Р E Ш Е Н И Е

№ 341

гр.Плевен, 20.07.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 463 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 55 от 05.05.2015г., постановено по НАХД № 22 по описа за 2015г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № РДГ-1731/06.01.2015 г. на Директора на РДГ Ловеч, с което на Ц.И.Ц. ***, за нарушение на чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 84, ал. 1 от ЗОЛД, лишен е от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнето собственото му гладкоцевно оръжие – надцевка ТОЗ 34, 12 кал., № 8537504.

Срещу решението е подадена касационна жалба от адв. Ц.К.Ц. ***, в качеството му на пълномощник на Ц.И.Ц., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован поради липса на мотиви. Сочи се, че е преразказана фактическата обстановка, отразена в АУАН и издаденото наказателно постановление, а описаните действия на контролните лица са приети за правилни и законосъобразни. Касаторът счита, че е недопустимо да бъдат приети единствено и само показанията и твърденията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, а тези на останалите разпитани свидетели да бъдат считани за недостоверни, противоречиви и несъстоятелни, което обстоятелство счита, че доказва предубеденост по производството. В жалбата се твърди, че посоченото като основание за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление несъответствие с чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН не е изследвано от съда, а формално е посочено, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по издаването на акта. Предвид това касаторът счита, че първоинстанционният съд не е спазил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 168 от АПК и не е изследвал това, налице ли са посочените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на оспорвания административен акт. В жалбата се твърди още, че не е съобразена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която разпоредба изисква в издаденото наказателно постановление да бъде направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Сочи, че в случая административно наказващият орган не е установил важни елементи от състава на соченото административно нарушение. Според касатора, деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което не е взето предвид от първоинстанционния съд, който не е изследвал обстоятелството налице ли са предпоставките за освобождаване на санкционираното лице от наказателна отговорност. В заключение се моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът Ц.И.Ц. не се явява, представлява се от адв. Ц. ***, който счита решението на районния съд за неправилно и необосновано, по изложени в касационната жалба основания. Счита също, че не е налице словесно еднозначие между акта и наказателното постановление. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът – Регионална дирекция по горите Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ц.Ц., Г. В. Г. и П. С. В. са членове на ЛРД в село Сухаче, община Червен бряг, област Плевен, като към 26.10.2014г. Ц. притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие, ловно оръжие – надцевка ТОЗ 34, 12 кал. № 8537504, както и членска карта и редовно заверен билет за лов. Датата 26.10.2014г. била обявена за ден за лов, на която дата Ц. заедно с Г. и В. отишли с автомобила на Г. в района на ловната хижа в местността “Паметника“ в землището на с. Сухаче да чакат групата за лов, като само В. и Ц. носели ловното си оръжие. По същото време е подаден сигнал на служители на горското стопанство, че три лица ловуват в района на ловната хижа. Такъв сигнал е бил подаден и на телефон 112. Около 10.00 часа със служебен автомобил горските служители Г. и П. отишли на указаното място – ловната хижа в м.”Паметника”, землище Сухаче и видели спрял автомобил. Не след дълго на разстояние от около 50 м. забелязали към тях по земна пътека да се придвижват три лица. От едната страна на пътеката земята била изорана, а от другата започвала гористата част на местността, която включвала храсти и отделни дървета. Имало добра видимост. Свидетелите видели, че две от движещите се лица носят в ръце оръжие – пушки, извадени от калъф. Виждайки ги, лицата метнали пушките на гърба си. Когато достигнали до тях горските служители се представили и посочили целта на проверката си. Лицата „сгънали” оръжието пред тях и извадили от цевта патрони. Това действие е било направено и от Ц.. И двамата горски служители дават последователни и неколебливи показания, че оръжието е било извадено от калъф, и че така с извадено от калъф оръжие същият се придвижвал към тях. При поискване на съответните по ЗЛОД документи Ц. представил редовно заверен ловен билет, но не представил разрешително за лов, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗЛОД. Съставен му бил АУАН, където констатираното е описано по следния начин: „извършва лов, като се движи пеш през угарта със сглобено ловно оръжие, с редовен ловен билет, но без да притежава писмено позволително за ловуване. По време на проверката не е констатиран убит или ранен дивеч”. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.57 ал.1 вр.чл.43 ал.3 ЗЛОД. Ц. подписал акта без възражения и получил препис от него. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. Районният съд е кредитирал като последователни, непротиворечиви, еднопосочни и неколебливи - както по време на разпита им, така и при проведените от съда очни ставки, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като е мотивирал подробно този свой извод. В тази връзка е направил и заключение, че по делото е безспорно доказано, че Ц. се е движил с извадено от калъф ловно оръжие, без редовно писмено позволително. Съдът не е кредитирал с доверие нито обясненията на Ц., нито свидетелските показания на групата свидетели на жалбоподателя, като е мотивирал последното подробно, анализирайки дадените от тях сведения, както и тяхната заинтересованост от изхода на спора.

При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че Ц., притежател на членска карта и редовно заверен билет за лов / изискуемо условие за упражняване правото на ловуване съгласно чл.23 ал.1 от ЗЛОД/, се движил с извадено от калъф ловно оръжие - надцевка ТОЗ 34, 12 кал., № 8537504, без да притежава разрешително за лов / изискуемо условие за провеждане на лов съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗЛОД/ и в този смисъл „ловувал” по смисъла на разпоредбата на чл.43 ал.3 т.1 пр.2 от ЗЛОД, съгласно която „ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не”. Приел е, че констатираното деяние е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред с разпоредбата на чл.84, ал. 1, предл. второ от ЗЛОД. Счел е, че деянието е на формално извършване и е довършено със самия факт на извършване на забранените действия. Направил е извод за липса на допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, като е изложил подробни съображения в тази насока. Посочил е също, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение в конкретния случай с оглед характера на защитените отношения. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е провел съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно протекло административно-наказателно производство и за правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на Ц. за извършено нарушение на ЗЛОД. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По касационните възражения решаващият съд съобрази следното:

Касираното решение не е постановено при липса на мотиви, дори напротив, същите са достатъчно подробни и аргументирани. Районният съд е изложил на първо място мотиви кои свидетелски показания кредитира и кои не, въз основа на които е приел за установена фактическата обстановка по делото. При възприетите факти, съдът е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Отговорил е подробно на всички възражения в жалбата срещу наказателното постановление и е приел в заключение, че правилно е реализирана отговорността на Ц. по ЗЛОД.

Районният съд е изследвал законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съобразно разпоредбите на ЗАНН и при правилата на НПК, и е направил извод за неоснователност на жалбата на Ц.. В производството пред съда не са приложими правилата на АПК, каквито твърдения са изложени в касационната жалба, а правилата на НПК и ЗАНН, тъй като обжалваното наказателно постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е правоохранителен акт със санкционно значение и е окончателният акт в образуваното административно-наказателно производство във неговата извънсъдебна фаза.

По отношение приложимостта на чл.28 от ЗАНН, районният съд е отговорил на възражението в жалбата срещу наказателното постановление, като е изложил достатъчни и аргументирани мотиви, че конкретният случай не е маловажен такъв, които се споделят от касационният състав и не е необходимо да се преповтарят.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 05.05.2015 г., постановено по НАХД № 22 по описа за 2015 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.