Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
гр.Плевен, 29.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №468 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Производството
по делото е образувано по жалба от С.Д.П. *** против Решение №35/14.05.2015г.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№МП-35275/17.04.2015г.
и е потвърдено Разпореждане №МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител ПО, като
правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Изразява се несъгласие с незачитането на конкретни периоди и се моли за отмяна на решението и отпускане на полагаща му се пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От ответника - Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Сочи, че е подадена декларация обр.6 през 2012г., но сумите за осигурителните вноски са внесени в последния момент, като заявява, че очаква съдът да му ги признае.
Ответникът по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че оспореното решение е правилно, като се позовава на изложените в него мотиви. Сочи, че новонастъпилите обстоятелства административният орган не е могъл да знае. Счита, че съдът ще даде конкретни указания, за да бъде издаден нов административен акт. Изрично заявява, че не претендира разноски.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното Решение №35/14.05.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на С.П. (л.75) и е получено на 29.05.2015г. лично от лицето. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата на оспорващия е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП на НОИ-Плевен на 10.06.2015г. и е заведена с рег. № МП-35275 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№МП-35275/16.06.2014г. С.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с представяне на документи за осигурителен стаж (л.5).
Във връзка с представените от П. документи, от Началник сектор „ОП” до „Подемпласт” ООД е изпратено писмо, в което дружеството е уведомено, че са констатирани различия в данните от издадените от тях образци на УП2, Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори. Дадени са указания за уточняване на периодите, през които лицето е работило по трудов договор и да се издадат нови образци за стаж и доход УП2 и УП3 (л.25).
Във връзка с горното от дружеството е представено ново УП2 №71/28.07.2014г. за лицето С.П. (л.20-22).
С Разпореждане №7/28.07.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен на С.П. е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер, считано от 18.06.2014г. пожизнено при навършена възраст 63г. и 8м. и осигурителен стаж от ІІІ категория труд 37г.08м.00дни (л.33).
С писмо от 11.09.2014г. от Началник сектор „ОП” до „Подемпласт” ООД дружеството отново е уведомено, че в изготвения от тях образец на УП2 №71/28.07.2014г. не е ясно за кои конкретно периоди са начислени, но не са изплатени възнаграждения на лицето. Дадени са указания за изготвяне на нов образец за периодите, през които П. е работил в дружеството при спазване на изискванията за изготвяне на УП2 (л.22).
В изпълнение на писмото, от „Подемпласт” ООД са изготвени и представени в ТП на НОИ-Плевен УП2 №78/03.10.2014г. и УП2 №79/03.10.2014г. (л.26-30).
С Разпореждане №35275#32/12.12.2014г. на Ръководител „ПО”, на основание чл.95 ал.2 от КСО и чл.11 т.5 и чл.10 от НПОС, е спряна от 01.12.2014г. личната пенсия за ОСВ на С.П.. В разпореждането като мотиви е посочено, че в хода на пенсионното производство са представени нови доказателства, които са от значение за правото на пенсия и могат да доведат до нейното прекратяване. Посочено е още, че след извършена проверка на осигурител „Подемпласт” ООД на 09.12.2014г. са представени нови документи и образци УП2, въз основа на които е направен сигнал до Началник отдел „КПК” за повторна проверка на дружеството относно новите доказателства (л.34-58).
Слез извършената проверка, с Разпореждане №МП-53275/26.01.2015г. на Ръководител „ПО” е възобновена от 01.12.2014г. личната пенсия за ОСВ на С.П., на основание чл.99 ал.1 т.2 от КСО е отменено Разпореждане №7/28.07.2014г. и е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето, като е посочено, че на основание чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от П.. Като мотиви за издаване на това разпореждане е посочено, че след извършена проверка на „Подемпласт” ООД е установено, че са представени удостоверения за стаж и доход, които не са издавани и подписвани от управителя на осигурителя, и въз основа на които е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер. Посочено е, че за установеното е изготвен Констативен протокол от 24.11.2014г. Посочено е още, че след извършена допълнителна проверка въз основа на нови доказателства е изготвен констативен протокол от 14.01.2015г. с ревизиран период 06.06.2002г.-28.02.2013г., съгласно който протокол за осигурителен стаж се зачитат периодите:06.06.2002г.-31.01.2003г., 01.01.2007г.-31.01.2007г. и 01.04.2007г.-28.02.2009г., а останалото време от ревизирания период не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като до 01.03.2009г. осигурителния стаж е зачетен по наличните данни от Регистъра на осигурените лица и от 01.03.2009г.-28.02.2013г. няма доказателства за положен труд по трудово правоотношение. В заключение е счетено, че въз основа на редовните налични документи и на данните от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от 35г.10м.07дни и лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ, както и няма право и на пенсия по условията на чл.9а ал.2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма прекратяване на осигуряването (л.59).
Въз основа на горното е издадено Разпореждане №МП-5688/02.02.2015г. за възстановяване на неправилно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ от С.П., потвърдено с Решение №20/31.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен (л.63-69).
С жалба вх.№МП-35275/17.04.2015г. П. изразява несъгласие с Разпореждане №МПІ35275/26.01.2015г., с което му е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ и представя доказателства (л.70-71).
Във връзка с подадената жалба, с писмо от Началник отдел „Пенсии” до Началник отдел „КПК” е направено искане за извършване на допълнителна проверка на осигурителния стаж и доход за периода 01.01.2003г.-16.06.2014г. на лицето С.П. (л.72). За извършената допълнителна проверка е изготвен Констативен протокол №КВ-5-14-00021475/05.05.2015г. от главен инспектор по осигуряването, в който след анализ на доказателствата е отразено, че периода 01.02.2003г.-31.12.2004г. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход, както и за периодите след 28.02.2009г. не може да се приеме, че П. е положил труд по трудово правоотношение.
С
Решение №35/14.05.2015г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на П.
и е потвърдил Разпореждане №МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител ПО. В мотивите
на решението е прието, след анализ на фактите и обстоятелствата, че за периода
31.01.2003г.-01.01.2007г. сумите за възнаграждения са начислени, но не са
изплатени и правилно този период не е зачетен за осигурителен стаж, тъй като
съгласно чл.9 ал.1 т.1 от КСО (в редакцията ДВ бр.119 от 2002г.) за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4 ал.1 т.1-4 и
ал.2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако
са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение.
За периода 01.01.2007г.-28.02.2009г. е прието, че е зачетен за осигурителен
стаж и доход от пенсионния орган, поради което претенцията на П. е
неоснователна. За периода 01.03.2009г.-28.02.2013г. сумите за възнаграждения са
начислени, но не са изплатени. Посочено е, че съгласно чл.9 ал.1 т.1 от КСО (в
редакцията в сила от 01.01.2010г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата по чл.4 ал.1 т.1 и ал.2 от КСО са работили при пълното
законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение. В тази връзка органът е приел, че съгласно
данните в Регистъра на трудовите договори правоотношението на П. с „Подемпласт”
ООД е прекратено от 15.09.2010г., поради което въпреки, че в удостоверенията
УП-2 е посочен осигурителен доход (начислени и неизплатени възнаграждения) до
28.02.2013г., този период не се зачита за осигурителен стаж. В заключение е посочено,
че въз основа на наличните документи, удостоверяващи осигурителен стаж, на П. е
зачетен общ осигурителен стаж от ІІІ категория 35г.10м.07дни, който е по-малко
от изискуемия съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО за 2014г. за мъжете 37г.08м. По
отношение на възражението за прилагане на разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО
органът е приел, че при подаване на заявлението от 16.06.2014г. П. е полагал
труд по трудово правоотношение, което е прекратено в по-късен момент, поради
което тази норма е неприложима към това заявление за отпускане на пенсия за
ОСВ.
Именно това Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.
От фактическа страна по делото е установено още, че за периода от 01.01.2009г.-30.12.2011г. по осигурителна книжка от 02.06.2014г. на 30.06.2015г. са внесени вноски от П. като самоосигуряващо се лице, които са отразени в Регистъра на осигурените лица (л.282).
По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно последното, към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ (16.06.2014г.) при навършени 63г.08м. осигурителният стаж на П. е 35г.10м.09дни при ІІІ категория труд и лицето не отговаря на изискуемия съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО за 2014г. за мъжете 37г.08м. стаж. В заключението вещото лице посочва, че осигурителният стаж на П. към момента на изготвяне на заключението е увеличен със зачетен стаж 03г.00м.00дни за времето от 01.01.2009г.-30.12.2011г., поради внесени на 30.06.2015г. осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за този период.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител „ПО” на П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспореното Решение №35/14.05.2015г. е издадено от Директора на ТП на НОИ, при условията на заместване, видно от приложените по делото Заповед №490/20.05.2014г., Заповед №6613/22.04.2015г. и Заповед №7752/05.05.2015г. (л.260-263). Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:
Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
Съгласно § 6 "б" от ПЗР на КСО, през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете. Т.е. предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са навършени 63 години и 8 месеца, каквато възраст П. е навършил в случая, и осигурителен стаж 37 години и 8 месеца, какъвто осигурителен стаж пенсионният орган е приел, че заявителят към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия няма с оглед зачетения му осигурителен стаж от трета категория труд 35г. 10м. 7дни.
Предвид изложеното в жалбата общо оспорване на извода на административния орган за липса на изискуемия по закон осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението, в хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е изготвено след проверка на всички документи по делото и ведомостите за заплати в осигурителя „Подемпласт” ООД. Съобразно заключението към 16.06.2014г. П. не е имал 37г. 08м. осигурителен стаж и не е изпълнявал условията за стаж по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО (в редакцията към датата на заявлението). Този извод не е оспорен от жалбоподателя, като последният излага доводи за настъпили нови обстоятелства-внесени на 30.06.2015г. допълнителни осигурителни вноски, с което осигурителният му стаж се увеличава на 38г. 10м. 09дни. В тази връзка следва да се посочи, че със заявлението от 16.06.2014г. П. не е поискал отпускане на пенсия по реда на чл.9а ал.2 от КСО, нито е изразил готовност за заплащане на недостигащ осигурителен стаж. От съдържанието на заявлението се установява, че се иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезата на чл.68 ал.1-3 от КСО. Съгласно чл. 9а ал.2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл.68 ал.1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68 ал.1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Разпоредбата на чл. 45а ал. 4 НПОС изрично изисква наличие на постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл.9а ал.2 от КСО за започване на производство пред органите на НОИ на посоченото основание. Ето защо и с оглед данните по делото, че към момента на подаване на заявлението П. е полагал труд по трудово правоотношение, прекратено в по-късен момент, правилно административният орган е счел в оспореното решение, че нормата на чл.9а ал.2 от КСО е неприложима към това заявление. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че към датата на подаване на заявлението-16.06.2014г. общият осигурителен стаж на оспорващия е недостатъчен да бъдат изпълнени условията за пенсиониране в хипотезата на чл. 68 ал. 1 и ал.2 от КСО.
По отношение допълнително зачетения стаж от 03г.00м.00дни за времето от 01.01.2009г.-30.12.2011г., поради внесени от П. на 30.06.2015г. осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за този период, съдът съобрази още и следното:
Съгласно нормата на чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване му, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Т.е. чл.142 ал.1 и ал.2 от АПК изисква съответствието на акта с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т.е. ако действат с обратна сила. Иначе казано нови факти от значение за делото по смисъла на тази разпоредба следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, да са от значение за решаване на делото по същество, каквото обстоятелство не е допълнително зачетения осигурителен стаж, закупен по време на съдебното производство, след издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Т.е. имат се предвид факти, съществуването на които установява незаконосъобразност на акта, а не новосъздадени факти, които променят обстоятелствата, при които е издаден акта. В тази връзка в решения по адм.д.№5264/2008г. на ВАС и адм.д. №4198/2012г. на ВАС се приема, че ново писмено доказателство, което се представя за първи път пред административен съд, сезиран със спор за право на пенсия, може да обоснове отмяна на постановения отказ и съответно изпращане на пенсионната преписка за решаване на въпроса по същество като се съобрази и новото писмено доказателство, но само за установяване на действителното наличие или действителната липса на заявеното право на пенсия към датата на заявлението, а настоящият случай не е такъв. Следва да бъде посочено още, че разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, е установителен административен акт и неговото предназначение е да установи, дали молителят притежава заявеното от него субективно право на пенсия или все още не е придобил такова право, именно към датата на подаване на това заявление. В случая допълнително зачетения стаж от 03г.00м.00дни, поради закупен на 30.06.2015г. осигурителен стаж, е факт който води до промяна в правното положение на оспорващия, респ. до настъпването на различни правни последици от това, поради което не се обхваща от разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК. Обратното би означавало да се допусне право на отпускане на пенсия от дата, към която това право не е съществувало, което е в разрез с материалния закон. Ето защо за оспорващия съществува правна възможност и при съобразяване на новата законодателна уредба от 01.01.2015г., да подаде ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а новонастъпилите факти ще подлежат на обща преценка от пенсионния орган, като неговото решение ще подлежи на съдебен контрол. Оспорващият следва да има предвид и нормата на чл.94 ал.1 от КСО , а именно, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, но ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Като е достигнал до аналогичен извод и е счел, че не са налице основания за отпускане на лична пенсия за ОСВ по заявление вх.№МП-35275/16.06.2014г., пенсионният орган правилно с Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. е отказал на С.П. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което правилно е потвърдено с оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо жалбата на П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.П. *** против Решение №35/14.05.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№МП-35275/17.04.2015г. и е потвърдено Разпореждане №МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител „ПО”.
Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: