Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр.Плевен, 16 Септември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №556 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Производството по делото е образувано по жалба от Л.М.Т. *** против Заповед №РД-14-40/15.06.2015г. на Областен управител на Област Плевен, с която се изземва от оспорващата недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, XXXXXX , състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54,50кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м., като е определен 14-дневен срок от получаване на заповедта за доброволно изпълнение.

В жалбата не са изложени правни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, а само житейски такива. Твърди се, че жилището е дадено на бащата на оспорващата, в качеството му на служител на затвора Плевен през 1951г., и през целия си смислен живот е живяла там със семейството си. Твърди се още, че е правен многократно ремонт и редовно е заплащан наем. Счита се за невярно изложеното в заповедта, че ползва имота без правно основание. В тази връзка се сочи, че на 12.01.1995г. е подписано допълнително споразумение с „Жилфонд” гр.Плевен към договор за отдаване под наем от 01.01.1969г., сключен между Жилищен фонд и баща й М. Я.. Сочи се още, че през 2008г. във връзка с обитаваното от нея жилище е поискано деклариране на движими и недвижими имоти, и не е ставало въпрос за незаконно ползване на същия. Твърди се, че с решение от 14.10.1998г. е картотекирана в Община Плевен пета група, пета подгрупа като нуждаеща се от жилище. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.

От ответника-Областен управител на Област Плевен е дадено становище за неоснователност на жалбата, тъй като са налице и трите кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за изземване на имота.

От заинтересованата страна Министерство на правосъдието не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и моли заповедта да бъде отменена, като представя писмена защита с подробни доводи в подкрепа на жалбата.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за неоснователна, а заповедта издадена при спазване на всички законови изисквания.

За заинтересованата страна- Министерство на правосъдието в съдебно заседание не се явява представител. По делото е представено становище, в което се изразяват съображения за законосъобразност на издадената заповед, моли се жалбата да бъде оставена без уважение и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.80 ал.3 от ЗДС регламентира, че заповедта за изземване на имот-държавна собственост подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149 ал.1 от АПК. Оспорената заповед е връчена на 18.06.2015г. лично на оспорващата Т., видно от приложеното на л.15 от делото известие за доставяне, а жалбата срещу нея е подадена в Областна администрация с област Плевен на 26.06.2015г. и е заведена с вх.№АП-05-10 от същата дата, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег.№ДС-18-95 от 23.03.2015г. Министъра на правосъдието уведомява Областен управител на Област Плевен, че в резултат на извършена ревизия на договорите за наем на ведомствени жилища, предоставени за управление на Министерство на правосъдието, е установено незаконосъобразно ползване на апартамент от наследник на бивш служител на затвора Плевен, а именно ап.2, находящ се в гр.Плевен, XXXXXX, в който е настанен на основание заповед №630/29.08.1964г. М. А., към момента починал, като апартамента се държи без правно основание от дъщеря му Л.Т.. В писмото е изложено становище, че са налице трите предпоставки за издаване на заповед по чл.80 ал.1 от ЗДС за изземване на имота, който се държи без правно основание и се моли да бъдат упражнени правомощията дадени на областния управител по тази норма. Към писмото са приложени Акт за частна държавна собственост от 24.09.2007г. и настанителна заповед №630/29.08.1964г.

С писмо от 20.04.2015г. адресирано до Министъра на правосъдието, Областният управител на Област Плевен изисква представяне на допълнителни доказателства, а именно копие от цялото наемно досие по настаняване на наемателя; становище дали случаят попада в хипотезата на §4 от ПЗР на ЗДС и констативен протокол от извършена проверка за установяване кое лице ползва жилището.

С писмо от 26.05.2015г. до Областен управител на Област Плевен от Министерство на правосъдието е отговорено, че в досието на имота, което е съхранявано във ведомството, е налично единствено изпратеното удостоверение №630/29.08.1964г., като настанителна заповед и договор за наем липсват. Посочено е още, че процедурата по §65 от ЗИД на ЗДС е приложима по отношение на пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, като лицето Л.Т., дъщеря на М. А.-бивш служител на затвора Плевен, не попада в посочената хипотеза.

Във връзка с горното и на основание чл.80 ал.1 от ЗДС, Областният управител на Област Плевен издава Заповед №РД-14-40/15.06.2015г., с която изземва от Л.Т. недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр.Плевен, XXXXXX , състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54,50кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м., като определен 14-дневен срок от получаване на заповедта за доброволно изпълнение. В заповедта е прието, че лицето Л.Т. ползва имота без правно основание, тъй като не са налице настанителна заповед и договор за наем с Министерство на правосъдието, като е посочено че последната е дъщеря на бивш служител на Затвора Плевен, настанен със Заповед №630/29.08.1964г. в имота, починал. Счетено е, че искането на министъра на правосъдието е основателно, поради наличието на кумулативните предпоставки по закона.

Именно този Заповед №РД-14-40/15.06.2015г е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че жилище с административен адрес гр.Плевен, XXXXXX , състоящо се от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54,50кв.м., заедно с прилежащата маза №2 с полезна площ 16кв.м. и таван №2 с полезна площ 12 кв.м, както и 1/8 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж, е частна държавна собственост, съгласно Акт №4369/24.09.2007г. за частна държавна собственост, издаден въз основа на по-рано съставен АДС №1917/04.11.1964г., и правата за управление върху което жилище са предоставени на Министерство на правосъдието.

Видно от Констативен протокол от 12.05.2015г., изготвен от служители на Затвора Плевен, е че ведомствено жилище, находящо се в гр.Плевен, XXXXXX се ползва от Л.Т.. В протокола е отразено също, че лицето няма настанителна заповед, че същото е дъщеря на М. А., настанен в жилището със Заповед №630/29.08.1964г. на РНС-Плевен, починал, и че няма актуален договор за наем с Министерство на правосъдието.

Видно от Удостоверение №630/29.08.1964г. на РНС-Плевен е, че процесното жилище е предоставено за ползване на М. Я. А., който по данни от делото е баща на оспорващата Л.Т. и е починал на 21.02.1996г.

Установява се още по делото, че на 01.01.1969г., въз основа на решение за настаняване №630/29.08.1964г., е сключен договор с М. А. за отдаване под наем на държавен жилищен имот, представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Плевен, XXXXX. На 12.01.1995г. е подписано допълнително споразумение към договора за отдаване под наем между „Жилфонд”-Плевен и Л.Т., с което е договорен размер на наема, който наемателят ще заплаща за ползването на отдадения под наем жилищен имот-ап.2, находящ се в гр.Плевен, XXXXXX.

По делото не се спори между страните, че Л.Т. не притежава друго жилище и е картотекирана при Община Плевен, като й е определена степен на жилищна нужда 5 група, 5 подгрупа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от Областен управител на Област Плевен, който е сезиран с искане от Министъра на правосъдието и е компетентния орган съобразно чл.80 ал.1 от ЗДС.

При издаване на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и правни основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. Не е допуснато и съществено нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава отмяна на заповедта. По делото не са налични данни оспорващата Т. да е уведомена по реда на чл.26 от АПК за започване на административното производство. Последното, обаче, не е съществено нарушение, тъй като с допускането му не е накърнено правото на защита на оспорващата, което може и е пълноценно реализирано в съдебната фаза - от една страна, а от друга – несвоевременното уведомяване, предвид характера на събраните в административното производство доказателства, не би довело до различно съдържание на административния акт. Ето защо констатираното не води до отмяна на заповедта. Преди издаване на последната е налице и писмено мотивирано искане на Министъра на правосъдието, доколкото апартаментът е ведомствен на министерството, т. е. спазено е изискването на чл. 80, ал. 1 ЗДС.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл.80 ал.1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.Т.е. за да е законосъобразна заповедта, издадена на основание чл.80 ал.1 от ЗДС, следва да са налице кумулативно три предпоставки, а именно имотът да е държавна собственост; да се държи от трето лице и това държане да е без правно основание. В конкретния случай не се спори по делото, че процесният имот, който се изземва със заповедта е частна държавна собственост, както и не се спори че същият се ползва от Л.Т.. Спорен е въпроса дали Л.Т. държи имота на валидно правно основание.

Според чл.22 от ЗДС, настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление, по ред определен в Правилника за прилагане на закона.

Съобразно чл.25 и чл.27 от ППЗДС, възникването на наемно правоотношение за ползване на държавен жилищен имот става при осъществяване на сложен фактически състав, включващ административен елемент-провеждане на процедура и издаване на настанителна заповед от ръководителя на съответното ведомство и гражданскоправен елемент-сключване на договор за наем, с който се определят правата и задълженията на страните по договора, срока, наемната цена и др. От последното следва извода, че настанителната заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство, има правопораждащо действие, т.е. тя е условието, без което не може да възникне валидно наемно отношение. В конкретния случай и при многократно дадени указания за представяне на доказателства, по делото от страна на оспорващата Т. не бе представена настанителна заповед. Такава по данни от делото не се намира и в досието на процесния имот, находящо се в Министерство на правосъдието. Ето защо съдът приема, че не е налице настанителна заповед, издадена на името на оспорващата Л.Т., а съгласно чл.29 ал.1 от ППЗДС, след смъртта през 1996г. на М. А. (л.21), баща на оспорващата и лицето, на чието име през 1964г. е издадена заповед за настаняване, през 1998г. наемното правоотношение е прекратено.

Не представлява годно правно основание за ползване на процесния имот представеното от Т. и приложено на л.18 от делото допълнително споразумение от 1995г. сключено между Л.Т. и общинска фирма „Жилфонд-Плевен”, тъй като към датата на неговото подписване титуляра на наемното отношение-бащата на Т. е бил жив, както и имотът, за който се отнася споразумението е държавно ведомствено жилище. Също така не може да бъде прието за основателно възражението, че ползването на апартамента е било със знанието на ведомството, тъй като оспорващата е плащала редовно и добросъвестно наема. Приемането на сумите не може да се тълкува, като мълчаливо съгласие с продължаващото ползване на апартамента и като валидно правно основание.

Не е налице и хипотезата на §65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, съгласно която лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено при определени в разпоредбата условия. С оглед данните по делото неприложими са и нормата на чл.22 ал.5 и ал.6 от ППЗДС и тази на чл.29 от ППЗДС.

Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата на Л.Т. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

Съгласно чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. За да бъдат присъдени разноските следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание;3. Страната, която иска присъждането им да е представила списък на направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на искането.

В конкретно разглеждания случай, действително, със становището депозирано по делото от заинтересованата страна чрез юрисконсулт Ташева, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в срок до приключване на последното съдебно заседание, т.е. налице е една от предпоставките за основателност на искането за присъждане на разноски. Не са налице, обаче, другите две предпоставки, за да е налице осъдителен диспозитив в съдебния акт. Заинтересованата страна не сочи какъв размер разноски претендира. Отделно от това, не са представени доказателства за направените разходи, както и не е представен списък на същите. Списък на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени, е необходим и представлява доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един, какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв списък нарушава правото на защита на другите страни в процеса, които имат правната възможност да направят възражение за прекомерност, както и до невъзможност на съда да направи преценка за съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото/ в този смисъл ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 973/27.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 15253/2014г./.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.Т. *** против Заповед №РД-14-40/15.06.2015г. на Областен управител на Област Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието, направено в становище вх.№2860/27.08.2015г., за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: