РЕШЕНИЕ

№ 339

град Плевен, 20.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли  две хиляди и петнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА И.

 

при секретар Д.Д.   и с участието на прокурор Иван Шарков  изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 501/2015 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, срещу решение № 467/02.06.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 8333/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като доводите на съда се считат за неоснователни и неправилни. Посочва се, че съдът не е прецизирал представените писмени доказателства и погрешно е тълкувал нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Твърди се, че нарушението е констатирано и доказано по безспорен и несъмнен начин, във връзка с регистрация по ЗДДС, кат е издаден и акт за регистрация по констатациите. Посочва се, че е представено банково извлечение, от което е видно, че В.М.Г. е получил сума, която е въз основа и на предоставения договор по дело за извършване на клинични услуги с ДЗЛ регистрирано във Великобритания. Навеждат се доводи, че услугите по споразумението попадат в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС, в случая Великобритания и лицето подлежи на регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Сочи се, че независимо дали е авансово или окончателно плащане, то лицето е било длъжно най-късно до 08.10.2014 г., т.е. не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, да подаде заявление по ЗДДС. Моли  съдът да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, се представлява от юрк Гатев, който заявява, че поддържа касационната жалба. Посочва, че  за да отмени процесното наказателно постановление, Районният съд е приел, че административно-наказващият орган не е доказал  по безспорен начин,  дали плащането е авансово или се касае за данъчно събитие. Твърди, че тези доводи  на съда са неоснователни и неправилни, тъй като същият не е прецезирал представените писмени доказателства и погрешно е тълкувал нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Сочи като ирелевантно  обстоятелството, дали се касае за авансово плащане. Счита  решението на Районен съд гр. Плевен за неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Поддържа  доводите, изложени в жалбата. Моли съдът  да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът – В.М.Г.,***, не се явява, представлява се от адв. И., която оспорва касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Плевен е правилно и законосъобразно,  постановено въз основа  на доказателствата по делото. Моли съдът  да го остави в сила, като се има в предвид друго такова решение, при същите фактически обстоятелства, а именно: решение № 53/12.02.2013 г. на Административен съд-Плевен по к. адм. дело № 993/2012 г. по описа на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства решението  на първоинстанционния съд е правилно и следва  да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено  наказателно постановление № 133310-F144908/14.01.2015 г., издадено от директор офис на НАП-Плевен, при ТД на НАП-Велико Търново, с което на В.М.Г.,***, за това че на 18.12.2014 г. в гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 43, в офис Плевен при извършване на проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС се е установило, че лицето извършва услуги по клинично изпитване с получател на услугата данъчно задължено лице от държава членка на ЕС-Великобритания и като такова за него възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем- нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС е наложена административна санкция в размер на 500 (петстотин) лв.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая административно-наказващият орган обвързва изискуемостта не с настъпване на данъчното събитие, а с извършване на плащането от 15.10.2014 година, което е приел ,че авансово, но съдът  е установил, че обстоятелството, какъв е характерът на плащането, не е доказан. Към договора от юни 2014 година с дружеството от Великобритания не е представено приложението, в което е регламентиран начинът на плащане, от който да може органът да определи, какъв е механизмът на плащане и да прецени, дали е налице авансово такова или получената сума е окончателно плащане. Настоящата инстанция намира, че правилно е приложен законът от РС-Плевен, тъй като както и съдът е посочил, задължението по  чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС за регистрация е обвързано алтернативно или с авансово плащане или с  настъпването на данъчното събитие. Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от ЗДДС (внос на необщностни стоки на територията на страната), като при услугите данъчното събитие възниква, когато услугата е извършена. Въведена е в ал. 7, чл. 25 от ЗДДС презумпция, че изискуем става данъкът и преди да е възникнало данъчното събитие т.е. преди да е предоставена услугата ако се извърши цялостно или частично авансово плащане. Правилно е прието от съда, че въобще не са събрани доказателства относно характера на плащането, тъй като в случая регистрацията е обвързана именно с твърдението, че е получено плащане по договора от юни 2014 година.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и намира, че в случая въобще не са ангажирани доказателства относно вида на плащането, такива не са представени и пред касационната инстанция. Съдът намира, че е налице и несъответствие между акт за регистрация по ЗДДС, посочен като документ, послужил при издаване на НП, тъй като в този акт е посочено ,че на 13.10.2014 г по банков път лицето е получило по договор от 10.06.2014 година сумата от 2126,05 лева, а в АУАН и НП се посочва, че преводът е от 15.10.2014 година с оглед на което следва, че датата на която според административно-наказващият орган лицето е следвало да се регистрира по ЗДДС би била различна, но както бе посочено по- горе липсват въобще доказателства относно размера на договореното възнаграждение по договора, начина на плащане, за де бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето именно в хипотезата на липса на регистрация при авансова плащане.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 467/02.06.2015 г., постановено по НАХД № 833/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.