Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
гр.Плевен, 21.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осми юли
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря А.Х. и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №471
по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
/Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Делото е образувано по искова молба от И.Й.Г. – лишен
от свобода, изтърпяващ наказанието към момента на подаването й в Затворническо
общежитие “Атлант” гр.Троян, против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”
София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Делото
е изпратено от ВАС за разглеждане в Административен съд – Плевен след отвод на
всички съдии от Административен съд – Ловеч, на който съд делото е било изпратено
по подсъдност от Административен съд – София град.
В исковата молба ищецът твърди, че е заболял от диабет
вследствие на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица по
време на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”, поради което
претендира неимуществени вреди в размер на 100000 лева, считано от 25.09.2013г.
до окончателното им изплащане. Твърди още, че през 2008г. е търпял две несправедливи
наказания – изолиране в наказателна килия за по 14 денонощия всяко, които
наказания са били отменени след изтърпяването им от РС-Ловеч. В тази връзка
твърди, че по време на този престой е търпял мизерия, нараняване на човешкото
достойнство, лишаване от радио, телевизия, литература, цигари, кафе, телефонно
обаждане. Сочи, че е преведен от Затвора Плевен в Затвора Ловеч – далеч от
родителите му, които са болни, като последното пречи на посещенията им. Твърди
също, че от 2006г. до 2011 г. началникът на Затвора –Ловеч умишлено не го е
извеждал на работа, за да не съкрати престоя му в затвора, въпреки че е готвач,
има първо и второ ниво на компютърна грамотност и е санитар. Сочи, че през
месец юли и август 2013г. пребивава в СБАЛЛС към СЦЗ към ГДИН. Излага
твърдения, че от 26.07.2013г. въпреки неговите писмени молби, гладни стачки и
среща с органите на ГДИН, не му вкарват парите и не му се прави карта, чрез
която да пазарува на лавката и да говори с близките си по телефона, което е
довело до психически срив и дискомфорт, включително поради липса на неща от
първа необходимост и тоалетни принадлежности. Твърди също, че през септември
(29) отново е в СБАЛЛС, където служител от надзорно-охранителния състав на
болницата му отправя заплаха, че ще му изкърти зъбите, защото говори високо. В
тази връзка твърди, че вечерта към 18.30-19 часа същият служител заедно с
главния надзирател и още двама надзиратели са го извели от коридора на
Хирургично отделение и встрани, където няма видеонаблюдение, са му нанесли удари
в областта на краката и гърдите. Сочи, че това са само моменти от дългогодишния
физически и психически тормоз в затворите, като те са причината да заболее от
диабет, защото заболяването му не е наследствено.
С уточняваща молба №2345/10.07.2014г. ищецът твърди,
че търпи вреди от задържането му на 16.02.2004г. до днешна дата. Сочи
допълнително, че през 2004г. в предварителния арест в Плевен в продължение на
повече от 7 месеца е принуден да уринира в шише, да стои в полумрак с
осветление от една крушка и да пребивава с още трима задържани в пространство
от 4 кв.м. От 2006 г. до 2011 г. умишлено не е извеждан на работа, като сочи,
че има още една професия /освен по-горе посочените/ – стругар. Твърди, че за
това неизвеждане на работа е завел дело срещу ГДИН, а поради това, че ВАС е
защитил ГДИН, е завел дело срещу ВАС. Сочи още, че в наказателната килия се е
хранил и ходил по физиологична нужда без течаща вода и санитарен възел, като
след излежаването РС е отменил тези наказания, а по едното от тях е осъдил ГДИН
и Министерството на правосъдието за изплащане на обезщетение. Сочи, че РС-Ловеч
е отменил и наказание на Началника на ЗО “Атлант”. Сочи още, че в Затвора –
Ловеч е наказан с карцер затова, че е заплашил д-р Тодоров, че ще пише на
министъра на здравеопазването. Твърди, че във вестник “България днес” е излязла
статия, че в Затвора – Ловеч са застрашени здравето и животът му, тъй като иска
да свидетелства за убийството на затворник, извършено от надзорно –
охранителния състав, за което е пък заплашен от администрацията на затвора, че
ще бъде съден по закона за МВР. Навежда твърдения, че по време на двата му
престоя в СБАЛЛС през 2013 г. е бил принуден да обяви гладна стачка в
продължение на три дни, но нищо не се е случило. Твърди, че е имал повече от 3
срещи с представител на ГДИН, но без резултат, тъй като в болницата е бил за
операция, но такава не са направили, а продължава да е със скъсани коленни
връзки и да търпи болки. Според ищеца, в ЗО-Троян през 2013 г. е заплатил 200
лева за направата на зъби, но до днешна дата нито зъби, нито му връщат парите,
а всичко това въздейства върху психиката му, защото въпреки сигналите д-р С. при ГДИН е бездействала и дори не е отговорила. Сочи, че през 2012г. конвоят му е нанесъл
побой в Затвора – Плевен, за което е завел дело, сезирал е министъра на
вътрешните работи, но нищо.
С определение №261/17.02.2015 г. /л.л.223,224/ е
определен предметът на исковата молба, доколкото с постъпилите допълнителни
уточнения и в проведените о.с.з. ищецът разширява предмета на иска.
От ответника по иска – ГДИН София, чрез юрисконсулт Г., е подаден писмен отговор по исковата молба /л.л.23,24,
в който се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е посочен
периодът, за който се претендира обезщетение за вреди, не е посочено в какво се
изразяват незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията на
затвора, от които се претендира, че са произтекли вреди. Моли се делото да бъде
прекратено, ако не се отстранят нередовностите. Алтернативно се счита, че искът
е неоснователен, тъй като не е осъществен фактическият състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно не са настъпили вреди за ищеца, които да са
пряка последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни
лица. Твърди се, че за периода от м.август 2006 г. до 25.03.2010г. с решение
№2540/10.05.2012 г. по адм.д. №1791/2011 по описа на АССГ е отхвърлен предявен
иск за бездействие на администрацията, изразяващо се в непредоставяне на работа,
оставено в сила с решение №7074/23.05.2014г. по адм.д. №9200/2012г. на ВАС. Моли
се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът И.Й.Г. редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв.
Й. ***, която моли да се уважи исковата претенция. Сочи, че първата
претенция е за престоя на лицето в затвора през 2008г., два пъти по 14
денонощия в наказателна килия; втората претенция е, че от 2006г. до 2011г.
лицето не е работило, въпреки че е искало; третата претенция е, че през 2013г.
в болницата при Софийски централен затвор след като не са му проведени
определени интервенции е получил диагноза „Диабет”; следващата претенция е за
това, че е дал 200 лв. на зъболекаря на Затворническо общежитие „Атлант” и не
му е сложена протеза и последната, че е нанесен побой в болницата на затвора на
29.09.2013г. от служители на затвора. Счита, че от доказателствата по делото по
първата претенция се установява, че действително има два престоя по 14
денонощия в т. нар. наказателна килия и с определение № 688 от 5.07.2007г. на
Районен съд - Ловеч е отменена заповед № 767 от 15.06.2007г. на началника на
Затвора – Ловеч, с която е наказан с изолиране в наказателна килия без излизане
на работа за срок от 14 денонощия. Сочи, че във връзка с втората претенция, за
това че не му е осигурена работа, има влязло в сила решение, което касае
периода от месец август 2006г. до 25.03.2010г. В тази връзка твърди, че от
справка, дадена от Затвора - Ловеч е видно, че му е била осигурена частично
работа за месец май 2011г. до месец декември 2011г., но няма данни да му е
осигурявана работа за периода от 1.04.2010г. до април 2011г. за срок от една
година и във връзка с тези доказателства претенцията за този период е
основателна, като за останалия има влязло в сила решение. Относно заболяването
диабет счита, че от медицинската справка от 2.04.2015г. от директора на
Медицинския център в Затвора – Ловеч се установява, че лицето е прието в
болницата и там през септември 2013г. му е поставена диагноза новооткрит диабет.
Сочи още, че е представено писмо от стоматолога д-р М. от 2.04.2015г., че е направена протеза за 200 лв. и
счита, че претенцията не е основателна, тъй като ищецът казва, че не му е
удобна, но все пак е направена такава. Във връзка с нанесения побой на
29.09.2013г. от служители на затвора в коридора на затворническата болница в
София сочи, че е разпитан свидетелят В.Б., който установява, че действително
през този период е бил в същата болница, в една и съща стая с ищеца в известен
период, че не е бил свидетел на побоя, но е разбрал, че ищецът е имал проблеми
с един от служителите и впоследствие този старшина и колегите му са му нанесли
побой. Сочи, че ищецът твърди, че е подал жалба в администрацията на затвора,
но такава жалба не е представена по делото. В заключение моли исковата
претенция да бъде уважена.
Ищецът Г. заявява, че са събрани достатъчно
доказателства по делото за нанесен психически тормоз от администрацията на
затвора и от техни служители. Твърди, че не го извеждат на работа умишлено, при
положение, че има и компютърна грамотност, документ за работа като санитар в
хирургичен блок. Счита, че изложените в исковата молба твърдения са станали
причина да се разболее от диабет, като твърди, че това не му е наследено
заболяване. Сочи още, че това заболяване може да се причини от стрес, може и от
обездвижване, застоял начин на живот. Счита, че по безспорен начин е доказал
вината на Главната дирекция и техните подчинени за това, че се е разболял. Счита
още, че е доказано, че е изтърпял наказание в наказателни килии по отменени
заповеди, както и че не е извеждан на работа.
Ответникът, редовно уведомен, в последното съдебно заседание не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства предявената искова
молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че за да е
налице отговорност на държавата и общините за вреди, съгласно разпоредбата на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е необходимо да има незаконосъобразен акт, действия или
бездействия на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действия и бездействия, и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че при липсата
на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорност на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка
счита, че от събраните доказателства се установява, че на ищеца е оказана
медицинска помощ и не са налице твърдяните от него незаконосъобразни действия
или бездействия на служители на затворите във връзка с останалите претенции.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното относно допустимостта на иска:
Исковата молба, съответно
допълнена и уточнена, е допустима. Всяко лице има право да предяви иск за
обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия /каквито се
твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/.
Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Следва да се посочи, че се
претендират неимуществени вреди в резултат на настъпило заболяване – захарен
диабет, констатирано на 25.09.2013г., като се твърди, че предходни действия и
бездействия по смисъла на АПК, подробно описани в исковата молба и уточненията
към нея, извършени от длъжностни лица на ответника, са довели до заболяването. Твърди
се, че тези действия и бездействия са започнали от началото на изпълнение на
наказанието. Претендират се и неимуществени вреди, настъпили в резултат от
нанесен побой от служители на ответника на 29.09.2013г. Следва да се посочи, че
съдът се произнася по така подадената искова молба, тъй като поради липса на
направено искане от страна на служебния защитник или на ищеца, не е правено
изменение на иска, доколкото с последващи писмени “отговори”, “уточнения” и в
о.с.з. ищецът се е опитвал да разшири предмета на иска.
Въз основа на събраните доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от писмото на л.30, ищецът Г. изтърпява с начало
18.02.2004г. наказание от 18 години лишаване от свобода при строг режим. От
постъпването му в затвора не е откривана сметка в банка и няма личен влог, но
от януари 2013г. е получавал парични средства за задоволяване на лични нужди-приложена
е справка за получените средства /л.л.31,32/.
От данните по делото /л.235/ се установява, че Г. е
постъпил в Затвора – Плевен на 18.01.2005г., а на 12.04.2006г. е преведен в Затвора-Ловеч.
Ищецът е преосвидетелстван с експертно решение /ЕР/ на
ТЕЛК с водеща диагноза: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на психоактивни вещества, разстройства на личността,
увреждане и дисфункция на главния мозък. Поради заболяванията са противопоказани
условия на труд: работа свързана с големи трудови норми, висока квалификация,
голямо психическо или физическо напрежение, интелектуален труд и отговорност. Установява
се още, че през месец октомври 2010г. е разпределен в група за работещи и
изведен на работа в цех за шиене на чехли, но поради несправяне с възложената
работа е спрян и преместен в ЗО “Атлант” – гр.Троян към затвора – Ловеч.
Видно от доказателствата по делото е, че с определение
№688/05.07.2007г. по НЧД №736/2007г. /л.276/, РС Ловеч е отменил заповед
№767/15.06.2007г. на Началника на Затвора – Ловеч, с която Г. е наказан с
изолиране в наказателна килия, без излизане на работа за срок от 14 денонощия.
Видно от справка на л.17, в периода 01.01.2011г. –
31.05.2014г., Г. е полагал труд през месец март 2011г., от месец май 2011г. до
юли 2012г. и от декември 2012 г. до май 2013 г., различен брой дни /от 4 до 27
в различните месеци/, а в останалите месеци няма работни дни.
От приложената медицинска справка от Затвора – Ловеч за
здравословното състояние /л.18/ се установява, че Г. е с диагнози: Характеропатия
– смесен тип при токсикомания у дисоциална личност. Трайна невротична
декомпенсация. Диабет - ИНЗТ. Посочено е, че постоянно има претенции и
пререкания с Медицинския център, поради което е насочен от Затвора – Плевен в
Затвора Ловеч. Отразено е, че е освидетелстван от ТЕЛК във връзка с психиатричните
му проблеми, както и че през 2013г. двукратно е хоспитализиран в ХО на СБАЛСС
София с диагноза артралгия генус синистра /стара травма от преди 15 г./.
Изписано му е медикаментозно лечение, което не е изпълнил. Посочено е, че по
време на престоя са установени високи стойности на кръвната захар, поставена диагноза
новооткрит диабет ИНЗТ, като в момента се води на диспансерен учет, получава
диета №9 и всеки месец с рецептурна книжка по НЗОК получава диапрел и
метфодиаб. Отразено е, че е освидетелстван от ТЕЛК, като преди това е
консултиран с ортопед, УНГ, ендокринолог. Отразено е още, че по данни на други
л.св., не спазва стриктно назначената му диета и често се храни от общата
храна. Видно от справката е още, че по повод грубо и арогантно поведение и
отправяне на обиди към медицинския персонал е наказан от началника на затвора
по чл.101, т.5 от ЗИНЗС с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца.
Перманентно е наказван по повод други провинения с подобни наказания. Същите
данни за здравословното състояние са отразени и в последваща медицинска справка
на л.236. Към медицинска справка на л.277 са приложени и резултати от
лабораторни изследвания, които са извършени на Г. /л.л.278-283/.
Приобщено е становище №103 от 22.11.2013 г. на ЛКК при
СБАЛЛС София /л.л.109,110/, видно от което Г. е постъпил в Хирургично отделение
/ХО/ на болницата по повод болка в лява колянна става след торзионна травма с
давност 15 години, като през този период е провеждал самолечение – с мазила и
компреси, ходил е на “правачка”. Посочено е, че второто постъпване на
24.09.2013г. отново е по същата причина, когато са регистрирани високи
стойности на кръвната захар – до 14,6 ммол/л., консултиран е с терапевт и
започнато своевременно лечение с перорални противодиабетни средства – Диапрел и
Метфогамма, консултиран е с невролог - личностово разстройство – дадена терапия
с ривотрил, направена е консултация с дерматолог – баланит – дадена терапия с
клотримазол и е консултиран с ортопед – СБОЛО “Проф.Бойчев” – дадено мнение за
извършване на артроскопия и рентгенография на колянната става с натоварване. Видно
е, че в СБАЛЛС е поставена основна диагноза Артралгия на лява колянна става, състояние
след дисторзио, съмнение за застаряла руптура на предна кръстна връзка, прид. заболявания:
Захарен диабет ІІ тип-новоткрит, смесено личностово разстройство. Направено е
заключение, че се касае за пациент, който през последните 15 години не е търсил
специализирана лекарска помощ, настъпилите промени в колянната става са с голяма
давност, предприето е физиолечение, както и медикаментозно лечение с
противовъзпалителни препарати. Във връзка с необходимостта от уточняване на
диагнозата е изведен в специализирано външно лечебно заведение. Предложени са
диагностични мероприятия, които ще бъдат извършени в планов порядък, след
предварително фиксиране на дата за преглед. Разяснено е, че ренгенографията с
натоварване не се поема от здравната каса и е осигурил 15 лева за това.
Разяснени са му рисковете от артроскопията, както и че при необходимост от
оперативно лечение ще се наложи да заплати необходимия консуматив. Посочено е,
че нивата на кръвната захар са значително понижени и не са налага консултация с
ендокринолог, че няма медицински мотив за консултация със съдов хирург и лекар за
изследване на обонянието, за каквито консултации ежедневно настоява, че състоянието не е животозастрашаващо и не
налага спешност. Посочено е също, че пациентът неоснователно твърди, че не
получава необходимото лечение, тъй като нееднократно му е разясняван хода на
диагностициране и последващо поведение.
Приложена е и история на заболяването /ИЗ/ -
л.л.112-124 за пролежаване в периода 24.09.2013 г. – 18.12.2013 г., от която е видно,
че на 25.09.2013г. са установени повишени стойности на кръвната захар, като същият
ден е извършен кръвнозахарен профил. На 26.09.2013г. е консултиран, като от консултацията
се установява, че са налице категорични лабораторни данни за захарен диабет, вероятно
тип ІІ. Посочено е, че в рода – майка диабетичка. Предписано е лечение с
вливания за три дни, диапрел и метфотгамма, диета 9, указано е кога да се
извърши контролен профил, а също да се изследва гликиран хемоглобин. В ИЗ са
отрази неколкократни последващи кръвнозахарни профили, консултации с ортопед,
дерматолог, невролог, УНГ, последващи консултации по отношение на диабета.
Приложена е епикриза /л.125/, съгласно която е консултиран с доц.Андреев от
СБАЛО “Проф.Бойчев”, като е предписано медикаментозно лечение за заболяването
на коляното - приаскледина на курсове.
По делото са приложени ИЗ и епикриза от предишното
пролежаване /23.07-23.08.2013 г. - л.л.126-132/, видно от които е проведено
лечение на заболяването на лявото коляно.
Видно от докладна записка от 02.04.2015г. на лекаря по
дентална медицина към ЗО “Атлант” /л.л.288,289/ - д-р М., е че преди около 3 години същият е направил горна
тотална и долна частична протеза на ищеца, като предварително му е обяснил, че
протезите са малко или много подвижни, с което Г. се е съгласил. В докладната
записка е посочено, че подвижността е най-големия проблем в стоматологията, с
който повече от 200 години никой в света не се е преборил. Отразено е, че за направата
на тези протези Г. е заплатил сумата от 200 лева. Посочено е още, че след това ищецът
е започнал непрекъснат тормоз, като целта му е да изкара пари от целия случай -
писал е жалби до много институции /подробно изброени/; завел е последователно
дела в РС-Троян, обжалвал е пред РС-Ловеч и ВКС, като всички дела са загубени
от него поради това, че претенциите му са неоснователни и зъболекарят не може
да носи отговорност за това, че не може да разреши най-големия проблем в
стоматологията.
По делото е приобщено ЕР на ТЕЛК /л.л.296,297/, с
водеща диагноза: Смесени и други разстройства на личността, с посочена дата на
инвалидизиране – 19.02.2002г.
Видно от писмо от Затвора – София /л.л.160,161/, Г. е
пребивавал по време на втория си престой /септември – декември 2013г. / в
СБАЛЛС заедно с В. И. Б., като и двамата
са били в хирургично отделение. В писмото е посочено, че по време на този
престой ищецът е пуснал 5 броя жалби, но не е установен заведен с вх.№ жалба,
сигнал, докладна записка или др. твърдение от негова страна, че спрямо него е
нанесен побой или друга форма на физическо или психическо насилие. Посочени са
лицата, които са били наряд на 29.09.2013 г. Приложена е декларация /л.169/ на Г.
от 12.08.2013 г. /по време на първото пролежаване/, с която обявява гладна
стачка, като и докладни записки на служителите, които уведомяват началника на
затвора – София за отказите му да се приема храна, както и за последващото
прекратяване на гладната стачка. /л.л.167, 170, 171/.
По искане на ответника, по делото са разпитани /л.л.255,256/ свидетелите Н.М.Х. и Д.Х.Б.. Св.Х. дава
показания, че ако е обявена гладна стачка, е длъжен да предоставя храната и ако
л.св. я отказва, изготвя докладна записка
и храната се връща в кухнята. За дата 29.09.2013г. свидетелства, че няма
спомен дали е бил на работа. Св.Б. не си спомня през август 2013г. да е отразявал случай, в който Г. да е бил
обект на насилие. Излага твърдения, че при инцидент се уведомява дежурния – по
телефона или лично, и се докладва с писмена докладна записка.
По искане на ищеца, по делото е разпитан /л.л.337,338/
св. В.А.Б., която заявява, че е пребивавал на 29.09.2013г. в СБАЛЛС, в отделението
по хирургия. Свидетелства, че ищецът също е бил там, около 2 седмици са били в
една стая, като после ищецът се е преместил в друга стая. Сочи, че по време на
престоя си Г. е имал спор с един старшина за храната, като е искал да я качи
горе, а старшината му е казал, че няма право. Заявява, че на този спор е присъствал,
но не е имало физическа саморазправа, като изрично сочи, че пред него такова
нещо не се е случвало. Сочи, че ищецът му е казал, че този надзирател го е
обидил, но твърди, че не е бил очевидец на заплашване, просто са се разправяли
за храната, не е било нещо сериозно. Свидетелят заявява, че ищецът се е оплакал
от побой, но не е видял побой, не е видял Г. да има белези. Свидетелства, че ищецът
е седнал да пише жалба.
По искане на служебния защитник, съдът е допуснал
ищеца да даде обяснения, като отговори на въпросите подавал ли е жалба по повод
нанесен му побой на 29.09.2013г. в болницата на затвора, до къде я е подавал и
какво е станало с тази жалба. Ищецът заявява, че е подал жалба, която е касаела
физическа саморазправа станала в предходния ден. Твърди, че на 29.09. е пуснал
жалбата, адресирана до директора на Централния затвор и гл. комисар на ГДИН,
като след това не е оттеглял жалбата. Твърди още, че са го извикали представители на ГДИН и са му предложили да
не си търси правата. Твърди още, че те са били пуснали докладна, че е виновен
за това, че е искал да си качи храната, понеже е диабетик и му дават добавка за
закуска и обяд, не са му дали да си качи храната заради диабета. Сочи, че физическата
саморазправа е била с длъжностното лице, с което е имал спречкване за храната. Заявява,
че се срещнал с представител на ГДИН, който му е казал, че ще спрат докладната
за наказание срещу него, ако не си търси правата за физическата саморазправа. Твърди,
че цялото хирургично отделение е чуло отправените заплахи, защото са били
направени след 10 ч. вечерта.
В
писмен отговор от ищеца /л.38, гръб/ се твърди, че за едно наказание –
изолиране в наказателна килия, което е отменено от РС-Ловеч, е осъдил министерството
на правосъдието и ГДИН за обезщетение. В “тъжба”, подадена също от ищеца
/л.51/, се сочи, че майка му е диабетичка.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Към периода, посочен в уточнението на ИМ, както и
понастоящем, действа ЗИНЗС. Съгласно последния, местата за лишаване от свобода
се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на
държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и
контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието.
Министърът на правосъдието определя структурите и щатовете, създава и закрива
структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл.
10, ал. 2, т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната
разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити /с изменение на алинеята, в сила от 01.01.2014 г. - на бюджетна
издръжка/, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Съгласно чл.41,
ал.2 от ЗИНЗС, към затворите могат да се създават затворнически общежития от
закрит и открит тип, а към поправителните домове - затворнически общежития от
открит тип. Следователно ГДИН е администрация, която следи дейността по
изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с
установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за
неизпълнението на задълженията, възложени на нейните служители в тази насока.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да
се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни
действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда,
пред който е предявен искът.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по
настоящето дело - ГДИН, е юридическо
лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворническото общежитие и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГДИН-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за
вреди на ищеца Г..
Искът за обезщетението
за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГДИН - Затвора
– Ловеч и неговото подразделение Затворническо общежитие “Атлант” – Троян, който
съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на административния
съд, а местната подсъдност е съобразно чл.204, ал.4, а във случая и във вр. с
чл.133, ал.6 от АПК.
Следва да се посочи, че ГДИН не носи отговорност за
действия и бездействия, извършени преди влизане в сила на ЗИНЗС – преди
01.06.2009 г. По тази причина съдът следва да съобразява само действията и
бездействията, извършени след тази дата.
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за претърпени вреди поради настъпването на заболяване – захарен
диабет от 25.09.2013г., за което заболяване се твърди, че е настъпило в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на ГДИН, както и за неимуществени вреди, резултат от нанесен на
29.09.2013 г. побой от служители на ответника спрямо ищеца.
По отделните твърдения в исковата молба съдът
съобразява следното:
По отношение на твърденията, че през 2008г. е търпял
две несправедливи наказания – изолиране в наказателна килия за по 14 денонощия
всяко, които наказания са били отменени след изтърпяването им от РС-Ловеч
следва да се посочи, че за тези наказания ГДИН не може да носи отговорност, тъй
като /както бе посочено по-горе/ до 01.06.2009 г. същата не е надлежен ответник.
Следва да се отбележи за пълнота обаче, че от събраните доказателства се
установява налагането на само едно такова наказание, което е отменено от
РС-Ловеч. Няма доказателства същото да е реално изтърпяно. Освен това, не са
ангажирани никакви доказателства, че по време на евентуален престой в
наказателна килия са търпяни посочените в исковата молба мизерия, нараняване на
човешкото достойнство, лишаване от радио, телевизия, литература, цигари, кафе,
телефонно обаждане.
Относно твърденията, че от 2006 г. до 2011 г.
началникът на Затвора – Ловеч умишлено не го е извеждал на работа, за да не
съкрати престоя му в затвора, съдът съобразява следното: по отношение на
периода пред 01.06.2009г. ГДИН не носи отговорност на посочените по-горе
основания. Следва да се посочи, че част от следващия период е бил предмет на
съдебно производство между Г. и ГДИН – адм.д №1791/2011 на АССГ, приключило с
решение №2540/10.05.2012 г., оставено в сила с решение №7074/23.05.2013 г. по
адм. д. №9200/2012 г. на ВАС. По отношение на периода след заявената по това
дело искова претенция съдът съобразява, че в действащия Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража - чл. 77, ал. 1 и ал. 2, правото на труд е
регламентирано като право на лишените от свобода да получат подходяща работа,
което по възможност се удовлетворява. В същия смисъл е бил и отменения Закон за
изпълнение на наказанията – чл. 24 във вр. с чл. 64. Това право на
изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно задължение на длъжностните
лица да осигурят правото на труд. С оглед на това самият закон не вменява на
административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението
на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 във
вр. с чл. 21, ал. 4 от АПК. Възможността за преценка на административния орган
може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на
каквато законът му дава право. Във всички случаи обаче това означава, че липсва
незаконосъобразно бездействие на ответника. В този смисъл е и цитираното
решение №7074/23.05.2013 г. по адм. д. №9200/2012 г. на ВАС по отношение на
предходния период.
По отношение на твърдението, че през месец юли и
август 2013 г. пребивава в СБАЛЛС, и от 26.07.2013 г. въпреки неговите писмени
молби, гладни стачки и среща с органите на ГДИН не му вкарват парите и не му се
прави карта, чрез която да пазарува на лавката и да говори с близките си по
телефона, което е довело до психически срив и дискомфорт, включително поради
липса на неща от първа необходимост и тоалетни принадлежности, съдът намира
същото за недоказано. В писмо на л.160 се цитира подадена от ищеца жалба
№1733/29.07.2013 г. до Затвора Ловеч за получаване на лични парични средства. По
делото е приобщена само декларация от
страна на Г. /л.169/, в която се заявява, че от 12.08.2013 г. започва гладна стачка, като се твърди,
че не се съдействат парите му от Затвора – Ловеч да бъдат преведени по-бързо.
Видно от докладната записка на л.171, на 14.08.2013 г. гладната стачка е
прекратена. От справката трансфери /л.л.19,20/ е видно, че на картата му са
постъпили суми по време на това пролежаване, както следва: на 26.07.2013 г. - 40
лева от запис, на 09.08.2013 г. – 35 лева от запис. Следователно по картата му
са постъпвали суми и не е бил лишен от тях.
По отношение на твърдението, че през септември
(29) служител от надзорно-охранителния
състав на СБАЛЛС му отправил заплаха и нанесъл побой, съдът намира същото за
недоказано. Посоченият от ищеца свидетел не установява да е нанесен побой. Последният
е присъствал само на спор между Г. и служител на затвора, но не е бил свидетел
на заплахи или побой, нито е видял белези от побой. Видял е само ищецът да пише
жалба. В тази връзка съдът е допуснал и обяснения на ищеца. Същите, обаче, са в
противоречие с изложеното в исковата молба. Видно от обясненията, ищецът
заявява, че е подал жалба, която е касаела физическа саморазправа станала в
предходния ден, а на 29.09. е пуснал жалбата, адресирана до директора на
Централния затвор и гл. комисар на ГДИН. Следователно в обясненията са твърди
друга дата на нанасяне на побоя - на предходния ден спрямо 29.09.2013г., който
е 28.09.2013г. В исковата молба се сочи, че първоначално на ищеца са отправени
заплахи, а към 18.30-19 часа му е нанесен побоя. В обяснението пред съда
/л.338/ се твърди, че заканите са били след 10 часа вечерта. По тази причина
съдът приема, че твърденията за нанесен побой не са доказани, като дори
обясненията на ищеца се различават от изложеното в исковата молба. По делото не се доказа и да е налице подадена
от ищеца жалба по повод нанесен побой.
По отношение на направата на зъбни протези, видно от
докладната записка на д-р М., такива протези са
изработени за сумата от 200 лева, а ищецът е загубил водените срещу зъболекаря
дела.
По отношение твърдението, че заболяването от захарен
диабет не му е наследствено, съдът намира същото за недоказано. Видно от
събраните доказателства, включително и от писмено признание на ищеца, майка му
е диабетичка. Този въпрос /за наличие на близки, боледуващи от диабет/ е
изследван и отразен още в първата лекарска консултация, при която е поставена
диагнозата захарен диабет. Следва да се отбележи още, че захарният диабет е
многофакторно заболяване и не може да бъде само една причината за заболяването,
като се отчита и обстоятелството, че в случая ищеца е и наследствено обременен.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не е доказано
наличието на действия и бездействия на длъжностни лица при затворническата
администрация, които да са довели до заболяване от захарен диабет, нито е
доказано нанасяне на побой от служители на ответника. По тези причини липсва и увреждане.
При липса на незаконосъобразно действие или бездействие, не следва да се търсят
и доказват вреди, нито пряката им причинна връзка с липсващите действие и
бездействие. Доколкото липсва увреждане, не е необходимо доказване, включително
чрез експертиза, на причинна връзка между увреждането и настъпилото заболяване.
Ето защо искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от
АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от л.св. И.Й.Г.,***, против
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” София, с който се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100000лв., вследствие
на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация.
ОСЪЖДА И.Й.Г.,***, ЕГН **********, да заплати на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” София направените по делото разноски в
размер на 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Й.Г.,***, ЕГН **********, да заплати в полза на
Административен съд – Плевен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща изплатени
от бюджета на съда направени транспортни разходи от явили се по делото
свидетели.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: