Р E Ш Е Н И Е

№ 467

гр.Плевен, 28 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 521 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1389 от 08.12.2014 г., постановено по нахд № 3075/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 11-01-953 от 24.09.2014 г. на Директора на АДФИ – София, с което на „Северозападно държавно предприятие” – Враца, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. „Г.Бенковски” № 6, представлявано от директора инж.Ц. Т. Ц., на основание чл.128а ал.3 от Закона за обществените поръчки /обн.ДВ бр.28/2004 г., изм.ДВ бр.93/2011 г./, във връзка с чл.133 ал.2 от ЗОП, във връзка с чл.127 ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-907/13.08.2014 г. на министъра на финансите, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.28 ал.2 от ЗОП, за това, че на 10.12.2012 г. в гр.Плевен, чрез директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Плевен” гр.Плевен – упълномощено длъжностно лице по чл.8 ал.2 от ЗОП съгласно заповед № 65-18 от 07.11.2011 г. на директора на „Северозападно държавно предприятие” /”СЗДП”/ гр.Враца – възложител на обществени поръчки по чл.7 т.3 от Закона за обществените поръчки (изм.ДВ бр.37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), с която му е наредено да провежда всички необходими процедури за изпълнение дейността на повереното му поделение, като в тази връзка издава индивидуални административни актове, както и да сключва търговски и други договори от името и за сметка на ТП „ДГС Плевен”, с Решение № 3781 от 10.12.2012 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на бензин А95, дизелово гориво и моторни масла за нуждите на ТП Държавно горско стопанство град Плевен”, е одобрена документация за участие в процедурата, в която методиката не съдържа точни указания за определяне на оценката по показателите „Най-дълъг срок за отложено плащане” и „Най-голям брой бензиностанции със система за безналично плащане” при формиране на комплексната оценка и определяне на икономически най-изгодната оферта.

По реда на инстанционния контрол, с Решение № 83 от 04.03.2015 г., постановено по касационно административно дело № 38 по описа за 2015 г., Административен съд – гр.Плевен е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С решение № 419 от 18.05.2015 г., постановено по нахд № 655/2015 г., Районен съд – гр.Плевен е потвърдил горепосоченото наказателно постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Северозападно държавно предприятие” ДП, чрез процесуалния му представител Ж. Х. Б. – юрисконсулт, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не оспорва установената по делото фактическа обстановка, но счита за неправилно, необосновано и немотивирано решението на съда в частта, в която е приел, че деянието не би следвало да се квалифицира като маловажен случай с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН. Според касатора районният съд не се е мотивирал защо е приел за неоснователно възражението, че наказващият орган е следвало да приложи и съответно да квалифицира деянието като „маловажен случай”. Счита, че това се явява съществен порок и излага доводи в тази насока. Сочи, че съдът не е отчел наличието на смекчаващи обстоятелства, свързани с това, че нарушението е извършено за първи път, оказано е пълно съдействие на проверяващия за установяването му, обществената опасност на деянието е ниска, както и отсъствието на пряк умисъл, както и че не са налице каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Агенция за държавна финансова инспекция, в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение, излага подробни съображения за неговата правилност.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Акт за установяване на административно нарушение №1101-953 е съставен на 11.08.2014г. против ТП „Държавно горско стопанство” Плевен на „Северозападно държавно предприятие” – Враца затова, че на 10.12.2012г. в гр. Плевен, чрез директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Плевен” гр.Плевен – упълномощено длъжностно лице по чл.8, ал.2 от ЗОП съгласно заповед №65-18/07.11.2011г на Директора на “Северозападно държавно предприятие” гр.Враца – възложител на обществени поръчки по чл.7, т.3 от Закона за обществените поръчки /Изм. – ДВ, бр.37 от 2006г., в сила от 01.07.2006г/, с която му е наредено да провежда всички необходими процедури за изпълнение дейността на повереното му поделение, като в тази връзка издава индивидуални административни актове, както и да сключва търговски и други договори от името и за сметка на ТП „ДГС Плевен”, с Решение №3781/10.12.2012г за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на бензин А95, дизелово гориво и моторни масла за нуждите на ТП Държавно горско стопанство град Плевен” е одобрена документация за участие в процедурата, в която методиката не съдържа точни указания за определяне на оценката по показателите „Най-дълъг срок за отложено плащане” и „Най-голям брой бензиностанции със система за безналично плащане” при формиране на комплексната оценка и определяне на икономически най-изгодната оферта, с което е нарушена разпоредбата на чл.28, ал.2 от Закона за обществените поръчки. Съдът е разпитал актосъставителят, който е заявил, че в изпълнение на заповед на Директора на АДФИ е извършила финансова инспекция на ДП “Държавно горско стопанство Плевен”. В изпълнение на задачите,  включени в заповедта,   при проверка на една от обществените поръчки установила, че на 10.12.2012г. с решение на Директора на ТП- Държавно горско стопанство Плевен е отрита процедура за доставка на горива. С  решението била одобрена документация за участие в процедурата, в която методика не съдържа точни указания за определяне на оценките на два от показателите за формиране на комплексна оценка на офертата, с което е нарушена разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОП. За констатираното е съставила Акт за установяване на административно нарушение. 

Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като се позовал на разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОП в редакцията към момента на извършване на нарушението .След оценка на доказателствата, удостоверяващи обстоятелствата във връзка с нарушението съдът констатирал, че в раздел ІV,т.2.1 на приложеното към административно наказателната преписка обявление за обществена поръчка се установява критерий „икономически най-изгодната оферта”, при посочени показатели: „Най-висок процент отстъпка от цената на дребно на продуктите” с тежест 70; „Най-дълъг срок /в календарни дни/ за отложено плащане с тежест 20 и „Най-голям брой бензиностанции със система за безналично плащане” с тежест 10. Съдът счел, че така формулираните показатели за оценка на подадените оферти не включват определените от възложителя критерии за подбор на участниците в процедурата, с което е изпълнено изискването на чл.25 ал.1 от ЗОП. Съдът изложил мотиви още, че за двата показателя „Най-дълъг срок за отложено плащане” и „Най-голям брой бензиностанции със система за безналично плащане”, възложителят е определил относителната им тежест при определянето на комплексните оценки на офертите, но не е посочил точни указания за определяне на оценката по всеки един от тях. Липсата на указания /методика, формули/ за определяне на оценките по двата показателя не гарантира обективността на поставените оценки на подадените предложения по посочените показатели. Съдът изложил доводи във връзка с наказанието, че  при определяне размера на глобата АНО се е съобразил в пълна степен с всички обстоятелства по смисъла на чл.27 и сл. от ЗАНН и  определил същото в размер към минимума. Приел за неоснователно възражението, че административно наказващият орган е следвало да приложи и съответно да квалифицира деянието като „маловажен случай”, като изложил мотиви, че в този случай определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Приел, че нарушението е формално и не предвижда настъпване на вредни последици. Същото не може да бъде преценено като маловажно, доколкото са нарушени принципите за прозрачност и равнопоставеност.

На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Вмененото на касатора деяние не се отличава от обичайните, типични случаи на нарушение от този вид. Както е приел и РС, осъщественото в настоящия случай административно нарушение е формално, а не резултатно, и с оглед липсата на предвиден от самия законодател конкретен вредоносен резултат от него липсата на такъв не може да бъде приравнена на липсата на общественоопасни последици на нарушението, в какъвто смисъл е тезата на касатора. Реревираната от касатора липса на съзнателен стремеж от облаготелстване на самия касатор или на трети лица е преценка , свързана със съставомерността на деянието от гл.т. наличие на елементите от субективната страна на деянието, като такава е извършена от органа, поради което е наложено и наказание в неговия минимум, предвиден от закона. Ако се приеме за основателно възражението, че наличието на само един участник в процедурата не е довела до вредни последици за някое трето лице и на това основание да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, то при други аналогични случаи на нарушение, когато в процедурата участват повече от едно лице, следва да се приложи двойнствен стандарт на преценка на смекчаващите обстоятелства, което е недопустимо. Преценката следва да почива на принципни и обективни критерии, които да се анализират само на база приложимите норми за конкретното нарушение. Последното е в унисон именно с прокламирания в чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОП принцип на равнопоставеност. Ето защо касираното решение, в което съдът е достигнал до същите изводи, като правилно, валидно и допустимо, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 18.05.2015 г., постановено по нахд № 655/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.