Р E Ш Е Н И Е
№ 359
гр.Плевен, 16 Септември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 546 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 509 от 11.06.2015г., постановено по НАХД № 1147 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 14-0938-003836 от 07.11.2014г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на Н.Б.К. *** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 пр. 1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.К. чрез адв. С.Г. ***, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Последното, според касатора, обаче неправилно не е възприето от РС Плевен. Счита се, че от доказателствата по делото се установява, че АУАН не е изготвен в присъствие на касатора и не му е връчван за подпис, като се сочи, че е в тежест на ответника да докаже, че е извършено, както и обстоятелството, че са спазени всички законови изисквания по административно-наказателното производство. Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, като се счита, че в случая свидетелят, подписал се като такъв, няма нужното качеството предвид обстоятелството, че не е видял на касатора да се иска проба за алкохол с дрегер, нито пък е видял да му се съставя акт за установяване на административно нарушение. Сочи се също, че действията на полицейските служители по повод извършената от тях проверка са незаконосъобразни предвид противоречията в показанията на разпитаните свидетели и обстоятелството, че единият от тях – свидетелят Р. Й. присъства в различни качества на други два акта за установяване на административно нарушение, съставени на касатора на същата дата. Според касатора, неправилни са изводите на районния съд, че към момента на деянието е бил водач на автомобила, за да подлежи на проба за алкохол, като се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява, че по време на проверката от страна на полицейските служители, той се е намирал на бензиностанцията, не е бил в автомобила, не е бил участник в движението и престоят му там е траял повече от час – два. В тази връзка счита, че записите от видео камерите на бензиностанцията не представляват доказателствено средство, а обстоятелството дали едно лице управлява МПС под влияние на алкохол се установява от компетентни длъжностни лица, каквито са органите на полицията, а не от случайни лица, подозиращи по думите и действията на едно лице, че е употребило алкохол. В жалбата се сочи също, че районният съд е мотивирал решението си най-вече с оглед справката за нарушения на К., като се твърди, че същият работи единствено и само на длъжност „шофьор” и няма как при изпълнение на служебните си задължения за толкова години да няма никакви нарушения по ЗДвП, а и с постановения съдебен акт, съдът го обрича на оставането без работа и липса на препитание за един дълъг период от време и то без всякакво правно основание. Касаторът посочва още, че за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, вече е понесъл своята наказателна отговорност. В тази връзка счита, че единият акт противоречи на другия, тъй като се касае за деяние, извършено в един и същи ден. В заключение се моли решението да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание касаторът Н.Б.К. не се явява, представлява се от адв.Г., която поддържа касационната жалба по изложените в нея отменителни основания, като отново отбелязва, че К. не е имал качеството „водач” на автомобила в момента на проверката. Моли решението да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде отменена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН № 3836/19.10.2014г. от страна на
мл.автоконтрольор при Сектор „ПП” при ОДМВР - Плевен, в присъствието на свидетелите
В. Б. и Р. Й., както и на нарушителя – Н.К.,
за това, че на 19.10.2014 г. в 01:40 часа в гр. Плевен, ул. “Българска авиация”,
бензиностанция “Лукойл” като водач на лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. №
ЕН XXXX ВМ, извършва следните нарушения: 1. не представя Свидетелство за
регистрация на МПС (СРМПС), 2. не представя Свидетелство за управление на МПС;
3. не представя контролен талон към него; 4. не представя валидна полица за
сключена застраховка “Гражданска отговорност”; 5. водачът отказва да му бъде
извършена проба с техническо средство за установяване на алкохолна концентрация
- издаден е талон за медицинско изследване № 0418891. Така описаното поведение
е квалифицирано като нарушения по чл.100 ал.1 т.1, 2 и 3, както и по чл.174
ал.3 ЗДвП. В акта е отразено още, че нарушителят отказва да подпише АУАН, което
обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Р. Й.. По акта не са направени възражения. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП.
За да потвърди последното районният съд, след
подробен анализ на доказателствата по делото, е приел, че от обективна и
субективна страна Н.К. е осъществил вменените му нарушения. Посочил е, че съставеният
АУАН и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от
компетентни лица, като в хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства, поставящи под съмнение
редовното протичане на административнонаказателното производство. Районният съд
е отговорил на всички възражения направени в жалбата, вкл. за нарушение на
чл.40 ал.1 от ЗАНН, като ги е приел за неоснователни и подробно е мотивирал
своите изводи.
Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационната инстанция. Районният съд е формирал изводите си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства. Защитната теза пред районния съд, преповторена и пред настоящия, е била за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Същите, както е посочено и по-горе, са подробно обсъдени и мотивирано отхвърлени.
По касационната жалба настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Не е налице нарушение на правилото за
недопустимост ангажиране отговорността на нарушителя два пъти за едно и също
нещо. Настоящият състав намира възражението в тази насока за неоснователно. От
доказателствата по делото се установява, че на 19.10.2014г. на Н.Б.К., в
качеството му на водач на МПС “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ЕН XXXX ВМ, са извършени няколко проверки,
обективирани съответно в АУАН № 3836 (бл. № 736344), АУАН
бл. №736345
и АУАН бл. № 736992, всички от дата 19.10.2014г.,
с които са констатирани различни по вид нарушения по ЗДвП, като общото при
всички проверки е, че не са представени изискуемите се по чл. 100 от ЗДвП
документи, за което не се е спорило както пред РС Плевен, така и с касационната
жалба.
Първата по време
проверка, обективирана в АУАН
№ 3836 (бл. № 736344) и предмет на настоящето
производство, е извършена в 01.40 часа на 19.10.2014г. на бензиностанция
“Лукойл” в гр. Плевен, ул. “Българска авиация”. В хода на същата е установено
освен нарушенията по чл.100 от ЗДвП, и че К. е отказал да му бъде извършена
проба с техническо средство за установяване на количество алкохол в издишания
въздух, поради което освен за нарушенията по чл.100 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
ЗДвП, с актът е вменено и нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Следващата по време проверка е обективирана
в АУАН бл. № 736992, съгласно който около 03,05 часа К., като водач на
МПС “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ЕН XXXX ВМ в с. Опанец, ул. “Трети март”, не е спрял на подаден сигнал
със стоп палка и е продължил към гр. Плевен, нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Третата по ред проверка е направена около 03,15
часа на 19.10.2014г. и обективирана в АУАН бл. №736345, съгласно който
К. е управлявал МПС
“Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ЕН XXXX ВМ след употреба на алкохол, с концентрация 2,09 промила в
издишания въздух, отчетена с техническо средство “Дрегер Алкотест” 7510 фаб. № ARDM 0258. По повод това установяване е образувано НОХД 3017/2014г.,
приключило със споразумение пред IX състав на РС Плевен.
Следователно, както правилно е установил РС Плевен, налице са няколко отделни нарушения, извършени по различно време и при различна фактическа обстановка, за които следва да бъде ангажирана различна по вид отговорност. В случая не може да става въпрос за продължавано деяние (нарушение) по см. на чл. 26 от НК, доколкото недаването на проба за алкохол е административно нарушение, а управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда е престъпление по см. на чл. 343 б от НК. Извън което не е възможно управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда от обективна и субективна страна да бъде продължение на отказа да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол см. на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Самите нарушения (управление на МПС след употреба на алкохол и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол) са различни по вид и засягат различни обществени отношения. Приложението на Глава I, раздел IV от НК би било възможно, ако К. не е отказал и е дал проба за алкохол още при първата проверка в 01,45 часа на 19.10.2014г., разбира се в случай, че същата е била положителна.
Относно качеството на “водач на МПС” на К. по време на извършване на проверката, приключила с АУАН № 3836 (бл. № 736344)/19.10.2014г. касационният състав съобрази следното:
Неоснователни са възраженията на касатора, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е установено К. да е управлявал автомобила, както и че е бил извън МПС, с оглед на което не е установено безспорно да е извършил нарушенията визирани в НП. От приложените по делото доказателства, АУАН и показанията на св В.Б. се установява по безспорен начин, че касаторът е пристигнал с “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ЕН XXXX ВМ на бензиностанция “Лукойл”, и че същият е управлявал посочения автомобил. Тези факти настоящият състав намира за безспорно установени и в подкрепа на становището на районния съд, че касаторът е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на ЗДвП. Относно установяване самоличността на нарушителя, районният съд правилно е приел, че тя е безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля на акта. Неоснователна и нелогична е тезата, че доколкото автомобилът е бил спрян за зареждане с гориво, то това обстоятелство изключва качеството “водач на МПС” на К..
Все в тази връзка следва да се посочи, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН № 3836 (бл. № 736344)/19.10.2014г. Съставянето на АУАН представлява официална констатация за извършено
нарушение и е основния процесуален документ, даващ началото на административно
наказателното производство. До съставянето на АУАН се стига чрез
извършване на предварителна дейност по изясняване
на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна
дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими
доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират
всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата
по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на
обективната истина. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация
за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го
установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на
акта. В този смисъл фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно
постановление. Няма законово изискване самият той да е свидетел очевидец на
констатираното и вменено с акта нарушение, независимо че не съществува
процесуална пречка да бъде и такъв. Аргумент в подкрепа на това становище е включително и разпоредбата на чл.40 ал.4 от
ЗАНН, съгласно която нарушението може да бъде установено и само въз основа на
официални документи. При съставянето на АУАН № 3836 (бл. № 736344) /19.10.2014г.
актосъставителят се е позовал на данни от свидетел-очевидец (изрично вписано в
акта) на обстоятелството, че Н.К. е управлявал л.а. “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ЕН XXXX ВМ. Районният съд е събрал
показанията на св. Б. и е кредитирал
същите по отношение на качеството “водач” на касатора. Действително, не може да
бъде споделено становището на св. Б., възприето от РС Плевен, че К. е бил в “видимо нетрезво състояние”, но
това обстоятелство е ирелевантно за случая, доколкото отговорността на К. е
ангажирана за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за наличие на алкохол в издишания въздух. Аналогично е положението и
по отношение на отказа на Н.К. да подпише АУАН № 3836 (бл. № 736344) /19.10.2014г. и да приеме
връчването му. Законодателят е предвидил способи в ЗАНН при направен отказ в
този смисъл (арг. от чл. 43, ал. 2 от ЗАНН). Последното обстоятелство е
удостоверено с подписа на св. Р. Й., който е трето лице, извън свидетелите по установяване на нарушението,
и свидетелства само и единствено за обстоятелството на отказа.
Както е посочено и
по-горе районният съд е изградил становището си въз основа
на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че К.
е извършил вменените му нарушения на Закона за движението по пътищата. Изложените
възражения пред първата инстанция, свързани с евентуално допуснати съществени
процесуални пропуски при ангажиране административнонаказателната отговорност, са
обсъдени и мотивирано отхвърлени. Мотивите на РС Плевен в тази насока се
споделят изцяло. Не са налице твърдяните в
касационната жалба съществени процесуални нарушения при постановяване на
съдебното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 509 от 11.06.2015 г., постановено по НАХД № 1147 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.