Р Е Ш Е Н И Е

№ 411 / 06 Октомври 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети септември 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 519/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.

Административното дело е образувано по жалба на Ц.И.Д. *** срещу Решение № 17/05.06.2015г. на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № МП-141-00-3466-3 от 29.04.2015г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 54ж ал.1 и вр. чл. 54а ал.1, чл. 54б ал.1, чл. 54в ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2014г. до 19.06.2015г. в размер на 14.40 лв. дневно.

Жалбоподателят, чрез адв. В.П. оспорва размера на отпуснатото парично обезщетение и счита, че неправилно е определено на база само на осигурителния му доход по последното трудово правоотношение в РБългария за периода 21.11.2014г. до 19.12.2014г., който е 528 лв., но не е взет предвид осигурителния му стаж и доход във Великобритания от 21.01.2014г. до 12.09.2014г., 12.05.2012г. – 30.11.2012г. и 12.06.2013г. – 20.11.2013г. за определяне периода и размера на обезщетението, което счита, че е в нарушение на общностното право. Счита, че е нарушена целта на закона, защото се е осигурявал, включително и за безработица върху получаваното трудово възнаграждание, а размера на обезщетението за безработица не е определен на тази база. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на решението, с което е потвърдено разпореждането за отпуснатото обезщетение за безработица като се позовава изцяло на изложените в решението мотиви. Счита, че правилно е приложен чл. 61 и чл. 62 от Регламент № 883/2004г. относно сумирането на периоди и изчисляването на обезщетението, като е взет предвид професионалния доход на лицето при последната му работа, който правилно е изчислен за периода 21.11.2014г. – 19.12.2014г. в размер на 528 лева дневно.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 10.06.2015г. Жалбата е подадена на 22.06.2015г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Жалбата е редовна и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ц.И.Д. *** е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО до Директора на ТП на НОИ – Плевен Вх. № 141-00-3466/29.12.2014г. по образец, в което декларирал следните обстоятелства – не упражнява трудова дейност, не е придобил право на пенсия, не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане след прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа по КТ и ЗДСл, не получава парично обезщетение за безработица от друга държава.

Към заявлението е приложил Заповед № 21/19.12.2014г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Велев и Димитров” ООД – Плевен на осн. чл. 325 ал.1 т.3 от Кодекса на труда – поради изтичане на уговорения срок. Представил е декларация за банковата сметка и трудова книжка. Попълнил е и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС като е посочил, че за периодите – от 12.05.2012г. до 05.12.2012г. и 08.06.2013г. – 12.09.2014г. се е осигурявал в Англия и е прекратил трудовата си дейност, поради изтичане срока на договора.

По декларираните данни е извършена справка в персоналния регистър на НОИ, от която е видно, че за периода м.11 и м. 12 2014г. преди последното прекратяване на осигуряването, Д. е работил общо 22 работни дни и получил трудово възнаграждение общо в размер на 528 лв.

Извършена е служебна проверка чрез дирекция „Европейски регламенти и международни договори” при НОИ – София. От писмо Изх. № 94-И33-2-1/20.04.2015г. след направената проверка от НОИ – София и приложените структуриран електронен документ U002 и U004 се установява, че Д. е бил осигуряван по законодателството на Великобритания за времето от 07.04.2008г. до 01.10.2008г. вкл., от 12.05.2012г. до 30.11.2012г. вкл., от 12.06.2013г. до 20.12.2013г. вкл. и от 21.01.2014г. до 12.09.2014г. вкл. Осигуряването е прекратено, поради изтичане срока на договора. За периода 23.06.2010г. до 02.12.2011г. вкл. е получавал доходи от заетост в размер на 1429.00 GBR месечно = 3249.10 лв., а за периода 21.01.2014г. до 12.09.2014г. в размер на 1715.26 GBR месечно = 4211.34 лв. Посочените осигурителни периоди във Великобритания са описани и включени при изчисляване на осигурителния стаж, видно от описа на документите за стаж (л.14), включени са и данните от трудовата книжка на лицето. Или общо осигурителния стаж на лицето за периода 23.01.2006г. до 2012.2014г. е изчислен в размер на 4г. 10м. и 6д. След служебна справка е установено, че Д. е регистриран в бюро по труда на 22.12.2014г.

След изясняване на всички относими факти относно осигурителния стаж и доход на лицето е издадено процесното Разпореждане № МП-141-00-3466-3 от 29.04.2015г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 54ж ал.1 и вр. чл. 54а ал.1, чл. 54б ал.1, чл. 54в ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2014г. до 19.06.2015г. ( за срок от 6 месеца) в размер на 14.40 лв. дневно, изчислено на база 60% от среднодневния осигурителен доход на лицето (24 лв.) съобразно осигурителния доход за периода 21.11.2014г. до 19.12.2014г., който е 528.00 лв.

В срока по чл. 117 ал.2 от КСО Д. е обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен като е възразил, че не е съгласен с периода и размера на определеното обезщетение, тъй като дохода му в Англия е бил доста висок, но обезщетението неправилно е изчислено само от дохода му в България.

С Решение № 17/05.06.2015г. Директора на ТП на НОИ – Плевен отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложил подробни аргументи като посочил и изяснил предпоставките за упражняване правото на обезщетение при безработица, как е формиран размера и как е определен срока на обезщетението съгласно чл. 54а ал.1 , чл. 54б ал.1, чл. 54в ал.1 от КСО и чл. 61 и чл. 62 ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване.

При преценката на изискването за минимален осигурителен стаж по чл. 54а ал.1 от КСО за правото на обезщетение - най-малко 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, е съобразен осигурителния стаж на Д. от България (21.11.2014г. – 19.12.2014г.) и Великобритания (от 21.01.2014г. до 12.09.2014г.) като на осн. чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. осигурителните периоди от Великобритания са зачетени като осигурителен стаж по българското законодателство.

При изчисляване размера на обезщетението в конкретния случай, съгласно чл. 62 ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., който има директен ефект, от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за изчисляване на дохода, от който се определя размера на обезщетението, са взети предвид само тези месеци и дни на работа по трудово правоотношение, които са завършени съгласно българското законодателство, независимо от продължителността на периода. В случая последния завършен осигурителен период е в България – 21.11.2014г. – 19.12.2014г. и от осигурителния доход за този период – 528 лв. е определено обезщетението.

Тези фактически и правни изводи са правилни.

Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска, въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Не е спорно, че жалбоподателят отговаря на тези условия. Последното му осигуряване е прекратено на 20.12.2014г. В рамките на последните 15 месеца от прекратяване на осигуряването, той има изискуемия осигурителен стаж от 9 месеца, като към последния осигурителен период в България (21.11.2014г.- 20.12.2014г.-22 дни) се прибави осигурителния му стаж във Великобритания за периода 21.01.2014г. до 12.09.2014г. вкл. Сумирането на осигурителни периоди произтича пряко от разпоредбата на чл. 61 ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване, според която „Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.”

Обезщетението е отпуснато от датата на последното прекратяване на осигуряването – 20.12.2014г., тъй като е подадено в тримесечен срок от тази дата и Д. се е регистрирал като безработен в Агенция по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата съобразно чл. 54а ал.4 КСО.

Спорно между страните е как следва да се определи размера на обезщетението за безработица.

Размера на обезщетението е определен по правилата на чл. 54б КСО, тъй като трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено по инициатива на работодателя с изтичане срока на договора. В този случай дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

В рамките на периода, от който следва да се изчисли обезщетението (последните 24 календарни месеца), лицето е било осигурявано в друга държава-членка на ЕС и затова при определяне размера на паричното обезщетение пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62 ал.1 и ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване, определящ правилата за изчисляване на обезщетенията при безработица при съблюдаване принципа на равно третиране на лицата в съответната държава-членка.

„1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

2.   Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.”

Ето защо в конкретния случай, макар Д. да се е осигурявал според законодателството на Великобритания върху получавания в тази държава-членка осигурителен доход и по действащите в тази страна правила, който се включва в периода, от който следва да се изчисли обезщетението за безработица според българското законодателство, то при определяне размера на получаваното обезщетение, ще се взема предвид само трудовото възнаграждение/осигурителен доход, получаван по последната му работа по трудово правоотношение в България, но не и получавания доход по предходни завършени осигурителни периоди във Великобритания. Целта на разпоредбата е равно и справедливо третиране на заинтересованите лица спрямо гражданите на съответната държава-членка, което се извежда от параграф 17 от преамбюла на регламента.

Според чл. 54в ал.1 от КСО периода на изплащане на обезщетението за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, през който лицата са се осигурявали за безработица. При осигурителен стаж от 3 до 5 години, се изплаща обезщетение за период от 6 месеца. Периодът за изплащане на обезщетението правилно е определен на 6 месеца, като е взето предвид, че целия осигурителен стаж на жалбоподателя според трудовата книжка – в България и справките за осигурителен стаж във Великобритания за периода от започване на трудовата му дейност – 23.01.2006г. до 20.12.2014г. е общо 4г. 10м. и 6д.

Според чл. 54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на ръководителя на общественото осигуряване за безработица при съответното териториално поделение на НОИ. Съобразно постоянния адрес на жалбоподателя материално и териториално компетентият орган е ръководителя на общественото осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Плевен. Последното представлява „компетентната институция” по смисъла на регламента.

В заключение съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което на Ц.И.Д. *** е отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от шест месеца на база изчислен осигурителен стаж от 4г. и 10 м., включващ всички периоди на трудовата заетост на лицето в РБългария и Великобритания и в размер 14.40 лв. дневно, изчислено на база последното получавано трудово възнаграждение в РБългария - 528.00 лв. е законосъобразно.

Издадено е от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактическите и правни основания, които го обосновават. В хода на административното производство са били изследвани спорните факти и са изискани всички необходими писмени доказателства.

Изводите са обосновани на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в съответствие с целта на закона, съобразно националното и общностното право.

Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 350 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.Д. *** срещу Решение № 17/05.06.2015г. на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № МП-141-00-3466-3 от 29.04.2015г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 54ж ал.1 и вр. чл. 54а ал.1, чл. 54б ал.1, чл. 54в ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.12.2014г. до 19.06.2015г. в размер на 14.40 лв. дневно.

ОСЪЖДА Ц.И.Д. *** да заплати на ТП на НОИ – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :