Решение по Административно дело 469/2015г.

РEШЕНИЕ

№ 485

гр.Плевен, 02.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията Иванова административно дело № 469/2015г. за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от Закона за водите/ЗВ/.

Административното дело е образувано по жалба на В.И.В.,*** срещу решение № ПВ1-00022/21.05.2015 г. за отказ за продължаване на срока на действие на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 101005/13.06.2005 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен.

В жалбата оспорващият посочва, че решението за отказ е незаконосъобразно, тъй като на 13.03.2015 година е подадено заявление за продължаване на срока на разрешението за водоползване от повърхностен воден обект, но тъй като не е заплатена таксата, то е отказано приемането му и тое подадено на 18.03.2015 г.. Намира, че са изпълнени условията на разрешителното от 2005 година – заснети са географски координати и всички документи, доказващи изпълнението са предадени, като в подкрепа на твърденията си посочва и обстоятелството, че няма започнало служебно производство по отнемане на разрешителното поради неизпълнение на условията. Оспорващият посочва, че счита, че има служебно започнало производство по изменение на разрешителното от 2005 година, тъй като има проверка на обекта и издаден констативен протокол от 18.04.2015 година. Отразените забележки в протокола са изпълнени. Твърди, че обектът е въведен в експлоатация, и поради проблеми с измервателното устройство е заплащана дължимата такса водоползване на база посоченото от БДУВДР-Плевен ежегодно. Намира, че решението следва да бъде отменено.

Ответникът-Директорът на БДУВДР-Плевен, е представил възражение, в което намира, че жалбата е неоснователна, тъй като съгласно чл.78, ал. 2 от ЗВ са въведени три кумулативни условия за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително и при липсата на една от тях, следва да се постанови отказ. На първо място молбата трябва да е подадена не по-късно от три месеца преди изтичане на крайния срок на действие на разрешителното и в случая това е 13.03.2015 година , а заявлението на В. е от 18.03.2015 година. Счита доводите на оспорващия, че е подал заявлението на 13.03.2015 година, но му е отказано приемане поради незаплащане на такса за недоказани. На второ място за удоволетворяване на заявлението за продължаване на срока е необходимо да се извърши проверка от органа относно спазване на условията и изпълнението на изискванията по разрешителното, чието продължаване е заявено. Административният орган е изискал доказателства от В. в тази насока и такива не са ангажирани. Не е реализирано строителство на съораженията в раздел „Схема и технически параметри на съораженията”, тъй като такова строителство е възможно след издаване на разрешително от БДУВДР –Плевен, а не са правени искания от оспорващия. Моли за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият -В.И.В.,*** се явява лично и поддържа изложеното в жалбата, като намира, че са спазени условията на това от 2005 година и от показанията на свидетелката се установява, че на 13.03.2015 година е посетил БДУВДР –Плевен за подаване на заявление и по-късно след няколко дни в изпълнение на указанието за внасяне на такса е подадено заявлението. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за произнасяне. Не претендира разноски, но възразява относно дължимостта на такива на ответника, тъй като процесуалното представителство от юрисконсулт е в изпълнение на неговите задължения по трудов договор.

Ответникът –директор на БДУВДР –Плевен се представлява от юрк Х., която намира оспореното решение за законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон. Отказът правилно е мотивиран с неподаване на заявлението в законоустановения 3-месечен срок преди изтичане на действието на разрешителното от 2005 година и с неизпълнение на условията на разрешителното от 2005 година – не са монтирани разходомерни устройства за измерване на ползваното количество, не са представени доказателства за ежегодно изследване на химичния състав на водата, не са изградени и въведени в експлоатация предвидените съображения. Посочва, че липсват и доказателства относно въвеждане в експлоатация на бента. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият е титуляр по разрешително за водовземане № 101005/13.06.2005 г. издадено от Директора на БДУВДР с център Плевен за водоползване с място на водоползване рибарник в собствен имот с № 027001, местност „Торбово”, землище на с. Дисевица.

На 18.03.2015 година (л. 52) оспорващият е подал заявление за удължаване на срока на разрешителното.

На 22.04.2015 година административният орган е изпратил на В. писмо с искане за представяне на доказателства относно подаване на заявлението за продължаване на действието на разрешителното от 2005 г. в 3-месечния срок по чл.78, ал. 2 от ЗВ и документи относно изпълнение на условията на разрешителното от 2005 година -доказателство относно въвеждане в експлоатация на обекта и монтирано съоражение за измерване на ползваното водно количество и обема на преработената водна маса – задължение по раздел „Задължения за монтиране на измервателни устройства” в разрешителното от 2005 г; справка-отчет за ползваните водни количества съгласно изискването по т. 1 от раздел „Условия на водоползване”; доказателства за извършен химичен анализ един път годишно – изискване по т. 2 от раздел „Условия на водоползване”; заснети географски координати на водохващането и доказателство за плащане на такса воподоползване.

На 05.05.2015 година В. е депозирал възражение срещу поисканите доказателства и е изложил доводи, че заявлението е подадено на 13.03.2015 година, но не е прието от служител в деловодството на БДУВДР –Плевен. По отношение на изпълнение на условията на разрешителното от 2005 година посочва, че всички посочени от органа условия са изпълнени и е извършено заснемане на географски координати N 42 57 35.5 и Е 24 51 07.3 и са представени на гл. експрет в отдел „Разрешителен режим” инж. Д. и именно поради изпълнение на условията през 10-години на водоползване не е предприета процедура по отнемането на разрешителното. Излага доводи, че административният орган е започнала служебно процедура по изменение на разрешителното, тъй като е извършена проверка на обекта, отразена в констативен протокол от 09.03.2015 година, дадени са предписания, които са изпълнени. Цитират се предписанията от 18.04.2015 година и изпълнението на същите. Посочва, че обектът е въведен в експлоатация, но поради проблеми с измервателното устройство са заплащани ежегодно такси за водоползване съгласно данни, посочени от ответника. В подкрепа е писмо от ответника , в което са посочени дължимите суми за 2009 г., 2012 г. и 2013 г., които са платени,но поради липса на съхранен документ, оспорващият посочва, че е заплатил отново.

Представен е протокол № ВУ 4527/21.12.2011 г от РЗИ –Плевен за извършено изпитване на водата 12.12.2011г. – 21.12.2011 г , в който са отразени резултатите, който съдът кредитира, че еднократно в рамките на 10-те години, през които действа разрешителното, оспорващият е извършил проверка на химичния анализ на водата. Въпреки указанието на административния орган и такова на съда, не са ангажирани доказателства относно проверка на химичния състав на водата в периода на действие на разрешителното освен еднократно проведеното.

По делото са представени вносни бележки за платени такси за водоползване за 2007г. – 2014 година, като съдът кредитира същите относно обстоятелството, че е заплащана такса, макар че с оспореното решение не се отказва продължаване на действието на разрешителното поради незаплащане на дължимите такси за водоползване - това обстоятелство е изяснено в хода на административното производство и органът е приел, че дължимите такси са платени, то същите съдът намира за относими към предмета на спора, тъй като са част от административната преписка и в административното производство са събирани и доказателства относно редовното плащане, което е доказано.

Представени са и констативни протоколи от 09.03.2015, г., 18.03.2015 г. и 27.03.2015 г. за извършена проверка по подаден сигнал от 22.01.2015 година за наводняване на обработваема земя и са дадени предписания, като тези писмени доказателства съдът намира също за неотносими към спора.

На 21.05.2015 година директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район се е произнесъл с решение № ПВ1-00022, с което е отказал продължаване срока на действие на разрешителното № 101005/13.06.2005 г.за водоползване от повърхностен воден обект. Отказът е мотивиран с неспазване на 3 месечния срок по чл. 78, ал. 2 от ЗВ за подаване на заявление за продължаване на срока на действие преди изтичането му и с неизпълнение на условията на издаденото разрешително – въвеждане в експлоатация и монтиране на съоражение за измерване но ползваното водно количество и обема на преработената маса; неизвършване ежегодно на химичен анализ на водата и неизпълнение на условието строителството на съораженията, описани в разрешителното, да започне след получаване на разрешително за ползване на воден обект.

По делото по искане на оспорващия бе допуснат разпит на Б.Д. ***, която същият твърди, че е отказала да приеме заявлението му на 13.03.2015 година. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно обстоятелството, че на неустановена дата през месец март В. е посетил деловодството на БДУВДР –Плевен и е искал да подаде заявление за продължаване на срока на действие на разрешително от 2005 година без квитанция за платена такса. Д. му е указала да плати такава,обстоятелство което не се оспорва от В. и се доказва с приложената разписка за платена такава с дата 18.03.2015 година, когато е поставен вх. номер на заявлението. Съдът с оглед указаната отговорност по НК за лъжесвидетелстване кредитира показанията на Д. в посока, че не е отказано приемане на заявлението на В., дори напротив да бъде прието без такса, но поради неясни причини същото не подадено при това посещение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 77, ал. 1 вр. чл. 52, ал.1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район гр. Плевен, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно –производствените правила.

Съдът намира, че оспореното решение съответства на материално-правните разпоредби. В чл. 78 от ЗВ са посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително – молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая отказът е мотивиран с неспазване на срока и неизпълнение на условията на вече издаденото разрешително.

По отношение на спазване на срока на подаване на заявлението, съдът намира, че от оспорващия не бяха представени такива доказателства. По делото на л. 19 е налично заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното от 2005 година и върху него има поставен печат с вх. номер и дата 18.03.2015 година. С оглед обстоятелството, че срокът на разрешителното за водоползване от 2005 година е до 13.06.2015 година, то молбата е следвало да бъде подадена на 13.03.2015 г. – петък , присъствен ден. От разпита на служителката в деловодството на БДУВДР-Плевен се установи, че В. е посетил деловодството на ответника, като свидетелката не може да си спомни конкретната дата, като заявлението е било без приложена вносна бележка за платена такса, но не е отказано приемането му, а напротив , предложено е на оспорващия да подаде заявлението без документ за платена такса, но същият поради неясни причини е взел заявлението си. Правилна е констатацията на административния орган, че молбата не е подадена в предвидения срок. Той следва да бъде спазен, тъй като смисълът на този тримесечен срок е поради относително продължителната във времето процедура по продължаване разрешителното, да се избегне водоползване без съответното разрешение.

По отношение на неизпълнение на условията на издаденото разрешително от 2005 година съдът намира, че е налице липса на такова изпълнение. В раздел „Задължения за монтиране на измервателни устройства” в разрешително № 101005/13.06.2005 г. е посочено , че с въвеждане на обекта в експлоатация на водопровода, преди вливане в рибарника да се монтира съоражение за измерване на ползваното водно количество и обема на преработената водна маса. Доказателства за монтирано такова измервателно устройство оспорващият не ангажира, напротив от представените доказателства за плащане на водните количества и заявеното от В., че същите са му посочени от ответника се установява неизпълнение на това задължение. Неоснователен е доводът, че такова е монтирано, но е обект на кражба и тъй като е плащана такса, определяна от ответника, то оспорващият намира, че е възможно да не се монтира ново измервателно устройство, тъй като има възможност за плащане на таксата. Съдът намира, че заплащането на такса за водоползване по посочени показатели от ответника не освобождава оспорващия от изпълнение на посоченото в разрешителното от 2005 година задължение за монтиране на съоражение за измерване и след като не е представил доказателства в тази насока, то е налице неизпълнение на това задължение. В разрешителното за водоползване има предвидена възможност в раздел „Такси за водоползване” т. 3 при неизправност на устройството за измерване таксата за водоползване се заплаща на база пропускателната способност на водовземното съоражение, но това е възможност, предвидена до отстраняване на неизправността на съоражението, а не възможност да не се монтира такова. Неоснователен е и доводът на оспорващия, че тъй като административният орган не е предприел действия служебно по отнемане на разрешителното, то е налице съгласие с фактическата липса на измервателно устройство, тъй като при искане за продължаване на срока на действие, органът е длъжен да извърши тази проверка на спазване на задълженията по разрешителното, а причините за бездействието му до този момент, не са предмет на разглеждане в това производство.

Налице е и неизпълнение на т. 2 от „Условия за водоползване” –да извършва химичен анализ на водата, един път годишно. Доказателства има за извършен такъв през 2011 година и въпреки указанията на съда не са ангажирани други доказателства и правилно административният орган е приел, че е налице неизпълнение и това условие по разрешителното от 2005 година. Правилни са констатациите на административния орган за неизпълнение на т. 5 от раздел „Други условия” на разрешителното от 2005 година, тъй като не са представени доказателства за издадено разрешително за ползване на воден обект за изградените съоражения, посочени в раздел „Схема и технически параметри на съораженията” в разрешително за водоползване № 101005/13.06.2005 година

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските по делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира, че В.И.В.,*** следва да заплати на БДУВДР –Плевен , гр. Плевен, ул. „Чаталджа” № 60 разноски в размер на 150 лева-юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за неоснователен доводът на оспорващия, че не следва да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед ТР № 3 от 13.05.2010 г на ВАС, съгласно което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на В.И.В.,*** срещу решение № ПВ1-00022/21.05.2015 г. за отказ за продължаване на срока на действие на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 101005/13.06.2005 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите дунавски район с център Плевен.

Осъжда В.И.В.,*** да заплати на БДУВДР –Плевен , гр. Плевен, ул. „Чаталджа” № 60, разноски в размер на 150 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: