ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1241

гр.Плевен, 18.09.2015г.

Административен съд – Плевен, ІV -ти състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 549 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч срещу служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, М. К. – Директор на затвора Ловеч, Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч с цена на иска общо 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева от всеки ответник по отделно като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото достойнство, проявена жестокост.

С определение № 890/15.07.2015г, настоящият състав е намерил ИМ за нередовна и е дал указания за нейното поправяне. Освен това, съдът е дал указание на ищеца, какви доказателства да представи, за да може да се произнесе по искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и за предоставянето на правна помощ, ако се направи такова с нарочна молба.

Ищецът е депозирал допълнение № 2511/29.07.2015г., в което посочва, че 1. Вредите причинени ми от М. К. са:

а) издадени няколко наказания „14 денонощия карцер”, след изтърпяването им при примитивни битови и социални условия Районен съд – Ловеч ги анулира като незаконосъобразни

б) от 2006 г. до 2011 г. умишлено не ме изкарват на работа, което ще докажа в съдебното заседание с документи, молби и жалби

в) лишават ме от правото на среща с журналист по ЗИНЗС.

г) последното наказание „карцер” не е съобразено със здравословното състояние и степента на нарушението

2. Г. Й. – ИСД:

а) наклеветяване

б) лишаване от правото на работа

в) нарушаване неприкосновеността на личната ми кореспонденция, за което съм сезирал с жалба ГДИН

г) хулиганско поведение изразяващо се в крясъци и обиди

3. Ц. Т.:

а) лишаване от правото на здраве

б) оклеветяване

в) лишаване от хранителна добавка за инсулиновия ми диабет

г) лишаване от правото на работа

д) за работа съм болен, а за „наказателна килия” съм здрав?!

е) самоволно спиране на определеното ми лечение от специалист

Действията и бездействията са извършени и продължават да се извършват от 2006 г. и до днес 22.03.2015 г. Обжалвам наложеното наказание, защото потвърждаването на Районен съд – Ловеч го възразявам пред ВСС, отдел „Етичен”, тъй като поведението ми е продиктувано от заболяване, което е протоколирано в ТЕЛК решението на МБАЛ – Ловеч.

1. ИСД пуска докладни – Й.

2. Началникът определя наказанието

3. Д-р Т. позволява изтърпяването на наказанието въпреки здравословното състояние. Ищецът сочи още че с посочения свидетел – Ц. Ем. Л. ще доказва –

а) поведението на Й. и Т.

б) клеветите на двамата

в) бездействието на Началника.

С оглед съдържанието на допълнението съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по целия очертан предмет на иска.

Съдът разяснява на ищеца, че на административния съд са подсъдни исковите производства по глава 11 от АПК – чл. 203 и сл. Последните започват с подаването на искова молба, която следва да отговаря на изискванията за искова молба по чл. 127, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. В нея ясно следва да е сочено: от кой административен акт /отменен по съответния ред чл. 204, ал.1 от АПК/, действие или бездействие са претърпени вреди, какви са те по вид /имуществени или неимуществени, като се опишат конкретните вреди от всеки вид/, какъв е размерът на обезщетението, което се претендира, трябва да са посочени ясно и всички обстоятелства, на които се основава иска. Освен това съгласно чл.205 от АПК – „Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.” Следователно недопустим е иск срещу физически лица, така като е го формулирал понастоящем ищеца спрямо четири физически лица. Следва да се даде възможност на ищеца да посочи срещу кое юридическо лице насочва иска си и да посочи кои административен орган го представлява.

Указва на ищеца, че административният съд не е компетентен да се произнася по клевети. Клеветата е престъпление по чл. 147 от НК и е от частен характер, т.е. преследва се по тъжба на пострадалия, подадена пред районния съд. Следователно относно посочената в уточнението, че лицата: Г.Й. и Ц. Т. са го „наклеветили”/”оклевенили”, то ищецът следа да подаде тъжба до районния съд. В тази част, настоящото производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Относно посоченото в допълнението, че ищецът обжалва наложеното му дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия, настоящият съд също не е компетентен. От изложеното в уточнението, може да ес направи извод, че наказанието е обжалвано пред Районен съд – Ловеч и същият го е потвърдил. Съгласно чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС – „Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване.” Следователно този вид определения на районния съд въобще не подлежат на обжалване, още по малко на обжалване пред Административен съд Плевен или ВСС, както е посочено в допълнението. Налага се извод, че и в тази част ИМ е недопустима и следа да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Съдът намира, по депозираните искания за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и предоставянето на правна помощ. Съдът намира, че ищецът не е представил всички необходими доказателства, които да позволят да се направи извод следва ли ищецът да бъде освободен от заплащането на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ. Съдът с разпореждане № 2370/06.08.2015г. е изискал извършването на справка относно семейното положение и родствените връзки на ищеца от Национална база данни /НБД/, изискал е справка от затвора Ловеч получавал ли е ищецът парични преводи за последните 12 месеца в какви размери, удостоверение за здравословното му състояние и справка предлагана ли му е работа и работи ли в момента. В изпълнение на това определение по дело е приобщена справка от НБД, от която се установява, че ищецът е роден на ***г. в гр. Луковит, т.е на 48 години, не е женен и има роднински връзки с Й. Й.-баща; М. Й.-майка и И. П.-сестра. От писмо вх.№ 2991/07.09.2015 на Началника на затвора Ловеч се установява, че ищецът е постъпил на 12.04.2006г. в затвора Ловеч за доизпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 18 години при строг режим. Ищецът е преосвидетелстван от ТЕЛК на Държавна психиатрична болница – Ловеч с водеща диагноза: психични и поведенчески разстройства, ЕР на ТЕЛК не е получавано в администрацията на затвора, но лицето е в добро общо състояние, видно от медицинска справка от 03.09.2015г., приложена към писмото. От писмото на Началника на затвора Ловеч се установява още, че на ищеца няколкократно е предлагана работа, но към настоящия момент не работи. Приложена е справка за получавате от ищеца парични преводи за последните 12 месеца. От справката се установява, че ищецът редовно получава между 1 и 3 превода на месец средно по 40 лева всеки, като за последните три месеца е получил преводи по 60 лева.

С оглед изложеното съдът намира, че искането за предоставяне на правна помощ е основателно. От съдържанието на ИМ и поясненията към нея може да се направи извод, че ищецът се затруднява от правната терминология и практика, поради което само формално е изпълнил указанията за поправяне на нередовностите на ИМ. От друга страна от събраните служебно от съда доказателства се установява, че лицето не разполага с достатъчно средства, за да упълномощи адвокат, който да му укаже правна защита и съдействие, поради като основателно е искането на ищеца за допуснатото на правна помощ за процесуално представителство и същото следва да бъде уважено.

Съдът намира по искането за освобождаване от задълженото за заплащане на държавна такса, че същото е неоснователно. Ищецът получава редовни парични преводи /повече от един на месец/, макар и на не големи суми. Овен това периодично му бива предлагана работа / през м.септември и октомври 2014г е получил малко възнаграждение от мебелен цех, видно от справка за получените парични суми/. Следователно ищецът може да разчита на близки за подпомагане, включително за осигуряване на средства за завеждане на дело, още повече при символичния размер на предвидената държавна такса за административни дела от 10 лева, както и може да е по-акуратен при изпълняване на задълженията си по предлаганата му работа. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на ищеца от задължението му за заплащане на държавна такса и искането му следа да бъде оставено без уважение. Следва да се осигури възможност на ищеца да изпълни задължението си.

Водим от изложеното и на основание чл.21, т.3 от ЗПрП, чл.23, ал.4 от ЗПрП, чл.25, ал.4 от ЗПрП и чл.83, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК и на основание чл. 128 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба и допълнение към нея вх. № 2511/ 29.07.2015г. от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч срещу служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, М. К. – Директор на затвора Ловеч Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч с цена на иска общо 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева от всеки ответник по отделно като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото достойнство, проявена жестокост в частта относно обжалването на наложенато дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия и относно извършените от Г. Й. и Ц. Т. действия на „наклеветяване”/”оклеветяване” на ищеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 549 по описа на Административен съд – Плевен за 2015г в частта относно обжалването на наложенато дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия и относно извършените от Г. Й. и Ц. Т. действия на „наклеветяване”/”оклеветяване” на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Й.Г. лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Ловеч за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за завеждане на административно дело по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК - иск срещу служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, М. К. – Директор на затвора Ловеч Г. Й. – ИСД в затвора Ловеч и Ц. Т. – директор на Здравна служба при затвора Ловеч с цена на иска общо 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева от всеки ответник по отделно като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес /психически и физически/, уронване на човешкото достойнство, проявена жестокост.

УКАЗВА на ищеца – И.Й.Г., че в срок от 7 дни от получаване на съобщението, следва да внесе по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер от 10 /десет/ лева.

ПРЕДОСТАВЯ на И.Й.Г. лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Ловеч безплатна правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПрП за процесуално представителство по административно дело № 549 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца - И.Й.Г., на основание чл.27, ал.1 от ЗПП, да уведоми незабавно съда за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на правната помощ.

ЗАДЪЛЖАВА определения от Бюро за правна помощ адвокат за процесуален представител на ищеца по адм. дело № 549/2015г. на АДм. Съд Плевен в срок от 7 дни от назначаването му да прецизира исковата молба, като я съобрази със всички изисквания на чл. 127 и 128 от ГПК вр. 144 от АПК.

При неизпълнение на задължението в срок производството по делото ще бъде прекратено.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението в частта му относно прекратяването на производството по делото.

СЪДИЯ: