О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 951

гр. Плевен, 24.07.2015г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли 2015г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 495/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора Белене срещу Министерство на правосъдието, ГДИН – София и Началника на Затвора – Белене с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер за остатъка от 4800 лв. , произтичащи от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да му осигури полагащите се по чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки.

Сочи, че с Решение № 72/12.02.2014г. на АС – Плевен по АД № 1115/2013г., оставено в сила с Решение № 327/12.01.2015г. на ВАС, постановено по АД № 4505/2014г. ГДИН – София е осъдена да му заплати частично сумата 1200 лв. от общо претендирания на същото основание размер 6000 лв., защото поради липса на финансови средства за внасяне на държавна такса не е посочил като ответник по иска – Министерство на правосъдието.

С настоящият иск претендира присъждане и на останалата сума до 6000 лв., в която част искът му е бил отхвърлен. Позовава се на събраните по горепосоченото дело доказателства.

Ищецът е подал писмена молба на осн. чл.83 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за освобождаване от внасянето на държавна такса. Приложил е саморъчна декларация, че не разполага с имущество, няма доходи, не поддържа връзки с близки и роднини и няма средства да заплати таксата.

От справки от Затвора – Белене е видно, че ищеца няма никакви доходи, не получава парични средства, разведен е, не поддържа връзки с близки и роднини, здравословното му състояние е добро за възрастта – 68г. Следователно, ищеца не разполага с никакви средства и няма възможност да заплати дължимата държавна такса от 10 лв. и следва да бъде освободен от внасянето й.

Подадената искова молба е редовна, но НЕДОПУСТИМА.

С влязло в сила протоколно Определение № 76/23.01.2014г. по АД № 1115/2013г. АС – Плевен е върнал исковата молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене в частта срещу Началника на Затвора – Белене с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за периода от 03.06.2009г. до 06.04.2012г. и лихва до окончателното изплащане на сумата за неимуществени вреди, настъпили от бездействието на Началника на Затвора – Белене, както и непредоставяне на безплатни обувки за същия период и прекратил съдебното производство по делото в тази част, поради това, че е насочено срещу ненадлежен ответник и е недопустимо.

С Решение № 72/12.02.2014г. по същество, постановено по същото дело - АД № 1115/2013г., АС – Плевен е осъдил ГДИН – София да извърши действията по чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, конкретизирани в §1.1,§1.3,§1.4 от Таблица № 2/23.03.2006г., издадена от Министъра на правосъдието, в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Със същото решение е осъдил ГДИН – София да заплати на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене, сумата от 1200 лв., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразното бездействие на служители от администрацията на Затвора – Белене, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатни обувки за периода 03.06.2009г. – 03.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2012г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в частта му над 1200лв. до 6000 лв. Решението е обжалвано и съответно оставено в сила в частта за присъденото обезщетение с Решение № 327/12.01.2015г., постановено по АД № 4505/2014г. на ВАС. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е присъдил сумата от 1200 лв. за неимуществени вреди по справедливост съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД с оглед продължителността на репресията – две години и десет месеца и характера на изтърпяните вследствие бездействието душевни страдания и затова е отхвърлил иска за остатъка от 4800лв. като прекомерен.

Предявеният по настоящото дело иск срещу ГДИН – София и Началника на Затвора – Белене по същество е идентичен с разрешения вече правен спор с влезли в сила Определение № 76/23.01.2014г. и Решение № 72/12.02.2014г. по АД № 1115/2013г. на АС – Плевен, които се ползват със сила на присъдено нещо. Това означава, че спорът между страните вече е разрешен и не може да бъде пререшаван. Затова подаденият иск срещу ГДИН и Началника на Затвора – Белене за остатъка от претендираната сума - 4800 лв. е недопустим на осн. чл. 130 от ГПК и чл.159 т.6 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

В хода на приключилото съдебно производство по АД № 1115/2013г. на АС - Плевен – до постановяване на решението, ищецът не е предявявал иск с подобна претенция срещу Министерство на правосъдието и затова решението не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на този ответник.

За първи път ищецът насочва иска си, произтичащ от същото правно и фактическо основание срещу Министерство на правосъдието.

Но този иск също се явява недопустим като насочен срещу ненадлежен ответник. Исковата претенция се отнася за периода 03.06.2009г. – 03.04.2012г. Приложима е разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС ( в сила от 01.06.2009г.), според която ГДИН - София е юридическото лице към Министерство на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, в това число и затворите, които са териториални служби на ГДИН. В този смисъл ГДИН – София е органът, който следи дейността по изпълнение на наложените наказания в местата за лишаване от свобода да бъде изпълнявана в съответствие с нормативните изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията, възложени от закона на затворническата администрация. В този смисъл Министерство на правосъдието не може да носи отговорност за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претендирания период. Искът, насочен срещу ненадлежен ответник е недопустим на осн. чл. 130 от ГПК вр. 144 АПК и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора Белене от внасянето на държавна такса за производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора Белене срещу Министерство на правосъдието, ГДИН – София и Началника на Затвора – Белене с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер за остатъка от 4800 лв. , произтичащи от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да му осигури полагащите се по чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки за периода 03.06.2009г. – 03.04.2012г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ИАД № 495/2015г. по описа на АС – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

С Ъ Д И Я :