РЕШЕНИЕ № 414
гр.
Плевен, 8 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 483/2015 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 405а, ал. 7 вр. ал.4 и чл. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
Образувано е по жалба на „Виагруп”
ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 114624488, представлявано от управителя И.Г.К. срещу
предписание № 172963/28.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч по
чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/.
Жалбоподателят иска да бъде отменено издаденото
предписание като счита същото за незаконосъобразно. Сочи, че не е налице
законово основание за издаване на предписанието, тъй като възложената на лицето
работа не е такава по трудово правоотношение. Посочва, че при извършване на
проверката на лицето е представена декларация и същото я е подписало без да е
запознато с нейното съдържание и без да му е обяснено какъв е смисъла на тази
декларация. Моли да бъде отменено атакуваното предписание по чл. 405а, ал. 4 от
КТ.
Жалбоподателят е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат В.И.
*** с пълномощно на л. 43 от делото. Счита, че основният спорен въпрос, който
касае законосъобразността на оспорените административни актове, е положеният от
лицето В. Г. В. труд дали е такъв по трудово правоотношение или е труд, който
намира правовата си регламентация в Закона за задълженията и договорите, или
така наречения граждански договор. Счита, че изводите на „Инспекцията по труда”
са незаконосъобразни, тъй като относно писменото доказателство, въз основа на
което е прието, че се извършва труд по трудово правоотношение, а именно декларацията
по чл. 402 от КТ, безспорно по настоящото производство, въз основа на разпита
на свидетеля В. е установено, че същият не е автор на съдържанието на
декларацията. Сочи, че попълнените графи в декларацията не са попълнени от
него, а той само се е подписал. Счита, че представените от него свидетелски
показания следва да бъдат ценени при постановяването на съдебния акт и същите кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че свидетелят е
декларирал, че не желае трудов договор пред представител на „Виагруп“ ЕООД, гр.
Плевен. Счита, че безспорно е установено, че видът дейност, който е полагал
свидетелят В. не е такъв по трудово правоотношение, а представлява труд, при
който се търси крайният резултат на възложената работа, а именно нареждането на
плочи и бордюри на центъра на село Глогово, в тази посока са били и
свидетелските показания на разпитания свидетел М. М., който е установил, че
става въпрос за осъществяването на труд по полагането на бордюри и плочи. Счита,
че в конкретния случай положеният труд е такъв по гражданско правоотношение, а
не по трудово, тъй като това е чистата форма на граждански договор, при него се
търси съвкупният резултат на извършената дейност, а имено колко квадратни метра
плочи ще бъдат наредени и възнаграждението се определя въз основа на този
съвкупен резултат. Посочва, че при извършената проверка инспекторът е отправил
заплахи към работниците, че в случай, че не се съберат и попълнят декларациите
ще бъде извикана полиция, която е била в близост, като свидетелят е възприел
това като заплаха и с оглед несъздаването на допълнителен конфликт е подписал
декларацията, която преди това е била попълнена от друго лице, също обект на
проверката. Моли да бъде отменено оспореното
в настоящото производство предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ, както и
постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, което
представлява неразделна част от него. Моли, да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда” – Ловеч, редовно призован за откритото съдебно заседание, се
представлява от М.А. – Директор на дирекцията. Счита, че постановлението и
предписанието са два отделни административни акта, като всеки от тях подлежи на
отделно оспорване и след като са връчени на жалбоподателя в един и същи ден, той
е имал възможност да обжалва постановлението в законния срок. Счита, че
полаганият труд от В. Г. В. е безспорно установено, че е полаган при условия,
които изискват оформяне на правоотношението като трудово. Сочи, че трудът е
полаган на ремонтна площадка, осигуреният от „Виагруп“ ЕООД, гр. Плевен
строителен обект се изпълнява от това дружество, работата е ръководена от
Главен инженер - служител на дружеството и на обекта са работили във всеки
участък по около петнадесет работника, поради което е невъзможно всеки от тях
да ходи на обекта да работи, когато и колкото пожелае. Сочи, че в договора за
поръчка свидетелят В. е заявил, че положеният подпис е негов, което означава,
че същият е нает да работи, предмет на договора е полагане на плочи и бордюри,
за която дейност в договора е уговорено и месечно изплащане на възнаграждение в
размер на 360 лева, което отговаря на възнаграждението по трудово
правоотношение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и необоснована.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
Административното производство е започнало с уведомление по реда на чл.26 ал.1 от АПК /л. 6 от делото/. С последното „Виагруп” ЕООД е уведомено, че на 14.05.2015г. ще бъде извършена проверка в обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”. Уведомлението е съобщено по телефон на длъжностно лице от дружеството, което е извършено в присъствието на длъжностни лица от ДИТ-Ловеч.
Резултатите от
проверката са обективирани в протокол за оглед изх.№11-С-03-68 от 14.05.2015г.
от главен инспектор при ДИТ-Ловеч /л. 7 от делото/, в който е отбелязано, че
петнадесет лица /индивидуализирани с три имена и ЕГН/, по време на проверката
са заварени да извършват дейност по изграждане на тротоари в центъра на
с.Глогово, като работниците са били със сигнални елеци с надпис „Виагруп”, не
им е проведен ежедневен инструктаж и не са представени инструкции за вида СМР и
за безопасност. Измежду посочените в
протокола лица е и В. Г. В.. Последното лице е подписало декларация /л. 8 от
делото/, в която е посочило, че работи в „Виагруп” на обект Глогово, на
длъжност „общак” и извършва полагане на плочки. Декларирало е още, че във
фирмата работи от 10.05.2015г., временно, с продължителност на работния ден от
осем часа, при работно време от 08.00 до 17.00часа, както и че в деня на
проверката (14.05.2015г.) е започнало работа в 08.00часа. Посочило е също, че
ползва почивни дни-събота и неделя. Работи с преодставе от фирмата машини и
съоръжения и работно облекло, на определено работно място-Глогово. Лицето е
декларирало наличието на граждански договор. Лицето е декларирало, че при
попълване на декларацията не му е упражнен натиск, както и че му е известно, че
декларацията се изисква за целите на съвместните контролни действия, извършвани
от НАП и ИА ГИТ и за неверни данни носи наказателна отговорност. В декларацията е
отбелязано името на Е. Д. А.,
като лице което е писало декларацията, но В. е написал, че е запознат със
съдържанието й се е подписал. На 14.05.2015г.
представител на „Виагруп” ЕООД е получило призовка за явяване на 18.05.2015г. в
ДИТ-Ловеч, когато да се представят изрично посочени документи, касаещи работния
процес и организацията на труда в дружеството. На 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч се
явява Н. И.-пълномощник
на дружеството, съгласно приложено на л.12 от делото пълномощно, която е
представила документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта
„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, съгласно опис на л.13 от
делото. В протокола е удостоверено, че на лицата, за които са представени
граждански договори не е проведен начален инструктаж по безопасност и
здравословни условия на труд при работа на обекта; работодателят не е запознал
работещите на обекта с оценката на риска и мерките за неговото намаляване;
както и че в Правилника за вътрешния трудов ред не е регламентирано
разпределението на работното време на строителния обект.
На 28.05.2015г. от
инж.М. М. на длъжност „Главен инспектор” в ДИТ-Ловеч е издадено Постановление
изх.№172655 за обявяване съществуването на трудово правоотношение /л. 20 от
делото/, с което на основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на
трудово правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и В. Г. В. за извършване
на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект
„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000
до км 10+531,39”, считано от 16.03.2015г. В постановлението са посочени
установените по-горе факти и е направен извод, че извършваната от В. работа не
е самостоятелна и независима, а е част от строително-монтажен процес, протичащ
по определен и организиран от дружеството начин и ред. Отразено е, че на
18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч е представен договор за поръчка от 15.04.2015г.,
според който „Виагруп” ЕООД възлага, а В. Г. В. приема да извършва полагане на
бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път
Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39” с месечно
възнаграждение в размер на 360лв., както и трудови договори с лица, наети като
пътни работници и длъжностна характеристика за длъжността „пътен работник”, в
която е записано като функция и задължение и полагане на бетонови бордюри и
тротоарни плочи. В заключение, въз основа на извършената проверка и
представените документи, е направен извод, че е установено че от 16.03.2015г.
Д. полага труд на работна площадка, осигурена от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен
в определено от дружеството работно време, съобразно създадена от последното
организация на работа, с негови работни средства и материали, като риска от
извършваната работа е за „Виагруп”-Плевен, поради което са налице условията за
съществуване на трудово правоотношение.
Въз
основа на горното Постановление по чл.405а ал.1 от КТ, инж.М. М. на длъжност
„главен инспектор” в ДИТ-Ловеч на основание чл.405а ал.4 от КТ е издал
Предписание изх.№172963/28.05.2015г., с което е дал предписание „Виагруп” ЕООД гр.Плевен, в качеството на
работодател, да предложи сключване на трудов договор на В. Г. В. за извършване
на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път
Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от
15.04.2015г. В постановлението е посочено, че на основание чл.405а ал.6 от КТ
ако трудов договор не бъде сключен Постановление изх.№172655/28.05.2015г. по
чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята на сключен за
неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.
Предмет на настоящето
съдебно производство е Предписание изх.№172963/28.05.2015г по чл. 405а, ал.4 от
КТ, приложено на л. 5 от делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
предписание е издадено от длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, видно от приложената
на л.25 от делото служебна карта на инж.М. М.-главен инспектор в ДИТ-Ловеч, при
спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на
ДИТ-Ловеч, включваща и община Тетевен и съобразно чл.405а ал.4 от КТ, поради
което е издадено от компетентен орган.
При издаване на предписанието са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл.
фактически и прани основания за неговото издаване. Следователно не е налице
порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. Спазени са
и административно-производствените правила, вкл. по уведомяване на лицето за
започване на производство по издаване на индивидуален административен акт.
Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено
от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи
съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички
доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на
възникването на трудовото правоотношение.
Нормата на чл.405а ал.4 от КТ, която е
правното основание за издаване на процесното предписание, регламентира, че въз
основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда
дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор, като трудовият договор се сключва от датата на
възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението, а ако
такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване
на постановлението.
В конкретния случай не се спори между
страните, а и се установява от приложените по делото доказателства, че на дата
14.05.2015г. лицето В. Г. В. е извършвало дейност по изграждане на тротоари в
центъра на с.Глогово на обект „Рехабилитация на общински път
Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, експлоатиран
от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен. Спорното е дали тази дейност и условията, при
които е извършвана покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на
КТ и правилно ли е предписано на
дружеството-жалбоподател да сключи трудов договор с лицето. Отговорът на
тези въпроси е положителен. Изводът се налага от приети по делото писмени и
гласни доказателства. Самият жалбоподател е представил пред административния орган
– договор за поръчка от 16.03.2015г. между себе си и св. В. В.. Този договор
изхожда от жалбоподателя и автентичността му не е спорна, св. Д. заяви
категорично, че подписът е негов. Договорът за поръчка всъщност разкрива
белезите на трудов договор. Страните по договора не са равнопоставени и
независими предвид уговорките в него, касаещи условията на труд, заплащането
му, невъзможност самостоятелно да се извършва дейността и непоемане на
икономическия риск от работата. Изводът се налага от уговореното месечно
възнаграждение в т.ІІІ, т.2, както и от обвързания срок на договора с друг
договор на доверителя /т. ІІ, т.1/, което предполага по-голям контрол и липса
на самостоятелност на довереника. В договорът индиректно е определено и мястото
на робата - обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община
Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, където именно е открито св. В. при
проверката да полага труд по полагането на тротоарни плочки и бордюри.
Следователно по силата на договора за поръчка от 16.03.2015
г. между "Виагруп" ЕООД от една страна и В. Г. В. от друга страна е
било уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен
резултат. Касае се за предоставяне на работната сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за
определяем от жалбоподателя период от време, на определено място на работа, с
оръдия на труда-собственост на жалбоподателя, при реално получавано ежемесечно
възнаграждение с постоянен размер /а не съобразно изработеното, което е основна
характеристика на гражданските договори/.
Изводът се потвърждава и от част от събраните гласни
доказателства, а именно показанията на св. М., които напълно съответстват на
събраните писмени доказателства. Съдът изцяло възприема като достоверни, пълни
и обективни тези показания, които бяха изложени спокойно и уверено в съдебно
заседание от св. М..
Съдът възприема частично и показанията на св. В., които
като цяла бяха неубедителни, същият беше притеснен и склонен да повтаря само
един и същи факт, а именно че е извършвал дейност – общ работник полагане на
плочки, за сина си. Това е индиция за заученост на определено обстоятелство,
върху което да се акцентира. Съдът възприема показанията на св. В. в частта им,
която установя, че той е бил на обекта по време на проверката от ДИТ, че е
подписал декларацията, чийто текст е написан от друго лице. В тази част
показанията кореспондират напълно с показанията на св. М., поради което съдът
ги кредитира с доверие. Съдът прави извод въз основа на показанията, че
декларацията обективира отговорите на работещите лица, между които и св. В.,
дадени на проверяващите. В случая без значение е дали св. В. лично е написал
декларацията, той потвърди подписа си върху нея в съдебно заседание. Всяко
лице, полагайки подписа си върху писмен документ заявява, че написаното е
негова воля, дали е разбрал какво подписва е лична отговорност на подписващия.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че декларацията е написана под заплаха от намеса на полицията. Показанията
и на двамата разпитани свидетели /св. В.
и св. М./си кореспондират и съдът ги възприема като достоверни, като
установяват че проверяващите органи са предупредили, че ако работниците не
окажат нежното съдействие ще потърсят помощ на полицията. Съгласно чл. 402,
ал.2 от КТ – „Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица,
работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи
при изпълнение на техните функции.” Ако същите не изпълняват това свое законово
задължение, то проверяващите органи имат право да потърсят съдействие от
полицията. Основна функция на последната е да осигурява спазването на всички
закони и оказване на съдействие за това, както на други държавни органи, така и
на гражданите. Свидетелите не споделят в показанията си за реална намеса на
полицията или за заплахи. С оглед съвкупната преценка на доказателствата се
налага извод, че проверяващите органи са извършили проверката точно прилагайки
закона.
Поради изложеното административният орган
правилно е приел, че са осъществени материалноправните предпоставки, визирани в
приложимата правна норма, за обявяване съществуването на трудовото
правоотношение между "Виагруп” ЕООД и В. Г. В.
и е издал оспореното предписание. Последно е правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За пълното относно спора между страните – дали постановлението
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение и предписанието по чл.
405а, ал.4 от КТ се обжалват едновременно или по отделно, съдът намира, че задължителното предписание от инспекцията по
труда на работодателя да предложи на конкретен работник сключване на трудов
договор може да се издаде само, когато с постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ вече е обявено
съществуването на трудово правоотношение между тези лица с посочена начална
дата на възникването му. Следователно то е предпоставка за издаването на
предписанието и не подлежи на самостоятелно оспорване.
При този изход на
делото претенцията на присъждане на направените в производството разноски от
страна на жалбоподателя е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виагруп”
ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 114624488, представлявано от управителя И.Г.К. срещу
предписание № 172963/28.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч по
чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Виагруп” ЕООД, гр. Плевен с ЕИК
114624488, представлявано от управителя И.Г.К. чрез адв. В. И. *** за
присъждане на направените в производството разноски.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: