ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786

гр. Плевен , 26.06.2015  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни  две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                             Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №518  по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Х.Т.А. – ЕГН ********** и И.А.Р. – ЕГН **********, и двамата изтърпяващи наказания в затвора гр.Плевен, 5  група, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр.София, бул. „Н.Столетов” № 2, с посочено правно основание  чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК,  чл.215 от ГПК,  чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България.

В исковата молба се твърди, че  ищците изтърпявали лишаване от свобода в гр.Плевен затвора, където в посочения период от време са били настанени в 307-мо помещение, което е разделено на осем по-малки спални самостоятелни помещения, които са били настанени в номер пети и шести. Основанията за подаване на исковата молба са, че в помещенията, в които са били настанени, изкуственото осветление се регулира (пуска и спира) от постовия от надзорно охранителния състав, който е по график установен, както и по усмотрение на постовия. Предвид, че в спалните помещения на ищците не е било инсталирано копче за регулиране на изкуственото осветление, налице е несъобразяване с изискванията на съответните стандарти за обществените сгради. Доколкото в самостоятелните спални помещения на лишените от свобода в гр.София, затвора, от І-ва група, в които е поставен ключ, с който да се регулира изкуственото осветление от самия лишен от свобода и е по негово усмотрение.

            Твърди се в исковата молба, че при съпоставяне на двете фактически положения на самостоятелните помещения на ищците с тези на лишените от свобода от гр.София, затвора, от І-ва група, които не са еднакви, което различие е поставило ищците в по-неблагоприятно и по-неизгодно положение. Предвид на различното третиране на ищците е било допуснато да се извърши спрямо тях нарушение, което е на основание на личното им положение като лица, лишени от свобода и претендират  да се образува съдебно производство срещу ответника ГД „ИН”, в което за периода от време от 02.02.2008 г. до 02.02.2009 г. да се съпостави фактическото положение на ищците с това на лишените от свобода от гр.София, затвора, от І-ва група, касаещо самостоятелните им спални помещения, в които е монтиран ключ, с който регулират изкуственото осветление по тяхното субективно желание, както и да се установи:  Различават ли се двете фактически положения; След като е установено различие – същото поставя ли ищците в по-неизгодно и в по-неблагоприятно положение; Дали спрямо ищците е извършено нарушение и същото изразява ли се в дискриминационен подход, който да е извършен  предвид на личното им положение на лица, които изтърпяват лишаване от свобода за периода от време от 02.02.2008 г. до 02.02.2009 г.

            Правят доказателствени искания за призоваване на  Х. А. Х., с адрес: гр.Плевен, затвора, XX гр. (за фактическото положение в гр.София от І-ва група) и за изискване на справка, касаеща графика за регулиране на изкуственото осветление от постовия от пост № 15 за посочения период от време.

След като се запозна с исковата молба, съдът намира за установено следното:

             Предявени са два  субективно съединени иска  от  двама ищци  срещу един ответник. Чл. 215 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК допуска  субективно съединяване на исковете  при алтернативно наличие на две предпоставки: 1. Общи права на ищците; 2.  Права, които почиват на едно и също основание.

            Съдът намира, че в разглеждания случай не са налице условията, даващи  възможност за разглеждане на двата иска в едно производство поради липса на  посочените  предпоставки. Всеки от  ищците предявява самостоятелен иск, почиващ на  самостоятелно право. Основанието,  на  което предявява своя иск всеки един от двамата лишени от свобода, е установяване на дискриминационно отношение-неравно третиране по признак „лично положение”, основано на качеството на лице , лишено от свобода в сравнение с лицата, изтърпяващи това наказание в затвора София. Установяването на неравно третиране се основава на обективни критерии и се установява по отношение на всеки твърдящ, че е дискриминиран на някакво основание. Последното обуславя извод, че не са налице нито общи права  на ищците, нито  едно и също основание на исковете им.

          С оглед на изложеното, съдът намира, че следва съдебното  производство по двата иска да бъде разделено. Допустимостта и основателността на  двата иска следва да бъде предмет на отделни производства. По адм.дело№ 518/2015 год. следва да се разгледа исковата молба на първия  посочен  ищец- Х.Т.А., а исковата молба , подадена от И.А.Р. заедно с приложенията към същата следва да се докладва на Председателя на Административен съд- Плевен  за образуване на ново исково административно дело и определяне на докладчик.

По отношение на претенцията на Х.Т.А., съдът намира, че е сезиран единствено с искане на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД  за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в обстоятелството, че в помещенията, в които е бил настанен, изкуственото осветление се регулира (пуска и спира) от постовия от надзорно охранителния състав, който е по график установен, както и по усмотрение на постовия, докато в самостоятелните спални помещения на лишените от свобода в гр.София, затвора, от І-ва група, в които е поставен ключ, същият може да се регулира изкуственото осветление от самия лишен от свобода и е по негово усмотрение.

Настоящият състав на съда, като съобрази Тълкувателно постановление №2/2014 , постановено от Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което по т.4 е разрешен по задължителен начин въпроса „ На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането?”, намери за установено следното:

            С ТП е възприето, че приложението на чл. 74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация не е обусловено от приключило административно производство, в което с влязъл в сила акт е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация, т.е., компетентен да разгледа претенцията е административният съд и в случаите, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, тъй като за определяне на подсъдността законът не поставя като специално изискване обвързаност на иска за обезщетение за вреди с успешно проведено административно производство пред КЗД.

 Прието е, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в случаите по раздел първи от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Подсъдността на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр в този случай следва да се определи по правилата за определяне подсъдността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно чл.1, ал.2 от същия закон тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Нормата на чл. 128, ал.1, т.5 АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност. Провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационно законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204 от АПК /напр. отмяната на незаконосъобразния акт/, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.

 Взето е решение по т.4 от ТП, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

       Затова настоящият състав на съда приема, че в хипотезата, когато  пред съда е предявен иск за установяване на дискриминационно третиране, съединен с иск за обезщетение за претърпени от това вреди, в съответствие с повелята на цитираното ТП, компетентен да разгледа исканията ще бъде съответния административен съд, и без да има нарочно постановено решение на КЗД.

Воден от мотивите на постановеното ТП №2/2014 год., настоящият състав на съда намира, че производството по настоящото дело следва да се прекрати и делото да се изпрати като преписка по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация, по следните съображения:

Предмет на делото е искане на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД  за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в обстоятелството, че в помещенията, в които А. е бил настанен, изкуственото осветление се регулира (пуска и спира) от постовия от надзорно охранителния състав, който е по график установен, както и по усмотрение на постовия, докато в самостоятелните спални помещения на лишените от свобода в гр.София, затвора, от І-ва група, в които е поставен ключ, същият може да се регулира изкуственото осветление от самия лишен от свобода и е по негово усмотрение. В КОНКРЕТНО РАЗГЛЕЖДАНИЯ СЛУЧАЙ  НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  ЗА ПРИЧИНЕНИ НА  ИЩЕЦА ВРЕДИ.  ИЩЕЦЪТ ПРЕТЕНДИРА ЕДИНСТВЕНО   УСТАНОВЯВАНЕ  НА ИЗВЪРШЕНИ СПРЯМО НЕГО  ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ.

      При това положение, при липса на искане за присъждане на обезщетение, настоящият състав на съда намира, че административните съдилища не са компетентни да  се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за  присъждане на обезщетение за вреди  искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация.

Компетентността за такова произнасяне е на Комисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд.  Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск  за вреди/ направено искане за  установяване на  пряка или непряка дискриминация.  На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на  Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и  исковете за обезщетение  в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. , съединени с искания за установяване на дискриминация в хипотезата, разписана в мотивите на ТП. Възприетата с ТП  възможност  предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без  да е налично приключило  административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице,  се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и  в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО. При  такова искане, компетентността е на Комисията за защита от дискриминация.

           Предвид изложеното, настоящият съд  намира, че съобразно правилата на  чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация  следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която  да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            РАЗДЕЛЯ производството по исковата молба на Х.Т.А. *** и на И.А.Р. *** срещу Главна дирекция ”Изпълнение  на наказанията”.

ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на  Административен съд Плевен  исковата молба на И.А.Р. *** срещу Главна дирекция ”Изпълнение  на наказанията” , с посочено правно основание  чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК,  чл.215 от ГПК,  чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България,  за образуване на ново дело и избор на съдия-докладчик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Х.Т.А., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против ГДИН гр.София с посочено правно основание  чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК,  чл.215 от ГПК,  чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България за установяване на нарушение относно  равенство в третирането, изразяващо се в обстоятелството, че в помещенията, в които е бил настанен, изкуственото осветление се регулира (пуска и спира) от постовия от надзорно охранителния състав, който е по график установен, както и по усмотрение на постовия, докато в самостоятелните спални помещения на лишените от свобода в гр.София, затвора, от І-ва група, в които е поставен ключ, същият може да се регулира изкуственото осветление от самия лишен от свобода и е по негово усмотрение.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №518 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2015 год.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация, по компетентност за разглеждане и произнасяне по искането за установяване на дискриминационно третиране.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните и от органа, на който то е изпратено,  пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на Комисията за защита от дискриминация.

 

 

 

СЪДИЯ: