Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

389

 

гр. Плевен,  18.09.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Г.К.

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 548/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Хоризонт – И.”***, чрез управителя Б.И.И., срещу Решение №514 от 17.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1212/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление15-0000227/06.04.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Плевен, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на “Хоризонт – И.”*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 128, т.2 от КТ – затова, че в качеството си на работодател, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от Т. Н. Д. на длъжност “счетоводител отчетник” и други по списък, не е изплатил в установените срокове трудовите им възнаграждения за месец 01.2015 г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че до дружеството не е отправена покана за явяване и съставяне на АУАН. АУАН е съставен в присъствието на пълномощник, който не е имал съответната представителна власт да го получи. По тези причини дружеството е било ограничено в правото си на защита, като управителят не е могъл да се запознае със съдържанието на акта, да изложи обяснения и възражения, както и да прави допълнително такива. Сочи съдебна практика. Твърди още, че неподписването на ведомостите за заплати от работниците не означава, че заплатите не са получени, доколкото всеки работник е подписал декларация заплатата му да се превежда по банков път. Твърди, че в ДИТ са представили документи, от които е видно, че са получени аванси или цели заплати от работниците за съответния месец. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени наказателното постановление.

Ответника по касация – Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила решението като правилно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и приложимия закон.

Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказано визираното нарушение, при липса на съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът е стигнал до извод, че към момента на проверката 10.03.2015г. възнаграждението за м. януари 2015г. на служителката – счетоводител-отчетник, както и на останалите работници по списък  не е било изплатено в нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. Не са били представени никакви доказателства за плащане към този момент – ведомостите не били подписани, липсвали платежни, касови ордери и банкови бордера, за което бил съставен АУАН. Приел е, че АУАН е връчен на упълномощено лице. Отхвърлил като неоснователно възражението, че са били налице условията за приложение на чл. 415в от КТ в случая, тъй като нарушението не е било отстранено веднага след установяването му и не може да се приеме липса на вредни последици, тъй като служителката е била лишена от трудовото си възнаграждение за положения от нея труд в продължителен период от време. Нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, а едва на 31.03.2015г., видно от представеното по делото платежно нареждане. Съдът е счел за ирелевантно, че плащането е постъпило в срока на дадените предписания, предвид че отговорността на дружеството не е ангажирана за неизпълнение на предписание, а за неизпълнение на произтичащо от закона задължение.

Настоящият състав не споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд. В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават и налагат отмяна на НП като незаконосъобразно. В АУАН и НП съществува неяснота относно описанието на извършеното нарушение, тъй като не се разбира дали то се отнася само за неизплащане на трудовото възнаграждение на служителката Т. Н. Д., заемаща длъжност „счетоводител – отчетник” или и за други работници и служители на дружеството, като те не са изрично упоменати, не е посочен уговорения срок за изплащане на възнаграждението, за да се прецени продължителността на забавянето. Всички тези факти и обстоятелства са съществени елементи от състава на нарушението и остават неясни.  АУАН е съставен на 10.03.2015г., когато е била извършена проверката и издадено предписание със срок за изпълнение - 31.03.2015г., което е било изпълнено и заплатите на работниците и служителите са били преведени с платежно нареждане от същата дата. НП е издадено на 06.04.2015г., към който момент плащането вече е било извършено в изпълнение на даденото предписание, което не е било съобразено от наказващия орган като смекчаващо вината обстоятелство за налагане на наказание към установения от закона минимум – 1500 лв. АУАН е съставен и връчен на пълномощник – П. В. Х., без надлежна представителна власт. Видно от приложеното на л. 19 от делото пълномощно, служителката е била упълномощена с общо пълномощно да представлява управителя и фирмата пред всички дирекции на ИА „ГИТ”, като подписва, подава и получава документи, писма, молби и други. По делото липсва изрична покана за съставяне на АУАН до управителя, липсва изрично упълномощаване на лице за съставяне на АУАН във връзка с проверката или за съставяне на АУАН въобще.

Като е потвърдил НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №514 от 17.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1212/2015 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление15-0000227/06.04.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Плевен, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на “Хоризонт – И.”*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 128, т.2 от КТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.