Р E Ш Е Н И Е

№ 155

гр.Плевен, 6 Април 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на девети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: К. Пецова

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №564 по описа за 2012 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 във връзка с чл. 106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител във вр. с чл. 143 и следващи от АПК.

Делото е образувано по повод подадена жалба от К.А.Я. чрез адв. И.А. при ПАК срещу Заповед № ЧР-05-13/01.06.2012г. на Областен управител Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството й на служител на Областна администрация Плевен, заемала длъжността “главен счетоводител”.

В жалбата са изложени следните съображения, обуславящи незаконосъобразност на оспорената заповед – сочи се, че не е извършено реално съкращение на длъжността при ответника. Функциите, присъщи за длъжността били запазени в администрацията при ответника, което водело до още един аргумент за незаконосъобразност, поради неизвършен подбор между служителите, изпълняващи сходни по функции длъжности. Сочи се, че при издаване на заповедта, ответникът е бил ръководен от лично субективно отношение към нея, а не от обективните нужди на администрацията. Моли за отмяна на Заповедта.

От ответника – Областен управител Плевен е постъпило възражение срещу подадената жалба, в което се излага следното:

Твърди, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й, тъй като заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Видно било от длъжностно разписание от 09.04.2012г на Областна администрация-Плевен, приложено по делото, че длъжността “главен счетоводител” в Дирекция “Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността” /АПОФУС/ съществува, както и че съответно – от следващото длъжностно разписание, в сила от 01.06.2012г., същата не е предвидена като нормативно определена позиция. От длъжностните характеристики, приложени по делото за длъжностите “директор дирекция “АПОФУС” и “старши счетоводител” било ясно, че преките задължения на съкратената длъжност са прехвърлени върху описаните две длъжности. Сочи се, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност – тя била съвкупност от такива при определен ред и организация, като при промяната му не могат да бъдат извадени от длъжността, комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или допълване на характеристиките на заварените такива, респ. съкращаване на старите. Намира за неоснователен довода в жалбата за субсидиарно приложение на КТ относно института на подбора, като твърди, че съгласно Закона за държавния служител такъв не следва да бъде провеждан, извън което последното било въпрос на целесъобразност на административния орган. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от адв. А. от ПлАК. Поддържа жалбата на заявените в същата основания. Позовавайки се на изслушаната експертиза сочи, че длъжността не била заличена и имало припокриване с представената длъжностна характеристика по новото длъжностно разписание. Счита, че уволнението било в разрез с чл. 13, ал. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията, доколкото оспорващата била уволнена в момента, в който се е върнала на работа. Прави извод, че първо служителката е била уволнена, а впоследствие е било променено длъжностното разписание. Моли за отмяна на заповедта за уволнение и претендира разноски по делото. Представя писмени бележки в които аргументира становище за незаконосъобразност на Заповед № ЧР-05-13/01.06.2012г.

Ответникът по жалбата – Областен управител на Област Плевен не се явява и не изпраща представител.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

От представените и служебно приложени към делото доказателства, неоспорени от страните, от фактическа страна се установи следното:

Жалбоподателката по настоящето дело е била назначена по служебно правоотношение в дирекция “АПОФУС” на длъжност “главен счетоводител”.

В тази връзка е издадена оспорената Заповед №ЧР-05-13/01.06.2012г., с която правоотношението на лицето е прекратено, поради съкращаване на длъжността – правно основание чл. 106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител, връчена на лицето на същата дата.

Към делото е приложено заявление от 16.05.2012г. от служителката К.Я. за ползване на годишен платен отпуск, считано от 01.06.2012г. до 23.10.2012г. – общо 102 дни, на който служителката има право, поради неизползването му за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., като същият е отложен на основание чл. 59, ал. 4 от ЗДСл. До посочената дата същата е ползвала отпуск за майчинство и отглеждане на малко дете, който е изтичал към посочената дата, за което не се спори между страните. До датата на прекратяване на правоотношението няма данни отпускът от 01.06.2012г. да е разрешен от работодателя, напротив – върху заявлението има резолюция “не” от Областен управител Плевен. Със заявление, вх. № ЧР-14-26 от 01.06.2012г. при Областен управител Плевен Я. уведомява работодателя си, че е узнала, че не й е разрешен отпуска, както и че настоява за ползването му , като обосновава натрупването му, предвид ползваните отпуски поради неработоспособност – бременност и раждане и отглеждане на малко дете.

От същата дата до лицето е отправено предизвестие № ЧР- 18-04/01.06.2012г. за прекратяване на правоотношението, като същото е подписало декларация, че не е под закрилата на чл. 107б, ал.2 от ЗДСл. От същата дата е налично и заявление от лицето за преразглеждане на решението на работодателя, след връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението, което е сторено в деня на връчване на предизвестието – 01.06.2012г., за което в заповедта е предвидено заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Считано от същата дата е и длъжностното разписание на Областна администрация Плевен, с което се предвижда премахване на длъжността на жалбоподателката.

По делото с определение от 03.09.2012г. е открито производство по оспорване на датата на Заповед №РД-07-04 /31.05.2012г. за утвърждаване на ново разписание на длъжностите в ОА-Плевен, като е указана на ответника тежестта на доказване на този факт. В тази връзка са представени извлечения от електронната деловодна система „Акстър офис” /л.92-94 от делото/ и утвърдени със Заповед №РД-09-52/05.03.2011г. на ОУ-Плевен вътрешни правила за документооборота /л.95-103/. Видно от чл. 26, ал. 2 от последните Системата за управление на документите (”Акстър офис” съгласно чл. 28 на вътрешните правила) генерира автоматично 30-дневен срок за изпълнение на постъпилия документ. Алинея 3 документира автоматичната работа на „Акстър офис” като посочва, че през указания в ал. 2 срок преписката трябва да бъде приключена или да се регистрира движение по нея. От представените разпечатки се установява, че ответникът е завел в системата на първо място като входящ документ рег.№РД-05-0-1 със срок на изпълнение 01.07.2012г., със свързан документ №ЧР-05-0/01.06.2012г., с индекс „Заповеди за назн. на държ.служители”, и относно - „Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение” с получател „К.А.Я.” /л.94/; после – изходящ документ „към ЧР-05-0-1” със срок на изпълнение 01.07.2012г. със същия индекс и адресат, за представяне на декларация за ползване закрила по чл.107, ал.2 от ЗДСл /л.93 от делото/. На 04.09.2012г. в СУД на ОА-Плевен е активиран входящ документ №РД-07-0 /л.92 от делото/, с рег.индекс „Структура на ОА”, за който „Акстър офис” е генерирал автоматично дата на изпълнение 04.10.2012г., като е отчел изпълнение на 04.09. 2010г. Документът е оспорената Заповед №РД-07-04 на ОУ-Плевен по отношение на датата 31.05.2012г. От последното обаче не следва, че дата 04.09.2012г. е датата, на която най-рано е било възможно да бъде създаден документа, като съображенията за това са следните: С писмо изх. № ЧР-05-0(5)/20.08.2012г.по ахд. № 564/2012г. от страна на Областна администрация са представени доказателства, като под т. 3 е заверено копие на Заповед № РД-07-04/31.05.2012г. за изготвяне на ново длъжностно разписание, т.е. заповедта, чиято дата е оспорена. Следователно, към дата 20.08.2012г. същата заповед е била обективирана в правния мир, а дата 04.09.2012г. е дата, на която заповедта е въведена в системата за документооборота на Областната администрация. Същото може да представлява дисциплинарен пропуск на администрацията, но е без значение за валидността на заповедта, респ. материалната доказателствена сила на административния акт. Налага се изводът, че оспорването на датата на Заповед № РД-07-04 не е успешно проведено, поради което същата следва да бъде зачетена от съда.

При тези фактически установявания, съдът намира от правна страна следното:

Доколкото по силата на разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът служебно следи за цялостната законосъобразност на акта, а не се произнася само по наведените в жалбата пороци, настоящият съд намира, че Заповедта е издадена от компетентен орган.

Относно спазването на процедурата и съответствието на Заповедта с материалния Закон, съдът намира следното:

Законът, уреждащ възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебните правоотношения между държавните служители и съответния орган на държавна власт – техен работодател, е Законът за държавния служител.

Именно по силата на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия е издадена и процесната заповед. Последната разпоредба предвижда едностранно право на органа по назначаването да прекрати служебно правоотношение със служител, след едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността.

За да е налице визираната законова хипотеза, следва да съществува реално съкращаването на длъжността.

Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 64 от 01.07.2008 г.) и според тази дефиниция "Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на Закона за въоръжените сили на РБ, ЗИНЗС или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.". Следователно, белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно.

В конкретния случай се касае до областна администрация. Разпоредбата на чл. 7, т. 24 от Устройствен правилник на областните администрации, оправомощава на областния управител да утвърждава длъжностното разписание на съответната администрация, както и да извършва промени в него, при съобразяване с утвърдената в Приложение № 16 обща численост на персонала. Решението на органа по назначаване - Областен управител на област Плевен с какви длъжности да осъществява дейността на съответната администрация е в рамките на дискреционната му власт, като по същество представлява решение по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол

От приетите по делото Длъжностно разписание /ДР/ на Областна администрация – Плевен от дата 09.04.2012 год./л.12-л.13 по делото/ и Длъжностно разписание на Областна администрация – Плевен от 01.06.2012 год. /л. 14-15 по делото/ се налагат следните изводи: Съгласно двете приложени разписания общата численост на Областна администрация Плевен е 34 щатни бройки, което отговаря на утвърденото от МС приложение към Устройствения правилник на областните администрации. Съгласно ДР от 09.04.2012г. Дирекция “АПОФУС”, в която по структура се ситуира съкратената длъжност, има 11 щатни бройки, както следва: директор – 1бр., главен счетоводител – 1 бр.; старши счетоводител – 1 бр.; старши експерти – 2бр.; младши юрисконсулт-1бр.; главен специалист – 3 бр.; старши специалист – 1бр. и технически сътрудник – 1 бр.. В ДР от 01.06.2012г. също общата численост на администрацията е 34 щатни бройки, от които в Дирекция “АПОФУС” има също 11 щатни бройки, както следва: директор – 1бр., старши счетоводител – 1 бр.; старши експерти – 2бр.; младши юрисконсулт-1бр.; главен специалист – 4 бр.; старши специалист – 1бр. и технически сътрудник – 1 бр.

При сравнение на двете длъжностни разписания е видно, че с новото разписание е запазена общата численост както в администрацията като цяло, така и в дирекцията “АПОФУС”, където е ситуирана длъжността, като след промяната – с премахването на длъжността е увеличена бройката за длъжност “главен специалист” в същата дирекция, от където е последвало запазването на общата численост. Не се установяват други промени от какъвто и да е характер в разписанията, в това число относно общия брой и вида на длъжностите в другата дирекция на Областна администрация “АККРДС”, като нейната обща численост и видове длъжности са останали непроменени.

Видно от Поименното щатно разписание на длъжностите в областна администрация, в сила от 01.06.2012г. броят на лицата в Дирекция АПОФУС включва 11 /единадесет/ щатни бройки, като е отразено премахването на длъжността, съответно и уволнението на жалбоподателката по настоящето дело К.Я., т.е. поименното щатно разписание към тази дата съответства на длъжностното такова.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Според съдебния експерт, след съкращаване на длъжността “главен счетоводител” от 01.06.2012г., всички функции и задължения са разпределени между длъжностите “Директор на дирекция АПОФУС” и “Старши счетоводител”, като водещото при разпределянето е, че “Директор” контролира и организира цялостната дейност по счетоводната и касова отчетност на Областна администрация, а “Старши счетоводител” извършва оперативно и текущо осчетоводяване, изготвя съответните справки и извършва съответните дейности и функции. Горното подробно е дадено в таблица на л. 121 и Приложение 1 към заключението на експертизата (л. 122).

Налага се извода, че е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, т.к тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика., от което следва, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

По делото не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на Заповед №ЧР-05-13/01.06.2012г. На оспорващата е връчено предизвестие № ЧР-18-04/01.06.2012г., като е дадена и възможност да декларира обстоятелства с оглед закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. Действително, на Я. е било отказано да ползва натрупания платен годишен отпуск, но в т. 1 на оспорената заповед е предвидено изплащане на обезщетение за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59 от ЗДСл.

Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата и писмените бележки, свързани с нарушение по чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Последното не може да бъде разглеждано в настоящето производство, доколкото е било предмет на ахд. № 599/2014г., приключило с Определение № 1285/03.11.2014г.

Налага се извода, че Заповед №ЧР-05-13/01.06.2012г. е издадена от компетентен орган – органа по назначаването, в предвидената форма при спазване на процесуалните правила и при наличие на материалноте предпоставки, поради което следва да бъде отхвърлено оспорването..

Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Я. чрез адв. И.А. при ПлАК срещу Заповед № ЧР-05-13/01.06.2012г. на Областен управител Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството й на служител на Областна администрация Плевен, заемала длъжността “главен счетоводител”

Решението подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд, на основание чл. 211, ал. 1 от АПК.

СЪДИЯ: