Р Е Ш Е Н И Е

№ 506

гр.Плевен, 13 Ноември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №481 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.4 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба от „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя И.Г.К., против Предписание с изх.№173020/28.05.2015 год., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, на основание чл.405а, ал.4 от КТ , с което на „Виагруп” ЕООД в качеството на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор с лицето М.Д.Б..

В жалбата са наведени доводи, че не са налице законовите основания за издаване на предписанието, предвид че възложената работа на лицето не е такава по трудово правоотношение. Твърди се, че при извършената проверка на лицето е предоставена декларация и същото я е подписало, без да е запознато с нейното съдържание и без да му е обяснено какъв е смисъла на декларацията. В заключение се моли за отмяна на предписанието.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. с надлежно пълномощно на л.53 от делото, който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на оспореното предписание, както и на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, което представлява неразделна част от него. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че не се касае за трудова дейност, а гражданско правоотношение, тъй като не се изисква работно време и работно място. Моли да се кредитират показанията на разпитания свидетел, който е обяснил начина , по който е било договорено извършването на работата и заплащането на възнаграждението. Твърди още, че декларацията е попълнена от М.Б. въз основа на заплаха от страна на контролния орган и въз основа на диктувани данни. Счита, че Постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение по чл.405а, ал.1 от КТ на първо място не подлежи на самостоятелно обжалване и на второ място не е влязло в сила, тъй като в него не е указан срок и орган на обжалване. При условие, че не е указан, то срокът за обжалване, ако подлежи на самостоятелно обжалване, е двумесечен. Позовава се на представените в съдебно заседание доказателства, според които постановлението е било поставено на таблото за обяви за срок от 1 седмица, поради което счита, че е налице нередовно проведена процедура по чл.61 от АПК, т.к. само 7 дни съобщението е било на таблото и на интернет страницата. Същото е свалено преди да е изтекъл 14 дневния срок, ако е указан такъв, а ако не е указан – преди да изтече двумесечния срок. Няма доказателства, че това постановление е връчено по надлежния ред или че е проведена процедурата по чл.61 от АПК, за да се счете, че е влязло в сила. В заключение моли жалбата да бъде уважена, претендира присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно на л.54 от делото, която счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за законосъобразност на издаденото предписание по чл.405а ал.4 от КТ.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С Уведомление по реда на чл.26 ал.1 от АПК „Виагруп” ЕООД е уведомено, че на 14.05.2015г. ще бъде извършена проверка в обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, с което е открито производство по налагане на принудителна административна мярка по КТ. Уведомлението е съобщено по телефон на длъжностно лице от дружеството, което е извършено в присъствието на длъжностни лица от ДИТ-Ловеч.

За извършената проверка е изготвен Протокол за оглед изх.№11-С-03-68 от 14.05.2015г. от главен инспектор при ДИТ-Ловеч, в който е отбелязано, че петнадесет лица, посочени с три имена и ЕГН, по време на проверката са заварени да извършват дейност по изграждане на тротоари в центъра на с.Глогово, като работниците са били със сигнални елеци с надпис „Виагруп”, не им е проведен ежедневен инструктаж и не са представени инструкции за вида СМР и за безопасност. Между посочените в протокола лица е и М.Д.Б.. Последният е подписал декларация, в която е удостоверил, че работи във „Виагруп” на обект „редене плочки на тротоар около оградата Х.Б. Глогово работник редене плочки”, на длъжност „строителен работник”, като е пояснил отново, че реди плочки на тротоар. Декларирал е още, че във фирмата работи от 14.05.2015г., с работно време от 09.00 до 17.00 часа. Посочил е по т.15 уговорено възнаграждение в размер – 3 лева на кв.м. Декларирал е, че при попълване на декларацията не му е упражнен натиск или влияние относно попълнените данни от други лица, включително и от страна на контролните органи от ИТ. Декларирал е, че е грамотен и разбира български език.

На 14.05.2015г. представител на „Виагруп” ЕООД е получил призовка за явяване на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч, за представяне на изрично посочени документи, касаещи работния процес и организацията на труда в дружеството.

На 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч се е явила Н. И.-пълномощник на дружеството, съгласно приложено на л.12 от делото пълномощно, която е представила документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, съгласно опис на л.13 от делото. Съставен е Протокол за оглед изх.№11-С-03-68/18.05.2015 год., в който е удостоверено, че на лицата, за които са представени граждански договори не е проведен начален инструктаж по безопасност и здравословни условия на труд при работа на обекта; работодателят не е запознал работещите на обекта с оценката на риска и мерките за неговото намаляване; както и че в Правилника за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време на строителния обект.

На 28.05.2015г. главен инспектор в ДИТ-Ловеч е издал Постановление изх.№172836 за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и М.Д.Б. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 15.04.2015г. В постановлението са посочени установените по-горе факти за лицето Б., както и че на строителния обект са заварени да работят едновременно 15 строителни работници, от което е направен извод, че извършваната от Б. работа не е самостоятелна и независима, а е част от строително-монтажен процес, протичащ по определен и организиран от дружеството начин и ред. Отразено е, че на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч е представен договор за поръчка от 15.04.2015г., според който „Виагруп” ЕООД възлага, а М.Б. приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39” с месечно възнаграждение в размер на 360лв., както и трудови договори с лица, наети като пътни работници и длъжностна характеристика за длъжността „пътен работник”, в която е записано като функция и задължение и полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи. В заключение, въз основа на извършената проверка и представените документи, е направен извод, че е установено, че от 15.04.2015г. М.Д.Б. полага труд на работна площадка, осигурена от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен в определено от дружеството работно време, съобразно създадена от него организация на работа, с негови работни средства и материали, като риска от извършваната работа е за „Виагруп”-Плевен, поради което са налице условията за съществуване на трудово правоотношение.

Постановление изх.№172836/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е връчено на „Виагруп”ЕООД гр.Плевен на 02.06.2015 год., видно от обратна разписка на л.22 от делото. Установява се от писмо изх.№210510/24.08.2015 год., че постановлението е изпращано двукратно за връчване по пощата на Б.-на 29.05.2015 год. на адрес ***, откъдето е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес; на 17.06.2015 год. на адрес с.Ракита, общ.Червен бряг, ул XXXX, откъдето се е върнало с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес” Предвид, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес и видно от Протокол №210510/24.08.2015 год. на л.63 от делото на таблото за обявления в ДИТ – Ловеч е поставено съобщението на л.61-62 и същото е публикувано в интернет страницата на ИА”ГИТ”-София, видно от извадка на л.65 от делото. Съобщението е стояло на таблото 7 дни и на 01.09.2015 год., видно от Протокол №210510/01.09.2015 год. е било свалено от таблото за съобщения и от интернет страницата на дирекцията. Съдът е приел за констатация личната карта на свидетеля М.Б. и е установил, че е издадена на 30 ноември 2012 г. и в нея е посочен постоянен адрес ***. При разпита си в с.з. свидетелят Б. е заявил, че от 8 години живее на този адрес и не се е местил на друг адрес. Въпреки указанията на съда за представяне на съответни доказателства дали Постановление изх.№172836/28.05.2015 год. е обжалвано пред съда, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция такива не са представени.

Въз основа на Постановление изх.№172836/28.05.2015 год. по чл.405а ал.1 от КТ, главен инспектор в ДИТ-Ловеч на основание чл.405а ал.4 от КТ е издал Предписание изх.№173020/28.05.2015г., с което е дал предписание „Виагруп” ЕООД гр.Плевен, в качеството на работодател, да предложи сключване на трудов договор на М.Д.Б. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 15.04.2015г. В постановлението е посочено, че на основание чл.405а ал.6 от КТ, ако трудов договор не бъде сключен, Постановление изх.№172836/28.05.2015г. по чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.

Именно това Предписание изх.№173020/28.05.2015г. е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

По делото е приложен още и договор за поръчка сключен на 15.04.2015г. между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и М.Д.Б., с който дружеството възлага, а лицето приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи при изпълнение на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, със срок на договора до приключване срока на договора за изпълнение на обекта срещу месечно възнаграждение в размер на 360,00 лева.

Като свидетел по делото е разпитан главен инспектор М.Л.М., който заявява, че на 14.05.2015 г. на „Виа груп” е извършена проверка на строителен обект „Рехабилитация на път с.Градешница – с.Глогово. Според свидетеля обектът е представлявал следното: строителните дейности се простирали по цялото протежение на пътя, като в една част се е полагала асфалтова настилка със съответната техника, а в друга част – центъра на с.Глогово, са се извършвали дейности по полагане на тротоарни плочки и бетонни бордюри. Проверката започнала от мястото, където работниците полагали плочки и бордюри. Проверяващите отишли на обекта, представили се на работниците от коя институция са и каква е целта на проверката. Поискали от тях да попълнят декларацията, в която да отразят тяхната дейност на строителния обект. Т.к. дейностите били в центъра на с.Глогово, за писане се използвали маси и столове на заведение за обществено хранене. На лицата било обяснено, че трябва да попълнят тези декларация, за да стане ясно дали имат трудови договори и в какви правоотношения са със строителя. В началото работниците имали колебания дали да започнат да пишат, т.к. чакали това да им бъде разпоредено от прекия ръководител. По телефона извикали ръководителя, който се представил като И. И. – Главен инженер във „Виа груп”, ръководещ строителните работи на строителния обект. Той разпоредил и всички работници започнали да попълват декларациите. Петнадесет работника попълнили такива декларации, след което свидетелят изготвил други документи – протокол за оглед и призовка, с която били изискани документи в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч. Този документ бил връчен на И. И. – главен инженер. Впоследствие в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч отишъл пълномощник на дружество „Виа груп”, представил исканите документи, като за 13 от лицата били представени граждански договори за възлагане на работа по поставяне на плочки и бордюри с месечно възнаграждение от 360 лв., а за две от лицата били представени трудови договори за длъжността „пътен работник”, като в техните длъжностни характеристики се включвала и задачата „поставяне на бетонни бордюри и тротоарни плочки”. След като свидетелят обработил предоставената му документацията, преценил, че се касае за предоставяне на работна сила по смисъла на Кодекса на труда и че са налице условия за трудово правоотношение, в резултат на което издал предписания по чл.405а ал.1 от КТ и по реда на 405 ал.4 от КТ издал постановление за сключване на трудов договор между съответното лице и „Виа груп”. Сочи, че една част от работниците попълнили декларацията сами, други твърдяли, че са неграмотни и проверяващите им указали да дадат да я попълни лице, което е грамотно и това да се отрази в декларацията.Сочи, че при попълване на декларациите проверяващите помагали работниците под формата на консултиране, доколкото част от реквизитите на тази декларация имат по две хипотези и доколкото те имали въпроси коя от хипотезите да изберат. Повечето пъти отговаряли на въпроси от страна на работниците, информирали ги какъв е смисъла на съответния реквизит и те трябвало да изберат. Не са диктували отговори. Твърди, че първоначално, при започване на проверката работниците са имали колебания и без разрешение на ръководителя не искали да пишат, което наложило свидетелят да ги предупреди , че наблизо има спряна патрулна кола на полицията и ако не окажат съдействие, ще потърсят съдействие на полицията.

По делото е разпитан като свидетел и самият работник, по отношение на който е дадено процесното предписание за сключване на трудов договор Свидетелят сочи, че през м.май тази година е работел във „Виа груп” в с.Глогово. Той работел „редене на плочки и бордюри”. Всеки ден ходел на работа. За заплащането имал уговорка да се извършва на линеен метър и на квадрат, без договори – според изработеното. Имало едно момче, което приемало работата и той преценявал – на края на седмицата, в петък, мерел квадратите или линейните метри, зависи какво е наредено и плащал. Сочи, че са работили по трасета и по райони, в група, например 4 човека редят плочки. Относно заплащането посочва, че се мери, след като работникът съобщи от къде до къде е редил. После съобщава, че на всяка група се дава отделен район, на цялата група се гледа какво са редили, плащат на квадрат и те делят каквото са изкарали. Сочи, че е извършена проверка,

в едно магазинче е била цялата бригада, било по обяд, извикали хората, питали ги за договори, питали за имената. Сочи, че работниците не са имали договори, уговорката им с работодателя била устна. Попълвали декларации. Свидетелят сам попълвал и проверяващият му казвал какво да пише. Свидетелят заявява, че знае да чете и пише. Твърди, че проверяващият му казвал какво да пише, посочвал му къде какво да пише и той се съгласявал. Проверяващите казали, че ще дойдат с полиция и работниците се уплашили. Сочи, че е написал трите си имена, ЕГН, какво работи – редене на плочки, цената, от кога е започнал. Твърди, че е работил на обекта един месец , като е ходил на работа всеки ден от 8 часа до 5 часа. Имали почивка на обяд 1 час, събота и неделя работил който иска, свидетелят понякога работел. За целия месец му платили каквото си бил изработил, не може да каже точно – към 1000 лв. При предявяване на свидетеля на декларацията на л.8 от делото, свидетелят заяви, че същата е подписана от него и заяви, че всички попълнени в декларацията полета са му били диктувани от контролните органи, но също заяви изрично, че написаното в тези полета е вярно, действително. Сочи, че са работили с материали и инструменти на дружеството – жалбоподател , като всички работници са били с еднакви жълти жилетки с надпис „Виа груп”, а останалите дрехи са били лични на работниците. Съобщава, че всички работници, които редяли плочки и тротоари , не са сключвали договори преди това, едва след проверката били сключени граждански договори.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.404 ал.1 т.1 и чл.405 от КТ, процесното предписание съставлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и нормата на чл.405а ал.7 от КТ, съгласно която работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното предписание е получено на 02.06.2015г., видно от приложената на л.22 по делото обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 09.06.2015г., т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване. Като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени и в законоустановения срок, жалбата е допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспореното предписание е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, видно от приложената на л.25 от делото служебна карта, при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Ловеч, включваща и община Тетевен (т.11 от Заповед №З-0035/29.01.2014г. на Изп.директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) и съобразно чл.405а ал.4 от КТ, поради което е издадено от компетентен орган.

При издаване на оспореното предписание са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, спазени са административно-производствените правила, вкл. по уведомяване на лицето за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ. В ал. 4, т. 2 от същата разпоредба е предвидено, че при установяване нарушение на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. От граматическия прочит на разпоредбата на чл. 405а, ал.1 и с оглед на нейната цел, за съда се налага извод, че с издаването на постановление по този ред, административният орган не създава занапред, а единствено констатира съществуването на вече възникналото между страните трудово правоотношение. Това постановление замества, в случай на липса на воля от страна на работодателя за това, сключването на трудов договор между страни по вече възникнало отнапред трудово правоотношение. Аргумент в тази посока е и записът в разпоредбата на чл. 405а от КТ, че в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение, което означава, че тази дата на възникване на ТПО може да предхожда неговото издаване, ерго-че то съществува отнапред. Т.е. единствената цел, за която е създадена тази разпоредба от законодателя, е да бъдат гарантирани правата на работниците и служителите в случай на нежелание от страна на работодателите да сключват с работниците трудови договори. Наличието на такова постановление е признало , прогласило съществуването на трудовото правоотношение с всички негови съществени елементи, поради което, ако е влязло в сила това постановление, в производството по оспорване на процесното задължително предписание не следва да се изследват отново въпросите налице ли са елементите на трудово правоотношение между страните, за да бъде доказвана законосъобразността на процесното предписание. След като актът на държавно управление (в случая постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ) е влязъл във формална законна сила, той проявява своето действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася.

Установява се от писмо изх.№210510/24.08.2015 год., че постановлението е изпращано двукратно за връчване по пощата на М.Д.Б.-на 29.05.2015 год. на адрес ***, откъдето е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес; на 17.06.2015 год. на адрес с.Ракита, общ.Червен бряг, ул XXXX, откъдето се е върнало с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес” Предвид, че адресатът не е намерен на посочения от него адрес и видно от Протокол №210510/24.08.2015 год. на л.63 от делото на таблото за обявления в ДИТ – Ловеч е поставено съобщението на л.61-62 и същото е публикувано в интернет страницата на ИА”ГИТ”-София, видно от извадка на л.65 от делото. Съобщението е стояло на таблото 7 дни и на 01.09.2015 год., видно от Протокол №210510/01.09.2015 год. е било свалено от таблото за съобщения и от интернет страницата на дирекцията. Съдът е приел за констатация личната карта на свидетелят М.Б. и е установил, че е издадена на 30 ноември 2012 г. и в нея е посочен постоянен адрес ***. При разпита си в с.з. свидетелят Б. е заявил, че от 8 години живее на този адрес и не се е местил на друг адрес. Съгласно чл. 61, ал.1 от АПК, административният акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Според алинея втора съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В хода на съдебното производство се представиха доказателства и се установи, че административният орган е изпратил писмено съобщение с обратна разписка до лицето на адреса, на който то е заявило, че живее от осем години и който адрес е отбелязан в личната карта на Б.-***, и на който не е намерен. След като е използвал посочените в чл.61 способи за връчване на постановлението и не е могъл надлежно да връчи същото, органът е пристъпил към съобщаване на постановлението по реда на чл.61, ал.3 от АПК – съобщение за изготвеното постановлението е поставено на таблото за съобщения на Д”ИТ” Ловеч и на интернет страницата на ИА”ГИТ”София, където е стояло седем дни. За поставянето и свалянето на и от таблото за съобщението са съставени надлежни протоколи, налични са и доказателства за публикуване на интернет страницата на органа. Следователно, приложението на чл. 61, ал.3 от АПК е в хипотеза, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. Тогава съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В случая са налице доказателства за съществуване на предпоставките за прилагане на способа за съобщаване по чл. 61, ал.3 от АПК, поради което съдът приема, че с поставяне на съобщение за обявяване на постановлението на таблото за обявления и на интернет страницата на органа е извършено надлежно съобщаване на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ по отношение на М.Б.. Нито в постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ, нито в съобщението на л.61-62 от делото се съдържа отбелязване в какъв срок и пред кой орган може да се оспори, поради което на основание чл.140 от АПК, срокът за оспорване на постановлението се удължава на два месеца. Съдът не приема за основателно възражението на пълномощника на жалбоподателя, че в този случай съобщението е следвало да стои на таблото и в интернет страницата на органа два месеца. Целта на срока от седем дни, през който съобщението е стояло на таблото и на интернет страницата е актът да бъде доведен до знанието на своя адресат, като АПК не поставя изискване съобщението да стои на таблото и в интернет страницата през целия срок, в който актът може да бъде оспорен. Напротив, срокът за оспорване, независимо от неговата продължителност, започва да тече от деня, следващ деня на сваляне на самия акт или на съобщението за издаването му от таблото за обявления. След като съобщението на л.61-62 от делото е било свалено от таблото и от интернет страницата на инспекцията на 01.09.2015 год., считано от следващия ден (02.09.2015 год.) е започнал да тече срокът за оспорване на Постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ от М.Б. и същият на основание чл.140 от АПК е изтекъл на 02.11.2015 год., в който срок не е подадена от Б. жалба. Нещо повече-според настоящия състав на съда Постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ не е следвало да бъде връчвано на Б. В. Г., доколкото последният не е заинтересована страна в производството по неговото издаване, защото с постановлението не се вменяват задължения , нито се нарушават права на това лице, напротив-създава се възможност да се гарантират неговите права на сключване на трудов договор. Ако това лице счита, че правоотношението не следва да бъде уредено като трудово, след като му бъде предложено сключването на трудов договор, той има право да откаже да сключи такъв, с което ще получи защита на своите права, а не чрез възможност за обжалване на постановлението по чл.405а, ал.1 или предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ.

Видно от обратна разписка на л.22 от делото, Постановление изх.№172836/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е било връчено на „Виагруп”ЕООД гр.Плевен на 02.06.2015 год. С оглед на горното и след като дружеството-жалбоподател е получило постановлението на 02.06.2015 год. , от следващия връчването ден-03.06.2015 год. е започнал да тече срокът за обжалване на постановлението пред съда, което по аргумент от чл.405а, ал.7 от КТ и чл.120 от КРБ подлежи на самостоятелно оспорване пред съда, защото засяга по неблагоприятен начин правата на дружеството-жалбоподател, по отношение на което се констатира съществуващо трудово правоотношение, по което дружеството се явява страна-работодател и въз основа на което впоследствие се вменява задължение да предложи сключването на трудов договор на това основание. След като в самото постановление или в съобщение за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то в този случай и на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца и съобразно с правилата за изчисляване на сроковете, разписани в чл.60, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, започналият да тече на 03.06.2015 год. срок за обжалване на постановлението, е изтекъл на 03.08.2015 год., на която дата е влязло в сила и Постановление изх.№172836/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Респективно, дори да се приеме, че същото е влязло в сила след изтичане на срока за оспорване от М.Б.- на 02.11.2015 год. (ако се приеме, че последният има право на жалба) , то е безспорно, че постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ е влязъл в сила административен акт, тъй като няма данни да е било оспорено пред съда. С влизането си в сила, то е станало стабилен административен акт, обявил по окончателен начин съществуването на трудово правоотношение, което означава: то е признало и прогласило, че определено правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и М.Д.Б., което не е създадено от тези страни с намерението да бъде трудово, е трудово. Тази дадена квалификация на правоотношението като трудово не е самоцелна, нито е въпрос само на юридическа точност и формулировка, а представлява официално властническо волеизявление, което е задължително за страните, за правата и задълженията между тях и за всички трети лица, които следва да възприемат и да се съобразят със съществуването на това правоотношение като трудово. Влязлото в сила постановление по чл.405а , ал.1 от КТ в този смисъл установява не само по отношение на страните , които са негови адресати, но и по отношение на настоящия съд наличието на валидно трудово правоотношение между страните с всички негови типични, съществени елементи.

А щом правоотношението е признато за трудово с влязло в сила постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е длъжно да изпълни всички свои задължения по трудовото законодателство, включително да извърши предписаните с оспореното предписание задължения: да предложи сключването на трудов договор на М.Б. за извършването на работа като „пътен работник” на процесния обект, считано от началната дата, от която е констатирано съществуването на трудовото правоотношение-15.04.2015 год. С отправяне на предложение за сключване на договор се счита за изпълнено даденото предписание. Въпрос на воля на работника е да приеме или не това предложение. Ето защо представената по делото от жалбоподателя декларация на л.55, в която Б. е декларирал, че не желае да сключи трудов договор, е неотносима към законосъобразността на даденото предписание и не налага извод, че такова не е следвало да бъде дадено.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя И.Г.К., против Предписание с изх.№173020/28.05.2015 год., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, на основание чл.405а, ал.4 от КТ , с което на „Виагруп” ЕООД в качеството на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор с лицето М.Д.Б..

Решението може да се оспорва чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: