РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Плевен, 10 Август 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Д.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 456 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Б. П., срещу решение № 397/04.05.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 751/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2014-033403/14.11.2014 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара”
към КЗП, с което на БТК ЕАД, ЕИК 831642181 със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от пълномощника
Боряна Валентинова Иванова с ЕГН **********, за нарушение на чл. 230 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 27,
чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, за това, че до
15.05.2014 г. не е изпълнено задължително предписание на контролен орган –
инспектор от КЗП, дадено с протокол за проверка на документи №
К-0064920/09.05.2014 г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от
ЗЗП чрез замяна или извършване на безплатен ремонт.
С касационната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено, като необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон – ЗЗП и ЗАНН. Касаторът счита, че НП е издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което същото е
незаконосъобразно. Сочи, че в протокол за проверка на документи
К-0064920/09.05.2014 г. не се съдържа задължително предписание по смисъла на
чл. 193, т. 2 от ЗЗП, както от обективна страна, така и от формално процесуална
страна. Сочи, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите
на индивидуалния административен акт, по никакъв начин не е обозначено, че се
касае за самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочен нито чл.
193, нито каквото и да е друго правно основание за издаването на подобен акт,
което да укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както
и че посоченият акт подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва този акт. Сочи, че ако неясното изявление в протокола за проверка на
документи се разглежда като задължително предписание по чл. 193, т. 2 от ЗЗП,
то този акт освен, че е извън материално правната компетентност на
административния орган е издаден в нарушение на процесуалните правила, в степен
сама по себе си обосноваваща неговата нищожност. Счита, че по отношение на
твърдяното нарушение по чл. 230 от ЗЗП във вр. с чл. 193, т. 2 от ЗЗП е приложен
неправилно материалния закон, като „издаденото предписание” до дружеството,
което „не е изпълнено”, е да приложи разпоредбата на чл. 114 от ЗЗП. Счита, че
в цитираната норма не са регламентирани задължения за търговеца, т.е. той да е
техен адресат. Сочи, че цитираното в постановлението, че БТК е нарушило чл. 230
от ЗЗП, обективно е невъзможно, защото нормата на чл. 230 от ЗЗП е санкционна и
няма как да бъде нарушена, като в този смисъл обжалваното НП не сочи материално
правната законова норма, която дружеството е нарушило и не съдържа правна
квалификация на нарушението. Счита, че това представлява нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и само по себе си
представлява основание за отмяна на НП. Сочи, че в процедурата по ангажиране на
отговорността на БТК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до накърняване на правата на дружеството, поради което и не следва
спорът да се разглежда по същество, като в тази връзка следва да се отбележи,
че както в АУАН, така и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Счита,
че това представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и само по себе си също представлява основание за
отмяна на НП. Моли оспореното решение да бъде обезсилено, евентуално, ако не
бъдат приети посочените по-горе мотиви, наложената санкция да бъде намалена до
предвидения минимален размер.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че
жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение, РС-Плевен е приел от фактическа страна, че на санкционираното дружество е било дадено задължително предписание, обективирано в констативен протокол № К 0064920/09.05.2014 като е даден срок до 14.05.2014г. да се изпълни предписанието, а именно да се „замени стоката с нова” за което обстоятелства да се представят пред контролния орган доказателства за удовлетворяване на рекламацията. В дадения срок за изпълнение на предписанието, същото не е изпълнено. Съдът е посочил въз основа, на кои доказателства – писмени и гласни прави този извод. Установените факти потвърждават фактическите основания за издаване на спорното НП. Налице е нарушение на чл. 230 от ЗЗП, които сочи че за
неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и
нарушения на закона, извън случаите по чл.
215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв. В случая е наложено наказание вр. чл. 231 от
ЗЗП при условията на повторност, която е доказана по делото и обсъдена от
решаващия съд с подробни мотиви относно определения конкретен размер на
наложената санкция. Въз основа на
установените факти и приетите по делото доказателства, решаващият съд е
достигнал до извод, че НП е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Решението е
правилно.
Действително, както
сочи касатора в жалбата си, в мотивите на съдебното решение не е посочено, дали
задължителното предписание, което не е изпълнено, отговаря на изискванията на
АПК за индивидуален административен акт. Липсата на мотиви, в този смисъл обаче, не може да бъде определено като съществено
процесуално нарушение, съгласно чл. 348, ал. 3, т 3 от НПК и да обоснове отмяна на съдебния акт, а
още по-малко на НП.
Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на
даденото предписание. Същото е доказано и е част от протокол за проверка № К-0064920
от 09.05.2014г. – л. 21 от н.а.х.
делото. В производството по установяване на правнорелевантния факт на виновно
неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган не следва да подлага на преценка
съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда сезиран със спора на законосъобразността
на издаденото НП. Адресатът на
задължителното предписание, който съвпада със санкционираното лице, не може да
предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от
проверяващите органите по ЗЗП
незаконосъобразност на задължителните предписания. Задължителното предписание
представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в
правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително
поведение - да се замени стоката с нова такава, за което обстоятелство да се
представи пред контролния орган
доказателство за удовлетворяване на рекламацията и определя срок за
това. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен
акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, където са
регламентирани всички основания за оспорване, като включително и има правна
норма, която защитава правата на адресата при непълнота на съдържанието на
индивидуалния административен акт относно указанието пред кого и в какъв срок
се упражнява правото на жалба /чл. 140 от АПК/. Неизпълнението на предписанието
е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП
в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да
се докаже - наличието на
предписание и неговото неизпълнение в
срок, законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство,
поради което нито санкциониращият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП
следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание.
Касаторът, претендира
още като касационно основание, че наложеното наказание е явно несправедливо.
Административно наказващият орган не е посочил защо счита, че целите на
наказанието ще бъдат постигнати именно с опредения размер на санкцията от 2000
лева, при определен от закона минимум от 200 лава. Решаващият съд сочи в
мотивите си, че определеното наказание е съобразено по вид и размер с
предвиденото в разпоредбата на чл. 230 вр. чл. 231 ЗЗП при отчитане на
конкретната тежест на извършеното нарушение. По делото е доказано, че касаторът
е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗЗП, включително и такова по
същия състав. Това обоснована приложението на чл. 231 от ЗЗП, което надлежно е
посочено в НП и съответно анализирано от съда. Поведението на касатора разкрива
белези на явно незачитане на установените от закона правила и системност и упоритост
в това поведение, които обосноват налагането на максималното предвидено от
закона наказание. Решаващият съд е достигнал до подобни изводи, поради което
настоящия състав счита, че оспорения съдебен акт е правилен и съответстващ на
доказателствата по делото, а решението предмет на настоящото дело следва да
бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 397/04.05.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 751 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.