РЕШЕНИЕ
№ 572
гр.Плевен, 14.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и петнадесета година,
в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Д.Д., като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно
дело № 555 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 71 от Закона за водите
(ЗВ).
Образувано е по жалба на „Здравец-Здравков“ ООД, ЕИК
201578920, чрез представляващия Е. Т. З., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Люлин, ул. „Кореняк“ № 18А, съдебен адрес:*** чрез адв. С. от
САК срещу решение № ПВ2-00271/04.06.2015 г. за отказ за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоражения на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски
район с център Плевен от подземно водно тяло „Порови води в
Неоген-Кватернера-Софийска долина“, код BG1G00000NQ030,.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, като се твърди, че липсват мотиви за
издаването му. Сочи се, че неправилно е установена действителната фактическа
обстановка, както и че административният орган е направил отрицателна преценка
по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите. Твърди се, че административният орган си
противоречи в направените от него мотиви за издаване на обжалвания отказ, тъй
като същият излага доводи, че съгласно ПУРБ подземното водно тяло се намира в
добро химическо и количествено състояние и за него са предвидени мерки за
поддържането на доброто състояние на подземните води, като в същото време
твърди, че е приложима мярка с код BG1МВ027.
Сочи се, че гореизложената мярка няма как да е приложим в конкретния случай.
Посочва се, че направеното от дружеството искане вече веднъж е било уважено,
видно от издадено разрешително за водовземане № 11590192/29.04.2008 г. на ЕТ
„Здравец-45-Т. З.“, което предприятие е прехвърлено на „Здравец-Здравков“ ООД,
видно от приложените справки от АВ-Търговски регистър. Твърди се, че
жалбоподателят е заявил много ниски количества на водоползване и при положение,
че разрешителното за водовземане се
издава за срок от шест години, не може да се гледа само наличието на свободни
ресурси от подземни води към днешна дата, а трябва да има прогнозни стойности
за целия период, за който се издава разрешителното. Сочи се, че такива
прогнозни стойности нито са обсъдени от административния орган, нито е известно
на жалбоподателя да са съставяни. Намира, че е налице достатъчен ресурс, за да
се разреши водовземане от исканото тяло. Моли за отмяна изцяло на решение №
ПВ2-00271/04.06.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с
което на „Здравец-Здравков“ООД, ЕИК 201578920 е отказано издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения като незаконосъобразно и неправилно.
По делото е постъпило възражение с изх. № ЖИАА-9/2005
г. от ответника - директор на БДУВДР с център Плевен, в което е аргументирано
становище за неоснователност и на жалбата, както и че същата е недоказана. Сочи
се, че постановяването на решение за отказ за издаване на разрешително, в това
число за водовземане от подземни води, намира своето основание в разпоредбата
на чл. 68 от Закона за водите, където лимитативно са изброени обстоятелствата,
при наличието на които се отказва издаването на разрешително. Посочва се, че отрицателната
преценка по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите с изх. № ПВ2000271/27.05.2015 г.,
направена по заявление на жалбоподателя с вх. № ПВ2-00271/24.10.2014 г. и
приложените документи, налага постановяването на отказ за издаване на заявеното
разрешително за водовземане. Твърди се, че обжалваният акт е предхождан от
процедура по чл. 62 от Закона за водите, за която директора на БДДР-компетентен
орган съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е бил сезиран със
заявление вх. № ПВ2-00271/24.10.2014 г., подадено от жалбоподателя. Сочи се, че
каквото и количество да бъде заявено за черпене от подземно водно тяло „Порови
води в Неоген-Кватернера-Софийска долина“, код BG1G00000NQ030, независимо от това кой е заявител, с каква цел е
заявено водовземането, от кое съществуващо водовземно съоръжение се предвижда
черпенето, респективно се предвижда изграждането на такова, то ще бъде
недопустимо с оглед същността на отрицателните условия по т. 1 и т. 5 от чл. 62,
ал. 1 от Закона за водите. Твърди се, че доводите на жалбоподателя са неоснователни
относно твърдението, че са заявени малки водни количества и в случая е без значение обстоятелството,
дали са издадени разрешителни за това
водно тяло на друг заявител, за друго или същото водовземно съоръжение. Посочва
се, че е неотносимо наличието на воден ресурс в процесния кладенец. Счита за неоснователно и възражението, че не са
направени прогнозни стойности за свободния воден ресурс (включително и за
дъждовни води) за периода, в който е заявил да му се издаде разрешително. Счита,
че не са налице противоречия в мотивите на оспорения акт. Посочва се, че
решение № ПВ2-00271/04.06.2015 г. за отказ за издаване на разрешително за
водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения на
директора на БДДР е издадено в съответствие с приложимия материален и
процесуален закон, в законоустановената писмена форма, от компетентния орган,
притежава изискуемите реквизити, като в мотивната част, подробно са изложени
обстоятелствата, нормативните и поднормативните основания за взетото решение за
отказ.Моли за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият -„Здравец-Здравков“
ООД, ЕИК 201578920, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
ул. „Кореняк“ № 18А се представлява от адв. С., която подържа жалбата на
заявените основания, моли за отмяна на акта и присъждане на разноски. Представя
писмени бележки , в които намира акта за незаконосъобразен, тъй като
оспорващият е правоприемник на ЕТ „Здравец-45-Т. З.” и по отношение на ЕТ са
предвидени количества и с оглед това следва да има налични такива и неправилно
се отказва издаването на разрешително.Изложени са доводи, че липсват данни за
действителното фактическо състояние на водното тяло, тъй като вещото лице не е
посетило обекта.
Ответникът - директор на БДУВДР с център-Плевен, се
представлява от юрк З., която поддържа становището за неоснователност на
жалбата. Намира, че актът е издаден при спазване на чл. 50, ал. 6 от Закона за
водите и Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а и 13, т.е. Наредба № 1 за
подземните води от 2007 г. и че са
налице основания за отрицателна преценка по чл. 62 от Закона за водите.
Посочва, че от представената експертиза по делото се установява, че процесното
подземно водно тяло е с отрицателен
баланс, по повод експлоатационният ресурс в тръбния кладенец, от който е заявен
да се водовзема, като прави уточненинето, че
терминът„експлоатационен ресурс“
на водовземащо съоръжение е изгубил своето значение по сега действащия
закон за водите и Наредба № 1 от 2007 г.
и същият е относим за ресурса, а за
подземните водни тела, съответно като категория относима при преценката на директора
на БДУВДР с център Плевен по повод заявлението
за издаване на разрешително. Посочва, че в Наредба № 1 за проучване на
подземните води от 07.07.2000 г., отменена със сега действащата от 2007 г.
се използва терминът „експлоатационни ресурси на водовземащи съоръжения“ и
към настоящия момент в Закона за водите и Наредбата, действала към момента
на издаване на процесния акт, се ползват термините „разполагаеми ресурси на
подземно водно тяло“ и „естествени ресурси на подземни водни тела“. Счита, че
от експертизата и събраните по делото
писмени доказателства се потвърждава обстоятелствената част на процесния акт, в
която се твърди, че към момента на преценката
- месец юни 2015 г., процесното подземно водно тяло, не разполага със
свободни водни количества и правилно директорът на БДУВДР с център Плевен в
решението си за отказ се е позовал на заповед № 136 за разполагаемите ресурси,
както и на липсата на свободни водни количества, като е установил обективна
невъзможност за задоволяване на заявеното от жалбоподателя искане. Моли за
отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, намира ,
че оспореният акт е правилен и законосъобразен и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № ПВ2-271/24.10.2014 г. (л. 32)оспорващият иска да бъде открита
процедура по издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения за подземно водно тяло „Порови води в
Неоген-Кватернера-Софийска долина“, код BG1G00000NQ030.
Със заповед №
136/24.11.2014 г. (л. 27) на директора
на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен
са определени естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела на
територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с
център гр. Плевен за срок от една година, като възражения спрямо тези данни са
предмет на разглеждане в друго производство.
По делото, на лист 21
е представена отрицателна преценка по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите
с изх. № ПВ2-00271/27.05.2015 г. от директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ с център Плевен. В същата се посочва, че искането не съответства на
изискванията на ЗВ, тъй като водовземането се предвижда да се извърши чрез един
тръбен кладенец, черпещ води от подземно водно тяло „порови води в
Неоген-Кватетрнера –Софийска долина”, код BG1G00000NQ030, като съгласно План за управление на речни басейни 2001-2015 г.
подземното водно тяло се намира в добро химическо състояние и са предвидени „Мерки
за регулиране на водовземанията на пресни подземни води” в частност мярка с код
BGМВ027 – „Забрана за издаване на разрешителни
за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на
подземното водно тяло” – т.е. налице е превишаване на разполагаемите ресурси на
подземното водно тяло. Извършена е преценка и по други показатели и е
констатирано, че към 01.05.2015 година водното тяло не разполага със свободни
водни количества и не може да бъде разрешено водовземането и въз основа на нея
не е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане чрез
съществуващи водовземни съоръжения, а е постановено решение за отказ да се
издаде разрешително. Посочва се ,че водовземането е в противоречие със забраните и мерките за опазване на
количественото състояние на подземното тяло, не е представена обосновка на
необходимото водно количество за „техническо водоснабдяване на автомивката” от
кладенеца в съответствие с изискванията на Наредба № 1/10.10.2007г.
С писмо вх. 2524/29.07.2015
г. от ответника по делото е представена извадка от ПУРБ в частта, касаеща
подземно водно тяло с код BG1G00000NQ30-Порови води
в Неоген-Кватернера-Софийска долина и мерките за регулиране на водовземане на
пресни подземни води.
По делото по искане на оспорващия съдът
изслуша съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице като
обективно, съобразено с доказателствата по делото съдът кредитира. Установено
е, че предвижданията на ПУРБ на водите в Дунавски район за периода от 2010 г –
2015 г. по отношение на процесното водно тяло предвижда подобряване на
качественото и количествено състояние на подземните води - ограничаване и недопускане проникване на замърсители в
подземните води и по мярка BG1ML027 – забрана за
издаване на разрешително за водовземане, когато общото водовземане превишава
разполагаемите ресурси на подземното водно тяло. Установено е, че наличния експлотационен ресурс е Qекс.=0,18 л/сек, заявеното от оспорващия количество
подземна вода за водочерпене чрез тръбния кладенец е по-малко от експлотационния ресур на
кладенеца Qекс.= 15,85 куб м./ден. Вещото лице е
установило, че към 01.11.2015 година
подземното водно тяло не разполага със свободни водни ресурси, тъй като
разполагаем ресурс е 1224л/сек – 50% от тях са 612 л/сек, разрешен
средногодишен дебит на черпене по издадени разрешителни е 825 л/сек и
свободните ресурси са с отрицателен баланс – минус 213 л/сек. Посочено е, че
към датата на издаване на отказа водното
тяло също не разполага със свободен ресурс, тъй като разполагаем ресурс е
1224л/сек – 50% от тях са 612 л/сек, разрешен средногодишен дебит на черпене по
издадени разрешителни е 840 л/сек и свободните ресурси са с отрицателен баланс
– минус 228 л/сек.. С оглед задачите на експертиза е посочено, че по разрешително
за водовземане от 29.04.2008 година на „Здравец –Здравков” ООД количеството е включено в одобрения ПУРБ 2010
– 2015 г. за подземно водно тяло, като съдът кредитира този извод ,но намира,
че това обстоятелство следва да се счита за установено по отношение на ЕТ „Здравец
-45-Т. З.”, гр. София, тъй като разрешителното от горепосочената дата е
издадено на този едноличен търговец, а съгласно
договор за продажба на предприятие на л. 38 по делото, едноличният
търговец е продал на „Здравец-Здравков” ООД, гр. София търговското предприятия
с фирма ЕТ „Здравец -45-Т. З.”, гр. София.
С решение № ПВ2-00271 от 04.06.2015 г. на директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, на основание чл. 68, т. 3а, от Закона за
водите, във връзка с чл. 62, ал. 6, във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 1 и т. 5 и
чл. 118в, т. 1 от Закона за водите, във връзка с мярка с код BG1MB027 в раздел 7, т.7.1, програма 7.1.4. от Плана за
управление на речния басейн в Дунавски район, във връзка с чл. 44, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е отказано издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения на „Здравец-Здравков“ ООД, ЕИК 201578920, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ПК 1324, р-н Люлин, ул. „Кореняк“ № 18А, Столична
община. Мотивите за отказа са отрицателна оценка по чл.62, ал. 1 от ЗВ, а
именно забрана за издаване на разрешителни по мярка с код BG1MB027 ,когато общото водовземане превишава
разполагаемите ресурси, като липсват свободни водни ресурси на водното тяло към
датата на извършване на преценката.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл.52, ал. 1 т. 4 от ЗВ – директорът на БДУВДР –Плевен, при спазване на административно-производствените
правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 1
б."ж"
от Закона за водите установява разрешителен режим за водовземане от
повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден
обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на
кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на
околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на
тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Извършена е
преценката по чл. 62 от ЗВ -административният орган е изложил подробни
мотиви относно съобразяване на заявлението с предвижданията на влезлите в сила планове за
управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и
придобити права, в това число нуждите на населението от района на
водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда,
регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността
за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане
съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по
количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на
водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за
водовземане и/или ползване; и изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж. Именно при извършване на тази преценка е
установено, че не са налични свободни ресурси в процесното подземно водно тяло и несъвместимост с мярка с код BGМВ027 от ПУРБ 2010-2015 г. – „Забрана за издаване на
разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите
ресурси на подземното водно тяло” – т.е. налице е превишаване на разполагаемите
ресурси на подземното водно тяло и правното основание за отказ правилно е
посочено като чл. 68, т.3а от ЗВ,
съгласно, която органът отказва издаване на разрешително, когато е установена
невъзможност за задоволяване на искането.
В случая тази невъзможност съдът намира за безспорно
доказана и от заключението на вещото лице,
което установи, че подземното водно тяло не разполага със свободен воден ресурс,
както към датата на издаване на отказа, така и към датата на извършване на
експертизата, като съответствието на акта със закона т.е. с определените
свободни количества, следва да се прецени към момента на издаването му. Доводите
на оспорващия за отчитане на прогнозни стойности занапред е неоснователно и
неотносимо към оспорения акт. В случая се установи, че оспорващият е придобил
търговското предприятие на ЕТ „Здравец -45-Т. З.”, гр. София, за който има
издадено разрешително на л. 66 по делото за водовземане от същото водно тяло за
срок от 29.04.2008г – до 29.04.2014 година. Установи се, че количеството по
това разрешително е взето предвид при определяне на свободните ресурси на
подземното водно тяло за периода 2010-2015 г.. Съдът обаче намира за
неоснователно твърдението на оспорващия, че тъй като по разрешителното от 2008
година, водното количество е отчетено и предвидено в ПУРБ 2010-2015г., то
следва да бъде разрешено водовземане, тъй като има количество, което не се ползва
от едноличния търговец, който е продал търговското предприятие на оспорващия.
Съдът намира, че в случая разрешителното е с изтекъл срок на действие към
датата на подаване на заявление на 24.10.2014 година от „Здравец-Здравков” ООД,
гр. София и не поражда правно действие, а и обстоятелството, че същият е
придобил търговското предприятие на едноличния търговец по никакъв начин не обвързва административния
орган да разреши водовземане, тъй като при промяна на титуляра на разрешителното –
правоприемство, продажаба и др. в чл.79, ал. 2 от ЗВ е предвидена специална
процедура на уведомяване, при която се извършва преценка от органа и се
преиздава разрешителното при преценка на обстоятелствата, но това е възможно
при действащо разрешително, а такова не е налице към дата на подаване на
заявлението през октомври 2014 година. В случая въпреки твърдението на оспорващия,
че следва да се отчете предвиденото количество в ПУРБ 2010-2015 г. за едноличния търговец т.е., че е наличен
воден ресурс, който може да се ползва от новото дружество, то не са ангажирани
доказателства за уведомяване по чл.79, ал. 2 от ЗВ, а и към 24.10.2014г
разрешителното е с изтекъл срок и
подаденото заявление на 24.10.2014 година е подадено от лице, което на собствено
основание иска издаване на решително, а не встъпва във вече придобити права и
преценката по чл.62 се извършава като за
нов субект, като се вземат предвид заложените показатели за водовземане, а към
извършване на преценката безспорно е установено, че няма свободни ресурси, още
повече, че предвижданията на ПУРБ 2010-2015 имат специални мерки, които са
приложими и отчетени от органа.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният акт
не страда от сочените в жалбата пороци, изложени са мотиви, които се подкрепят
ог представените писмени доказателства и оспорването следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1
вр. ал.2, предл последно от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
РЕШИ
:
Отхвърля жалбата на „Здравец-Здравков“ ООД, ЕИК
201578920, чрез представляващия Е. Т. З., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Люлин, ул. „Кореняк“ № 18А, съдебен адрес:*** чрез адв. С. от
САК срещу решение № ПВ2-00271/04.06.2015 г. за отказ за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоражения на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски
район с център Плевен от подземно водно тяло „Порови води в
Неоген-Кватернера-Софийска долина“, код BG1G00000NQ030,
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: