РЕШЕНИЕ

№ 337

град Плевен, 20.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 498/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО“ КД гр. София, ул. „Скопие“ № 1А, срещу решение № 394/04.05.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 753/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалните и процесуалните правила на закона. Счита се, че въззивният съд не е отчел в мотивите си възможността за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.3, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5от ЗАНН, тъй като в процеса на установяване на извършеното административно нарушение актосъставителят по никакъв начин не е посочил в акта за установяване на административното нарушение датата и мястото на извършеното нарушение. Посочва се, че от издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление са видни датата на издаване на АУАН, както и датата и часът на извършване на проверката на длъжностното лице, но от тези обстоятелства не би могло категорично и ясно да бъде обоснован извод, касаещ датата на извършване на административното нарушение. Като недопустим се определя изводът на административния орган относно това обстоятелство да се извеждат по тълкувателен път, още по-малко да почиват на предложения. Твърди се, че датата на установяване на нарушението не презюмира в себе си безспорност относно датата на извършване на нарушението. Сочи се, че наложилата се практика от административните органи вместо датата на извършване на нарушението да се сочи датата, на която то е било установено е порочна и трябва да бъде санкционирана. Посочва се, че вместо мястото на извършване на административното нарушение е посочено мястото на установяването му, което се явява местоизвършване съответно на законовите разпоредби само при идентичност между двете, каквито изводи не са обосновани. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е констатирал, че длъжностното лице-актосъставител е допуснало нарушение и на чл. 42,т.4 от ЗАНН, като не е извършило подробно описание на нарушението и по-конкретно-на обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се, че формалното описване в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление на обективните признаци от състава на административното нарушение не позволява формиране на категорични правни изводи относно конкретния извършител, подбудите и мотивите за извършването му, конкретно проявената обществена опасност на административното нарушение, смекчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, както и досежно причинените от нарушението имуществени вреди. Счита се, че така установеното административно нарушение е следвало да бъде очартано чрез всичките си съставомерни признаци. Излагат се доводи, че въззивният съд не е отчел, че наказващият орган е осъществил неправилно приложение на материалния закон по отношение на правната квалификация и приложимостта на института на малозначителност на установеното административно нарушение. Твърди се, че наказаващият орган е допуснал нарушение на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, като не е направил конкретна преценка за приложимостта на института на малозначителност на извършеното административно нарушение. Сочи се, че наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН преди да издаде наказателното постановление, да провери налице ли са или не основанията за прилагане на чл. 28 от същия закон. Посочва се, че в наказателното постановление изобщо липсват данни за съображения и мотиви за причината, поради която наказващият орган не счита за приложима посочената привилегия на закона, при наличие на обективни предпоставки в тази насока, а именно: нарушението е първо по ред, безспорна липса на данни за извършени предишни нарушения. Твърди се, че липсата на мотиви в наказателното постановление относно неприлагане на чл. 28 от ЗАНН, представлява липса на предмет за проверка по законосъобразност от страна на съда, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че нарушителят има право да узнае освен основанието, така и фактите и критериите, по които е определена степента на обществена опасност на нарушението му, съответно причината същото да не бъде квалифицирано като маловажен случай, както и че липсата на такава оценка означава липса на мотиви в тази част от наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и се явява основание за отмяна на наказателното постановление. Посочва се, че е следвало наказващият орган да не наложи наказание, респективно административна санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание и доколкото това не е съобразено както в процесното наказателно постановление така и в постановеното съдебно решение, следва да бъдат отменени. Излагат се доводи, че е нецелесъобразно с оглед целта на наказанието, а именно индивидуална и генерална превенция на наказания е налагането на фиксираната в закона имуществена санкция в подобен размер за първо нарушение от подобен вид, както с това напълно е пренебрегнат чл. 27 от ЗАНН и по-специално неговата ал. 2. Моли се съдът отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО“ КД гр. София, ул. „Скопие“ № 1А, не изпраща представител.

Ответникът – „Комисията за защита на потребителите“ РД-Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № № 2014- 033405/19.11.2014 г. на „Комисията за защита на потребителите“РД-Русе, с което на „Кауфланд България ЕООД ЕНД КО“ КД гр. София, ул. „Скопие“ № 1А, за това че при извършена проверка на 20.05.2014 г. в хипермаркет „Кауфланд Плевен-Кайлъка“ в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 80 е установено се предлагат домакински стълби „ САКМАС – Metal Plastik-Kalip“ внос от Турция, с цена 27.99 лв., които не са придружени от указания за употреба с информация, дадена от търговеца на български език, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, поддръжка и съхраняване- нарушение на чл. 13 ал. 1 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на потребителите и чл. 199 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е обсъдил установените факти, като е изложил подробни, непротиворечиви мотиви относно кредитирането на писмените и доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, които изцяло се споделят. Неоснователен е доводът на касатора, че липсва дата и място на извършване на нарушението -такава е именно посочената в НП 20.05.2014 година, когато е извършена проверката, като мястото на извършване на нарушението е търговският обект на дружеството, където е установено нарушението, което е безспорно установено - липса на указания за употреба на български език за наличните в обекта домакински стълби. Касационната инстанция намира за неоснователно и твърдението за неправилно прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са изложени мотиви от районния съд, тъй като съдът е обсъдил индивидуализацията на наложеното наказание и е приел, че не налице хипотезата на „маловажен случай”.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 394/04.05.2015 г., постановено по НАХД № 753/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.