ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851

гр.Плевен, 09.07. 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №560 по описа на Административен съд – Плевен за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В СРС е образувано гражданско дело №41971/2014 год., въз основа на искова молба от Х.А.Х., ЕГН ********** и Х. Т. А., ЕГН ********** с адрес гр.Плевен, затвора, 5 група, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. „Н.Столетов” № 21, с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация, чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК, чл.215 от ГПК, чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България, чл.8 от ЕКПЧОС, чл.73 ал.1 т.1 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинсското обслужване в местата за лишаване от свобода , чл.151 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.

В исковата молба се твърди, че в периода двамата ищци изтърпяват лишаване от свобода в гр.Плевен . В 307-мо спално помещение, което е разделено на осем по-малки самостоятелни спални помещения, входната цяла страна е направена от желязна решетка, а не с плътна стена. Същата граничи с коридора, в който срещу решетката на самите самостоятелни спални помещения, в които спят и се хранят ищците, всеки месец подстригват ищците. Твърдят, че това е под всякакви хигиенни норми и изисквания. Сочат, че в гр.Плевен затвора има специално помещение, пригодено за фризьорски нужди и което се ползва от лишени от свобода за тази цел. Докато в гр.Ловеч затвора от 11-та група лишените от свобода се водят в помещение, което е пригодено за фризьорски нужди. Твърдят, че при съпоставяне на изложените фактически положения, които са различни, ищците ги подстригват пред спалните им помещения в коридора, като нямат помещенията плътна преграда, а само желязна решетка, а останалите лишени от свобода в гр.Плевен затвора и гр.Ловеч затвора ползват специално помещение за фризьорски услуги. Считат, че това различие поставя ищците в по-неизгодно и по-неблагоприятно фактическо положение, което ги прави дискриминирани с оглед на тяхното лично положение като лица, които изтърпявали лишаване от свобода. В заключение молят за периода от време 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г. съдът да образува съдебно производство срещу ответника ГД „ИН”, в което да събере доказателства по изложеното фактическо положение, след което да съпостави фактическото положение на ищците с това на лишените от свобода от гр.Плевен затвора (извън 307-мо помещение) и с гр.Ловеч затвора от 11-та група и да установи следното: различават ли се изложените фактически положения на ищците спрямо на лишените от свобода от гр.Плевен затвора (извън 307-мо помещение на 55 група) и с гр.Ловеч затвора от 11-та група; същото различие поставяло ли е ищците в по-неизгодно и в по-неблагоприятно фактическо положение; дали спрямо ищците е извършвано нарушение; същото изразявало ли се е спрямо ищците в претърпян дискриминационен подход; дискриминационния подход извършван ли е на основание и предвид на личното им положение на лица, които изтърпяват лишаване от свобода.

Въз основа съдебно разпореждане на СРС ищците са уточнили, че исковата молба е предявена единствено на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., т.е. установяване на дискриминационно отношение спрямо тях за сочените факти и обстоятелства в ИМ.

С Определение №8/12.02.2015 год. по гр.дело №41971/2014 год., СРС е прекратил производството по делото , като е преценил, че същото не му е подсъдно и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд. Определението е обжалвано единствено от ищеца Х.А.Х. , като СРС с разпореждане от 23.03.2015 год. е върнал жалбата му против постановеното определение Разпореждането за връщане на жалбата не е обжалвано пред СГС и е влязло в сила. На това основание делото е изпратено на настоящия съд, където е образувано настоящото адм. дело №560/2015 год.

След като се запозна с исковата молба, съдът намира за установено следното:

Предявени са два субективно съединени иска от двама ищци –Х.А.Х. и Х. Т. А., срещу един ответник-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София. Чл. 215 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК допуска субективно съединяване на исковете при алтернативно наличие на две предпоставки: 1. Общи права на ищците; 2. Права, които почиват на едно и също основание.

Съдът намира, че в разглеждания случай не са налице условията, даващи възможност за разглеждане на двата иска в едно производство поради липса на посочените предпоставки. Всеки от ищците предявява самостоятелен иск, почиващ на самостоятелно право. Основанието, на което предявява своя иск всеки един от двамата лишени от свобода, е установяване на дискриминационно отношение-неравно третиране по признак „лично положение”, основано на качеството на лице , лишено от свобода в сравнение с лицата, изтърпяващи това наказание в затворите Плевен и Ловеч. Установяването на неравно третиране се основава на обективни критерии и се установява по отношение на всеки твърдящ, че е дискриминиран на някакво основание. Последното обуславя извод, че не са налице нито общи права на ищците, нито едно и също основание на исковете им.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва съдебното производство по двата иска да бъде разделено. Допустимостта и основателността на двата иска следва да бъде предмет на отделни производства. По настоящото адм.дело№ 560/2015 год. следва да се разгледа исковата молба на първия посочен ищец- Х.А.Х., а исковата молба , подадена от Х. Т. А., заедно с уточненията и приложенията към същата следва да се докладва на Председателя на Административен съд- Плевен за образуване на ново исково административно дело и определяне на докладчик.

По отношение на претенцията на Х.А.Х., съдът, след като се запозна с описаните в исковата молба факти и обстоятелства и съобрази закона, намира, че административното дело не му е подсъдно по следните съображения:

Безспорно по делото е, че предявената искова молба от л.св.Х.А.Х. е с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и с нея се търси единствено установяване на извършено нарушение на ЗЗДискр. от страна на органи и длъжностни лица от Затвора-Плевен, т.е. следва да се установи само факта на нарушението по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. Искът не е съединен с иск за обезщетение за вреди по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. Ето защо местната подсъдност се определя не по правилата на чл.7 от ЗОДОВ, а по правилата на чл.105 от ГПК във връзка с чл.75 от ЗЗДискр, а именно искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Исковата молба на л.св.Х. е подадена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с адрес гр.София, поради което спорът е местно подсъден на Административен съд София-град.

В този смисъл определение от 26.05.2015г. по адм.дело №4222/2015г. на ВАС и определение № 8041/ 01.07.2015 по адм. дело № 6855/2015 на ВАС , 5 отд., постановено по спор за подсъдност.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е подсъдно и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност с Административен съд София-град.

Водим от горното и на основание чл.135 ал.5 вр с чл.135 ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ производството по исковата молба на Х.А.Х. *** и на Х. Т. А. от Затвора- Плевен срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”.

ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Административен съд Плевен исковата молба на Х. Т. А. от Затвора Плевен срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” , с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация, за образуване на ново дело и избор на съдия-докладчик.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №560 по описа на Административен съд-Плевен за 2015 год.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд София-град относно съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от л.св.Х.А.Х. ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора административен съд.

Определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: