Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 597 / 28 Декември 2015 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на осми
декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Г.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Юлия Данева административно дело №479 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и
сл. Административнопроцесуален кодекс /АПК/ във вр. с чл. 405а,ал. 7,вр. ал. 4 и чл. 1 от
Кодекса на труда/КТ/.
Образувано
е по жалба на „Виагруп” ЕООД Плевен , представлявано от управителя И.Г.К.
против ПРЕДПИСАНИЕ № 172870/28.05.2015
г. на Дирекция”Инспекция по труда”/ДИТ/ гр. Ловеч.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт
поради липса на законово основание за издаване на предписанието, тъй като
възложената работа не е такава по трудово правоотношение. По същество
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В.И. *** поддържа
жалбата на изложените в нея основания, като навежда и допълнителни такива за
некомпетентност на органа, издал
предписанието. Счита, че компетентен е
директорът на ДИТ, а не главният инспектор. Моли да бъде отменено оспореното предписание, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски , за които представя списък.
Ответникът Дирекция”Инспекция по труда”/ДИТ/ -Ловеч, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт И., и в подадени писмени бележки оспорва жалбата,
счита я неоснователна. Навежда довод за материална и териториална компетентност
на органа, издал предписанието, съобразно изискванията на чл. 405аКТ и чл.
21,ал. 4,т. 1 от Устройствения правилник на ИА”Главна инспекция по труда”. На
следващо място анализира фактите и
доказателствата и
твърди, че при извършената проверка е
констатирано, че лицето М. Б. М.
е извършвал работа по трудово
правоотношение. Сключеният между работодателя и
М. „ Договор за поръчка” по своята същност няма характер на такъв / договорът за поръчка
касае извършване на правни действия/, и вероятно жалбоподателят е целял сключване на договор за изработка, независимо
от неговото наименование. Съпоставя трудовия договор с гражданският договор за изработка, и навежда
довод, че в случая представеният като
доказателство договор има характер на
трудов и уредените с него правоотношения съставляват трудови
правоотношения. Анализира подробно
клаузите в представения договор,
като ги съпоставя с характера и
елементите на трудовия договор. Моли да бъде отхвърлена жалбата .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
Производството по издаване на оспореното предписание е
започнало с изпратено до жалбоподателя Уведомление по чл. 26,ал. 1 от АПК за започнало
производство по издаване на принудителна
административна мярка, с което
жалбоподателят е уведомен,
че на 14.05.2015 г. ще
бъде извършена проверка в обект:“Рехабилитация
на общински път Градежница-Глогово. Уведомяването е извършено по телефона,
удостоверено с подписите на служители в
ДИТ-Ловеч. За извършената на 14.05.2015 г. проверка е съставен Протокол за оглед изх. №
11-С-03-68/14.05.2015 г. в който е отразено, че 15 лица, сред които под № 1 е М.
Б. М. са заварени да извършват дейности по изграждане на тротоари в с. Глогово, центъра. Работниците са били със сигнални жилетки с
надпис „ВИАГРУП СМР” като е било установено, че
не им е проведен инструктаж за безопасност за
деня на проверката. От същата дата е и приложената към делото декларация
от М. М., в която се съдържат следните
данни: Лицето работи във фирма „ВИА ГРУП”
на длъжност „строителен работник” на
обект Глогово , където реди
тротоарни плочки около оградата на ОУ”Хр.Ботев”. Декларира, че е
започнал работа на 14.05. 2015 г., има установено от фирмата работно време от 9,00 до 17,00 ч.,
същият ден е започнал работа в 9,00 ч. , средствата, с които работи
са предоставени от фирмата, има собствено работно облекло, работно място
„ на тротоар” в с. Глогово, служител на фирмата контролира работата му, уговорено възнаграждение 3 лв.
на кв.м. Декларира, че му е известно, че
декларацията се изисква за целите на съвместни контролни действия, извършвани
от органите на НАП и ИА ГИТ, както и, че за посочени неверни данни носи
наказателна отговорност. Декларира още,
че при попълване на декларацията не е
упражняван натиск или влияние. Декларацията е подписана от М., като е
отбелязано, че същата е попълнена от М. Б. по диктувани от декларатора данни.
С Призовка /на осн. чл. 45,ал. 1
от АПК/, връчена на 14.05.2015 г. „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен е призовано да се яви на 18.05.2015 г. в ДИТ и да
носи документи, посочени в призовката и касаещи работния процес и
организацията на труда в дружеството. На
посочената дата, видно от Протокол № С-03-68 от 18.05.2015 г. от главен
инспектор при ДИТ Ловеч М. М. е извършена проверка на представените от
жалбоподателя, чрез изрично упълномощеното с
Пълномощно от 23.11.2012г. лице Н. Й. И. документи , касаещи обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”,
намиращ се в с. Глогово, експлоатиран от
„ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен.
Проверката е извършена в присъствие
на ст. инспектор Ц. и на
представителя на дружеството Н. И.. В констативната част на протокола е отразено, че са
представени документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта,
съгласно приложен опис. Удостоверено е, че на лицата, за които е представен граждански
договор не е проведен начален инструктаж по безопасност и здравословни условия
на труд при работа на обекта. Работниците не са запознати с оценката на риск и мерките за неговото намаление. В правилника за вътрешния ред не е регламентирано разпределението на работното време на обекта. Към протокола е приложен опис на
документи, сред които под № 13 е копие
на договор от 15.04.2015 г. с М. Б.М.. Договорът, приложен към делото/ л.19/ е наименован : „Договор за поръчка” , сключен е
мeжду дружеството и М. на 15.04.2015 г. с предмет: „Полагане на бетонови бордюри и
тротоарни плочи при изпълнение на обект: „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово
Община Тетевен от км. 0+000 до км. 15 +531,39”.
Клауза в договора предвижда поръчката
да се извърши от името и за сметка на „доверителя”/ „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен
/, с краен срок до приключване на обекта. Уговорено е
месечно възнаграждение в размер на
360,00 лв. Регламентирани са и задълженията на „довереника”, свързани с
изпълнение на възложената с договора работа.
С
Постановление изх. № 172469/28.05.2015 г. гл. инспектор при ДИТ Ловеч е обявил съществуването на трудово
правоотношение между „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен и М. Б. М. за извършване на работа
като „пътен работник” в експлоатирания от „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен обект
„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово Община Тетевен от км. 0+000
до км. 15 +531,39”. В постановлението са посочени изложените по-горе факти и е направен извод, че извършваната от М.
работа не е самостоятелна и независима, а е част от строително-монтажен процес,
протичащ, определен и организиран от дружеството. Отразено е представянето на
„Договор за поръчка” от 15.04.2015 г. и неговия предмет, както и останалите му
елементи. Направено е заключение, че от 15.04.2015 г. М. М. полага труд на работна площадка,
осигурена от дружеството, в определено от последното работно време, съобразно
създадена от същото организация на работа и негови средства и материали, като
рискът от извършваната работа е за „ВИА
ГРУП” ЕООД-Плевен, поради което са налице условията за съществуване на трудово
правоотношение.
Въз основа на така издаденото постановление , Главен инспектор при ДИТ
Ловеч е издал ПРЕДПИСАНИЕ на осн. чл.405а,ал. 4 от КТ с изх. № 17287028.05.2015
г.- предмет на оспорване в настоящето производство. Административният орган е
предписал на „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен, в качеството му на работодател да предложи
сключването на трудов договор на М. Б. М. за извършване на работа като „пътен
работник” в обект: „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово Община
Тетевен от км. 0+000 до км. 15 +531,39”, считано от 15.04.2015 г. Регламентирано
е, че ако в предписания тридневен срок не бъде сключен трудов договор,
предписанието ще го замести и той ще се
счита сключен за неопределено време, при петдневна работна седмица и осемчасов
работен ден, на осн. чл. 405а,ал. 6 от КТ.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Оспореното предписание е издадено от компетентен орган – контролен орган
на ДИТ Ловеч, в правомощията му по чл. 405а,ал. 4 от КТ, видно от приложеното
копие на служебна карта на гл. инспектор
в ДИТ Ловеч М. М./л. 25/, при спазване
на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ
Ловеч, включваща и община Тетевен, и
съобразно Заповед № 3-0035/29.01.2014г. на Изпълнителен директор на „Главна инспекция по труда”. Спазени са
изискванията за писмена форма и реквизити на
административния акт, вкл. фактически и правни основания за неговото
издаване. Актът е издаден в отсъствие на
съществени нарушения на административно-производствените правила, вкл. и
по уведомяване на лицето за започване на
административното производство по издаване на индивидуален административен акт.
Чл. 405а, ал. 4 от КТ, посочен като правно основание за издаване на акта регламентира, че въз основа на издадено постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, контролните органи на инспекцията по труда дават
предписание на работодателя да предложи
на работника или служителя сключване на трудов договор от датата на възникване на трудовото правоотношение, или
от датата на издаване на предписанието,
в случай, че датата на възникване на трудовото правоотношение не е определена.
По делото не се спори, че на
14.05.2015 г. М. М. е извършвал работа по изграждане на тротоар в с. Глогово на
обект : „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово Община Тетевен от км.
0+000 до км. 15 +531,39”, експлоатиран от „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен. Спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса дали
извършваната от М. дейност и условията, при които се е осъществявала
покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на КТ. Отговорът на
този въпрос дава отговор и на въпроса дали
издаденото предписание е правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се налага извод, че
извършваната от М. работа е такава при условия на трудово
правоотношение. Представеният от жалбоподателя и обсъден по-горе „договор за
поръчка” не променя този извод. Не е
съществено, с оглед характера на спора дали
представеният „договор за
поръчка” по своята правна същност не е
договор за изработка, в който смисъл са наведените в писмените бележки
на ответника доводи. В случая и наименованието на представения договор не е от
съществено значение. Жалбоподателят твърди, че работата, която е извършвал М.
му е възложена по граждански договор, т.е. представеният „договор за
поръчка” следва да се приеме за
граждански договор, с характеристиките
на този договор, изключващи елементи на трудово правоотношение. Тези доводи не
се споделят от съда. Представеният писмен договор всъщност разкрива белезите на трудов договор. Страните по
договора не са равнопоставени и независими, предвид уговорките в него, касаещи условията на труд,
заплащането му, невъзможността самостоятелно да се извършва дейността и непоемане на икономически риск от
работата. Изводът се налага от уговореното месечно възнаграждение в т.
ІІІ.2., както и от обвързания срок на договора с друг договор на „доверителя”/
т. ІІ.1./, предполагащи контрол и липса
на самостоятелност на „ довереника”. Определено е и място на работа-
обект„Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово Община Тетевен от км.
0+000 до км. 15 +531,39”, на който обект е
установен работникът М. да полага труд по поставяне на тротоарни плочи. Показанията на свидетелите М. М. и М. М. не
променят този извод. Свидетелят М.
установява определено работно време / от
8 до 12 ч. и от 13. До 16 ч./, регламентирана обедна почивка/ от 12 до 13
ч./, работно място, определена организация на работата
и контрол на т.нар. „бригадир”, който „взема парите,
занимава се с материали, ръководи и
командва нещата”. Твърденията му, че е подписал декларацията без да знае какво
точно съдържа същата не водят до различен извод, тъй като, отразените
в нея обстоятелства не се различават
съществено от показанията му.Свидетелят
М.
установява конкретните
обстоятелства по извършването на трудова дейност, които
обстоятелства обосновават извод за извършване на работа при условия на трудово правоотношение.
От изложеното следва, че, по силата на сключения между дружеството- жалбоподател от една страна и М. М. от друга
договор е било уговорено престиране на
работна сила, а не постигане на
определен резултат. Налице е
предоставяне на работна сила в условията
на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и
задълженията за определяем от
жалбоподателя период от време, на
определено работно място, с оръдия на труда-собственост на жалбоподателя, при
реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер /а не съобразно
изработеното, което е основна характеристика на гражданския договор/. Правилно
административният орган е приел, че са осъществени материалноправните
предпоставки, визирани в приложимата правна норма за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен и М. Б. М. и е
издал оспореното предписание. Същото
е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата, като неоснователна-отхвърлена. Като предпоставка за
издаване на предписанието и неразделна част от него /както отбелязва и
жалбоподателят по същество чрез процесуалния си представител/, Постановлението
за обявяване съществуването на трудово
правоотношение не подлежи на самостоятелно оспорване и следва съдбата на
индивидуалния административен акт- Предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ.
При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане
за присъждане на разноски , следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати
такива на ответника в размер на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен, представлявана от управител
И.Г.К. срещу ПРЕДПИСАНИЕ №
172870/28.05.2015 г. на Главен инспектор при Дирекция”Инспекция по труда” гр.
Ловеч.
ОСЪЖДА
„ВИА ГРУП” ЕООД-Плевен, представлявана от управител И.Г.К. да заплати на
Дирекция”Инспекция по труда” Ловеч 300 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: