Р E
Ш Е Н И Е
№ 363
гр.Плевен, 16 Септември
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 524 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 442 от 25.05.2015г., постановено по НАХД №
754 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е
потвърдил Наказателно постановление № 2014-033408/02.12.2014
г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД София,
ЕИК 831642181 са наложени на основание чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗЗП и на основание чл. 222а от ЗЗП
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 113,
ал. 2 ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, чрез юрисконсулт Б. П., в която са изложени
доводи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения и е
приложен неправилно материалния закон. Сочи се, че наказателното постановление
не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва
описание на нарушението и не става ясно за коя рекламация става въпрос, кога е
предявена, кога е изтекъл 1 месечния срок, какъв регистър се води в обекта на
търговеца – хартиен или електронен, как е установено нарушението. Касаторът
твърди, че не става ясно за коя рекламация е наложена санкция и кога е
извършено нарушението. В тази връзка се твърди още, че при всяка рекламация е
извършван ремонт в рамките на едномесечния срок по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Сочи
се също, че процесната стока е влизала в сервиз трикратно, като винаги е била
връщана в магазина в срока по чл.113 ал.2 от ЗЗП, но клиентът е отказвал
получаване на устройството. Твърди се, че накрая, като жест на добра воля, е
взето решение устройството на бъде подменено, като замяната е извършена само е
било необходимо потребителят да посети магазина. В тази връзка се сочи, че към
момента на проверката не е представен Акт за удовлетворяване по последната
рекламация, тъй като потребителят все още не е бил посетил търговския обект и
не е бил получил стоката. Касаторът твърди, че при анализ на цялостната
търговска практика на БТК е видно, че дружеството е въвело мерки, даващи защита
на интересите на потребителите, визирани в чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. Сочи се, че
разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изр. 2 от ЗЗП следва да се тълкува
систематично, заедно с останалите норми от глава Пета, раздел ІІІ – рекламации,
а установените от законодателя правила в този раздел целят защита на правата на
потребителя при появата на дефект в предоставените им стоки. В жалбата се твърди
също, че БТК е изпълнило задължението си на търговец, като е завело процесната
рекламация в нарочния регистър на датата, на която е направена. Сочи се, че
задължението по чл. 123, ал. 2, изр. 2 от ЗЗП е изпълнено надлежно, тъй като от
приложената по делото сервизна карта след ремонт е видно, че ремонтът е
отбелязан като са посочени датите, на които рекламацията е заявена, а отрязък
от тази карта се предоставя на потребителя при всяка рекламация и ремонт.
Твърди се, че по същество разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП се свежда до
общо задължение срока на ремонта да се добавя към срока на търговската
гаранция, когато такава е предоставена, а дали това правило се прилага, не може
да се прецени от записите в гаранционната карта. Обстоятелството, че поредният
ремонт не е отразен и в гаранционната карта на стоката, касаторът счита за
формално несъответствие с текста на закона, при неговото буквално тълкуване.
Сочи, че реалната фактическа обстановка напълно съответства на изискванията и
целта на закона – ремонтът е писмено документиран, включително чрез описване на
датите на приемане и връщане на стоката на потребителя и по този начин възможността
за прилагане на изискването на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП е изцяло гарантирана. Твърди
се също, че по делото не са събрани каквито и да е доказателства дали стоката
наистина е проявила дефект и дали е налице несъответствие с договора за
покупката й, предвид което наказателното постановление изцяло се основава на
твърдението на потребителя и презумпцията на служителите на КЗП. В заключение
моли постановеното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД София, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище с изложени подробни съображения за неоснователност
на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна
следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на АУАН от длъжностно лице при КЗП – Плевен
срещу “БТК” АД – София затова, че при извършена проверка във връзка с постъпила
в КЗП - Плевен жалба с вх.№ Р-03-696 /16.05.2014 г. от потребител относно
оставен за втори път за ремонт (на 15.04.2014 г.) мобилен телефонен апарат „LG
L7” е установено, че до подаване на жалбата, същият апарат не е нито
ремонтиран, нито - заменен. Апаратът е приет със сервизна поръчка №
322184/15.04.2014г. На 07.05.2014г. потребителят се е явил в магазина за
получаване на телефона и е установил, че апаратът не работи и е отказал
получаването му. Търговецът е съставил нова сервизна поръчка - №
325766/07.05.2014г., която не е подписана от потребителя. Апаратът е върнат от
сервиза в магазина на 20.05.2014г. със сменена основна платка. В гаранционната
карта на апарата са отразени ремонти от 08.02.2014г. до 12.02.2014г. и от
15.04.2014г. до 24.04.2014г., но не е отразен извършения ремонт на 19.05.2014г.
По този начин, търговецът е удовлетворил рекламацията от 15.04.2014г. чрез
ремонт на стоката, като не е отразил в гаранционната карта срокът, през който
стоката е била на ремонт, както е посочено в сервизните протоколи, като това
влияе на общия гаранционен срок на стоката. Констатираното е квалифицирано като
нарушение на чл. 123 ал.2 от ЗЗП. На следващо място, при проверката в
търговския обект на 22.05.2014г., при опит на служител на търговеца да включи
апарата е установено, че апаратът не функционира – тъчскрийнът не работи и не
може да се извърши никакво действие с апарата. При проверката по документи, на
03.06.2014г. е представен акт за удовлетворяване на рекламацията чрез замяна на
стоката с нова - от 03.06.2014г. По този начин, до 15.05.2014г. търговецът не е
привел стоката – мобилен телефонен апарат „LG L7” в съответствие с договора за
продажба - в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията на 15.04.2014г. Така описаното е квалифицирано като нарушение на
чл. 113 ал.2 от ЗЗП, като е отбелязано, че е извършено повторно. Съдът е
посочи, че при съставяне на АУАН не са направени възражения, като такива не са
постъпили и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за
извършено нарушение на чл. 123 ал. 2 от ЗЗП, и на основание чл. 222а от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000лева, за извършено нарушение
на чл. 113 ал. 2 от ЗЗП.
При така възприетите факти, районният съд е
извел правни изводи, че както АУАН, така и НП съдържат всички необходими
реквизити и са издадени от компетентни лица. Съдът е счел, че в
обстоятелствената част на НП са подробно описани предприетите от органите на
КЗП проверовъчни действия и съставени документи с посочване на конкретни дати. Посочено
е и съставянето на нова сервизна поръчка - № 325766/07.05.2014 година, както и
че процесният апарат е върнат от сервиза в магазина на 20.05.2014г. със сменена
основна платка, но в гаранционната карта на апарата не е отразен извършения
ремонт на 19.05.2014г. и неговия срок, който следва да бъде съответно прибавен
към първоначалния гаранционен срок, като по този начин, обстоятелствата на
твърдяното нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП са описани по ясен, достъпен и
разбираем за всички начин. За нарушението по чл.113 ал.3 от ЗЗП съдът по същия
начин е преценил, че е описано по ясен и недвусмислен начин, а именно че в
едномесечен срок - от 15.04.2014г. до 15.05.2014г. - търговецът “БТК” ЕАД не е
привел стоката в съответствие с договора за продажба. По съществото на спора,
съдът е приел, че нарушенията са извършени от търговеца, като до този извод е
достигнал след анализ на разпоредбите на чл.123 ал.2 изр.2 от ЗЗП и чл.113 ал.2
от ЗЗП. Счел е за ирелевантно обстоятелството по какъв начин търговецът е
организирал работите си (в т.ч. – взаимоотношенията му с оторизирания сервиз)
при положение, че Законът възлага задължението за вписване в гаранционната
карта на извършения ремонт, вкл. с посочване на срока, през който стоката е
била на ремонт, именно върху него, а не върху трети лица. Съдът е посочил, че отразяването
на ремонт, само по себе си, без отразяване и на неговата продължителност, е
напълно безсмислено и не съответства на интересите на потребителя, на когото е
издадена гаранционната карта именно с оглед нормалното упражняване на
съответните права. Районният съд е приел за неоснователни възраженията, че
едномесечният срок вписан в чл.113 ал.2 от ЗЗП е
надлежно спазен. От доказателствата по делото е достигнал до извод, че по
предявената рекламация на потребителя на 15.04.2014г., окончателно решение е
било взето едва на 03.06.2014г., т.е. – привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба не е било извършено в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, а именно – в
периода 15.04. – 15.05.2014г. В подкрепа на последното е посочил, че при
извършена проверка от страна на контролния орган на място в търговския обект на
22.05.2014г. процесният телефонен апарат е бил на разположение и отново е бил в
несъответно спрямо договора за продажба техническо състояние, при това след
твърдян от страна на търговеца извършен ремонт съобразно сервизна карта
№325766. За безспорно доказан от приложените по делото доказателства е приет от
съда и квалифициращият признак „повторност”. В заключение съдът е посочил, че
не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е
потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне.
Неоснователни са изложените в касационната жалба
възражения. Пороците, които са наведени в нея са същите изложени и в жалбата
пред районния съд, на които последният е отговорил обстойно и мотивирано.
Неговите изводи се възприемат от настоящия състав, като съответни на
доказателствата по делото и на материалния закон. Както в АУАН, така и в
обжалваното НП, подробно са изложени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, включително с посочване на дата и място на извършване. Конкретно
са отразени датите на рекламация-приемане на стоката за ремонт и срокът на
извършваните ремонти - от 08.02.2014г. до 12.02.2014г. и от 15.04.2014г. до
24.04.2014г., както и обстоятелството, че извършеният на 19.05.2014г. ремонт не
е отразен, а е следвало да бъде, съобразно чл.123 ал.2 от ЗЗП. Посочена е и
датата на извършване на проверка-22.05.2014г. в търговски обект и на
03.06.2014г. по документи, поради което е напълно възможно да бъдат проследени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно „БТК” ЕАД е привлечен към
административно-наказателна отговорност, тъй като нормата на чл.123 ал.2 от ЗЗП
сочи като адресат на задължението производителя или търговеца на стоката,
каквото последно качество има дружеството.
По категоричен начин е установено по делото, че
търговецът не е изпълнил и задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113
ал.2 от ЗЗП, тъй като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба
в законоустановения едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията-15.04.2014г.
В тази връзка следва да се посочи, че дали стоката ще бъде отремонтирана или заменена с нова, е
първо законова възможност за начините за удовлетворяване на рекламацията и
второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът си е един и
същ – едномесечен от предявяване на рекламацията, в конкретния случай от
15.04.2014г. до 15.05.2014г. Именно този срок не е спазен, тъй като едва на
03.06.2014г. е извършена замяна на стоката с нова.
За пълнота следва да се посочи, че
правилно районният съд е преценил неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като случаят не се отличава по степен на обществена опасност от другите
подобни случаи на нарушение на чл.113 ал.2 и чл.123 ал.2 от ЗЗП, дори напротив
видно е от делото, че не за първи път дружеството е санкционирано за нарушение
на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Следва да се отчетат и обществените отношения, които се
защитават със регламентираните задължения за търговците в ЗЗП и тяхното
санкциониране при неспазването им.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 442 от 25.05.2015 г.,
постановено по НАХД № 754 по описа
за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.