Р Е Ш Е Н И Е

№ 368 / 17 Септември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 522 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 475/05.06.2015г., постановено по НАХД № 914 по описа за 2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 14-1772-000249/06.10.2014 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Плевен, с което на Л.Т.И. ***, въз основа на съставен от Л. В. М. АУАН, за нарушение по чл. 177,ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на същото основание е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за това, че на 24.09.2014 г. в 21,25 ч. в с. Гривица, на ул. „Редник Грегоре Йон”, срещу № 1 управлява автомобила ПЕЖО 306, с рег. № ЕН XXXX ВТ, като при проверка отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство алкомер 831 № 0835876. Издаден талон за медицинско изследване № 0419717.

Така постановеното решение е обжалвано от Л.Т. И., чрез адв. Д.Д. *** с твърдения за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място счита, че лицето, съставило АУАН не е имало правомощия на посочената дата да извършва проверка по ЗДвП, а е изпратено в с. Гривица по друг сигнал. На второ място, счита, че сигналът за спиране на МПС-то, управлявано от И. е подаден с фенер, а не със стоп-палка. На следващо място навежда твърдение, че при проверката върху него е оказано физическо насилие, а последвалото задържане не е отразено в надлежни документи. Счита, че със съставянето на АУАН се цели прикриване на неправомерни действия от страна на актосъставителя, изразяващи се в побой над жалбоподателя. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в час, различен от извършената проверка, вече на територията на първо РПУ-Плевен. На последно място счита, че административнонаказващият орган, без да изясни фактическата обстановка и да провери фактите е издал незаконосъобразно НП. Твърди, че решаващият съд не е изложил мотиви налице ли е извършено съставомерно деяние, категоризирано като нарушение. Моли да се отмени решението и наказателното постановление. .

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

По наведеното в касационната жалба оплакване за липса на компетентност на актосъставителя да извършва проверки и съставя АУАН по ЗДвП, съдът намира следното: Със Заповед № 3951/30.12.2013 г. на Директора на ОДМВР Плевен са определени да издават фишове и АУАН по ЗДвП държавни служители, заемащи длъжности от категория „В”,”Г”,”Д” и „Е” от Звената „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен , като са посочени поименно , и в списъка на служителите от районните управления „Полиция”, на които са възложени горните правомощия е включен актосъставителят полицай Л. В. М., видно и от приложеното Удостоверение № 3116000-14232/23.04.2015 г. на ОДМВР-Плевен. Оплакването е неоснователно, тъй като актосъставителят е съставил АУАН в границите на правомощията си, а обстоятелството, че същия ден е бил изпратен по друг сигнал в с. Гривица е ирелевантно за правото му да съставя АУАН по ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд основателно е приел, че от събраните в хода на делото доказателства се установява фактическа обстановка , от която следва, че при извършената на 24.09.2014 г. в с. Гривица проверка, жалбоподателят, който е бил спрян за проверка от контролните органи, е отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, като е отказал и да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта в ЦСМП, където е бил отведен. Тези фактически изводи решаващият съд е направил след обстоен анализ на показанията на свидетелите Й. , М. , К., П. и В., които е кредитирал като обективни, и от които следва безспорно, че жалбоподателят е извършил същественото , с оглед съставомерността на нарушението по чл. 174,ал. 3 от ЗДвП действие- отказ да му бъде извършена проба за наличие на употреба на алкохол. Този извод следва и от обясненията на самия жалбоподател, които съдът е анализирал и преценил, и от които следва , че е отказал да даде кръв за изследване , но фактически не отрича, че е отказал да бъде проверен и с техническо средство. Настоящият съд намира за неотносимо към спора обстоятелството дали водачът е бил видимо в нетрезво състояние, тъй като , независимо от това дали е употребил алкохол, или не е, всеки водач е длъжен, при поискване от надлежните органи да съдейства да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Анализирайки всички свидетелски показания Районният съд е изложил мотиви относно това кои показания кредитира и причините, поради които не дава вяра на други. Настоящият съд споделя тези изводи. В касационната жалба не се и съдържат твърдения за това, че касаторът не е отказал да бъде проверен. Жалбата съдържа оплаквания единствено за процесуални нарушения при съставяне на АУАН, по които съдът намира следното :

Обстоятелството, че сигналът за спиране на МПС е бил подаден с фенер, а не със светлоотразителна стоп-палка не е съществено с оглед съставомерността на извършеното нарушение. Принципно, ако сигналът за спиране не е подаден по предвиден в закона начин, това обстоятелство би било правнорелевантно само при констатирано нарушение- отказ на водача да спре при подаден сигнал. В разглеждания случай не е констатирано такова нарушение, поради което обстоятелството как е бил подаден сигналът не се отразява на законосъобразността на издаденото за друг вид нарушение наказателно постановление. Без значение за редовността на НП е и твърдението за употребени помощни средства върху И. и оказано физическо насилие. Дали това е така може да бъде предмет на друго производство, но не и на настоящето, в което правнорелевантен е само фактът на отказ на водача да му бъде извършена проверка за алкохол. Неоснователно е и оплакването, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Вярно е, че актът не е подписан от него, но съдържа изявлението му, че отказва да подпише-обстоятелство, удостоверено от свидетел на датата на съставяне на акта.

Касационният състав изцяло споделя изводите на решаващия по отношение редовността на съставения АУАН и издаденото НП в отсъствие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производства.

Като е приел, че издаденото наказателно постановление не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна и го е потвърдил, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475/05.06.2015г., постановено по НАХД № 914 по описа за 2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.