Р E Ш Е Н И Е

№ 385

гр.Плевен, 17 Септември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 462 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 43 от 24.04.2015 г., постановено по нахд № 287/2014 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 335 от 12.05.2014 г. на Директора на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на З.С.Й.,***, собственик на бар-клуб „Лайф” гр.Кнежа, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45 ал.1 и чл.46 ал.1 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето затова, че на 06.04.2014 г. около 01,10 часа в гр.Кнежа, ул. „Д.Бутански” № 19, е допуснал присъствието на непълнолетния М. И. Ч., ЕГН **********, след 22,00 часа без придружител.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от З.С.Й., който счита същото за незаконосъобразно, неоснователно и необосновано. Оспорва фактическата обстановка, описана в констативния протокол и АУАН, като сочи, че непълнолетното лице е било придружено от близък роднина. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Кнежа.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 06.04.2014 год. след 22.00 ч. – около 01.10 ч., в гр.Кнежа свидетелите П. З., П. Д. и Д. П., в качеството си на служители при РУ „Полиция” – гр.Кнежа извършили проверка в рамките на специализирана полицейска операция /СПО/ в питейно заведение – бар-клуб „Лайф”, находящо се в същия град. Свидетелите установили, че въпреки късния час в питейното заведение присъствал непълнолетният М. Ч.  на 16 год., който не бил придружаван от родител или друго пълнолетно, упълномощено лице. Съставен бил констативен протокол от същата дата и екземпляр от него бил връчен на управителя на ЕТ „Зако – З.С.”. Непълнолетният бил отведен в полицейското управление, където дал обяснения по случая. Същият посочил, че е бил с вуйчо си К. Д., но последният бил напуснал дискотеката за около 20 мин. После непълнолетният бил предаден на неговата баба, тъй като родителите му не били в гр.Кнежа.  Впоследствие, в РУП – Кнежа. мл. ПИ Д. П., в присъствието на свидетелите П. З. и П. Д. – очевидци на нарушението, съставил АУАН № 6/22.04.14 /фабр.№ 476107/ от дата: 15.04.2014 год. против З.С.Й. затова, че на 06.04.2014 год. около 01:10 часа в гр.Кнежа като собственик на бар-клуб „Лайф, е допуснал присъствието на непълнолетния М. Ч., след 22:00 часа без придружител, с което е нарушил чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Районен съд гр.Кнежа констатирал, че АУАН  е бил съставен от очевидци на констатираното нарушение и връчен на жалбоподателя на 19.04.2014 год., който отразил писмено възраженията си, че непълнолетният  е допуснат с придружител, като едновременно с това задал въпрос защо акта му се връчва на Великден – 19.04.2014 год. в 13:50 ч. Съдът констатирал, че по делото не са събрани категорични доказателства, че АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, но същевременно е съставен въз основа на констативен протокол в присъствието на жалбоподателя, собственик на питейното заведение. Констативният протокол е подписан от съставителя – длъжностно лице в системата на МВР и свидетел,  и е връчен на жалбоподателя, т.е. доведен до неговото знание като лице, присъствало в проверявания обект. Последният се е подписал в протокола за „Проверяван”. В този смисъл, констативният протокол като официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател, според съда е послужил за съставянето на акта за нарушение. Съдът констатирал още, че жалбоподателят е бил поканен /получил е призовка/, макар и да липсват доказателства да конкретна дата, на която е следвало да се яви в районното управление за съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Дори да се приеме, че в разглеждания случай АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, съдът приел, че той е бил съставен въз основа на официален свидетелстващ документ /констативен протокол/ и в присъствието на двама свидетели – очевидци на нарушението. Съдът отчел, че АУАН е бил предявен на жалбоподателя, същият е отразил писмено възраженията си  и е получил препис от акта. Съдът направил извод, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, въпреки липсата на всички елементи от фактическия състав на чл. 40, ал.2 ЗАНН, не би могло да рефлектира върху правото му на защита, т.к. законът е предвидил повторна гаранция чрез възможността за подаване на писмени възражения , каквито жалбоподателят е направил. На основание тези изложени мотиви РС-Червен бряг направил извод, че не е опорочена процедурата по съставяне на акта, напротив, същият е редовно съставен в присъствието на свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението и е връчен лично срещу подпис на жалбоподателя, а в АУАН са възпроизведени констатациите от констативния протокол, срещу които жалбоподателят при връчване на акта е упражнил правото си на възражение.

По съществото на нарушението съдът изложил доводи, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, както и че законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по 45, ал.2 от ЗЗД, за което е наложена глоба в минимален размер – 2 000 лева. Съдът счел, че при определяне размера на така наложеното адм. наказание АНО е спазил изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието.

На тези основания РС Червен бряг потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на управителя на бар-клуб „Лайф” в гр.Кнежа. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Установява се от приложения по делото акт за нарушение, че същият е съставен на 15.04.2014 год., а е връчен на 19.04.2014 год., което сочи, че актът е съставен и връчен на нарушителя не на една и съща дата. Последното би съставлявало нарушение на процедурата, разписана в чл.40, ал.1 от ЗАНН, ако е ограничило или препятствало правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си, да представя доказателства, да прави възражения и т.н. Видно е от самия акт , че наказаното лице е упражнило предоставеното му от закона право да направи възражения от една страна, а от друга, както правилно е констатирал и РС, актът е съставен въз основа на констативен протокол на л.6 от делото, в който са обективирани всички констатации от извършената проверка и който е подписан от наказаното лице, което налага извод, че последното е запознато с констатациите от проверката. Ето защо връчването на акта в по-късен момент от неговото съставяне в конкретния случай не съставлява съществено нарушение, защото нарушителят е имал възможност в пълен обем да упражни предоставените му от закона права от една страна и от друга, защото е бил запознат с отразените в констативния протокол констатации при неговото съставяне, а последните са били пренесени и в съставения акт.

Действително, и както твърди касаторът, в констативния протокол не е отбелязано, че непълнолетното лице М. Ч. е бил с придружител, но и няма как това обстоятелство да бъде отбелязано в КП, тъй като в момента на проверката от полицейските органи непълнолетното лице е било без придружител в проверявания обект. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетели З., Д. и П.. Св.З. твърди, че в момента на проверката непълнолетният е бил без придружител, като съобщава, че собственикът (жалбоподателят) е бил в заведението , бил е запознат с констатациите в протокола и е дал обяснение, че М. Ч. е бил с вуйчо си, но вуйчо му в момента бил излязъл от заведението. Св.З. твърди, че при извършената проверка в заведението не е било установено такова лице. Непълнолетният е направил опит да се свърже с вуйчо си, но ”около половин час и повече той не осъществи връзка с него и ние също не установихме връзка и контакт с такова лице, и не беше установено такова лице в заведението”. Свидетелят твърди, че проверката в заведението е продължила около половин час. Фактът, че в момента на проверката от полицейските органи вуйчото на непълнолетното лице К. Д. не се е намирал в заведението, не се отрича от самия жалбоподател и се потвърждава от показанията на св.К. Д.. Самият той, разпитан в с.з. твърди, че по време на престоя му в дискотеката, жена му се е обадила, че е угаснал токът и че е имало повреда в бушоните, която свидетелят е отишъл да отстрани и е отсъствал от заведението известно време, не съобщава колко, но твърди, че се е „позабавил”. Същите обстоятелства съобщава и жалбоподателят в обясненията, дадени пред съда. Ето защо и от всички съвкупно преценени доказателства се установява, че в момента на проверката, в този часови половинчасов интервал, през който вуйчото –св. К. Д. си е отишъл вкъщи, непълнолетното лице е било оставено само в заведението, без придружител по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗЗДетето. Съдът приема като защитна теза твърденията на жалбоподателя и на св.Д., че вуйчото е поръчал на З. (жалбоподателят) да понаглежда племенника му, в какъвто смисъл е и декларацията от родителите на непълнолетното лице , че са съгласни синът им сам да посещава след 22.00 часа дискотеката с управител жалбоподателят , без да бъде придружаван от неговите родители, под надзора на управителя на заведението. На първо място, тези твърдения се релевират за пръв път в съдебното производство, в акта за нарушение жалбоподателят единствено е възразил, че непълнолетният е бил с придружител, не е посочил, че именно той е осъществявал надзор за времето на отсъствие на придружителя. На второ място, при разпита си в с.з. жалбоподателят обяснява -”няма как да изведа детето от заведението, тъй като се познавам с родителите му. Беше късно и затова го оставих в заведението..” Тези обяснения потвърждават факта, че непълнолетният за времето на отсъствие на вуйчото от заведението е бил без надзор на надлежно лице и че такъв не е бил вменен на управителя на заведението, друг е въпросът, че вуйчото, след като не е имал ясна представа за времето, през което ще му се наложи да отсъства, е могъл да прибере племенника си вкъщи, а не да го оставя без надзор за неопределено време. Ето защо , като е достигнал до извод за съставомерност на вмененото деяние, съдът е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 24.04.2015 г., постановено по нахд № 287/2014 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.