно се приема, че в законовия срок не са депозирани писмени възражения от санкционирания субект. Сочи, че съдът приема,ч е фактическата обстановка се подкрепя от ангажираните гласни доказателства, като същите изцяло кореспондират с представените и приобщени към делото писмени такива, като в този смисъл, единственото заключение до което може да се стигне, е че нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Навеждат се доводи, че въпреки последователността и логичността на горния анализ, съдът е достигнал до грешни изводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели като краен резултат до постановяването на порочен съдебен акт. Като неправилен са посочва изводът за „несъответствие между словесното описание на фактическата обстановка изложена в АУАН и отразената такава в НП“. Излагат се доводи, че съдът необосновано и крайно несериозно приема, че непосочването в АУАН и НП на 14.10.2014 г., в случай краен срок за подаване на декларация за новопридобитият имот, като дата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение. Твърди се, че към всеки един момент след тази дата, включително и датата на съставяне на АУАН, която е датата на подаване на декларацията, нарушението е факт. Сочи се, че тъй като началният момент, от който дружеството е в нарушение е фиксиран, явно съдът е разчел некоректно записите в АУАН и НП, поради което изводът „това нарушение е съществено, тъй като е пречка жалбоподателят да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство“, е неправилен. Излагат се доводи, че съдът е достигнал и до други два неприемливи извода, първият – „административно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, като не е отчел, че до този момент жалбоподателят не е бил наказван по административен ред за неспазване на разпоредбите на ЗМД, че констатираното нарушение е извършено за първи път, както и че за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН би било достатъчно отправянето на предупреждение към нарушителя“ и вторият – „В изпълнение разпоредбата на чл. 27, ар. ІІ от ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства….“. Твърди се, че деянието е нарушение, защото представлява неспазване на точно определен срок за изпълнение на конкретно задължение, и в този смисъл не изисква и не очаква настъпването на вреди. Сочи се, че след като вредата не е елемент от фактическия състав, ерго не е задължителен резултат от конкретно деяние, то нарушението е формално и следователно при формалните нарушения, тъй като вредите не са съставомерен елемент, определящ степента на обществена опасност на нарушение, то тяхната липса или незначителност е без значение, а това е предпоставката, която може да определи случая като „маловажен“, то институтът на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е неприложим. Посочва се, че наказващият орган преценявайки продължителността на допуснатото от дружеството закъснение, за изпълнение задължението за подаване на декларация, и отчитайки, че нарушението е извършено за първи път, е наложил имуществена санкция в минимален размер, предвиден в закона за тези нарушения, с което е изпълнил задължението си да съобрази тежестта на наказанието с тежестта на наказанието с тежестта на самото нарушение. Излагат се доводи за това, че в хода на административно-наказателното производство, при съставяне на АУАН № 13/12.11.2014 г. и издаване на НП № МДТ 02/24.03.2015 г., не са допуснати груби или съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, ограничаващи или накърняващи правото на защита на санкционираното лице, наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, и да се потвърди изцяло НП № МДТ 02/24.03.2015 г. на началник отдел ПМДТ.

В съдебно заседание касаторът – Община гр. Плевен се представлява от юрк П., която моли решението да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът – „Агро 2007“ ЕООД гр. Плевен чрез представляващ Г.П.Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление НП № МДТ 02/24.03.2015 г. на началник отдел ПМДТ, с което на „Агро 2007“ ЕООД гр. Плевен чрез представляващ Г.П.Г., за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ –недеклариране в 2-месечен срок от придобиването на недвижимия имот и на основание чл. 123, ал. І от ЗМДТ и чл. 57, ал. І от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община-Плевен на ОбС-Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 500(петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението на съда е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с материалния закон. Изводите на съда, че НП е незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП не се възприемат. В случая изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неспазване срока от два месеца от придобиване на недвижими имот за декларирането му пред общината по местонахождение на имота. В случая не се спори, че такова уведомяване не е извършено в така определения срок от 2 месеца – до 13.10.2014 година, тъй като имотът е придобит на 13.08.2014 година от дружеството. В АУАН и НП са посочени както датата на придобиване на имота и датата, до която е следвало да бъда подадена декларация и обстоятелството, че не е посочена датата 14.10.2014 г, от която дата е налице неизпълнение на задължението не се отразява на законосъобразността на НП, тъй като е налице посочване на датата, на която възниква задължението и датата, до която следва да изпълни задължението си уведомяване и след тази дата дружеството е в неизпълнение на задължението и правилно е санкционирано. Непосочването при съставянето на НП на конкретната дата, от която касатора е изпаднал в забава за подаването на данъчната декларация, не представлява съществено нарушение, тъй като от описанието на нарушението става ясно, за какво е ангажирана отговорността на нарушителя и РС-Плевен неправилно приема, че не е посочена дата на извършване на нарушението. Настоящата инстанция намира, че при административно нарушение, чието изпълнително деяние е бездействие да бъде подадена декларация, то с изтичане на законоустановения срок е налице извършване на нарушението и датата на извършване е деня следващ, установения със закона срок. Действително в НП е посочено, че декларация е подадена на 12.11.2014 година, а е следвало такава да бъда подадена до 13.10.2014 г., като така е посочено и в АУАН , като именно след 13.10.2014 година е налице неизпълнение на законовото задължение и е посочена тази дата и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила , тъй като не е спазен двумесечния срок.

Съдът намира, че е налице извършено нарушение по см. на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ – неуведомяване писмено в двумесечен срок от придобиване на недвижим имот на общината по местонахождение на имота. В случая прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение по съображения, че нарушението е за първи път и това обуславя неговата по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, е неприложима, тъй като, дали са настъпили конкретни вреди от неизпълнението на задължението, установено в чл. 14, ал1 от ЗМДТ, е ирелевантно при преценката, дали е налице маловажност на административното нарушение, защото самото то е формално. Съставът на административно нарушение не включва настъпване на вредоносни последици от неспазване на задължението за деклариране на новопридобит недвижими имот в 2-месечен срок от придобиването му. Достатъчно е да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на задълженото лице по ЗМДТ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 510/11.06.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 884/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление НП № МДТ 02/24.03.2015 г. на началник отдел ПМДТ при Община Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.