Р E Ш Е Н И Е

№ 382

гр.Плевен, 17 Септември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 547 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 430 от 20.05.2015 г., постановено по нахд № 413/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0028822 от 07.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.230 от Закона за защита на потребителите затова, че при извършена проверка на 07.03.2014 г. в магазин „Виваком 5204” в гр.Плевен, на бул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно оставен за ремонт на 06.03.2014 г за четвърти път с един и същ проблем мобилен телефонен апарат „Sony Xperia”, закупен на 19.12.2013 г. и в рамките на два месеца от покупката дефектирал четири пъти, е съставен констативен протокол и е наредено да се замени стоката с нова в срок до 04.04.2014 г. и на същата дата да се представи в КЗП в гр.Плевен акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова, което не е направено дори след второто задължително предписание в същия смисъл. Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП, в едногодишен срок от влизане в сила на шест наказателни постановления, с които са наложени наказания за същото по вид нарушение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от Изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Л.Б., който счита същото за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона. Твърди, че решението не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива, каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Според касатора изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Намира, че съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Счита, че съдът е направил основните си изводи без да събере необходимите доказателства и че са приети за установени факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че е изградил своите фактически изводи изцяло върху изложените в обжалваното НП факти, без да събира доказателства за тези твърдения. Навежда доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, т.к. първоинстанционният съд е потвърдил издаденото НП въпреки, че то не съдържа един от задължителните реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че липсата на този реквизит представлява съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава акта, т.к. е пречка да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Според касатора допуснатите нарушения в процедурата по установяване на административното нарушение и налагането на съответното му наказание са съществени, поради което издаденото НП е опорочено поради неспазване на правилата за неговото издаване. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и наказателното постановление. Алтернативно моли за прилагане на предвидената в чл.28 ал.1 от ЗАНН възможност за неналагане на административно наказание.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите в съдебно заседание не се представлява , депозирал е подробно писмено становище, в което моли оспореното решение да бъде оставено в сила

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено за това, че на 07.03.2014г. е извършена проверка в магазин „Виваком 5204” в гр.Плевен, на бул.”Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца. Проверката в обекта е извършена във връзка с постъпила жалба вх.№ Р-03-347/06.03.2014г. от потребител относно оставен за ремонт на 06.03.2014г. за четвърти път с един и същ проблем мобилен телефонен апарат "Sоnу Хрeria". Апаратът е закупен на 19.12.2013г. и в рамките на два месеца от покупката дефектирал четири пъти. Апаратът е приет за ремонт със сервизна поръчка № 314461/06.03.2014г. Със съставения при проверката в обекта констативен протокол 2014 № К-0169283/07.03.2014г. е наредено да се замени стоката с нова по реда на чл.112 и чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите в срок до 04.04.2014г. и на същата дата да се представи в КЗП в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 1, ст.327, акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова. На 04.04.2014г. е представено становище, че „апаратът е влизал в сервиз четирикратно и при последната рекламация от 06.03.2014г. е извършена смяна на основната платка”. Не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. Становището е прието с протокол за проверка на документи № К-0064742/04.04.2014г. и със същия протокол е пояснено на търговеца, че апаратът е закупен на 19.12.2013г. и в рамките на два месеца от покупката дефектирал четири пъти, че проверката в обекта е извършена един ден след предявяване на рекламацията и предписанията са дадени преди търговецът да е предприел действия по нея. Със същия протокол за проверка на документи е дадено второ задължително предписание да се замени стоката с нова по реда на чл.112 и чл.11З, ал.2 от Закона за защита на потребителите в срок до 06.04.2014г. и на 07.04.2014г. да се представи в КЗП в гр.Плевен акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова. На 07.04.2014г. не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. Представено е становище, че е извършена смяна на основната платка, което според търговеца е равнозначно на замяна на апарата с нов и устройството е върнато към магазина на 20.03.2014г. Становището е прието с протокол за проверка на документи № К-0064745/07.04.2014г. Смяната на основната платка не е замяна на стоката с нова, а е извършване на ремонт на стоката. До 07.04.2014г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор на КЗП, дадено с констативен протокол 2014 № К-0169283/07.03.2014г. и протокол за проверка на документи № К-0064742/04.04.2014г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 от Закона за защита на потребителите чрез замяна на стоката с нова. Този начин на удовлетворяване на потребителя е пропорционален в сравнение с ремонта на стоката предвид стойността на потребителската стока, значимостта на несъответствието и възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.230 от Закона за защита на потребителите и е посочено , че е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила наказателни постановления, подробно описани в оспореното НП.

Районен съд Плевен приел, че изложените в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Н. и свидетеля К., от които установил времето и мястото на извършеното нарушение. Направил извод, че не е установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.  Съдът изложил мотиви, че потребителят е предявил рекламация четири пъти, като при последното проявяване на несъответствието на стоката и при последната рекламация, след няколко неуспешни ремонта, потребителят вече не е бил доволен от предишните решавания на рекламациите чрез ремонт съгласно чл. 113 от ЗЗП и за него се е породило правото по чл.114 от ЗЗП да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. Съдът констатирал, че потребителят изрично е заявил в жалбата си до КЗП „Желая да ми бъде заменен телефона с нов.", което възприел като негово право съгласно чл.112 от ЗЗП и изложил мотиви, че търговецът е запознат с това искане при проверката в обекта със съставения констативен протокол 2014 № К-0169283/07.03.2014г. и със задължението на 04.04.2014г. да представи в КЗП в гр.Плевен акт за удовлетворяване на рекламацията чрез замяна на стоката с нова. Според мотивите на съда, с протокол за проверка на документи № К-0064742/04.04.2014г. са направени пояснения на търговеца във връзка с рекламацията и фактите и срокът за изпълнение на задължителното предписание е удължен до 07.04.2014г. На тази последна дата предписанието също не е било изпълнено, като не е представен акт за удовлетворяване на рекламация съгласно задължителните предписания, а е представено становище, че всички рекламации са удовлетворени в срок, апаратът функционира нормално. До датата на съставяне на акта не са предприети никакви други действия от страна на търговеца. Направил извод, че и впоследствие не били представени доказателства, че рекламацията е удовлетворена и са изпълнени задължителните указания на длъжностното лице за възстановяване на заплатената сума. Съдът приел, че предписанията са дадени на основание чл.193, т.2 от Закона за защита на потребителите, съгласно която разпоредба длъжностните лица на съответните контролни органи имат право да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Предписанията са законосъобразни, издадени са от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, конкретно са определени задълженията на търговеца - да замени стоката с нова на основание чл.112 от ЗЗП, определен е срок за изпълнението им, търговецът е предупреден, че при неизпълнение на задължителните предписания, дадени от длъжностните лица на КЗП, нарушителите се наказват по чл.230 от ЗЗП. Всичко това е проверено от наказващия орган в административнонаказателното производство. Съдът счел, че е установено несъответствие със закона, а именно не е заменена стоката на потребителя при негово искане. За отстраняването на това несъответствие е дадено и задължителното предписание. Потребителят е дал средства, за да получи насреща стока, която да ползва и която отговоря на характеристиките от дадения вид, а не да е за неизвестен период от време у търговеца, за да я ремонтира. Съдът приел още, че и четирите несъответствия са се проявили в шестмесечен срок след доставянето по чл.108 от Закона за защита на потребителите, дори в рамките на само 2 месеца, като в този случай се приема, че несъответствието е съществувало още при доставянето на стоката. Търговецът не е представил доказателства, че стоката съответства на договора за продажба, както и че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

Съдът възприел за неоснователно твърдението в жалбата, че са дадени предписания за възстановяване на заплатената сума съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗП, предвид, че такова предписание не е давано в нито един етап от производството. За неоснователно приел и възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложил мотиви, че нарушението е продължавано и се изразява в бездействие. В НП е отбелязано началото на този период на бездействие - 07.03.2014г., когато е съставен констативният протокол, с който е дадено задължителното предписание. Отбелязан е и краят на този период - 07.04.2014г., когато е изтекъл срокът, в който е следвало да бъде изпълнено същото предписание. При даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. От тогава започват да текат и преклузивните срокове, разписани в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Приел, че нарушението е правилно квалифицирано по чл.230 предвид, че разпоредбата на чл.230 от ЗЗП съдържа описание както на изпълнителното деяние, така и предвидената санкция. За неоснователно приел и искането за намаляване на наложената санкция 2000 лв., предвид, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП. Съдът направил още извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. При съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На всички тези основания РС Плевен потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на даденото предписание. Последното е дадено двукратно - с Протоколи №№К-0169283/07.03.2014 год. и К-0064742/04.04.2014 год. , с които е разпоредено на търговеца да замени стоката с нова по реда на чл.112 от Закона за защита на потребителите в срок до 04.04.2014 год., съответно до 06.04.2014 год. и да представи в КЗП Плевен акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в определен от органа срок. Следователно, задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание.Възражението, че в протоколите, с които е дадено задължителното предписание не се съдържа реквизит „пред кой орган и в какъв срок” може да бъде оспорено това предписание, не изключва отговорността на дружеството за извършеното нарушение, а е основание за приложение разпоредбата на чл.140 от АПК – в този случай срокът за оспорване на задължителните предписания се удължава на два месеца. Няма данни обаче и в този по-дълъг срок, предоставен от закона, дружеството да е оспорило задължителните предписания. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото. Поради това наведените в първоначалната жалба пред РС доводи, свързани със законосъобразността и правилността на дадените задължителни предписания и дали е следвало да се дават такива, дали е следвало при описаните обстоятелства да се предписва замяна на стоката с нова, дали е удовлетворена рекламацията и т.н., са неотносими към правилността на постановеното от РС решение и към законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите по ЗЗП незаконосъобразност на задължителните предписания.

Неоснователно е и възражението, че в НП липсва правна квалификация на вмененото нарушение. Има различни административнонаказателноправни норми с различна структура-такива, които съдържат в себе си и хипотеза, и диспозиция, и санкция, или само някои от тези елементи. В конкретния случай нарушената норма на чл.230 от ЗЗК съдържа в себе си и предвидената санкция, но тя съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което става основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП. Нарушението е описано подробно, ясно и конкретно, чрез неговите типични елементи по начин, че е ясно какво нарушение се вменява на лицето. Както правилно е приел и РС Плевен, при определяне размера на наказанието АНО е взел предвид факта, че дружеството е наказвано и друг път за същото по вид нарушение, поради което процесното е извършено при условията на повторност, поради което е налице трайно установено поведение от страна на нарушителя за нарушаване на българското законодателство.

Неоснователни са и не се отразяват на отговорността на касатора възраженията му, че оспореното съдебно решение не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните. Действително, в постановеното съдебно решение не са описани пространно твърденията на страните, така както са изложени в жалбата на касатора против НП и в писменото становище на ответника, но в синтезиран вид в мотивите съдът е отговорил на всички въведени възражения и оплаквания, с което е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. Решението на съда е правилно, в съответствие със закона и е обосновано на събраните по делото доказателства. На тези основания същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 430 от 20.05.2015 г., постановено по нахд № 413/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.