Р E Ш Е Н И Е

№ 384

гр.Плевен, 17 Септември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 497 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 431 от 20.05.2015 г., постановено по нахд № 398/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-0000103 от 15.01.2015 г. на ЗА Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на „Наслада 12” ЕООД гр.Плевен, с ЕИК: 201894555, представлявано от Ц.Д.Т. с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.1 ал.2, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ затова, че при извършена проверка на 03.12.2014 г. в 14,30 часа в обект „Сладкарски цех”, намиращ се в Техникум по транспорт в ж.к.Сторгозия, гр.Плевен, е констатирано, че е допуснато в обекта лицето И. Н. М., родена на *** г., да предоставя работна сила като сладкар, без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като трудови правоотношения – липсва писмен трудов договор между страните.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., която счита същото за неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „ИТ” по безспорен начин и е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Според касатора неправилно районният съд постановява своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. На второ място счита за неправилни изводите на съда, че са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила при издаване на АУАН и НП. Сочи, че в своите мотиви за отмяна на процесното НП неправилно РС – Плевен счита, че чл.1 ал.2 от КТ е обща разпоредба и не би следвало да се свързва с чл.62 ал.1 от КТ, както и санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ е неправилно приложена. Твърди, че според чл.1 ал.2 от КТ отношенията между работник или служител и работодателя по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а връзката с чл.62 ал.1 от КТ се прави, за да се подчертае, че трудовите правоотношения се уреждат с трудов договор в писмена форма. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И., която поддържа жалбата на заявените в същата основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – „Наслада 12” ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Е.М. – А. от Адвокатска колегия – гр.Плевен, е депозирал по делото писмен отговор, в който намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е постановил своето решение, като е направил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Счита за правилни изводите му, че при издаване на НП и АУАН наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя пълната отмяна на НП на тази основа. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП е посочена правилно разпоредба, която е нарушена – посочена е разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, която е обща разпоредба и не е сред посочените в чл.414 ал.3 от КТ. Твърди също, че посочената връзка с чл.62 ал.1 от КТ също не изяснява и прецизира извършеното нарушение, а само посочва формата на трудовия договор. Намира, че посоченото от актосъставителя в АУАН и пренесено в НП, няма връзка с посочените текстове от КТ, което внася неяснота и неточност на вмененото във вина на дружеството нарушение, като ограничава правото му на защита. В заключение моли съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди решението на Районен съд Плевен.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.А., която поддържа подадения отговор на касационната жалба, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено затова, че при извършена проверка на 03.12.2014 г. в 14:30 ч. в обект Сладкарски цех, намиращ се в техникум по транспорт в ж.к. Сторгозия, гр. Плевен е констатирано нарушение на ТЗ, а именно: Работодателят „Наслада 12” ЕООД гр. Плевен, стопанисващ описания обект, е допуснал в обекта лицето И. Н. М. да предоставя работна сила като сладкар и да изработва целувки и други сладкарски изделия, без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като трудови правоотношения, липсва писмен трудов договор между страните. При изпълнение на трудовата дейност са налице признаците на трудово правоотношение: работно място - цеха, работно време - 2 часа, работи се с технологичното оборудване и суровини на работодателя, има работно облекло и други, с което е нарушен: чл. 1 ал. 2 във връзка с чл. 62 ал. 1 от КТ.

Съдът изложил мотиви, че отразените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител М. А. и свидетелите А. Г. и отчасти на И. М., от които установил времето и мястото на извършеното,  личността на извършителя. Изложил мотиви, че не е установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Приел, че същата не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът кредитирал показанията на св. М., доколкото същите кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка по делото, като счел, че св.М. е в зависимо положение по отношение на нейния работодател - жалбоподателя Т. и това определя желанието й при даване на свидетелски показания пред съда да желае да спомогне за избягване на административнонаказателна отговорност от страна на Т..*** направил извод, че при издаване на наказателното постановление и АУАН е допуснато  съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя пълната отмяна на НП на тази основа. Констатирал, че нито в АУАН, нито в НП е посочена правилно разпоредба, която е нарушена от страна на Т. – чл. 61 ал.1, чл. 62 ал.3, чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ - по избор на актосъставителя. В НП и АУАН е посочена разпоредбата на чл. 1 ал.2 от КТ, която съдът счел за обща разпоредба, нефигурираща сред посочените в чл. 414 ал.3 от КТ. На второ място приел, че посочената връзка с чл. 62 ал.1 от КТ също не изяснява и прецизира извършеното нарушение – тя посочва само формата на трудовия договор. На последно място направил извод, че посоченото от актосъставителя в АУАН, пренесено и в НП няма връзка с посочените текстове от КТ, което внася неяснота и неточност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, което ограничава неговото право на защита и препятства правото му да узнае правната квалификация на твърдяното нарушение, за да може да организира защитата си в пълен обем.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Така постановеното решение е неправилно и подлежи на отмяна. Противно на възприетото от въззивния съд, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена и конкретизирана правната квалификация на вмененото деяние-разпоредбата на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от КТ. Действително, както е посочил решаващият съд, разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ е обща, намира се в глава първа на КТ-„Общи положения”, тъй като с разпоредбата на чл.1 се определят предмета и целта на закона. Тя е обща и защото служи за опора при тълкуването на законовите разпоредби на КТ и на издаваните за неговото прилагане подзаконови нормативни актове, тъй като, когато отделни разпоредби на КТ или на издадените за неговото прилагане подзаконови нормативни актове са неясни или противоречиви, при тълкуването им трябва да се възприеме онова разбиране, което в най –голяма степен отговаря на чл.1. Ключовото понятие в чл.1, ал.2 от КТ е „предоставянето на работната сила” и същото е употребено, за да разграничи трудовото от другите правоотношения-граждански, административни и др., когато в съдържанието на последните се включва използването на човешки труд и предоставянето в една или в друга форма на неговото използване. И тъй като предоставянето на работна сила за ползване и разпореждане от друго лице (работодател) включва юридическа зависимост на личността (работникът да се подчинява на разпорежданията на работодателя, да се съобразява с тях, да ги следва и да ги изпълнява), законът предписва, че юридическата форма за това е самостоятелно и отделно правоотношение-трудовото правоотношение. Именно то е адекватната и най-приспособена към естеството на съдържанието на предоставянето на работна сила юридическа форма. И затова законът предписва, че предоставянето на работна сила се урежда само като трудово правоотношение. Затова разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ е и принципна разпоредба, със същността и съдържанието на която са обвързани и духа, и смисъла на останалите разпоредби на Кодекса, предписващи конкретно поведение на своите адресати. Затова именно актосъставителят е обвързал конкретно нарушената разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ с тази на чл.1, ал.2 от КТ, за да подчертае, че трудовото правоотношение е специфично за предоставянето на работната сила с оглед да се гарантира по-пълна закрила и правна сигурност, а конкретното не е било уредено като трудово. Привръзката на чл.1, ал.2 с разпоредбата на чл.62, ал. от КТ (чието нарушаване именно е предвидено да се санкционира с разпоредбата на чл.чл.414, ал.3 от КТ) следва да се тълкува в смисъл, че когато работник и/или служител осъществяват дейност, която по същността си и по своите характеристики е трудова, а не е насочена към постигането единствено на определен резултат, то отношенията между страните следва да се уредят единствено като трудови, а юридическата форма затова е сключването на писмен трудов договор. Ето защо неправилни се явяват изводите на съда за непрецизност на посочената правна квалификация на вмененото деяние, поради което оспореното решение на това основание следва да се отмени.

След отмяна на оспореното решение, делото следва да се върне на друг състав на районния съд, който да се произнесе по съществото на вмененото деяние-съставлява ли то нарушение на трудовото законодателство и извършено ли е от посоченото като нарушител лице. Действително, в постановеното решение има няколко изречения по съществото на спора, но те са твърде общи и непрецизни, не правят анализ на многобройните събрани писмени и гласни доказателства, които са противоречиви и следва да се преценят и обсъдят, за да се направи извод в определена насока. Освен това почиват отчасти на показания на посочен от съда свидетел (М.), какъвто не е разпитван по делото, и на това основание са необосновани на събраните доказателства.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 431 от 20.05.2015 г., постановено по нахд № 398/2015 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.