РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Плевен, 10 Август
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Д.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 499 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите чрез юрисконсулт
Д. Л., против решение № 393/30.04.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 297/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2014-0031096/30.04.2014
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия
за защита на потребителите, с което на ЕТ „М.В. – Денис” с ЕИК 040740880,
представлявано от М.Л.В., на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН
и чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция, както
следва: по т. 1 за нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма – 1000
/хиляда/ лева, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
обезсилено като недопустимо и да бъде върнато на друг състав на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като РС – Плевен се е
произнесъл по жалба срещу НП, която е недопустима поради липса на активна
процесуална легитимация. Касаторът счита, че жалбата срещу НП не отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като в случая не намира приложение и чл.
91, ал. 2 от НПК. Сочи, че няма данни лицето Д.В. да упражнява адвокатска
професия, да роботи като юрисконсулт или на друга длъжност и да има юридическо
образование. Сочи, че по конкретното дело жалбата пред първоинстанционния съд е
подадена от лице, което не може да бъде процесуален представител на едноличния
търговец и наличието на упълномощаване не санира този порок. Счита, че
подаването и подписването на жалбата е съществено процесуално действие по
смисъла на закона. Счита, че след като липсва надлежна легитимация и жалбата се
явява недопустима, то тя не е годна да образува съдебно производство по нея. В
касационната жалба се иска алтернативно, в случай, че не бъде уважено горното
искане, да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и
необоснованост. Сочи, че безспорно е доказано извършеното нарушение на чл. 114,
т. 1 от Закона за туризма като до този извод е достигнал и районният съд.
Счита, че последният неправилно е преценил, че НП е издадено при липса на
материална компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Сочи,
че компетентността на органа, издал наказателното постановление, от своя страна
произтича от разпоредбата на чл. 175, ал. 2 и чл. 232, ал. 2 от ЗТ и
наказателното постановление е издадено от Директора на РД – Русе на КЗП въз
основа на заповед № 755/29.08.2013 г. На Председателя на КЗП, с която е
оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за
туризма. Моли да бъде потвърдено издаденото НП.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител.
Ответникът – ЕТ „М.В. – Денис”, редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Ответникът по касация е бил
санкциониран, за това че на при направена проверка на 23.10.2013г. в заведение
за хранене и развлечения в с. Садовец, общ Долни Дъбник, ол. Плевен, ул.
„Стефан Караджа” № 2 е установено че ЕТ „М.В. – Денис” извършва туристическа
дейност – „ресторантьорство” в обект с 22 места за сядане в зала /постоянни/ и
6 места за сядане на открито /сезонни/, с конкретно посочени напитки и храни,
които се предлагат в обекта, без последния да има поставено на видно място
удостоверение за утвърдена категория, не е представено такава при проверката и
няма временно удостоверение за открита процедура по категоризиране – нарушение
по чл. 114, т1 от Закона за туризма.
Решаващият съд е установил
въз основа на приети писмени гласни доказателства, че нарушението действително
е извършено, но при констатиране на нарушението и издаването на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, а именно че длъжностните лица установили
нарушението и издателя на НП нямат материална компетентност за това, поради
което е отменил НП. Съдът е стигнал до този извод, като е посочил и тълкувал
чл. 177-179 от ЗТ.
Съдът още е изложил мотиви, защо счита, че е бил надлежно сезиран с
допустима и редовна жалба.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя мотивите на решаващия съд относно липсата на компетентност на лицата установили нарушението и издателя на НП. Мотивът е, че законът прокарва ясно и точно разграничение между правомощията, които имат Комисията за защита на протребителите и кметовете на община и че препокриване не е допустимо. Изводът се потвърждавапровино на посоченото в касационната жалба и от правната норма на чл. 175 от ЗТ /в редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013/,според която: „При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от председателя на Комисията за защита на потребителите, от кметовете на общини, както и комисиите по чл. 161, ал. 1 съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона заадминистративните нарушения и наказания. Алинея втора сочи, че: „ За налагане на административни наказания министърът на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Комисията за защита на потребителите, областните управители, кметовете на общини и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания.” Тук отново са посочени по отделно Председателя на Комисията за защита на потребителите и кметовете на общини. Следователно нормата на чл. 175 от ЗТ, следва да се тълкува само във връзка със съответните правни норми посочващи вида и обема правомощия на съответните органи изброени в чл. 175 от ЗТ. Точно такова систематично и телеологично тълкуване е извършил решаващия съд, поради което е достигнал до правилен извод, че издаденото НП е незаконосъобразно поради липса на компетентност на издателя му. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав не споделя изводите на решаващия съд
относно допустимостта на жалбата, поставила начало на съдебното производство
пред него. Жалбоподателят е едноличен търговец, санкциониран по
административнонаказателен ред. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на юридическите
лица и едноличните търговци може да се налага имуществена санкция в
предвидените от закона случаи. Налице е уеднаквяване на режима относно
юридическите лица и едноличните търговци. НПК обаче, като приложим процесуален
закон пред районния съд, не познава подобна процесуална фигура, тъй като в
наказателния процес адресат на санкция може да бъде само физическо лице.
Фигурата на гражданския ответник също не съответства по своята правна
характеристика на юридическото лице, осъществяващо ролята на жалбоподател в
производствата по ЗАНН.
Съгласно чл.
91, ал. 1 – 2
във вр. с чл.
100, ал. 3 НПК във вр. с чл. 84
ЗАНН, според което повереник в административнонаказателното производство
може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия, съпруг, възходящ или
низходящ роднина на представлявания. Жалба, поставила начало на съдебното
производство, е подписана от пълномощник, който е низходящ на физическото лице,
представляващо едноличния търговец, но както казахме по-горе правния режим
относно юридическите лица се отнася и до едноличните търговци. Налице е
празнота в законовата уредба относно представителството на жалбоподателя, която
не е покрита от хипотезите на чл.
91, ал. 1 – 2
във вр. с чл.
100, ал. 3 НПК във вр. с чл. 84
ЗАНН. Поради тази причина празнотата трябва да бъде попълнена по пътя на
аналогията. Най-близката аналогична хипотеза на представителство на юридически
лица, която е уредена в обективното ни право, се съдържа в разпоредбата на чл.
32, т. 3 ГПК, според която представители на страните по пълномощие могат да
бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в
учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Лицето,
подписало въззивната жалба до районния съд, не е служител при едноличния търговец
и няма юридическо образование /има доказателства само, че е студент по
специалността право/, от чието име е подадена жалбата. Следователно съдебното
сезиране е осъществено неправомерно. В
случая това не се явява съществено процесуално нарушение доколкото пред
касационната инстанция е депозирана писмена молба / л.24 от делото/ и писмени
бележки /л.25-29 от делото/ от М.Л.В. в качеството й на едноличен търговец „М.В.
– Денис”, с която заявява, че подържа и потвърждава всички процесуални действия
извършени от нейно име до момента.
Настоящият състав приема, че с тази молба е саниран порока на
първоначалната жалба, поради което пред районния съд е постановил един валиден
и допустим съдебен акт.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393/30.04.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 297 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.