РЕШЕНИЕ

№ 170

гр.Плевен, 16 Април 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и петнадесета год., в състав

Съдия Калина Пецова

При секретаря А.Х. и в присъствието на Прокурор при Окръжна прокуратура Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 492/2014г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затворническо общежитие „Атлант” град Троян срещу Министерство на здравеопазването по реда на ЗОДОВ. Делото е изпратено за разглеждане на Административен съд Плевен след изпращането му от ВАС, поради отвод на всички съдии в Административен съд Ловеч, на който съд същото е изпратено по подсъдност от Административен София град.

Изложените в исковата молба обстоятелства са следните: Твърди се, че лицето е претърпяло неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, вследствие на бездействие, действие, престъпление по служба и принуда в периода на изтърпяване на наказанието му в Затворническото общежитие, изразяващо се в неоказване на качествена медицинска помощ в периода 23.07.2013г. - 23.08.2013г. в СБАЛ за лишени от свобода София, от което е получил заболяване „диабет”.

От ответника Министерство на здравеопазването е постъпило становище с твърдение за недопустимост, алтернативно неоснователност на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и С АДВ Б.Й. ***, като поддържа исковата молба на заявените в същата основания. Депозирана е писмена защита от адв. Й., с която се поддържа исковата молба и се моли за уважаването й.

Ответникът се представлява от юрк Б.И. с приложено надлежно пълномощно, който оспорва исковата молба като недопустима, респ. като неоснователна. Депозира подробни писмени бележки в посочения смисъл. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява становище за неоснователност на исковата молба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото и на закона, намира че исковата молба е допустима, но е неоснователна.

По делото от фактическа страна се установи следното:

Ищецът И.Й.Г. е лишен от свобода, като изтърпява наказанието си, считано от 18.02.2004г., като понастоящем в Затвора Ловеч. Същият е освидетелстван с Решение на ТЕЛК с водеща диагноза „психични поведенчески разстройства”, дължащи на комбинирана употреба на психоактивни вещества, разстройства на личността и увреждане и дисфункция на главния мозък. В процесния период от 23.07.2013г. до 24.08.2013г. лицето е настанено за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода при Софийски Централен затвор София, където същият е постъпил по повод болка **** с давност от 15 години. Заключението на медицинските специалисти е следното: *****. Относно изследването чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) е преценено, че доколкото се касае за стара травма, състоянието не е животозастрашаващо и не е спешно и не е спешно за изследване. Прието, че не може да се вотивира предложение затова изследване. Посочено е, че за целта е необходима молба до директора на РЗОК, въз основа на евентуално положителното становище на който, се издава направление от лекар - специалист. При необходимост от употреба на контрастно вещество, последното не се заплаща от НЗОК, а от пациента. Посочено е още, че оперативно лечение може да се проведе в планов порядък. Така изложеното се установява и от приложените по делото медицински документи от престоя на лицето в посочения период в СБАЛ при Софийски централен затвор. Претенцията на лицето се явява в неадекватно лечение по време на престоя муза посочения период, вследствие на което е получил ***. Няма спор още по делото, че в последващ момент - към 25.09.2013г. , като последното е установено при последващ престой на лицето СБАЛ, като липсва доказване на каквато и да причинно-следствена връзка между лечението на старата травма на лицето от 23.07.2013г. до 24.08.2013г. и установеното заболяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях.. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

С оглед горното, съдът намира, че не е налице нито една от предпоставките за ангажиране отговорността на Министерство на здравеопазването, поради следното:

На първо място, съдът приема, че липсва установено каквото и да епротивоправно поведение по време на лечението на лицето в процесния период по време на престоя му в Специализирана болница за лечение на лишение от свобода. Видно е от приложените по делото епикризи и останалите медицински документи, че по време на престоя на лицето в болницата са предприети адекватни мерки за лечението му и е предписано съответно лечение.

На второ място, извършването на медицинска дейност по отношение на лишените от свобода не представлява типична административна дейност, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието /Правилника/, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичаща от твърдяно, но неустановено от доказателствата по делото неправилно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника Министерство на здравеопазването по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. Напротив, установено е по делото, че в мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказание ищеца е организирано медицинското обслужване, включително и чрез хоспитализацията му по предвидения ред. По делото не се доказа неосъществяване на административна дейност, вследствие на която да са причинени твърдените вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявените искове.

На трето място, съдът намира, че дори и да бяха доказани останалите кумулативно необходими предпоставки, искът е предявен и срещу ненадлежен ответник, доколкото Министерство на здравеопазването има право и задължение само на методически контрол върху лечебните заведения по чл. 129 и следващи от ЗИНЗС. Същите, съгласно чл. 130, ал.2 от ЗИНЗС дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира от Министъра на правосъдието.

При този изхода на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал.2 , предл.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.Г. срещу Министерство на здравеопазването за претърпени вреди в размер на 100 000 лева, поради неправилно проведено лечение в Специализирана болница за лечение на лишени от свобода към ГД „ИН” в периода 23.07.2013г. - 24.08.2013г.

ОСЪЖДА И.Й.Г. да заплати в полза на Министерство на здравеопазването сумата от 300 ( триста) лева, представляващи претендирано юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от Решението да се връчат на страните.

СЪДИЯ: