Р Е Ш Е Н И Е

№ 324 / 10 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на трети юли, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 467 по описа за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 26/06.04.2015г., постановено по НАХД № 280/2014г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 62/17.07.2014г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЧЕЗ Разпределение България” АД София , на осн. чл. 206,ал. 1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 200 000 лв. за нарушение на т.3.1.5. от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД София за осъществяване на дейността „ разпределение на електрическа енергия” за това, че при извършена на 05.11.2013 г. проверка на място в Централен склад гр. Левски, находящ се в гр. Левски, ул. „П.Р.Славейков” № 28 е установено, че дружеството не поддържа в централния склад в гр. Левски следните материални запаси и резервни части, необходими за функционирането на мрежата: Контактна с-ма за РОС № 10002819, Клема токова АС 50 № 10001897 .

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране , представлявана от председател И. И., чрез процесуални представители С.П. и Р.Р. с наведени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че РС безкритично е приел тезата на жалбоподателя ,че в конкретния случай е налице нарушение по чл. 80 от ЗЕ. Твърди, че нарушението е констатирано на база официални документи, а именно констативен протокол от проверка и списък с наличности. Счита, че е налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 80,ал. 3 от ЗАНН , доколкото нарушението е установено въз основа на официални документи. Счита, че в образуваното административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № КРС-16/04.04.2014 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като този акт е съставен в законоустановения по чл. 34,ал. 2 от ЗАНН шестмесечен срок от откриване и в петгодишен срок от извършване на нарушението. Оспорва извода на съда, че в конкретния случай в АУАН и НП не е конкретизирано деянието, като нито в АУАН нито в НП е посочено какво е минималното количество материали, какво е установено като наличност и в какво се изразява съответната липса. Счита, че в актовете са посочени конкретни липсващи материали, каквито дружеството не е имало в наличност в склада. По-нататък твърди, че поводът за извършената проверка е наличието на множество оплаквания от граждани, и съдът не е изяснил служебно обективната истина във връзка с тях. Счита изводът на съда, че при липса на материали в някой от складовете, същите могат да се доставят от друг скрлад е неоснователен. Счита за неоснователен изводът на решаващия съд, че липсващите в централния склад материали са били налични в ИКС- гр. Левски. В тази връзка обсъжда подадена от потребител жалба срещу отказ да бъде доставена ел. енергия поради липса на материали в склада. Счита, че наличните в склада материали са били под определения от самото дружество минимум. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител С.П.-служител в комисията с юридическо образование, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът , в подадени писмени бележки и по същество чрез процесуалния си представител адвокат Я.С. от САК оспорва жалбата. На първо място, счита същата за недопустима, като подадена от ненадлежна страна- КЕВР, а не от административнонаказващия орган- председателя на Комисията. Алтернативно навежда доводи за необоснованост на жалбата. Излага подробни съображения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита правилен изводът на съда, че след като е налице прекратено административнонаказателно производство, е недопустимо издаване на нов АУАН за същото нарушение. По съществото на спора навежда твърдения за незаконосъобразност на НП, тъй като липсват изисквания за наличност на минимални и максимални количества от необходимите материали. Позовава се на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза и нейните изводи, както и на свидетелските показания, според които в ИКС складовете , включително и в този в гр. Левски, където се намира и централният склад, не са констатирани липси на материалите, описани в НП. Посочва практика на съдилищата. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Навежда довод, че прекратеното административнонаказателно производство не прегражда възможността за издаване на нов АУАН и налагане на административно наказание. По съществото на спора твърди, че в лицензията изрично е посочено каква складова наличност трябва да има в четирите складови бази. Факт е, че е налице пълна липса на наличности на посочените части. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на касационната жалба.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред РС се призовават нарушителят, поискалите обезщетение и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В разглеждания случай, правилно Районният съд е конституирал като страна –ответник по подадената пред него жалба Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в качеството й на организация, чийто орган/ председателят/ е издал обжалваното наказателно постановление. Касационната жалба е подадена от легитимна и участвала в първоинстанционното производство страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна при наличието на следните коригиращи мотиви:

За да отмени наказателното постановление, Районният съд, на първо място е приел, че при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице прекратено от Председателя на ДКЕВР административнонаказателно производство, образувано с АУАН от 09.01.2014 г. Преценил е, че е налице стабилен административен акт за прекратяване на производството, поради което е недопустимо за същото нарушение да бъде съставен последващ АУАН,в който смисъл е разпоредбата на чл. 24,ал. 6 от НП, приложима съгласно чл. 84 от ЗАНН.

Този извод на решаващия съд е неправилен. Основателно е наведеното от касатора оплакване, че при съставяне на новия АУАН от 04.04.2014 г. не са допуснати визираните процесуални нарушения, тъй като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоящият съд споделя този извод. Регламентираната с чл. 17 от ЗАНН забрана за налагане на повече от едно наказание за едно извършено административно нарушение, за което вече лицето е наказано с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, изключва приложимостта на чл. 24,ал. 1, т. 6 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. От така регламентирания в ЗАНН институт следва, че правото да се налага наказание за извършено нарушение се преклудира при наличие на влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Прекратяването на административно-наказателното производство не е пречка за издаване на нов АУАН при наличие на предвидените в закона предпоставки. Този извод следва и от нормата на чл. 36 от ЗАНН, съгласно който административно-наказателното производство се образува със съставянето на АУАН. Т.е., прекратяването на образуваното по предходния АУАН производство е ирелевантно за новото производство, образувано със съставянето на новия АУАН № КРС-16 от 04.04.2014 г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Условията за валидност на АУАН са обусловени от спазването на сроковете по чл. 34,ал. 2 от ЗАНН, предвиждащ за нарушения на Закона за енергетиката шестмесечен срок от откриване на нарушението и петгодишен срок от извършването му за съставяне на АУАН. В конкретната хипотеза, при открито на 05.11.2013г. нарушение, съставеният на 04.04.2014 г. АУАН е в рамките на установения срок.

На второ място, за да отмени Наказателното постановление решаващият съд, макар и с оскъдни мотиви е приел, че същото е незаконосъобразно поради това, че жалбоподателят, и настоящ ответник по касация не е извършил административно нарушение. Мотивирал е извод, че материалите, които са липсвали в централния склад са били налични в спомагателните ИКС складове, видно от приложените по делото доказателства. Позовал се е и на заключението на вещото лице, според което наличността на материали в складовете на електроразпределителното дружество, които се намират в непосредствена близост до централния склад , е динамична величина и дори да липсва в централния, то е безспорно установено , че е налице в ИКС.

Настоящият съд споделя тези изводи на решаващия, при следните уточнения:

Наказанието е наложено на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката , предвиждащ отговорност на енергийното предприятие при нарушение на разпоредби в закона, подзаконови нормативни актове, общи или индивидуални административни актове на комисията, правно-обвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия. От съдържанието на НП следва извод, че административнонаказващият орган е издал НП поради нарушение на условията за издадената на наказаното дружество лицензия и конкретно на т. 3.1.5 от същата. Т.е., нарушената норма е т. 3.1.5 от лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г. Посочената като нарушена норма гласи, че лицензиантът експлоатира и поддържа мрежата в съответствие с Правилата на мрежата и по начин, осигуряващ непрекъснатост, надеждност и ефективност на разпределението на електрическата енергия и намаляване на технологичните разходи, като, според т. 4 осигурява необходимите материални запаси, включително резервни части, необходими за функциониране на мрежата. От обстоятелствената част на АУАН и НП следва, че дружеството не поддържа в централния склад в гр. Левски материални запаси и резервни части, необходими за функциониране на мрежата, конкретно посочени. За съставомерността на нарушението е необходимо да са налице всички елементи от фактическия му състав, т.е., да е безспорно доказано, че не са налице необходимите материални запаси, включително резервни части, необходими за поддържане на мрежата. Следва да бъде отбелязано, че нито в издадената лицензия, нито в нормативен или друг акт е въведено/ или ако е въведено- не е изрично посочено в АУАН и в НП/ задължение материалните запаси и резервните части да са в наличност именно и само в централния склад. Изискването е да са налични по начин, даващ възможност за поддържане на мрежата по посочения в т. 3.1.5 от лиценза начин. Настоящият съд счита, че осигурените в спомагателните ИКС складове материални запаси по начин, даващ възможност за поддържане на мрежата дисквалифицира липсата на тези материали в централния склад като административно нарушение. В конкретния случай е установено , че материалите по двата посочени в НП пункта, включени във списъка на минималните количества материали за малки спомагателни складове/ л. 34 от преписката/ и установени като наличности в същите ИКС складове към 05.11.2013 г./ л. 170/ е достатъчно основание да се приеме, че дружеството не е нарушило посочената в НП разпоредба от издадения лиценз. Това е така още повече поради факта, че от събраните по делото доказателства се е установило, че спомагателен ИКС склад, в който са били налични посочените в НП материали е в непосредствена близост до централния склад в гр. Левски , както и в останалите ИКС складове, т.е., задължението, чието неизпълнение се квалифицира като нарушение- осигуряването на необходимите материални запаси по начин, даващ възможност за ефикасно поддържане и експлоатация на мрежата , е изпълнено от наказаното дружество. Посочената като нарушена норма изисква поддържането на тези материални запаси без да въвежда задължение това да става точно и само в централните складове. Като е поддържал в наличност индивидуализираните в НП материали, макар и не в централния, а в ИКС складове, ответникът по касация е спазил въведените с лиценза изисквания в тази насока, респ., не е извършил административно нарушение.

Като е отменил Наказателното постановление, макар и по съображения, част от които са погрешни, в отсъствие на съществени процесуални нарушения, Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/06.04.2015г., постановено по НАХД № 280/2014г. на Левченския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.