РЕШЕНИЕ 538

гр. Плевен, 26 Ноември 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 528/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.  

Образувано е по жалба на Н.Й.Н. *** чрез адв. Г. С. от САК срещу отказ на кмета на община Червен бряг за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление вх. № 44-Н-106-2/19.05.2015 г., обективиран в писмо рег. № 44-Н-106-3/03.06.2015 година.

Жалбоподателят иска да бъде отменен отказа на Община Червен бряг и същият да бъде задължен да се произнесе по заявлението по ЗДОИ.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Сочи, че е поискал достъп до съхраняваната информация по чл. 30, ал.3 от ЗСПЗЗ за ликвидирането на организациите, създадени на основание Указ № 922/1989г. Моли жалбата му да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът – Кметът на община Червен бряг, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И. с пълномощно на л. 43 от делото. Поддържа представено становище от ответника /л.41 от делото/ и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уточни каква точно информация иска по реда на ЗДОИ и административният орган, правилно не е разгледал искането, т.е не е налице отказ в тази връзка. Моли да им бъдат присъдени разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако жалбата бъде намерена за основателна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /оспореното писмо е от дата - 03.06.2015г. жалбата срещу него е депозирана на 16.06.2015г. в община Ч.бряг/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Административното производство е започнало с подаване на заявление вх. № 44-Н-106/03.04.2015г до кмета на Община Червен бряг с искане за достъп до обществена информация: „цялата документация свързана с прилагането на Указ № 922/1989г. на ДС на НР България за гр. Червен бряг.” По-нататък в искането се уточнява, че се търси достъп до документацията създадена в изпълнение на Указа от 1989 до 23.12.1997г. Ответникът е счел, че искането е неясно, поради което с писмо от 17.04.2015г. /л.25 от делото/ на основание чл. 29, ал.1 от ЗДОИ е поискал заявлението да бъде конкретизирано, както и да се представят доказателства за надделяващ обществен интерес за предоставянето на информацията. Това писмо е връчено на жалбоподателя на 28.04.2015г., видно от известие за доставяне на същото /л.25 гръб  от делото/. В отговор, жалбоподателят е депозирал пред ответника заявление от 19.05.2015г. /л. 26 от делото/, с което е уточнил че иска достъп до документацията свързана със стопанските дворове, предоставени по Указ № 922/1989г. на новообразуваните земеделски кооперации и съхранявани от общината на основание чл. 30, ал.3 от ЗСПЗЗ, по конкретно е посочил че се интересува от имот с планоснимачен № 2488, кв. 180 по плана на гр. Червен бряг. Въпреки това уточнение, ответникът намира, че не става ясно, каква конкретна документация и информация се иска жалбоподателя и издава оспорваното писмо рег. № 44-Н-106-3/03.06.2015 год. Последното, съдът приема като отказ да се предостави търсената обществена информация, защото ответникът веднъж вече е приложил чл. 29, ал.1 от ЗДОИ и заявителят е уточнил искането си, достатъчно конкретно, а ответникът не се е произнесъл по същество му.

Кметът на община Червен бряг е задължен субект по ЗДОИ. Посоченият закон определя правилата, съгласно които се осъществява правото на достъп до обществена информация на гражданите. В чл. 3 от ЗДОИ са посочени задължените субекти, които са длъжни да предоставят такава информация. Нормата определя, че задължени субекти са всички „държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".” Съгласно тази правна норма на закона, кметът на общината е задължен субект по ЗДОИ, тъй като е орган на изпълнителната власт в общината съгласно чл. 139, ал.1 от Конституцията на Република България. Задължените субекти са длъжни да се произнесат писмено по всяко искане за достъп до обществена информация. Този извод се налага при тълкуването на чл. 28, ал.2, съгласно който органите „вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.” Законът поставя и задължителни изисквания за форма и съдържание на решение за предоставяне или отказ до исканата информация /чл. 34 и 37-39 от ЗДОИ/. Задълженият субект е длъжен да отговори в определения 14 дневен срок от закона дори ако счита, че не разполага с необходимата информация по аргумент  от чл. 32 от ЗДОИ.

Когато търсената информация не се съхранява от ответника, то той не е компетентен орган да се произнесе по искането, независимо че продължава да има качеството задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ по принцип. Компетентността за произнасяне по чл.  28 от ЗДОИ се определя освен от съобразяването на чл. 3 от с.з. – лицето да е от кръга на посочените от закона задължени субекти и от факта, че исканата информация от заявителя, настоящ жалбоподател се създава и съхранява от органа или неговата администрация, който е сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ. Органът сезиран с това искане извършва проверка разполага ли с исканата информация и ако установи, че не разполага с такава, то той не е компетентен да се произнесе по заявлението по реда на чл. 28 ЗДОИ. Ако при проверката установи, че с исканата информация разполага друг орган, то следва да се процедира  съгласно чл. 32 от ЗДОИ – да препрати искането на този орган и да уведоми за това заявителя.

В случая се търси обществена информация  - документация относно прилагането на Указ № 922/1989г. Последният се отнася за ползване на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и е обнародван в ДВ, бр. 39 от 23.05.1989 г., отменен към 3.08.1991 г. /ДВ бр.63/1991г./. Указът е регулирал обществените отношения, който са се отнасяли до селскостопанската дейност и ползването на земята от колективни земеделски стопанства, от други фирми и от индивидуални земеделски стопанства /аргумент от чл.1 и чл.2 от Указ № 922/1989г. отм./. Изпълнението на Указа е възложено на Министерския съвет, съгласно § 8 от преходните му и заключителни разпоредби. Със самия Указ са създадени нови, специализирани административни органи - Централна комисия по земеустрояването и общински комисии по земеустрояването /чл. 43, ал.2 от Указ № 922/1989г./ Този Указ е отменен с § 6. От преходните и заключителните разпоредби на закона за кооперациите /обн. ДВ бр. 63/06.08.1991г./, съгласно  

 

 

 

§ 7. (1) от същия закон – „образуваните и регистрираните организации по Указ № 922 придобиват статут на кооперации по този закон, ако се регистрират до 1 март 1992 г.” В този закон за кооперациите не е уредено правоприемството на създадените с Указ № 922/1989г. административни органи. Този въпрос не е уреден и от закона за местното самоуправление и местната администрация /ред. от 17.09.1991 г., 

 

 

 

обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./, с който са уредени новите обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация и новото административно териториално деление на страната след демократичната промяна от 10 ноември 1989г.

Жалбоподателя твърди, че документите създадени в изпълнение на Указ № 922/1989г. следва да се съхраняват от общината на основание чл. 30, ал. 3 ЗСПЗЗ. Съгласно  посочената разпоредба документите на заличените организации по §12 се предават по опис от лицата по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета в кметството, където е било седалището на организацията. Съгласно разпоредбата на ал.4 от §28 от ПЗР на ЗСПЗЗ, "документите на организацията по § 12 от ПРЗ се предават по опис и се съхраняват от кмета на населеното място, където е било седалището на организацията. Въз основа на тях кметът предоставя на заинтересованите лица необходимата им информация. Той предава при поискване всички документи на организацията по § 12 на лицата по § 29, ал. 1". Съдът приема, че съгласно посочените две разпоредби на ЗСПЗЗ единственият компетентен орган, който може да предостави, респективно да откаже да предостави исканата информация, касаеща прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е кметът на съответното населено място по седалището им. В уточнението си по заявление за достъп до обществена информация, жалбоподателят е посочил изрично, че интересува от имот планоснимачен № 2488, кв. 180 по плана на гр. Червен бряг, който следва да е бил част от имуществото на ТКЗС „Комуна”, гр. Червен бряг.

С § 12. От ПЗР на ЗСПЗЗ са прекратени съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратени са още всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратени са и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

Следователно Кметът на община Червен бряг съхранява документацията на прекратените с § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации, включително такива създадени  и оземлени по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.).  Искането на жалбоподателя за достъп до тази обществена информация е достатъчно конкретно, ответникът следва да извърши проверка - документацията на кои организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предадена за съхранение в община Червен бряг на основание чл. 30, ал.3 от ЗСПЗЗ и ако има такава на ТКЗС „Комуна”, гр. Червен бряг и в нея има документи с правно основание по разпоредби на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г)  следва да даде достъп на жалбоподателя до нея.

Следователно може да се направи извод, че ответникът е разполагал с исканата информация и е компетентен да се произнесе по искането, с което е бил сезиран. Налага се извод, че ответникът пренебрегва задълженията си по ЗДОИ и не се произнася по исканията за достъп до обществена информация, с които е сезиран и търси начин да заобиколни закона, което не следва да се допуска.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата срещу отказ на кмета на община Червен бряг за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление вх. № 44-Н-106-2/19.05.2015 г. на Н.Й.Н. ***, обективиран в писмо рег. № 44-Н-106-3/03.06.2015 година е  основателна, а посоченото писмо следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на ответника за произнасяне по същество.

При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя  в доказан пълен размер на 600 лева, съгласно списък на разноските на л. 48 от делото. По възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за адвокат, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.2, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата понастоящем редакция, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, правна защита и съдействие по административни дела без материален интерес се дължи възнаграждение между 350 и 600 лева, по изрично посочени закони, като между тях не е посочен ЗДОИ, поради което съдът намира, че договореното и платено възнаграждение от 600 лева за адвокат е в рамките на допустимото от Наредбата. Следва да се има предвид и § 2 от същата, съгласно който: при възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Дори да приемем, че делото е с неголяма фактическа и правна стойност, то двукратния размер на най-ниското дължимо възнаграждение за правна защита и съдействие от адвокат по административни дела по Наредбата възлиза на 700 лева. Договореното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат отговаря и на това условие на наредбата.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отказ на кмета на община Червен бряг за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление вх. № 44-Н-106-2/19.05.2015 г. на Н.Й.Н. ***, обективиран в писмо рег. № 44-Н-106-3/03.06.2015 година.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община Червен бряг за произнасяне по същество по заявление вх. № 44-Н-106-2/19.05.2015 г. на Н.Й.Н. *** в срок от 14 дни от влизане в сила на решението по настоящото дело.

ОСЪЖДА Община Червен бряг да плати на Н.Й.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лава като разноски по административно дело № 528 по описа на Административен съд  - Плевен за 2015 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му.

                                                                                                                                                                          СЪДИЯ: /п/