Р Е Ш Е Н И Е

№ 344/ 21. Юли 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На втори юли 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: А.Х.

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 537/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Плевен срещу Министерство на правосъдието и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди (унижение на човешкото достойнство, отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, плач), произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрациите на местата за лишаване от свобода да му осигурят задължителните по смисъла на чл. 31 ал.1 б. „в” от ЗИН(отм. ДВ – бр. 25/2009г) и чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатно облекло и обувки по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министерство на финансите по периоди както следва:

1. За периода от 17.01.2000г. до 14.06.2002г., когато ищецът е бил в Затвора – Ловеч, ответникът – МП да заплати на ищеца обезщетение от 9000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 4500 лв., считано от 17.01.2000г. до окончателното изплащане на главницата;

2. За периода от 14.06.2002г. до 12.08.2005г., когато ищецът е бил в Затвора – Варна, ответникът – МП да заплати на ищеца обезщетение от 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 2500 лв., а ответникът - ГДИН обезщетение от 6000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 3000 лв., считано от 14.06.2002г. до окончателното изплащане на главницата;

3. За периода от 12.08.2005г. до 20.12.2006г., когато ищецът е бил в Затвора – Ловеч, ответникът – МП да заплати на ищеца обезщетение от 5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 2500 лв., считано от 12.08.2005г. до окончателното изплащане на главницата;

4. За периода от 20.12.2006г. до 19.02.2009г., когато ищецът е бил в Затвора – Варна, ответникът – МП да заплати на ищеца обезщетение от 9000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 4500 лв., считано от 20.12.2006г. до окончателното изплащане на главницата;

5. За периода от 19.02.2009г. до 28.12.2012г., когато ищецът е бил в Затвора – Ловеч, ответникът – МП да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 1500 лв., а ответникът - ГДИН да заплати обезщетение в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 6000 лв., считано от 19.02.2009г. до окончателното изплащане на главницата;

Ищецът твърди, че за посочените периоди от 17.01.2000г. до 28.12.2012г. е бил лишен от облекло и обувки и е бил принуден против волята и убежденията си да проси и събира захвърлени стари дрехи и обувки и да се облича с тях, което е унижило човешкото му достойнство. Съгласно чл. 31 ал.5 от Конституцията на РБългария, чл. 8 ал.2 т.1 от Закона за изпълнение на наказанията (отм. ДВ – бр. 25/2009г.) и чл. 2 т.3 от ЗИНЗС ответниците са били длъжни да осигурят благоприятна среда и условия за физическото и психическото здраве на ищеца и уважаване на човешкото му достойнство. Неизпълнението на законово задължение представлява незаконосъобразно бездействие на ответниците като е засегнало човешкото достойнство на ищеца в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, чл. 29 ал.1 от Конституцията на РБългария, чл. 2 ал.2 от ЗИН и чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС. В съдебно заседание се явява лично и поддържа иска си, счита че бездействието на затворническата администрация на Затвора – Варна и Затвора – Ловеч е доказано по категоричен начин, като ответника не е представил доказателства да са му предоставяни дрехи и обувки за посочения период. Получаваните дрехи и обувки от дарения не оправдават държавата за неизпълнение на законовите задължения да подсигури дрехи и обувки на осъдения. Свидетелските показания установяват, че за претендирания период ищецът не е имал средства и възможности да си осигури дрехи и обувки и доказват претърпяните неимуществени вреди за продължителен период от време. Твърди, че тези вреди са катализирани и обосновават претендирания размер на обезщетението и от лошите битови условия на изтърпяване на наказанието – без течаща вода, без санитарен възел и при постоянна изолация, които са доказани с решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и решение на Административен съд – Плевен.

Ответниците – Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, последователно чрез процесуалните си представители - юрисконсулт Георгиева, юрисконсулт Питова и юрисконсулт П. изразяват становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Правят възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на претендираните неимуществени вреди и молят на това основание да бъде отхвърлен иска. Считат свидетелските показания за противоречиви, недостоверни и предварително уговорени, тъй като се доказва от представените справки, че ищецът е получавал дрехи и обувки от дарения и затова е разполагал с такива и не е било нужно да носи чужди и да проси. В противоречие са и с медицинските справки, от които е видно, че ищецът е здрав и не е имал оплаквания от соматично и психично естество, не е посещавал психиатричен кабинет с оплаквания от депресивен характер и не са констатирани подобни проблеми, наблюдавана е стабилност по отношение на емоционалната и волеви сфери, не е проявявал гняв и други агресивни действия. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан и предлага да бъде отхвърлен, поради липса на елементите, обосноваващи отговорност на държавата за вреди по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, реално претърпяна вреда, следствие и пряка причинна връзка.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е подаден от надлежна страна и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМ за разглеждане.

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция обхваща периода 17.01.2000г. - 28.12.2012г. и е насочена срещу Министерство на правосъдието и ГДИН – София и произтича от неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора – Варна и Затвора – Ловеч да осигури на ищеца полагащите се по закон дрехи и обувки. До 01.06.2009г. е действал Закона за изпълнение на наказанията, който е отменен с приемането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г.) По силата на чл. 19 и 19а от ЗИН (отм.) Министерство на правосъдието осъществява общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност и е юридическо лице. ГДИН осъществява прякото ръководство на местата за лишаване от свобода и е административно звено към МП, но няма юридическа самостоятелност, а затворите са териториални звена на ГДИН. След 01.06.2009г. съгласно чл. 12 от ЗИНЗС ГДИН е юридическо лице към МП със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални звена на ГДИН. Затова исковата претенция за периода 17.01.2000г. - 31.05.2009г. вкл., насочена срещу МП, а след тази дата за периода 01.06.2009г. - 28.12.2012г., насочена срещу ГДИН – София се явява предявена срещу надлежни ответници.

Разгледан по същество искът срещу МП и ГДИН- София е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН по т.5 за периода от 19.02.2009г. до 28.12.2012г., когато ищецът е бил в Затвора – Ловеч.

Видно от приложена справка от Затвора – Плевен ищецът Х.А.Х. е осъден на „доживотен затвор без право на замяна”, присъдата е с начало 17.03.2000г. при първоначално постановен специален режим като е изтърпявал наказанието си както следва за посочените в исковата молба периоди: от 17.01.2000г. до 14.06.2002г. – в Затвора Ловеч, от 14.06.2002г. до 12.08.2005г. – в Затвора – Варна, от 12.08.2005г. до 20.12.2006г. в Затвора – Ловеч, от 20.12.2006г. до 19.02.2009г. в Затвора – Варна и от 19.02.2009г. до 28.12.2012г. в Затвора – Ловеч. След тази дата е пребивавал в Затвора – Ловеч и на 15.03.2013г. е бил преместен в Затвора – Плевен, където понастоящем изтърпява наказанието си.

Според приложената по делото Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода на 23.03.2006г. от Министъра на правосъдието са утвърдени видовете зимно и лятно облекло, бельо, както и видовете обувки – цели зимни, половинки, спортни и чехли, които се отпускат служебно или безвъзмездно на лишените от свобода, със срок за ползване от 1 до 2 години. Приложена е и Таблица № 3 за полагащото се вещево доволствие на един лишен от свобода – мъж от 10.05.2010г., в която са посочени вида и количеството, полагащо се униформено облекло, бельо и обувни артикули.

От вещева ведомост от 20.12.2006г. от Затвора – Варна е видно, че ищецът е получил постелни принадлежности – одеяла, чаршафи, калъфка, възглавница и дюшек, но липсва отбелязване да е получавал дрехи и обувки. От отговорите от Затвора – Ловеч и Затвора – Варна е видно, че няма запазени архивни документи и не могат да предоставят данни за осигурени дрехи и обувки на ищеца за процесните периоди, поради дългия давностен срок – 9 години и липсата на одобрен разходен таван от МП за безплатно облекло и обувки на лишените от свобода, настанени на територията на страната.

Ищецът е подал молба до МП Рег. № 94-Х-4/13.01.2009г. за отпускане на дрехи и обувки за 2009г., в която също твърди, че от 2000г. е в местата за лишаване от свобода и до момента никога не е получавал дрехи, обувки и бельо, каквито се отпускат по таблици и норми, получавал е единствено одеяла, легло и дюшек. Във връзка с молбата е разпоредена и извършена проверка от ГДИН – София. Според приложената по този повод справка № 560/27.02.2009г. за периода на пребиваването си в Затвора – Варна от 20.12.2006г. до 18.02.2009г., след което е бил преведен в Затвора – Ловеч, ищецът е получил при постъпването си по вещева ведомост на 20.12.2006г. постелни принадлежности – одеала – 2 бр., чаршафи – долен и горен, възглавници – 2 бр., калъфка за възглавница – 1 бр., дюшек – 1 бр. Същото се доказва и от приложения от ищеца екземпляр от цитираната по-горе ведомост. В справката е посочено още, че за същия период е получил от дарения: обувки – 1 чифт, анцуг, пижама, маратонки – 1 чифт - съгласно списък от 17.12.2007г.; съгласно списък от 2008г. – одеало; съгласно списък от 09.01.2009г. – мъжки чорапи – 1 чифт, съгласно списък от 12.01.2009г. – пижама. Сочи се още, че за 2009г. предстои раздаването на лятно униформено облекло (куртка и панталон) – централна доставка от ГДИН, а по вещевата ведомост на ищеца е видно, че не е получавал специализирано облекло, но такова не е получавано в склада за периода 20.12.2006г. – 18.02.2009г. ГДИН – София е изпратила отговор с Рег. № 1942/06.03.2009г. до ищеца, в който го уведомява, че е извършена проверка по неговата жалба и че видно от вещевата ведомост, предоставена от Затвора – Варна, през време на престоя му там е получил следващите се спални принадлежности, както и безплатно облекло и обувки, допълнително са били осигурени спортни принадлежности (анцуг, маратонки и други вещи). По отношение на искането, касаещо предоставяне на вещево имущество по реда на чл. 31 от ЗИН за календарната 2009г. в писмото на ГДИН се посочва, че то се предоставя в рамките на складовите наличности и по график на съответния затвор, което изключва задължение от страна на администрацията на затвора вещите да се предоставят в първия работен ден на календарната година, предвид, че молбата е подадена на 05.01.2009г. Изпратено е и писмо Рег. № 1943/06.03.2009г. до МП, в което се сочи, че разпоредената проверка е установила, че на ищеца е осигурено безплатно облекло, обувни артикули и спални принадлежности, осигуряващи нормални битови условия.

От анализа на приложените и цитирани по-горе писмени доказателства се установява, че за целия претендиран период ищецът е получил единствено еднократно спални принадлежности – на 20.12.2006г. по вещева ведомост при постъпването си в Затвора – Варна и не е получавал друго облекло и обувки от затворническата администрация, съгласно одобрените от МП таблици. За периода 20.12.2006г. – 18.02.2009г. е получавал дрехи и обувки от дарения – обувки – 1 чифт, маратонки – 1 чифт, анцуг, пижама – 2 компл. и мъжки чорапи – 1 чифт.

Този извод се подкрепя и от свидетелските показания.

Св. К. С. Р. е пребивавал в Затвора – Варна, заедно с ищеца в периода 2002г.-2004г. и 2007г.-2009г., в І коридор, което се потвърждава от приложена справка от затвора. Според показанията на свидетеля за последния период са били в едно спално помещение – килия 23. За тези периоди, според показанията му, не са били раздавани на лишените от свобода в Затвора – Варна дрехи и обувки, включително и на ищеца, само спални принадлежности и от дарения. Ищецът е споделял, че се чувства пренебрегнат, повдигал е въпроса пред администрацията да му се предоставят дрехи и обувки, но отговорът е бил, че няма средства. Ищецът е взимал носени дрехи на други лишени от свобода, заменял е храна или други вещи за дрехи, защото в затвора няма безвъзмездни подаръци, в замяна трябва да изпереш на някой, да свършиш друга услуга, да се молиш и просиш, което е унизително. Виждал е ищеца да се моли и проси, което му се отразявало негативно – бил подтиснат, затворен, не споделял, чувствал се унизен, виждал го е да плаче.

Св. М. С. С. е пребивавал в Затвора – Ловеч, заедно с ищеца в периода 2000г. – 2002г., което се потвърждава от приложената справка от затвора. Според показанията на свидетеля за този период с ищеца са били в една група – 11 група, имало е моменти, когато са били в една килия. За това време свидетелят е получавал само постелни принадлежности, нито той, нито ищецът е получавал дрехи и обувки от администрацията на Затвора – Ловеч. Свидетелят сочи, че ищецът е търсил дрехи и са му давали други затворници. Спомня си за случай през зимата, когато друг л. св. на име – Н. е дал своя ватенка на ищеца, защото последният нямал други дрехи. Посочва, че това е било унизително за ищеца, защото се срамувал да иска дрехи и тази ватенка е била в неугледен вид и не толкова здрава, но ищецът не е имал друг избор. В един момент не е имал обувки и в студен период на годината е ходил с обикновени чехли. Единственият начин в затвора да се снабдиш с дрехи и обувки е чрез близки, няма възможност да се закупят, ако не са осигурени полагаемите.

Св. П.Т.Р., разпитан по делегация, е пребивавал в Затвора – Ловеч заедно с ищеца в периодите 2000г. -2002г. и 2005г. – 2006г., което се потвърждава от приложената справка от затвора. Свидетелят установява, че с ищеца са били в една и съща група, в различни периоди от време са били и в една килия. За тези периоди в Затвора Ловеч не са били раздавани безплатни дрехи и обувки на лишените от свобода, включително не са били давани на ищеца и свидетеля. Ищеца е просил дрехи и обувки от свидетеля, което го поставило в положение на унижение, неудобство и дискомфорт. Виждал е ищеца да ходи със скъсани дрехи и обувки. Не е боледувал заради това, но е имал терзания и чувствал унижение да проси. Бил разстроен и натъжен, че няма дрехи и обувки.

Св. М.Г. Х., разпитан по делегация, установява, че с ищеца се познават отпреди повече от 25 години, а след 2002г. са се срещали предимно в Затвора – София, когато са пътували по делегация, във връзка с необходимостта от явяване пред софийски съдилища. В периода 2006г. – 2009г. са се срещали с ищеца в Затвора София във връзка с делегация за явяване по дела. Според показанията му ищецът не е имал годни за ползване лични дрехи и обувки. Ходил все с едни и същи дрехи при срещите им – панталон, тениска, а зимно време – пуловер, които били в окаяно състояние. Имал чифт скъсани обувки, дрехите също били скъсани, като ищеца обяснил, че ги намерил изхвърлени от друг затворник. Обувките му били разпорени и протрити, подметката е била пробита. Дрехите били на много места скъсани и кърпени, явно не по размер, протрити. Ищеца е молил свидетеля да му даде дрехи и обувки. Просил е и от други затворници при престоя им на открито в Затвора – София. Виждал го да рови в кошовете за боклук и да взема дрехи и обувки оттам, после е носил някои от намерените дрехи. Ищецът е споделял, че се притеснява, че от чуждите обувки краката му хващат гъбички, че носи различни обувки, страхувал се, че ще измръзне, било му студено. Според свидетеля, ищеца се чувствал унизен да носи скъсани дрехи и обувки, чувствал неудобство и дискомфорт. Изпадал в депресивни състояния, при които силно се гневял и плачел. Бил напрегнат, нервен, тревожен, не можел да спи и се храни нормално. Бил изгубил вяра в законността и върховенството на закона, защото споделял, че по закон затвора трябва да му осигури безплатно обувки и дрехи, а години наред не са му били осигурявани, въпреки че е настоявал пред затворническата администрация. Тези негативни изживявания били силни и интензивни по своя характер и степен на изживяване, с трайно отражение във времето, защото свидетелят познава добре ищеца и той има вродено чувство на нетърпимост към всякаква несправедливост и закононарушение. Виждал го е натъжен, тревожен, разстроен от това, че е без дрехи и обувки, дори да плаче, заради това, че затворническата администрация не му осигурява полагащите се дрехи и обувки, а той не е разполагал със средства да си закупи сам.

Св. Х. Т. А. познава ищеца от 2002г. В периода 2009г. – 2012г. се е срещал епизодично с ищеца по делегация във връзка със съдебни дела в Затвора – Ловеч в 11 група, където били в съседни килии и в Затвора – София. В този период ищеца не е имал дрехи и обувки, излизал на открито в окаяно състояние, в един момент - с две леви обувки. Ищеца просил дрехи и обувки от свидетеля, както и от други лишени от свобода. Молел администрацията да му ги осигури, конкретно от служител на име – Р., който отговорил, че не били планирани, по закон се полагат, но нямало отпуснати определени пари за дрехи и обувки. Поради това ищецът се ядосвал, плачел, че не спазват закона и нарушават правата му като не удовлетворяват исканията му, нервирал се, оплаквал се, псувал. Ищеца споделял със свидетеля, че е социално слаб, че майка му е с малка пенсия, брат му бил безработен и няма средства да му прати дрехи.

От анализа на свидетелските показания се налага извод, че за претендираните периоди от 17.01.2000г. до 28.12.2012г., администрациите на Затвора – Ловеч и Затвора – Варна не са осигурявали на ищеца безплатни облекло и обувки съгласно одобрените таблици от министъра на правосъдието, въпреки че е настоявал за това. В резултат ищецът не е разполагал с дрехи и обувки, не е имал средства и възможности да си закупи необходимите, ходил е със скъсани и износени дрехи и обувки, просил е от други лишени от свобода, събирал е изхвърлени на боклука. Това от своя страна е предизвиквало у него унижение, неудобство, дискомфорт, било му студено, както и гняв, че не се спазва закона, на моменти плач.

Според медицинска справка на Медицински център – Затвора Варна от 26.02.2015г. за периода 2002г. – 2005г. не е намерена медицинска документация в МЦ, а според медицинските журнали за периода 20.12.2006г. – 19.02.2009г. при посещенията на ищеца в амбулаторията няма регистрирани случаи, при които да споделя или проявява гняв.

От медицинска справка за периода 08.2005г. – 12.2006г. на Медицински център – Затвора Ловеч, се установява, че на 19.09.2006г. при престой в Затвора Варна (по повод явяване на дело) ищеца е заболял от бронхопневномия в дясно, доказана рентгеноскопично. Даден му е антибиотик и конвоиран обратно в Затвора – Ловеч, където прави спонтанен пневмоторакс в дясно. На 27.09.2006г. ищеца е транспортиран до СБАЛЛС – София и приет в хирургично отделение за лечение. Изписан е на 10.10.2006г. с разгърнат десен бял дроб.

Според медицинска справка от 16.07.2014г. на Медицински център – Затвора – Ловеч е регистриран преглед на 20.05.2009г. – след пътуване с конвоя с оплакване гадене, дадени 2 тб. деган.

От медицинска справка от 11.04.2013г. на Медицински център – Затвора Ловеч, се установява, че ищецът е клинично здрав, няма диагностицирано хронично заболяване и не се води на диспансерен учет в Медицинския център. Посещавал е кабинета епизодично с несъществени оплаквания.

От медицинска справка Рег. № 789/20.02.2015г., издадена от психиатър в Медицински център – Затвора – Плевен, се установява, че след постъпването на ищеца в Затвора – Плевен на 15.03.2013г. не е съобщавал за никакви оплаквания от соматично и психично естество, не се води на диспансерно наблюдение, не е посещавал психиатричния кабинет с оплаквания от депресивния спектър и не са констатирани подобни проблеми. Напротив – наблюдавана е стабилност по отношение на емоционалната и волева сфери. Не е проявявал гняв и други агресивни действия.

Следователно факта, че ищеца не е имал осигурени дрехи и обувки, не се е отразил на здравословното му физическо и психическо състояние. Няма регистрирани случаи на оплаквания от психическо естество от характера на твърдяните в ИМ – стрес, безпокойство, липса на желание за живот, чувства на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх, както и други подобни депресивни състояния не са наблюдавани както за периода на исковата молба, липсват подобни проявления и след това. Ищеца е клинично здрав, с изключение на регистрираните два случая на инфекции, настъпили след конвоиране – на 19.09.2006г. и 20.05.2009г., които евентуално могат да бъдат свързани с липсата на подходящи за сезона дрехи и обувки.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответниците за претендирания период – налице е незаконно бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна е всяка дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от органите на изпълнителната власт. Дейността на затворническата администрация по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” и „доживотен затвор” е административна дейност, защото е свързана с упражняването на държавна принуда по отношение на осъдените лица.

За процесния период тази дейност се е регулирала от разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията (отм.) и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ – бр. 25/2009г., в сила от 01.06.2009г.) . Затова за процесния период от 17.01.2000г. до 31.05.2009г. Министерство на правосъдието като юридическо лице на осн. чл. 19 и 19а от ЗИН (отм.) следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени от този закон и свързани с дейността по изпълнение на наложените наказания. От 01.06.2009г. до 28.12.2012г. отговорност носи ГДИН като юридическо лице, отговарящо за ръководството и контрола на местата за лишаване от свобода на осн. чл. 12 от ЗИНЗС.

Затворническите администрации на Затвора – Ловеч и Затвора – Варна за целия процесен период не са осигурили безплатно облекло и обувки на ищеца съгласно утвърдените таблици от Министъра на правосъдието, с което не са изпълнили вмененото им задължение в чл. 31 ал.1 б. „в” от ЗИН (отм.) и в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, гарантиращо достойнството и минималните човешки права на ищеца в местата за лишаване от свобода. Налице е незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Възражението на ответниците, че ищеца е получавал дрехи и обувки от дарения е несъстоятелно, защото не замества и не освобождава администрацията от произтичащите от закона задължения да осигури на ищеца безплатно облекло и обувки съгласно утвърдените таблици. В утвърдените таблици от Министъра на правосъдието се предвижда срокът за ползване на полагаемите дрехи и обувки от всички артикули да бъде – от 1 до 2 години. Затова получените от дарения дрехи и обувки в периода 17.12.2007г. – 09.01.2009г. както следва: обувки – 1 чифт, маратонки – 1 чифт, анцуг, пижама – 2 компл. и мъжки чорапи – 1 чифт очевидно са крайно недостатъчни да задоволят нуждите на ищеца за целия период на исковата претенция.

Освен това ищецът не е разполагал със средства да си осигури сам дрехи и обувки, не са уважени настоятелните му молби до затворническата администрация, МП и ГДИН, затова е бил принуден да проси и моли от други лишени от свобода, да събира и носи износени дрехи и обувки. Това е унижило човешкото му достойнство, извън пределите на необходимото за изтърпяване на наказанието, на което е осъден с влязла в сила присъда. Предизвикало е у него гняв, понякога плач, създало му неудобство и дискомфорт. Неизпълнението на законовото задължение на затворническата администрация за целия претендиран период е довело до системно унижение и накърняване на човешкото му достойнство като пряка последица.

Искът е основателен и доказан за целия период, но предвид направеното от ответниците възражение, следва да се счита погасен по давност и се отхвърли на това основание за претенциите по т.1, т.2, т.3 и т.4.

Исковата молба е заведена на 16.06.2014г. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, субсидиарно приложение намира нормата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, според която с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от ТР №3/2004г. на ВКС за начален момент, от който започва да тече погасителната давност се счита преустановяването на съответните незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи. В случая искът е обособен в няколко пункта, очертаващи самостоятелни искови претенции, очертана по период, цена и основание. С преместването на ищеца от Затвора – Варна в Затвора – Ловеч на 19.02.2009г., бездействието на затворническата администрация на Затвора – Варна се счита прекратено. Исковете за предходните периоди са предявени след изтичането на петгодишен давностен срок от тази дата и затова се считат погасени по давност и следва да се отхвърлят.

По отношение на исковата претенция по т.5 – за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора – Ловеч за периода 19.02.2009г. до 28.12.2012г., началният момент, от който започва да тече 5-годишния давностен срок е посочената крайна дата - 28.12.2012г. и до подаване на исковата молба - 16.06.2014г. този срок не е изтекъл. Затова исковата претенция за последния период 19.02.2009г. до 28.12.2012г. е основателна и доказана, но завишена по размер. На осн. чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че предвид продължителността на репресията – около 3 години и 9 месеца и характера на претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в душевни страдания и унижение на човешкото му достойнство, но без съществено негативно отражение върху цялостното му здравословно физическо и психическо състояние, следва да се присъди по справедливост обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди по т.5 като се осъди първия ответник МП да заплати на ищеца сумата от 100лв. за периода 19.02.2009г.- 31.05.2009г., а втория ответник – ГДИН – София да заплати на ищеца сумата от 1400 лв. за периода 01.06.2009г. – 28.12.2012г.

Основателен е и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

При този изход на делото, предвид специалната разпоредба на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ не следва да се присъждат разноски на ответниците за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Плевен, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лв. на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за периода 19.02.2009г. – 31.05.2009г. по т.5 от исковата претенция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 16.06.2014г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София да заплати на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Плевен обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1400 лв. на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за периода 01.06.2009г. – 28.12.2012г. по т.5 от исковата претенция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 16.06.2014г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.А.Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Плевен срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :