РЕШЕНИЕ № 537

гр. Плевен, 26 Ноември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 489/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, вр. с глава десета от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба (с характер на искова молба /ИМ/) на М.А.М., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Плевен срещу медицински център в затвора в гр. Плевен с цена на иска 200 000 /двеста хиляди/ лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от забавено лечение на негови здравословни проблеми. ИМ е с поставена от ищеца дата 15.04.2013 г.

Ищецът твърди, че е в затвора от август 2004г., бил е освобождаван под гаранция, пребивавал е и в затвора Белене, а от юни 2009 г. отново е в затвора Плевен. В този период в резултат на претърпени стресови ситуации, които са се отразили на здравето му, често е използвал медицинските центрове в тези затвори. Лекуван е само с аналгетици и болкоуспокояващи. През 2005 г. е получил ****, започнали са да ****, като му е обяснявано, че не могат да се лекуват, и в момента е със ****. Лекува се с антибиотици. През 2005 г. е получил ****, **** и ****. Бил е лекуван в СБАЛЛС – гр.София, където му открили ****, а относно **** са му заявили, че всичко е нормално. Твърди, че вечер болките са непоносими, има изтръпване и обилно потене. Лекува се с аналгетици и медикаменти за оросяване, но не знае от какво се лекува, и е убеден, че и лекарите не знаят, тъй като не е извеждан на общ преглед. През месец юли 2012 г. е паднал и не е могъл да стъпи на десния крак, бил е лекуван около 10 дни с лекарства, консултиран е с невролог, предписани са му били банки за 5 дни и лекарства. Банките са му били поставени, но част от лекарствата са липсвали. Поради липса на подобрение е бил изпратен в СБАЛЛС – гр.София, където е бил на лечение от 17.07 до 01.08.2012 г. Твърди, че никой не знае какво му е. Поставена му е обаче диагноза ****, ****, ****. Твърди, че налице небрежност и недоглеждане в оплакванията му, липса на своевременно лечение и извеждане при специалисти. Поискал е среща със зам.окръжен прокурор на ОП-Плевен, но такава му е отказана. След връщането му от СБАЛЛС гр.София са му сменяли лекарствата за **** 3 пъти, тъй като от същите е повръщал и се е разтрепервал. През декември е получил висока температура, викана е Бърза помощ, като дежурният офицер Ш. е спасил живота му. След това ищецът е продължил да има остри болки в десния крак и кръста. На 24.01.2013 г. отново е постъпил на лечение в СБАЛЛС гр.София. Поставена е диагноза ****, като сочи, че операцията е неизбежна, и следва да се извърши във външно лечебно заведение. Не му е разрешено обаче прекъсване изпълнението на присъдата от ОП-Плевен. Твърди, че е бил занемарен в МЦ на затвора Плевен. От 3 години моли да бъде изведен на очен специалист, но не е извеждан. Предложено му е да бъде в болнична стая на затвора – Плевен, но е отказал. Твърди, че е останал ****, има **** и ****, влязъл е в затвора здрав, 96 кг, а от некомпетентност, неправилно лечение, бездействие, нехайство и своеволия на работещите в МЦ е половин човек.

Жалбата първоначално е била подадена пред АССГ, като е образувано дело №4093/2013 по описа на този съд. С Определение №3652/29.04.2013 г. /л.12 от това дело/ ИМ е изпратена на настоящия съд по подсъдност.

По така изпратената ИМ е образувано дело №447/2013 г. По същото дело ИМ е била оставена без движение. В определения за това срок е внесена държавна такса 10 лева, подадена е ИМ /л.л.7-11 от това дело/ и е уточнено, че претърпените вреди са в резултат от забавено лечение на здравословните му проблеми. Представено е и заявление от упълномощен адвокат /пълномощно на л.31 от това дело/. По делото е постъпило писмо /л.73/ от ръководителя на МЦ, в което се сочи, че МЦ не е юридически лице. С определение №757/30.08.2013 г. /л.80 от това дело/ съдът е приел, че МЦ не е административен орган, и делото е изпратено на ОС-Плевен по подсъдност.

В ОС-Плевен е образувано гр.д.№993/2013. С определение №1283/14.10.2013 г. /л.л.3,4 от това дело/ ИМ отново е оставена без движение. С оглед направено уточнение (л.л.10,11 от дело 993/2013) ОС е приел с Определение №2287/30.10.2013 г. /л.13 от това дело/, че искът е предявен срещу министерството на правосъдието /МП/ и ГДИН за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода август 2004 г. – април 2013 г., които неимуществени вреди са в резултат от влошаване на здравословното му състояние, и които вреди се дължат на бездействие и некомпетентно оказана помощ от работещите в МЦ на затвора – Плевен. Указал е да се внесе държавна такса в размер на 8000 лева. С последващо определение № 2363/20.11.2013 г. (л.23 от дело 993/2013) ищецът е освободен от плащането на държавна такса в размер на 8000 лева, както и от съдебни разноски. По отношение на иска в частта му срещу МП същият е оттеглен (заявление на л.29 от дело 993/2013). С определение №2422/29.11.2013 г. (л.л.32,33 от дело 993/2013) е прекратено производството по делото по отношение МП. Подадената частна жалба на ищеца срещу това определение (л.л.43,44 от дело 993/2013) е била оттеглена (“отговор на съобщение” на л.54 от дело 993/2013), поради което същото е влязло в сила. С разпореждане №137/17.01.2014 г. ОС е върнал частната жалба (л.56 от дело 993/2013).

В писмения отговор по ИМ от ГДИН /л.51 от това дело/ е наведено възражение, че искът е недопустим, алтернативно – неоснователен, направено е и възражение за изтекла погасителна давност. С молба от 23.01.2014 г. (л.60 от дело 993/2013) пълномощното на адвоката е оттеглено от ищеца, като е поискана правна помощ и назначаване на служебен защитник. С определение № 187/07.02.2014 г. (л.л.64-67 от гр.дело 993/2013) делото е насрочено за разглеждане в о.с.з., а с определение №254/24.02.2014 г. (л.75 от гр.дело 993/2013) е назначен адв. С.М. за процесуален представител на ищеца. С уведомление (л.л.87-88 от гр.дело 993/2013) ищецът е поискал разпит на петима свидетели. С протоколно определение от о.с.з. от 01.04.2014 г. (л.л.94-95 от дело 993/2013) съдът е изискал цялата медицинска документация за ищеца, и е допуснал до разпит трима от посочените петима свидетели. Тримата свидетели са разпитани в о.с.з. на 03.06.2014 г. (л.л.258-261 от гр.дело 993/2013), като описват известните им заболявания на ищеца и провеждането от него лечение. С определение №1252/18.09.2014 г. /л.л.293,294 от това дело/ ОС е повдигнал спор за подсъдност по чл.135, ал.4 АПК /неточно посочено в диспозитива на определението ГПК/ с настоящия съд. По образуваното дело №39/2014 на петчленен състав на ВКС и ВАС е постановено определение №33/12.06.2015 г. /л.л.15-17 от това дело/, с което определение е прието, че компетентен да разгледа делото е настоящият съд. След връщането на делото е образувано настоящето дело №489/2015 г.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание – лично и чрез адв.М., не се явява и не се представлява.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ГР. СОФИЯ /ГДИН/ – редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор на ИМ /л.л.21,22/, чрез юрк.Г., в който се сочи, че искът е неоснователен и недоказан, алтернативно – прекомерен. Прави се искане същият да се отхвърли, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В последващо становище /л.65/ се прави възражение за погасителна давност за периода преди 23.05.2008 г., и се приема заключението на ВЛ по СМЕ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства предявеният от М.А.М. иск е неоснователен, тъй като не бил доказан в процеса и следва да бъде оставен без уважение. За да е налице отговорността на държавата за вреди следва да са налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица и причинно следствена връзка - твърдяните от ищеца неимуществени вреди да са в резултат от тези действия. От всички събрани по делото доказателства и заключението на вещото лице е видно, че лечението на М.М. е проведено съобразно стандартите на медицинската практика. Цитира от заключението на вещото лице: „Няма данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на забавено или неправилно провеждано лечение.” Предлага на съда да остави исковата молба на М.А.М. без уважение.

По допустимостта на исковата молба, така както е допълнена и уточнена, съдът съобразява следното: Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия /каквито се твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/. Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съгласно текста на чл. 12 ЗИНЗС в приложимата му редакция към датата на подаване на ИМ (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.). прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН. След като искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, по арг. от чл. 205 АПК, то надлежният ответник за периода до 01.06.2009 г. би било Министерството на правосъдието, но за периода от 01.06.2009 г. до 15.04.2013 г. това е ГДИН. Доколкото искът срещу МП е оттеглен от ищеца, както подробно е описано по-горе, то ИМ в частта й, в която се претендират вреди от действия и бездействия преди 01.06.2009 г. е недопустима, като насочена срещу ненадлежен ответник - ГДИН. Същото е с оглед на съдебната практика на ВАС, съгласно която при иск срещу ненадлежен ответник съдебното решение е недопустимо – в този смисъл Решение № 7524 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2014 г., Решение № 137 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15898/2013 г.

ИМ е допустима в частта й, в която се претендират вреди от действия и бездействия след 01.06.2009 г. ГДИН е единствената насрещна страна в процеса, надлежно конституирана като такава от съда в съответствие с изрично изявената воля на ищеца.

По същество от фактическа и правна страна съдът намира:

Видно от справката на л.л.243-246 от гр.дело 993/2013 на Ос-Плевен, М. е постъпил в затвора на 01.11.2004 г., и към датата на подаване на ИМ се е намирал в Затвора – Плевен. Приобщена е цялата медицинска документация относно провежданите му прегледи и лечение (л.л.115-246 от гр.дело 993/2013). Доколкото за интерпретирането и са необходими специални знания, по делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза от вещо лице /ВЛ/ д-р Д. Д. – специалист по съдебна медицина и деонтология. Изготвената СМЕ е приобщена на л.л.47-63 от настоящето дело. На ВЛ са поставени въпросите: 1. За какви заболявания е провеждано лечение на ищеца за периода от август 2004 г. до април 2013 г.? 2. Съобразено ли е провеждането лечение от МЦ на Затвора – Плевен с добрата медицинска практика и медицинските стандарти? 3. Има ли данни за определен от МЦ режим на хранене и съобразен ли е същият с констатираните заболявания? 4. Налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца чрез придобиване на нови заболявания или ексцес на съществуващите в резултат на неправилно провеждано лечение на същия от МЦ на Затвора – Плевен през периода от август 2004 г. до април 2013 г.?

В СМЕ са обсъдени събраните писмени доказателства – медицински документи относно здравословното състояния на М., както и показанията на разпитаните свидетели относно здравето на ищеца. В заключението на СМЕ се сочи, че 1. провеждането лечение на всички заболявания на л.св. М.А.М. при престоя в затвора е провеждано съгласно правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти, действащи у нас. 2. Медицинската помощ, която е получил М.А.М. през периода от август 2004 г. до април 2013 г., включващ прегледи от общопрактикуващ лекар, лекари – специалисти, както и хабилитирани лица (доценти), извършените медицински изследвания и болнично лечение значително надвишава възможностите за достъп до такава медицинска помощ и медицински грижи на обикновен, свободен, здравноосигурен български гражданин. 3. Хранителният режим на М.А.М. в затвора е бил съобразен с неговото заболяване “****”, и е бил на петкратно хранене /с така наречените “две добавки”/. В медицинската документация е отбелязано, че през 2006 г. по повод на гастритни оплаквания, след консултация с гастроентеролог освен предписаното медикаментозно лечение е бил назначен и съответния диетичен режим. Другите заболявания, от които страда, включително и ****, не изискват специална диета. 4. Няма данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на забавено или неправилно провеждано лечение. Сам по себе си престоят в затвора не може да причини ****, ****, ****, **** или ****. Водещата причина за повечето от тях са генетични фактори и възрастови изменения в организма. Същите тези заболявания в същата степен на развитие биха били настъпили у М. и извън затвора. 5. Медицинското обслужване на М.А.М. при престоя му в затвора изцяло и стриктно е било съобразено с изискванията на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване на лишените от свобода. 6. Множеството и различни оплаквания на М.А.М. относно неговото здравословно състояние често са манипулативни. В многобройните посещения на МЦ той проявява елементи на агравация, а дори на симулация с цел извличане на облага за себе си.

На допълнително поставени въпроси в о.с.з. ВЛ отговаря, че тези заболявания, които не са посочени в ИМ, и тези с които ищецът е постъпил в затвора не биха спомогнали за развитието на заболяванията, за които се претендира в исковата си молба. Водещите причини за тези заболявания са генетични и възрастови. Ищецът генетично е предразположен към ****, има я по рождение, но все още **** са в добро състояние. Терминалният стадий би могъл да бъде ****, но ищецът едва ли ще стигне до този стадий. Някакъв процент от **** са нефункционални, но здравата им тъкан компенсира изискванията на организма. Относно ****, след като е открит са му осигурени всички необходими условия, той не е нито на ****, нито на ****, а само на медикаменти - хапчета. Правилно е преценено, че е алергичен към един медикамент и е заменен с друг медикамент. В затвора всички с **** са на петкратно хранене, което му е осигурено. Отбелязано е в медицинската документация, че му е осигурено и временно диетично хранене, когато **** и **** са били изострени.

Съдът приема заключението на СМЕ като задълбочено, отговарящо на поставените въпроси и изясняващо здравословното състояние на ищеца, освен в частта и, в която се прави преценка, че 5. Медицинското обслужване на М.А.М. при престоя му в затвора изцяло и стриктно е било съобразено с изискванията на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване на лишените от свобода. Тази преценка е правна, и не може да бъде извършена от ВЛ, а следва да се извърши от съда. Освен това посочената Наредба не е действащо право през целия период, посочен в допустимата част на ИМ. СМЕ не е и оспорена от страните, поради което съдът ще съобрази заключението й при анализа на всички доказателства по делото.

Към периода, посочен в допустимата част от ИМ, както и понастоящем, действа ЗИНЗС. Съгласно последния, местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2, т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС тази дирекция е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Следователно ГДИН е администрация, която следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания, включително и по отношение на медицинското обслужване на лишените от свобода, и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на нейните служители в тази насока.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по настоящето дело - ГДИН, е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГДИН-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца М. в допустимата му част.

Искът за обезщетението за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Медицинския център на Затвора – Плевен, които са част от администрацията на Затвора-Плевен, който съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, а местната подсъдност е съобразно чл.204, ал.4 от АПК.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби, съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за претърпени вреди от некомпетентно, неправилно и забавено лечение, или липсващо такова от страна на работещите в МЦ на Затвора-Плевен, за които вреди се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на тези длъжностни лица. Както бе посочено по-горе, ИМ е допустима в частта и относно периода 01.06.2009 г. - 15.04.2013 г.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. Общо - отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса, на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

Видно от медицинската документация, коментирана от ВЛ в СМЕ, при престоя си в затвора М. е лекуван съгласно правилата на добрата медицинска практика и действащите у нас медицински стандарти, преглеждан е от общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, хабилитирани лица, като извършените изследвания и болнично лечение надвишават възможностите на обикновен свободен гражданин, получавал е диетично хранене и медикаментозно лечение, а посочените от него в ИМ заболявания не са възникнали в резултат от забавено, неправилно или липсващо лечение. Съдът възприема това заключение, като компетентно и отговарящо на приетите по делото като доказателства - медицински документи.

По отношение на отделните пунктове в ИМ, съдът съобразява и следното:

Относно твърдението на ищеца, че е лекуван само с аналгетици, болкоуспокояващи и ангитиботици: Видно от СМЕ /л.58/, “неколкократно е лекуван с антибиотици от **** и ****, свързани с температура и втрисане. Получавал е адекватно лечение с антибиотици, витамини, антипиретици. Често е имал оплаквания от болки в различни стави (дегенеративни възрастово – болестни изменения)… …са му предписвани лекарства, които не дразнят стомаха, защото той страда от ****. Такива са обикновените и широко разпространени обезболяващи, достъпни без рецепта. Предвид тона съдът намира за неоснователно оплакването на ищеца, че го лекуват само с „аналгин.“ Следователно това твърдение на ищеца е недоказано и следователно неоснователно. Посочените лекарствени средства са използвани по правилен начин, същите лекуват заболяванията, от които страда М. и за които заболявания са предписани. Освен това, М. е лекуван и с други лекарства – например за **** е лекуван със Сиофор и Неоформин /СМЕ, л.59/.

Относно твърденията, че от 2005 г. са започнали да падат и са извадени не малко от зъбите му, като му е обяснявано, че не могат да се лекуват, съдът съобразява следното: Видно от СМЕ /л.62/ няма доказателства с колко зъби е постъпил ищеца в затвора. Видно от медицинската документация, три пъти е посещавал МЦ с оплаквания от ****, като е получавал обезболяващо лекарство. Четири пъти е имал възпаление на ****, като е преглеждан от стоматолог или е назначаван антибиотик. На 29.08.2013 г. е бил насочен към стоматолог за екстракция **** и ****. Посочено е в СМЕ, че денталното здраве на един индивид зависи от много фактори, от които главните са генетични, от възрастовите промени, а също от личната хигиена на устната кухина и денталната помощ. Не е известно дали ищеца редовно се грижи за хигиената на устната си кухина, не е направил такива твърдения в ИМ. ВЛ сочи, че липсата на множество зъби е широко разпространена сред населението над 40 г. възраст в страната. Следователно не е доказано, че боледуването на зъбите на ищеца и оттам – изваждането им се дължи на несвоевременно лечение. Следва да се посочи, че същият е насочен за изваждане на **** месеци след подаването на ИМ. Ищецът е получавал съответно обезболяващо лечение при зъбобол, консултиран е със стоматолози и е лекуван с антибиотици при възпаления, което съдът намира за адекватно лечение, преценено от лекар – стоматолог. По тази причина съдът приема, че заболяванията на зъбите, поради които част от тях са били извадени, не е доказано да се дължат на неправилно или несвоевременно лечение.

Относно твърдението за преживян **** през 2005 г., съпътстван с болки в кръста и изтръпване на крайниците, съдът за пълнота отбелязва следното:. Видно от СМЕ /л.58/, “през 2005 г. ищецът двукратно е консултиран със лекар специалист - съдов хирург, след което е препоръчано планово оперативно лечение на **** в затворническа болница в София, в планов порядък”. Отбелязано е обаче, че М. “не е дал писмено “информирано съгласие” за операция и няма данни такава операция да е извършена.“. Следователно на М. не е поставяна диагноза “****”, а диагноза “****”. Било е назначено планово оперативно лечение, което не е осъществено само поради това, че не е дал писмено информирано съгласие за провеждането му. С оглед на изложеното твърденията на ищеца в тази им част са неоснователни. Освен това твърдението засяга период, попадащ извън допустимата част на ИМ.

Вярно е, че при лечение на ищеца в СБАЛЛС – гр.София са му открили множество **** и е поставена диагноза ****. Както сочи ВЛ /л.61/, това е вродено, наследствено, генетично заболяване. Лечение на причината на същото заболяване няма. Провежда се медикаментозно лечение при проява на **** или ****. М. неколкократно е имал ****, които имат връзка с вродената **** и е лекуван амбулаторно и адекватно. Следователно заболяването **** няма връзка с пребиваването на ищеца в Затвора, появилите се **** са били своевременно лекувани, и съдът отбелязва, че твърденията, че има **** и неправилно е лекуван за ****, са неоснователни.

Твърдението на ищеца, че и лекарите не знаят от какво е болен, тъй като не е извеждан на общ преглед, са неоснователни. Видно от СМЕ /л.57/, М. е бил преглеждан само от лекар в МЦ общо 173 пъти, освен това е преглеждан 3 пъти от съдов хирург, 2 пъти от специалист по белодробни болести, 1 път от уролог, 4 пъти от нефролог, 2 пъти от общ хирург, 4 пъти от стоматолог, 4 пъти от невролог, 4 пъти от ендокринолог, 1 път от очен лекар, неколкократно от психиатър. Поставяни са му диагнози, които съответстват на оплакванията му и ВЛ подробно посочва и изброява в заключението си. По тези причини е неоснователно и твърдението, че са налице небрежност и недоглеждане при работата на медицинските специалисти, липса на своевременно лечение и извеждане при специалисти.

По отношение на оплакванията от падане и невъзможност да стъпи на десния крак, появили се през 2012 г., съдът съобразява следното: в СМЕ, л.л.59-60 от делото, подробно е обсъдена поставената диагноза ****, ****. Отбелязано е, че “оплакванията от болки в кръста и изтръпване на десния крайник, свързани с увреждане на ****, **** и **** за първи път фигурират в медицинската документация през месец юни 2012 г. Още на 13.06.2012 г. ищецът е бил консултиран със специалист невролог, който назначил лечение с инжекции и системи, провеждано в затвора. Поради изчерпване на възможностите на амбулаторното лечение от МЦ на затвора е било предложено на ръководството в планов порядък ищецът да бъде изпратен на лечение в неврологичното отделение на затворническата болница”. Следователно назначеното от невролог лечение е било проведено, но поради изчерпване на възможностите на амбулаторното лечение, ищецът е бил изпратен на лечение в затворническата болница – София. Липсват доказателства за твърдяната липса на лекарства, напротив – ВЛ посочва, че лечението, което е било назначено от невролога, е извършено.

По отношение твърдението за отказана среща със зам.окръжен прокурор на ОП-Плевен, и за отказ за прекъсване изпълнението на присъдата от ОП-Плевен за извършване на операция, ОП не е част от администрацията, и нейният отказ не може да бъде обсъждан по настоящето дело. Съдът обаче отбелязва, че не е имало пречка операцията за **** да се извърши без прекъсване на наказанието, както посочва ВЛ на л.60 от делото. М. обаче е отказал да даде информирано съгласие за тази операция без каквото тя не може да бъде извършена. Следователно оперативното лечение не е извършено само по причини от страна на ищеца, за които ответникът не може да носи отговорност.

Относно твърдението, че след връщането му от СБАЛЛС гр.София са му сменяли лекарствата за **** 3 пъти, тъй като от същите е повръщал и се е разтрепервал: Твърдението не доказано. Видно от СМЕ /л.59/: “При проява на непоносимост на предписаното **** лекарство, то е било заменено с друго, след преглед от лекар –ендокринолог.” Следователно на М. е оказана своевременна помощ, като при непоносимост към едно лекарство за лечение на ****, същото е заменено с друго, и това се е случило само веднъж. Смяната на лекарствено средство при поява на непоносимост към него от страна на пациента след консултация с лекар специалист в съответната област, каквото за заболяването **** е ендокринологията, е стандартна и утвърдена медицинска практика, насочена именно към осигуряването на най-доброто лечение на пациента.

Относно твърдението, че от 3 години ищецът моли да бъде изведен на очен специалист, но не е извеждан, същото не е доказано. Не са налице молби, заявления и пр. с такова искане. Видно от СМЕ /л.53/ ищецът е прегледан от очен лекар, като са му поставени диагнози – **** и **** (**** и ****) и е предписано лечение - очила.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са доказани действия и бездействия на затворническата администрация, специално на посочените в ИМ служители в МЦ на Затвора – Плевен, които да са довели до влошаване на здравето на ищеца. Напротив, същият е получил навременно и адекватно лечение, съобразено с медицинските стандарти. Липсва увреждане, причинено от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Плевен. Болестите, диагностицирани по време на престоя на ищеца в затвора, не се дължат на неправилно, забавено или липсващо лечение. Липсва причинна връзка между заболяванията и поведението на служителите в МЦ на Затвора – Плевен. На тези основания, искът в допустимата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение твърдението на процесуалния представител на ГДИН за изтекла давност, съдът отбелязва, че същото не следва да бъде обсъждано, доколкото касае недопустим за разглеждане период от ИМ.

При този изход на делото, молбата от страна на ответника за присъждане на направените в производството разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер е основателна, но същата не следва да бъде уважена, т.к. ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото с определение № 2363/20.11.2013г., постановено по гр. д. 993/2013г. на ОС-Плевен.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.А.М. – лишен от свобода, изтърпявал наказание в Затвора-Плевен, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с период на увреждане август 2004 г. – 31.05.2009 г. поради забавено лечение на негови здравословни проблеми и прекратява делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.А.М. – лишен от свобода, изтърпявал наказание в Затвора-Плевен, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с период на увреждане 01.06.2009 г. – 15.04.2013 г. поради забавено лечение на негови здравословни проблеми.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” за присъждане на направените в производството разноски.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/