Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 375 / 17 Септември 2015 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и петнадесета година,  в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                            КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

       

        Секретар: Г.К.

        Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Данева  касационно административно дело № 544 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 506 от 11.06.2015г., постановено по НАХД № 772/2015 г. Плевенският   районен съд  е отменил   Наказателно постановление № КД-01-04-044/12.03.2015г. на Директора на Регионална Здравна инспекция /РЗИ/-Плевен, с което на Н.М.Й. ***, на осн. чл. 218,ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложена  глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 56,ал. 1 от ЗЗ  за това , че  при извършена проверка на 18.02.2015 г. . в 15,52ч. в обект Кафе „Мондо” гр. Плевен, ул. „Цар Борис ІІІ” № 12,в МАКСИ  център лицето  извършва тютюнопушене на цигари в обект, който е закрито обществено достъпно място  по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ , като тръска цигарената пепел в метален пепелник.

           Срещу така  постановеното решение е постъпила  касационна жалба от РЗИ-Плевен , представлявана от директора  А. Л. Г. с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.   Жалбоподателят твърди, че е доказана изцяло безспорна и непротиворечива фактическа обстановка , а именно: На 18.02.2015 г. лицето Н.Й. е  извършвало тютюнопушене в  обект-закрито обществено място. Счита, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай, както това е направил в решението си Районният съд.  Пълната забрана на тютюнопушенето в закрити обществени места е широко  публично известена, но същата се нарушава масово, за което  ежедневно постъпват сигнали от възмутени граждани. Счита, че целите на наказанието и на личната и генерална превенция не могат да се постигнат само с предупреждение, в който смисъл е разпоредбата на приложения чл. 28  б. „а” от ЗАНН. Счита, че размерът на наложената глоба е сравнително нисък за  пълнолетно лице в активна работоспособна възраст.  Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила намира обстоятелството, че решаващият съд не е изследвал служебно  материалното състояние на наказаното лице със събиране на  доказателства в тази насока. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

         Ответницата   в подадено писмено становище оспорва  касационната жалба, като навежда довод, че  решението на РС е правилно като резултат, но не споделя извода за установено  по несъмнен начин  нарушение. Твъри, че в момента на проверката не е извършвала тютюнопушене. Навежда доводи и за процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Моли решението да бъде потвърдено.                                             

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

        Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

        По същество е неоснователна.

        С  оспореното решение Плевенският районен съд основателно е приел,  че  фактическата обстановка, описана в АУАН и НП  е установена  от събраните по делото доказателства, като е кредитирал   показанията на свидетелите Т. и Й.. Въз основа на  правилно установените факти е  приел, че е налице извършено от  Н.М.Й.  нарушение по чл. 56,ал. 1 от ЗЗ .

        За да отмени наказателното постановление решаващият съд е  счел че в разглеждания случай са налице основания за приложимост на чл. 28, б.”а” от ЗАНН. Като обстоятелства  , обосноваващи този извод е посочил, че привлеченото към отговорност лице не е било наказвано  административно за неспазване разпоредбите на ЗЗ, както и че констатираното нарушение е извършено за първи път.

       Настоящият съд  намира, че като краен резултат решението е правилно, но на различни от изложените от Районния съд основания.

       Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е  това деяние/ действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказеумо  с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да бъде квалифицирано като нарушение деянието следва не само да  нарушава установения ред и да е обявено  за наказеумо с административно наказание, но и  да бъде извършено виновно от лицето. Вината, като съществен  елемент от фактическия състав на нарушението  е субективното отношение на дееца към извършеното деяние- т.е., за да е налице вина, е необходимо деецът да съзнава характера на деянието си като нарушение,имащо общественоопасни последици,  и да предвижда,  / респ. да  е длъжно да предвиди/  , или  допуска настъпването на тези последици.

        От събраните по делото доказателства, вкл. и от разпита на   актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че  Й. действително е извършвала тютюнопушене в закрито обществено достъпно място,  но при наличие на две съществени обстоятелства: залата, в която  е осъществявала това деяние е била обозначена с надпис: ”Зала за пушачи”,  и  на  масата е бил поставен пепелник,в който е изтръсквала пепелта от цигарата си. От  тези безспорно установени факти, и особено от  поставената табела не може да  следва извод за съзнателно  нарушаване на  законовата разпоредба, забраняваща пушенето в закрити обществени места и конкретно в това заведение. Наказаното лице, както и другите, установени да пушат по същото време и място лица са били очевидно заблудени от поставената табела, която информира, че в залата е разрешено тютюнопушенето. При този извод, извършвайки тютюнопушене, лицето  не действа със съзнанието, че извършва нарушение, тъй като счита, че  в конкретното място  тютюнопушенето е разрешено. Доказателство за това е и реакцията на Й. при съставянето на акта. Св. П.- служител в Икономическа полиция  установява, че при съставяне на акта  „ момичетата”/ има предвид  Й. и другото наказано лице/ са били учудени, тъй като: „ не знаеха, че не могат да пушат, тъй като на заведението имало надпис”. От всичко това следва  извод, че извършеното от Й. деяние, макар и  осъществяващо елементите на фактическия състав на чл. 56,ал. 1 от ЗЗ не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по смисъла на  чл. 6 от ЗАНН поради  липса на вина-съществения елемент от  фактическия състав на всяко нарушение, дефиниран в тази разпоредба. Извършвайки тютюнопушене в закрито обществено място, в което  е считала, че тютюнопушенето е разрешено /при наличието на  категорично указваща този факт табела и поставени по масите пепелници/  ответницата по касация не е осъществявала деянието  виновно, поради което това деяние не съставлява административно нарушение.

          Като е отменил наказателното постановление,  макар и на други основания, които не се споделят от касационния съд,  Районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

         Водим от горното съдът

                                                      Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение  № 506 от 11.06.2015г., постановено по НАХД № 772/2015 г. на Плевенския   районен съд  .      

         Решението не подлежи на обжалване.

                        

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.