Р Е Ш Е Н И Е

№ 505

гр.Плевен, 13 Ноември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №477 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.4 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба от „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя И.Г.К., против Предписание с изх.№172891/28.05.2015 год., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, на основание чл.405а, ал.4 от КТ , с което на „Виагруп” ЕООД в качеството на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на лицето Б. В. Г..

В жалбата са наведени доводи, че не са налице законовите основания за издаване на предписанието, предвид че възложената работа на лицето не е такава по трудово правоотношение. Твърди се, че при извършената проверка на лицето е предоставена декларация и същото я е подписало, без да е запознато с нейното съдържание и без да му е обяснено какъв е смисъла на декларацията. В заключение се моли за отмяна на предписанието.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. с надлежно пълномощно на л.48 от делото, който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на оспореното предписание, както и на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, което представлява неразделна част от него. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че не се касае за трудова дейност, а гражданско правоотношение, тъй като не се изисква работно време и работно място. Моли да се кредитират показанията на разпитания свидетел, който е обяснил начина , по който е било договорено извършването на работата и заплащането на възнаграждението. Твърди още, че декларацията е попълнена от Б. Г. въз основа на заплаха от страна на контролния орган и въз основа на диктувани данни. В заключение моли жалбата да бъде уважена, претендира присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно на л.49 от делото, която счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за законосъобразност на издаденото предписание по чл.405а ал.4 от КТ.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С Уведомление по реда на чл.26 ал.1 от АПК „Виагруп” ЕООД е уведомено, че на 14.05.2015г. ще бъде извършена проверка в обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, с което е открито производство по налагане на принудителна административна мярка по КТ. Уведомлението е съобщено по телефон на длъжностно лице от дружеството, което е извършено в присъствието на длъжностни лица от ДИТ-Ловеч.

За извършената проверка е изготвен Протокол за оглед изх.№11-С-03-68 от 14.05.2015г. от главен инспектор при ДИТ-Ловеч, в който е отбелязано, че петнадесет лица, посочени с три имена и ЕГН, по време на проверката са заварени да извършват дейност по изграждане на тротоари в центъра на с.Глогово, като работниците са били със сигнални елеци с надпис „Виагруп”, не им е проведен ежедневен инструктаж и не са представени инструкции за вида СМР и за безопасност. Между посочените в протокола лица е и Б. В. Г.. Последният е подписал декларация, в която е удостоверил, че работи във „Виагруп” на обект Глогово, на длъжност „мастор”. Декларирал е още, че във фирмата работи от 1.05.2015г., временно, с продължителност на работния ден от осем часа, при работно време от 08.00 до 17.00 часа. Посочил е също, че ползва почивни дни-събота и неделя, и почивки в рамките на работния ден от 12.00 до 13.00 часа, че работи на определено работно място-Глогово и има уговорено възнаграждение в размер на 360лева. Декларирал е, че при попълване на декларацията не му е упражнен натиск или влияние. Посочено е, че самата декларация е попълнена от М. Б., а Б. Г. е запознат с нейното съдържание.

На 14.05.2015г. представител на „Виагруп” ЕООД е получил призовка за явяване на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч, за представяне на изрично посочени документи, касаещи работния процес и организацията на труда в дружеството.

На 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч се е явила Н. И.-пълномощник на дружеството, съгласно приложено на л.12 от делото пълномощно, която е представила документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово”, съгласно опис на л.13 от делото. Съставен е Протокол за оглед изх.№11-С-03-68/18.05.2015 год., в който е удостоверено, че на лицата, за които са представени граждански договори не е проведен начален инструктаж по безопасност и здравословни условия на труд при работа на обекта; работодателят не е запознал работещите на обекта с оценката на риска и мерките за неговото намаляване; както и че в Правилника за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време на строителния обект.

На 28.05.2015г. главен инспектор в ДИТ-Ловеч е издал Постановление изх.№172552 за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и Б. В. Г. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 15.04.2015г. В постановлението са посочени установените по-горе факти за лицето Б. В. Г., както и че на строителния обект са заварени да работят едновременно 15 строителни работници, от което е направен извод, че извършваната от Г. работа не е самостоятелна и независима, а е част от строително-монтажен процес, протичащ по определен и организиран от дружеството начин и ред. Отразено е, че на 18.05.2015г. в ДИТ-Ловеч е представен договор за поръчка от 15.04.2015г., според който „Виагруп” ЕООД възлага, а Б. Г. приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39” с месечно възнаграждение в размер на 360лв., както и трудови договори с лица, наети като пътни работници и длъжностна характеристика за длъжността „пътен работник”, в която е записано като функция и задължение и полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи. В заключение, въз основа на извършената проверка и представените документи, е направен извод, че е установено, че от 15.04.2015г. Б. В. Г. полага труд на работна площадка, осигурена от „Виагруп” ЕООД гр.Плевен в определено от дружеството работно време, съобразно създадена от него организация на работа, с негови работни средства и материали, като риска от извършваната работа е за „Виагруп”-Плевен, поради което са налице условията за съществуване на трудово правоотношение.

Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е връчено на „Виагруп”ЕООД гр.Плевен на 02.06.2015 год., видно от обратна разписка на л.22 от делото и на Б. В. Г. на 02.06.2015 год., видно от обратна разписка на л.40 от делото. Въпреки указанията на съда за представяне на съответни доказателства дали Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. е обжалвано пред съда, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция такива не са представени.

Въз основа на Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. по чл.405а ал.1 от КТ, главен инспектор в ДИТ-Ловеч на основание чл.405а ал.4 от КТ е издал Предписание изх.№172891/28.05.2015г., с което е дал предписание „Виагруп” ЕООД гр.Плевен, в качеството на работодател, да предложи сключване на трудов договор на Б. В. Г. за извършване на работа като „пътен работник” в експлоатирания от дружеството обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, считано от 15.04.2015г. В постановлението е посочено, че на основание чл.405а ал.6 от КТ, ако трудов договор не бъде сключен, Постановление изх.№172552/28.05.2015г. по чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.

Именно това Предписание изх.№172891/28.05.2015г. е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

По делото е приложен още и договор за поръчка сключен на 16.03.2015г. между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и Б. В. Г., с който дружеството възлага, а лицето приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи при изпълнение на обект „Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39”, със срок на договора до приключване срока на договора за изпълнение на обекта срещу месечно възнаграждение в размер на 360,00 лева.

Като свидетел по делото е разпитан главен инспектор М. Л. М., който заявява, че на 14 май –работен ден, е извършил проверка на строителен обект за рехабилитация на общински път с.Градешница-с.Глогово, като строителните дейности са се извършвали по цялото протежение на пътя, като в една част се е извършвало полагане на асфалтова настилка, а в друга част – центъра на с.Глогово, полагане на тротоарни плочки и бетонни бордюри. Проверката започнала от центъра на с.Глогово , от групата, която полагала плочки и бордюри. Представили се от коя институция са и каква е целта на тяхната работа. Раздали декларации, в които да опишат тяхната дейност на този обект. В непосредствена близост имало заведение и използвали масите и столовете пред заведението. На гл.инж. И. И., който ръководел строителната дейност, била връчена призовка за представяне на документи, свързани с трудовите правоотношения и безопасните условия на труд, които не били представени на обекта. Пълномощник на дружеството представил на 18 май 2015 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч исканите документи, като за 13 от лицата били представени граждански договори, според които „Виа груп” възлага, а те приемат да извършат полагане на плочки и бордюри срещу месечно възнаграждение 360 лв. За две от лицата били представени трудови договори за длъжността „пътен работник”, като били записани в длъжностните характеристики „полагане плочки и бордюри” – тези дейности, които извършвали и лицата по граждански договори. Т.к. контролният орган преценил, че е налице предоставяне на работна сила по трудово правоотношение, дал предписания по чл.405а ал.1 от КТ и по реда на 405 ал.4 от КТ издал постановление за сключване на трудов договор между съответното лице и „Виа груп”. Всички работници на обекта били облечени със сигнални жилетки с надпис „Виа груп”, а другото облекло не било брандирано и нямало лого. Друго еднакво облекло нямало предвид , че времето било топло и работниците били леко облечени. Съобщава още, че при проверката контролният орган е предупредил работниците, че ако продължават да не оказват съдействие, ще бъде потърсено съдействие от органите на полицията. Сочи, че контролните органи не са диктували какво да пишат работниците в декларациите, а само обяснявали какви са възможните два отговора от декларациите. Самите отговори не са диктували.

По делото е разпитан като свидетел и самият работник, по отношение на който е дадено процесното предписание за сключване на трудов договор Свидетелят сочи, че е неграмотен, че е работил в с.Глогово като общ работник, подавал бордюри , бъркал бетон. Било уговорено да му плащат всяка седмица в петък - на надница 25 лева, майсторът му плащал 25 лева на ден. Сочи, че в деня на проверката се събрали да обядват на едно ресторантче, дошла „Инспекция по труда”, показали значка и питали дали работещите имат договори. Отговорили, че нямат . Проверяващите казали, че ако не работниците не искат да пишат, ще викат полицаите от една патрулка, която била наблизо, за съдействие. Тъй като свидетелят бил неграмотен, декларацията за Б. Г. била попълнена от един колега, а Г. само я подписал. Твърди, че при проверката е имало двама мъже и две жени, и едната жена диктувала на колегата му какво да пише. Свидетелят само се подписал, защото му казали, че ако не пишат тези молби, ще викат полицията. Сочи, че не е ходил всеки ден на работа, а в седмицата един-два пъти, когато имало работа, едно момче му се обаждало кога да отиде на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.404 ал.1 т.1 и чл.405 от КТ, процесното предписание съставлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и нормата на чл.405а ал.7 от КТ, съгласно която работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното предписание е получено на 02.06.2015г., видно от приложената на л.22 по делото обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 09.06.2015г., т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване. Като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени и в законоустановения срок, жалбата е допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспореното предписание е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, видно от приложената на л.25 от делото служебна карта, при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Ловеч, включваща и община Тетевен (т.11 от Заповед №З-0035/29.01.2014г. на Изп.директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) и съобразно чл.405а ал.4 от КТ, поради което е издадено от компетентен орган.

При издаване на оспореното предписание са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, спазени са административно-производствените правила, вкл. по уведомяване на лицето за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ. В ал. 4, т. 2 от същата разпоредба е предвидено, че при установяване нарушение на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. От граматическия прочит на разпоредбата на чл. 405а, ал.1 и с оглед на нейната цел, за съда се налага извод, че с издаването на постановление по този ред, административният орган не създава занапред, а единствено констатира съществуването на вече възникналото между страните трудово правоотношение. Това постановление замества, в случай на липса на воля от страна на работодателя за това, сключването на трудов договор между страни по вече възникнало отнапред трудово правоотношение. Аргумент в тази посока е и записът в разпоредбата на чл. 405а от КТ, че в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение, което означава, че тази дата на възникване на ТПО може да предхожда неговото издаване, ерго-че то съществува отнапред. Т.е. единствената цел, за която е създадена тази разпоредба от законодателя, е да бъдат гарантирани правата на работниците и служителите в случай на нежелание от страна на работодателите да сключват с работниците трудови договори. Наличието на такова постановление е признало , прогласило съществуването на трудовото правоотношение с всички негови съществени елементи, поради което, ако е влязло в сила това постановление, в производството по оспорване на процесното задължително предписание не следва да се изследват отново въпросите налице ли са елементите на трудово правоотношение между страните, за да бъде доказвана законосъобразността на процесното предписание. След като актът на държавно управление (в случая постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ) е влязъл във формална законна сила, той проявява своето действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася. Видно от доказателствата по делото, Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е връчено на „Виагруп”ЕООД гр.Плевен на 02.06.2015 год., видно от обратна разписка на л.22 от делото. Постановлението е било връчено и на Б. В. Г. на 02.06.2015 год., видно от обратна разписка на л.40 от делото. Като според настоящия състав на съда Постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ не е следвало да бъде връчвано на Б. В. Г., доколкото последният не е заинтересована страна в производството по неговото издаване, защото с постановлението не се вменяват задължения , нито се нарушават права на това лице, напротив-създава се възможност да се гарантират неговите права на сключване на трудов договор. Ако това лице счита, че правоотношението не следва да бъде уредено като трудово, след като му бъде предложено сключването на трудов договор, той има право да откаже да сключи такъв, с което ще получи защита на своите права, а не чрез възможност за обжалване на постановлението по чл.405а, ал.1 или предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ. Въпреки указанията на съда за представяне на съответни доказателства дали Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. е обжалвано пред съда, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, такива не са представени. Считано от следващия връчването ден-03.06.2015 год. е започнал да тече срокът за обжалване на постановлението пред съда, което по аргумент от чл.405а, ал.7 от КТ и чл.120 от КРБ подлежи на самостоятелно оспорване пред съда, защото засяга по неблагоприятен начин правата на дружеството-жалбоподател, по отношение на което се констатира съществуващо трудово правоотношение, по което дружеството се явява страна-работодател и въз основа на което впоследствие се вменява задължение да предложи сключването на трудов договор на това основание. Действително, в самото постановление или в съобщение за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но в този случай и на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца и съобразно с правилата за изчисляване на сроковете, разписани в чл.60, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, започналият да тече на 03.06.2015 год. срок за обжалване на постановлението, е изтекъл на 03.08.2015 год., на която дата е влязло в сила и Постановление изх.№172552/28.05.2015 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. С влизането си в сила, то е станало стабилен административен акт, обявил по окончателен начин съществуването на трудово правоотношение, което означава: то е признало и прогласило, че определено правоотношение между „Виагруп” ЕООД гр.Плевен и Б. В. Г., което не е създадено от тези страни с намерението да бъде трудово, е трудово. Тази дадена квалификация на правоотношението като трудово не е самоцелна, нито е въпрос само на юридическа точност и формулировка, а представлява официално властническо волеизявление, което е задължително за страните, за правата и задълженията между тях и за всички трети лица, които следва да възприемат и да се съобразят със съществуването на това правоотношение като трудово. Влязлото в сила постановление по чл.405а , ал.1 от КТ в този смисъл установява не само по отношение на страните , които са негови адресати, но и по отношение на настоящия съд наличието на валидно трудово правоотношение между страните с всички негови типични, съществени елементи.

А щом правоотношението е признато за трудово с влязло в сила постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е длъжно да изпълни всички свои задължения по трудовото законодателство, включително да извърши предписаните с оспореното предписание задължения: да предложи сключването на трудов договор на Б. В. Г. за извършването на работа като „пътен работник” на процесния обект, считано от началната дата, от която е констатирано съществуването на трудовото правоотношение-15.04.2015 год. С отправяне на предложение за сключване на договор се счита за изпълнено даденото предписание. Въпрос на воля на работника е да приеме или не това предложение. Ето защо представената по делото от жалбоподателя декларация на л.50, в която Г. е декларирал, че не желае да сключи трудов договор е неотносима към законосъобразността на даденото предписание и не налага извод, че такова не е следвало да бъде дадено.

При този изход на делото и направено искане от пълномощника на ответника, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виагруп” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя И.Г.К., против Предписание с изх.№172891/28.05.2015 год., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, на основание чл.405а, ал.4 от КТ , с което на „Виагруп” ЕООД в качеството на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на лицето Б. В. Г..

ОСЪЖДА „ВИАГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Българска авиация”№55, с ЕИК 114684488, представлявано от управителя И.Г.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Ловеч разноски в размер на 300лв. (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението може да се оспорва чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: