Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Плевен, 23.09.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
И. ШАРКОВ
При Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 496/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – гр.Велико Търново, офис Плевен,
чрез гл.юрк. Ж., срещу Решение №447 от 27.05.2015 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 679/2015 г. по описа на съда. С
решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление №133513-F132091/15.01.2015 г. на Директор офис *** при ТД
на НАП - Велико Търново, с което на ЕТ „ПЛАМ-И.А.”- Плевен, представляван от И.Х.А. на
основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване са наложени две административни
наказания “имуществена санкция” по 500 лева всяко за нарушение на чл.3
ал.1 т.1 и за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г., затова
че ЕТ в качеството си на работодател и осигурител не е подал декларация обр.1 и
декларация обр.6 за месец 08.2014 г. в законоустановения срок – до 25 число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларация обр.1
за м.08.2014 г. е подадена в офис Плевен при ТД на НАП В.Търново на 14.11.2014 г.
с протокол №153581407851808, а е следвало да се подаде в срок до 25.09.2014 г.
Декларация обр.6 за м.08.2014 г.е подадена в офис Плевен при ТД на НАП
В.Търново на 14.11.2014 г. с протокол №153581407851808, а е следвало да се
подаде в срок до 25.09.2014 г.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че неправилно РС е приел, че са налице
нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.3 от ЗАНН. Нарушението е извършено чрез
бездействие, поради което не може да се определи дата на извършването му,
понеже няма действие. След датата на изтичане на срока за подаване на
декларация се осъществява състав на нарушение. Неоснователно РС е приел, че
основание за отмяна на НП е неприлагането от страна на наказващия орган на
чл.28 ЗАНН. Същата разпоредба е неприложима в случая с оглед формалността на
нарушението и липсата на вреди във фактическия му състав. Конкретното нарушение
не може да бъде определено като маловажно, а преценката за маловажност не може
да бъде основана на целесъобразност – в този смисъл Тълкувателно решение
№1/12.12.2007 г. Моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди изцяло наказателното
постановление.
Ответника по касация – ЕТ „ПЛАМ-И.А.”***,
представляван от И.Х.А. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства, касационната жалба е
основателна.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо правилно като краен резултат, но по различни от изложените от
първоинстанционния съд съображения.
За да отмени
НП, Районен съд – Плевен е счел, че при съставянето на АУАН и издаване на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение на императивните разпоредби на чл.
42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на съществени реквизити
– датата и мястото на извършване на нарушението, което е засегнало правото на
защита на наказаното лице и съставлява абсолютно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Като допълнителен довод съдът е приел, че е налице маловажен
случай на административно нарушение и приложение следва да намери чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не е бил ощетен държавния бюджет, осигурителят не е укрил
информация от органите на НАП и безспорно не се засяга държавния интерес.
Затова съдът е определил нарушението като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Освен липсата на вреди, като друго смекчаващо вината обстоятелство е посочил
и факта, че нарушението е извършено за първи път. А санкцията, макар и
минимална – общо в размер на 1000 лв. явно не съответства на тежестта на
извършеното нарушение и се явява несъразмерно тежка и несправедлива.
Възможността за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не е била обсъдена при издаване
на НП, което съдът е посочил като още едно процесуално нарушение.
Настоящият касационен състав не споделя така
изведените от първоинстанционния съд съждения.
Както в АУАН, така и в НП е посочено мястото на
извършване и установяване на нарушенията – офис Плевен при ТД на НАП – В.
Търново, където едноличният търговец, в качеството си на работодател и
осигурител по сключените и действащи трудови договори за наетите лица е
следвало да подаде декларация обр. 1 „данни за осигуреното лице” и декларация
обр.6 „данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец 08.2014г.
съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Нарушенията са осъществени
чрез бездействие – неподаване на декларация в установения срок. Затова в АУАН и
НП е посочен крайният момент, до който лицето е следвало да подаде декларацията
– до 25.09.2014г. След изтичането му, лицето изпада в забава и осъществява състав на нарушение. Ето
защо не съществува неяснота относно датата на извършване на конкретните
нарушения. Разпоредбите на чл.3 ал.1 т.1 и чл.3 ал.3 т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г. изискват подаване на декларации от работодателите и
осигурителите – еднолични търговци за осигурените лица за всеки месец в
определен срок. Посочена е датата на подаване на декларациите – 14.11.2014г.,
когато търговецът е изпълнил
задължението си, но със забавяне и след покана от данъчната администрация.
Административно-наказващият орган неправилно е наложил
наказание на жалбоподателя за всяко едно от описаните нарушения с минималното
предвидено в чл. 355 ал.1 от КСО наказание за едноличните търговци –
имуществена санкция от 500 лв., като е приел, че е осъществен състава на това
нарушение.
Настоящият състав счита, че описаното деяние –
подаване на декларациите по чл.5 ал.4 от КСО след изтичане на установения в
закона срок попада в хипотезата на чл.
355 ал.2 от КСО, който съдържа привилегирован състав на нарушението по ал.1 на
същия чл. 355 КСО и предвижда наказание глоба от 250 лв. за всеки отделен случай
за лицата, които не са подали в срок декларация с данните по чл.5 ал.4 от КСО.
Неправилно деянието е квалифицирано като такова по чл. 355 ал.1 от КСО – за
неподаване на декларациите с данните по чл. 5 ал.4 от КСО, което предполага
неподаване на декларация въобще. В случая необходимите декларации са били
подадени със закъснение, след установения срок. Задължението все пак е било
изпълнено, макар и със забава. Ето защо деянието е следвало да бъде
квалифицирано и санкционирано като нарушение по чл. 355 ал.2 от КСО, а не по ал.1 на същия член с налагане на
глоба на физическото лице, което е упълномощено да представлява търговеца пред
НАП и което е подало със закъснение данните.
По тези съображения НП е незаконосъобразно и като го е
отменил, Районен съд – Плевен е постановил правилно по резултата си решение,
което следва да се остави в сила по изложените по горе съображения по
приложението на материалния закон.
Водим от
горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №447 от 27.05.2015 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 679/2015 г. по описа на съда
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.