Р Е Ш Е Н И Е

№ 450

гр.Плевен, 22 Октомври 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №484 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.4 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Производството по делото е образувано по жалба от „ВИАГРУП” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя И.К., срещу Предписание по чл.405а ал.4 от КТ изх.№173000/28.05.2015г., издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, с което на „ВИАГРУП” ЕООД в качеството на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на Г.В.Г. .

В жалбата са наведени доводи, че не са налице законовите основания за издаване на предписанието, като се сочи, че възложената работа на лицето не е такава по трудово правоотношение. Твърди се, че при извършената проверка на лицето е предоставена декларация и същото я е подписало без да е запознато с нейното съдържание и без да му е обяснено какъв е смисъла на декларацията. В заключение се моли за отмяна на предписанието.

От ответника-Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.В.И. ***, който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на оспореното предписание, както и на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, което представлява неразделна част от него. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че не се касае за трудова дейност, а чиста форма на гражданска дейност, тъй като се изисква съвкупност от резултата на труда и възнаграждението е дължимо за резултата от този труд. Твърди, че е установено още, че на лицето не е определено нито работно време, нито работно място, нито междудневни и междуседмични почивки. Счита, че обстоятелството, че на място е имало лице, което е отговаряло за качеството на извършваната работа не придава характер на трудова дейност на дейността извършвана от лицето. Твърди още, че основното доказателство, въз основа на което административният орган е направил своите изводи, а именно декларацията, е попълнена въз основа на заплаха от страна на контролния орган и въз основа на диктувани данни. В заключение моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които подробно са изложени доводи за законосъобразно издавено предписание по чл.405а ал.4 от КТ.

Заинтересованата страна-Ц. Д. Д. в съдебно заседание се явява лично и заявява, че не е искал трудов договор и незнае какво трябва да бъде решението на съда.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По аргумент от чл.404 ал.1 т.1 и чл.405 от КТ, процесното предписание има белезите на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и нормата на чл.405а ал.7 от КТ, съгласно която работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното предписание е получено на 02.06.2015г., видно от приложеното на л.22 по делото известие, а жалбата срещу него е подадена на 05.06.2015г., т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Уведомление по реда на чл.26 ал.1 от АПК „Виагруп” ЕООД е уведомено, че на 14.05.2015г. ще бъде извършена проверка в обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, с което е открито производство по налагане на принудителна административна мярка по КТ. Уведомлението е съобщено по телефон на длъжностно лице от дружеството, което е извършено в присъствието на длъжностни лица от ДИТ-Ловеч.

За извършената проверка е изготвен Протокол за оглед изх.№11-С-03-68 от 14.05.2015г. от главен инспектор при ДИТ-Ловеч, в който е отбелязано, че петнадесет лица, посочени с три имена и ЕГН, по време на проверката са заварени да извършват дейност по изграждане на тротоари в центъра на с.Глогово, като работниците са били със сигнални елеци с надпис „Виагруп”, не им е проведен ежедневен инструктаж и не са представени инструкции за вида СМР и за безопасност. Измежду посочените в протокола лица е и Г.В.Г.. Последното лице е подписало декларация, в която е удостоверило, че работи във „Виагруп” на обект Глогово, на длъжност „майстор” и извършва полагане на плочки. Декларирало е още, че във фирмата работи от 01.05.2015г., временно, с продължителност на работния ден от осем часа, при работно време от 08.00 до 17.00часа, както и че в деня на проверката (14.05.2015г.) е започнало работа в 08.00часа. Посочило е също, че ползва почивни дни-събота и неделя, и почивки в рамките на работния ден от 12.00-13.00часа. Лицето е посочило, че има определено работно място-Глогово и уговорено възнаграждение в размер на 360лева. Лицето е декларирало, че при попълване на декларацията не му е упражнен натиск, както и че му е известно, че декларацията се изисква за целите на съвместните контролни действия, извършвани от НАП и ИА ГИТ и за неверни данни носи наказателна отговорност. В декларацията е отбелязано, че е попълнена от Е. Д. А. с положен от последния подпис, както и е положен подпис от декларатора, а именно от Г.В.Г..

По време на проверката е изготвен и друг Протокол за оглед, с който е констатирано, че четиринадесет лица извършват полагане на асфалт, като между посочените не е Г.В.Г..

На 14.05.2015г. представител на „Виагруп” ЕООД е получило призовка за явяване на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч, когато да се представят изрично посочени документи, касаещи работния процес и организацията на труда в дружеството.

На 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч се явява Н.И.-пълномощник на дружеството, съгласно приложено на л.12 от делото пълномощно, която е представила документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта „Рехабилитация на общински пътГрадежница-Глогово”, съгласно опис на л.13 от делото. В протокола е удостоверено, че на лицата, за които са представени граждански договори не е проведен начален инструктаж по безопасност и здравословни условия на труд при работа на обекта; работодателят не е запознал работещите на обекта с оценката на риска и мерките за неговото намаляване; както и че в Правилника за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време на строителния обект.

На 28.05.2015г. от инж.М.М. на длъжност „Главен инспектор” в ДИТ-Ловеч е издадено Постановление изх.№172749 за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и Г.В.Г. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 16.03.2015г. В постановлението са посочени установените по-горе факти за лицето Г.В.Г., както и че на строителния обект са заварени да работят едновременно 15 строителни работници, от което е направен извод, че извършваната от Г.В.Г. работа не е самостоятелна и независима, а е част от строително-монтажен процес, протичащ по определен и организиран от дружеството начин и ред. Отразено е, че на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч е представен договор за поръчка от 16.03.2015г., според който „Виагруп” ЕООД възлага, а Г.В.Г. приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39” с месечно възнаграждение в размер на 360лв., както и трудови договори с лица, наети като пътни работници и длъжностна характеристика за длъжността „пътен работник”, в която е записано като функция и задължение и полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи. В заключение, въз основа на извършената проверка и представените документи, е направен извод, че е установено че от 16.03.2015г. Г.В.Г. полага труд на работна площадка, осигурена от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен в определено от дружеството работно време, съобразно създадена от него организация на работа, с негови работни средства и материали, като риска от извършваната работа е за „Виагруп”-Плевен, поради което са налице условията за съществуване на трудово правоотношение.

Въз основа на горното Постановление по чл.405а ал.1 от КТ, инж.М.М. на длъжност „главен инспектор” в ДИТ-Ловеч на основание чл.405а ал.4 от КТ е издал Предписание изх.№173000/28.05.2015г., с което е дал предписание „Виагруп” ЕООД гр.Плевен, в качеството на работодател, да предложи сключване на трудов договор на Г.В.Г. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 16.03.2015г. В постановлението е посочено, че на основание чл.405а ал.6 от КТ ако трудов договор не бъде сключен Постановление изх.№172749/28.05.2015г. по чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята на сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.

Именно това Предписание изх.№173000/28.05.2015г. е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото е приложен още и договор за поръчка сключен на 16.03.2015г. между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и Г.В.Г.,, с който дружеството възлага, а лицето приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи при изпълнение на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, със срок на договора до приключване срока на договора за изпълнение на обекта и уговорено месечно възнаграждение в размер на 360лева.

Като свидетел по делото е разпитан главен инспектор М.М., чиито показания съдът приема за достоверни, пълни и обективни. Свидетелят заявява, че на 14 май –работен ден, е извършил проверка на строителни обекти в две населени места-с.Градешница и с.Глогово, като в центъра на второто село е установено група полагаща бетонови бордюри и тротоарни плочи. Сочи, че са прекъснали тяхната работа и са им дали декларации, в които е следвало да отбележат обстоятелства около тяхната трудова заетост и да ги подпишат. Посочва, че първоначално е имало колебание от лицата дали да започнат да попълват, тъй като не били получили разрешение от прекия си ръководител, но след неговото явяване са започнали попълване на декларациите. Посочва, че лицата са предупредени, че ако възпрепятстват работата на контролните органи, ще бъде потърсено съдействието на полицията. Свидетелят заявява, че след проверката на място и на база представената в по-късен момент документация е преценил, че лицата предоставят работна сила в условията на трудови правоотношения. Посочва, че работниците са имали еднотипни сигнални жилетки с надпис „Виагруп” на гърба. Заявява категорично, че не е диктувал на лицата как и какво да отбележат в декларациите, а останалите членове от проверяващия екип са оказвали съдействие на работниците, тъй като някои от тях са ниско грамотни. Сочи, че при проверката е установено, че част от работещите са на трудов договор, а друга част на граждански договор, като на въпрос защо е така, са получили отговор, че практиката в дружеството е такава.

По делото са дадени обяснения и от заинтересованата страна Г.Г.. На поставените въпроси лицето дава отговори, че по време на проверката е работил за „Виагруп”, като е бил извикан на работа от техника, че е извършвал полагане на плочки и бордюри, под контрола на техническото лице. Посочва, че дейността е извършвал в различно време и че е ползвал обедна почивка, като събота и неделя не е ходил на робата. Посочва още, че е получил за свършената работа около 200лева. Заявява, че му е дадена светлоотразителна жилетка, че е работил с материали и инструменти на фирмата. Твърди, че не е подписвал никакъв договор с фирмата, но на предявеният от съда договор за поръчка, находящ се на л.19 от делото, заявява, че подписа е негов. Заявява, че не е попълнил лично дадените му документи, тъй като е неграмотен, както и че не си спомня кой колега ги е попълнил от негово име. Твърди, че не е казвал какво да се попълва, тъй като не е знаел какво пише в документа.

С оглед установеното от събраните по делото гласни доказателства и обясненията на заинтересованата страна, съдът намира, че не е оборена формалната доказателствена сила на декларацията на л.8 от делото, подписана от Г.В.Г., поради което съдът ще я цени като доказателство и ще я преценява по вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното предписание е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, видно от приложената на л.25 от делото служебна карта на инж.М.М.-***, при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Ловеч, включваща и община Тетевен (т.11 от Заповед №З-0035/29.01.2014г. на Изп.директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) и съобразно чл.405а ал.4 от КТ, поради което е издадено от компетентен орган. Ето защо е неоснователно възражението за липса на доказателства за компетентността на органа, издал оспореното предписание.

При издаване на оспореното предписание са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. Спазени са и административно-производствените правила, вкл. по уведомяване на лицето за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.405а ал.4 от КТ, която е правното основание за издаване на процесното предписание, регламентира, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението, а ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

В конкретния случай не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото доказателства, че на дата 14.05.2015г. лицето Г.В.Г. е извършвал дейност по изграждане на тротоари в центъра на с.Глогово на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, експлоатиран от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен. Спорното е дали тази дейност и условията, при които е извършвана покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на КТ и правилно ли е предписано на оспорващото дружество да сключи трудов договор с лицето Г.В.Г..

Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл.170 ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи че волята на страните е за сключване на трудов, а не напр. на граждански договор. За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа, работникът да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя.

В конкретния случай административният орган се е справил с доказателствената тежест и съдът споделя извода, че извършваната от Г. дейност в полза на „Виагруп” ЕООД покрива елементите на трудово правоотношение, поради което правилно е издадено оспореното предписание. Извършваната дейност по полагане на бордюри и плочки представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на трудов резултат-готов продукт. В подкрепа на този извод е и представения от оспорващото дружество пред административния орган договор за поръчка от 16.03.2015г., сключен между „Виагруп” ЕООД и Г.В.Г.. Автентичността на този договор не се оспорва, а и се установява по делото, че е подписан лично от заинтересованата страна Г.. С него като предмет на договора е определено извършване от Г. в полза на дружеството на полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, със срок на договора до приключване срока на договора за изпълнение на обекта и при месечно възнаграждение в размер на 360лв. Т.е. установява се липса на равнопоставеност между страните, поради наличие на уговорки касаещи условията на труд, заплащането му и невъзможност самостоятелно да се извършва дейността. В договора индиректно е определено и мястото на работа-„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, където е намерен да извършва дейност и заинтересованата страна Г.. Установява се още по делото, че работата се извършва с материали и инструменти на фирмата, под контрола на техническо лице, както и че Г. е бил облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Виагруп”. Лицето не е извършвало дейността през почивните дни-събота и неделя, и е ползвало обедна почивка.

От гореизложеното се налага извода, че по силата на договора за поръчка от 16.03.2015г. между „Виагруп” и Г.В.Г. е било уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат. В подкрепа на последното са събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че съдът възприема частично обясненията на заинтересованата страна Г., който като поведение в съдебната зала беше притеснен и неубедителен. Съдът кредитира обясненията в частта, че лицето е било на обекта по време на проверката, че е извършвал дейността полагане на бордюри и плочки под контрола на техническо лице, че е извършвал дейността в работни дни с материали и инструменти на фирмата, че е получил възнаграждение за извършената дейност. Тези данни са отразени и в приложената по делото декларация, подписана лично от Г.. В случая е без значение дали Г. е написал лично декларацията, дали последният е разбрал какво се иска да бъде попълнено и какво подписва. Полагайки подписа си е заявил, че написаното е негова воля и носи лична отговорност за това. В тази връзка е неоснователно възражението, че декларацията е написана под заплаха от намеса на полицията. Св. М. категорично заявява, че проверяващите са предупредили, че ако работниците не окажат съдействие, ще се потърси помощ от полицията. Последното е в правото на контролните органи, съобразно чл.402 ал.2 от КТ, съгласно която работодателите, органите по назначаване, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

За пълнота следва да се посочи, че задължителното предписание от инспекцията по труда работодателят да предложи на конкретен работник сключване на трудов договор може да се издаде само когато с постановление по чл.405а ал.1 от КТ вече е обявено съществуването на трудово правоотношение между тези лица с посочена начална дата на възникването му. Т.е. постановлението е предпоставка за издаването на предписанието. По делото не са налични данни да е извършено оспорване на постановлението (връчено на 02.06.2015г. –л.20-22), което по арг. от чл.405а ал.7 от КТ подлежи на самостоятелно обжалване. При влязло в сила постановление за обявяване на трудово правоотношение между лицата, законосъобразно контролният орган е издал и процесното предписание.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на оспорените предписания са съобразени материалноправните разпоредби и целта на закона, като атакуваният административен акт не страда от такива пороци, които да обуславят отмяна на даденото предписание по чл.405а ал.4 от КТ. Ето защо е без значение за изхода на делото и заявеното нежелание от заинтересованата страна да се сключва трудов договор.

При този изход на делото и направено искане от представителя на ответника, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИАГРУП” ЕООД гр.Плевен срещу Предписание по чл.405а ал.4 от КТ изх.№173000/28.05.2015г., издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч

ОСЪЖДА „ВИАГРУП” ЕООД гр.Плевен, ЕИК: 114684488, представлявано от управителя И.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч разноски в размер на 300лв. (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: