РЕШЕНИЕ

№ 532

гр. Плевен, 25.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети  ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 480 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.405а ал.4 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

         Производството по делото е образувано по жалба от „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя  И.Г.К., против предписание изх.№172947/28.05.2015 г. на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч на основание чл.405а, ал.4 от КТ.

         В жалбата са наведени доводи, че не са налице законовите основания за издаване на предписанието, като се сочи, че възложената работа на лицето не е такава по трудово правоотношение. Твърди се, че при извършената проверка на лицето е предоставена декларация и същото я е подписало без да е запознато с нейното съдържание и без да му е обяснено, какъв е смисъла на декларацията. В заключение се моли за отмяна на предписанието.

         В съдебно заседание оспорващият - Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя  И.Г.К., се представлява от адв. И. ***, който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на оспореното предписание. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че не се касае за трудова дейност, а за договор за изработка, че декларацията, подписана от заинтересованата страна, не изразява волята на същата и е написана под диктовка. Излага доводи относно липсата на компетентност на органа да издава предписания и постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Моли за  отмяна на акта и присъждане на разноски.

         В съдебно заседание ответникът  - Дирекция Инспекция по труда” –Ловеч се представлява от юрисконсулт И. , която намира жалбата за неоснователна и представя писмени бележки , в които посочва, че актът е издаден от компетентен орган по см на чл. 405а от КТ и чл.21, ал. 4, т. 1 от Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда”. Намира, че са налице фактически основания и правни за издаване на предписането и моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-А.  Е.М.,*** , се явява и намира жалбата за основателна.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         С уведомление на л. 6 по делото оспорващият е  уведомен, че на 14.05.2015г. ще бъде извършена проверка в обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”.

         На 14.05.2015 година е извършена проверка и е изготвен протокол за оглед изх.№11-С-03-68 от 14.05.2015г. (л. 7) от главен инспектор при ДИТ-Ловеч, в който е отбелязано, че петнадесет лица, посочени с три имена и ЕГН, по време на проверката са заварени да извършват дейност по изграждане на тротоари в центъра на с.Глогово, като работниците са били със сигнални елеци с надпис „Виагруп”, не им е проведен ежедневен инструктаж и не са представени инструкции за вида СМР и за безопасност.  Измежду посочените в протокола лица е и А.  Е.М..

На л. 8 по делото е представена декларация, подписана от Д., в която е удостоверило, че работи във „Виагруп” на обект Глогово, на длъжност „майстор” и извършва полагане на плочки. Декларирало е още, че във фирмата работи от 01.05.2015г., временно, с продължителност на работния ден от осем часа, при работно време от 08.00 до 17.00часа, както и че в деня на проверката (14.05.2015г.) е започнало работа в 08.00часа. Посочило е също, че ползва почивни дни-събота и неделя, и почивки в рамките на работния ден от 12.00-13.00часа, че работи под контрола на служител на фирмата, при определено работно място., че работи с материали на фирмата и работно облекло от фирмата и уговорено възнаграждение от 360 лева. Декларирало е, че е подписал трудов договор и,че при попълване на декларацията не му е упражнен натиск, че е грамотен и разбира български език, както и че му е известно, че декларацията се изисква за целите на съвместните контролни действия, извършвани от НАП и ИА ГИТ и за неверни данни носи наказателна отговорност.

         На 14.05.2015г. представител на „Виагруп” ЕООД е получил призовка за явяване на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч, когато да се представят изрично посочени документи, касаещи работния процес и организацията на труда в дружеството.

         На 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч се явява Н. И.-пълномощник на дружеството, съгласно приложено на л.12 от делото пълномощно, която е представила документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, съгласно опис на л.13 от делото. В протокола е удостоверено, че на лицата, за които са представени граждански договори не е проведен начален инструктаж по безопасност и здравословни условия на труд при работа на обекта; работодателят не е запознал работещите на обекта с оценката на риска и мерките за неговото намаляване; както и че в Правилника за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време на строителния обект.

         Представен е на  18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч договор за поръчка от 16.03.2015г. (л. 19), според който „Виагруп” ЕООД възлага, а А.М. приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39” с месечно възнаграждение в размер на 360лв..

         На 28.05.2015г. от инж.М. М. на длъжност „Главен инспектор” в ДИТ-Ловеч е издадено Постановление изх.№172654 за обявяване съществуването на трудово правоотношение (л. 20 ), с което на основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и А.  Е.М. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 16.03.2015г.

         На 28.05.2015 година е издадено предписание изх.№172947, с което е дадено предписание  „Виагруп” ЕООД гр.Плевен, в качеството на работодател, да предложи сключване на трудов договор на А.  Е.М. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект  „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 16.03.2015г. Посочено е, че на основание чл.405а ал.6 от КТ ако трудов договор не бъде сключен постановление изх.№172654/28.05.2015г. по чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята на сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.

Като свидетел по делото е разпитан главен инспектор М. М., чиито показания съдът приема за достоверни, пълни и обективни. Свидетелят заявява, че на 14 май –работен ден, е извършил проверка на строителни обекти в две населени места-с.Градешница и с.Глогово, като в центъра на второто село е установено група полагаща бетонови бордюри и тротоарни плочи. Сочи, че са прекъснали тяхната работа и са им дали декларации, в които е следвало да отбележат обстоятелства около тяхната трудова заетост и да ги подпишат. Посочва, че първоначално е имало колебание от лицата дали да започнат да попълват, тъй като не били получили разрешение от прекия си ръководител, но след неговото явяване са започнали попълване на декларациите. Посочва, че лицата са предупредени, че ако възпрепятстват работата на контролните органи, ще бъде потърсено съдействието на полицията. Свидетелят заявява, че след проверката на място и на база представената в по-късен момент документация е преценил, че лицата предоставят работна сила в условията на трудови правоотношения. Посочва, че работниците са имали еднотипни сигнални жилетки с надпис „Виагруп” на гърба. Заявява категорично, че не е диктувал на лицата как и какво да отбележат в декларациите, а останалите членове от проверяващия екип са оказвали съдействие на работниците, тъй като някои от тях са ниско грамотни.

         По делото са дадени обяснения и от заинтересованата страна А.М.. На поставените въпроси лицето посочва, че е извикан на работа от някакво лице от друго село и отишъл на 16.03.2015 година, за да подпише договора за поръчка, като в хода на разпита посочва, че го е подписал след проверката на 14.05.2015 година. Посочва, че е започнал работа на 13-14 дини преди проверката, като не е бил с работни дрехи на дружеството, ползвал е свои инструменти, няма определени часове на работа, но работата е контролирана от представител на фирмата. Съдът намира свидетелските показания за уклончиви, неясни и нелогични  и не ги кредитира изцяло, а само относно обстоятелството, че е бил на работа по време на проверката, получавал е възнаграждение за работата и не е попълнил декларацията под заплаха, о под диктовка на друго лице, работник и че е подписал договора за поръчка не на 16.03.2015 година, а след проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

         Процесното предписание по аргумент от чл.404 ал.1 т.1 и чл.405 от КТ, е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и нормата на чл.405а ал.7 от КТ, съгласно която работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му.

Оспореното предписание е издадено от компетентен орган - длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, с оглед изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Ловеч, включваща и община Тетевен (т.11 от Заповед №З-0035/29.01.2014г. на Изп.директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” л. 23 по делото)  и е неоснователно възражението за липса на компетентност на органа, издал оспореното предписание.

Съдът намира, че актът е издаден в установената форма,  посочени са  фактически и прани основания за издаването му, при спазване на административно-производствените правила, вкл. по уведомяване на лицето за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт при наличие на постановление по чл.405а ал.1 от КТ, за което не са ангажирани доказателства да е оспорено, в съответствие с метериалноправните разпоредби и целта на закона.

Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Такова постановление е издадено.

Съгласно чл.405а ал.4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението, а ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

В конкретния случай не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото доказателства, че на дата 14.05.2015г. лицето А.М. е извършвал дейност по изграждане на тротоари .полагане на плочки, в центъра на с.Глогово на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, експлоатиран от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен. Спорното е, дали тази дейност и условията, при които е извършвана, покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на КТ и правилно ли е предписано на оспорващото дружество да сключи трудов договор с лицето А.М..

Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл.170 ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи ,че волята на страните е за сключване на трудов, а не напр. на граждански договор. За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа, работникът да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя.

В конкретния случай административният орган се е справил с доказателствената тежест и съдът споделя извода, че извършваната от М. дейност в полза на „Виагруп” ЕООД покрива елементите на трудово правоотношение, поради което правилно е издадено оспореното предписание. Извършваната дейност по полагане на плочки представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на трудов резултат-готов продукт. В подкрепа на този извод е и представения от оспорващото дружество пред административния орган договор за поръчка от 16.03.2015г., сключен между „Виагруп” ЕООД и А.М.. Автентичността на този договор не се оспорва, а и се установява по делото, че е подписан лично от заинтересованата страна М. и то след проверката и от него  се  установява липса на равнопоставеност между страните, поради наличие на уговорки касаещи условията на труд, заплащането му и невъзможност самостоятелно да се извършва дейността. В договора индиректно е определено и мястото на работа-„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, където е намерен да извършва дейност и заинтересованата страна. Установява се още по делото, че работата се извършва с материали и инструменти на фирмата – плочки и цимент, под контрола на техническо лице, както и че М. е  облечен със светлоотразителна жилетка. Съдът намира, че от представения договор от 16.03.2015 г. между „Виагруп” и А.М. е уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат. В подкрепа на последното са събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че съдът възприема частично обясненията на заинтересованата страна, който има неясни спомени и бе неубедителен, объркан и противоречив относно ,обстоятелството, кога е подписан договорът за поръчка и ги кредитира в частта, че лицето е било на обекта по време на проверката, че е извършвал дейността полагане на плочки под контрола на техническо лице, че е извършвал дейността в работни дни с материали на фирмата, че е получил възнаграждение за извършената дейност. Тези данни са отразени и в приложената по делото декларация, попълнена и подписана лично от М., което обстоятелство лицето заяви в съдебна зала. Твърденията, че декларацията е попълвана под диктовка и заплаха не се доказаха  и са неоснователни доводите в тази насока.

Предвид горепосоченото съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото , направено искане от пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя  И.Г.К.  следва да заплати на  Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         Мотивиран от горното и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен,  пети състав

 

                                               РЕШИ:

 

         Отхвърля жалбата на „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя  И.Г.К., срещу предписание изх.№172947/28.05.2015 г. на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч по чл.405а, ал.4 от КТ.

         Осъжда „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя  И.Г.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч разноски в размер на 300лв. (триста лева).

         Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      СЪДИЯ: