Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
гр. Плевен, 18.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 502/2015 г. по описа на съда, на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Ц.К.Г. *** срещу
Решение № 417 от 18.05.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 831/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление № 14-0938-003770/ 27.10.2014 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което
на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.1, 2 от Закона за движение по
пътищата на Ц.К.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 150
лева за извършено нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, затова че на 15.10.2014г. в
12:15ч. в гр. Плевен на бул. „Христо Ботев” до № 72, движейки се по ул. „Кирил
и Методий” в посока бул. „Христо Ботев” като водач на лек автомобил „Опел” с
Рег. № XXXX не спазва пътен знак Б1 и отнема предимството
на правилно движещият се по бул. „Христо Ботев”
посока „Чистота” лек автомобил Тойота с Рег. № XXXX, който го удря и настъпва ПТП с материални щети.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита,
че в НП са визирани обстоятелства, които не отговарят на обективната фактическа
обстановка. Наказан е на правно основание, което не отговаря на фактите, като е
нарушен чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че РС не е допуснал нови доказателства и
доказателствени средства, които биха допринесли за разкриване на обективната
истина от техническа гледна точка, което е нарушило правото му на защита като
не е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза и която ще докаже,
че при момента на съприкосновение между двете коли, вече е бил навлязъл и се е
включил в движението по булеварда. Моли да се отмени обжалваното решение и да
се отмени наказателното постановление, алтернативно да се отмени съдебното
решение и делото да се върне на РС за ново разглеждане.
Ответникът по касация – ОД на
МВР – Плевен, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства, касационната жалба е
основателна и предлага да се отмени решението на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно, съобразно доказателствения материал по делото. При постановяването
му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът е изяснил всестранно обективната истина, чрез
подробен разпит на всички свидетели – актосъставител, свидетел по акта, другия
участник в ПТП – св. С., съставен протокол за
ПТП с отразена схема на ПТП, маркировка и описание на настъпилите щети по двата
автомобила. В хода на съдебното производство свидетелските показания са
непротиворечиви и потвърждават отразеното в протокола за ПТП и описаните
обстоятелства в АУАН и НП.
От тях безспорно се установява, че по автомобила на
жалбоподателя са настъпили следните щети: деформиран заден ляв калник, охлузени
задна броня вляво и заден ляв стоп-блок, а автомобила на другия водач е с
деформиран преден десен калник, счупена предна броня, охлузени предна лява
джанта с тас. Според нанесената в протокола схема на ПТП автомобилът на
жалбоподателя се е движил по ул. „Кирил и Методий” и при навлизане по бул.
„Христо Ботев” с десен завой след знак Б1 – пресичане на път с предимство и
след бетонен триъгълен остров е бил ударен в задна лява част с предна дясна
част от втория участник в ПТП. Това се потвърждава от непротиворечивите и категорични
показания на всички разпитани свидетели. Отговаря и на твърденията на самия
жалбоподател, че удара е станал след навлизането му в пътя с предимство.
Но от щетите по автомобилите и показанията на
свидетелите за следи от гумите на втория автомобил по бордюра става ясно, че
ударът е настъпил преди пълното пристрояване на водача за движение по пътя с
предимство. Ето защо, при пълно и всестранно изясняване на относимите факти и
безпротиворечиви доказателства, съдът обосновано не е допуснал съдебно-техническа експертиза, тъй
като тя не е била необходима, а част от посочените от жалбоподателя въпроси са
неотносими към основния предмет на доказване.
Съдът се е мотивирал, че е безспорно изяснено, че св.
С. (втория участник в ПТП) се е движил по бул.
„Христо Ботев” – път с предимство, а жалбоподателят – по ул. „Св. Кирил и
Методий”, пресичащ булеварда, като кръстовището е сигнализирано с пътен знак Б1
и че мястото на удара е пътното платно на бул. „Христо Ботев”, както и е ясен
механизмът на станалото ПТП, а именно – движещият се по път с предимство по
бул. „Христо Ботев” св. С. е ударил с предната
дясна част на автомобила си задната лява част на автомобила на жалбоподателя.
Последният се е движил по ул. „Кирил и Методий” и навлязъл по бул. „Христо Ботев”,
като преди навлизането кръстовището е регулирано с пътен знак Б1.
При тези доказателства, съдът обосновано е приел за
доказано, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение, като не е спазил
пътен знак Б1 – пресичане на път с предимство, отнел предимството на втория
водач и станал причина за настъпилото ПТП.
При преценка тежестта на нарушението, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, наложеното наказание е към средата на
предвиденото в закона.
По тези съображения, Решението на Районен съд – Плевен
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 417 от
18.05.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 831/2015 г. по
описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.