РЕШЕНИЕ

№ 340

град Плевен, 20.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 455/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Тибор“ ЕАД гр. Плевен, срещу решение № 399/07.05.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 720/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че порцесното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно, както и че същият не е обсъдил доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила от страна на административно-наказващия орган, състоящи се в непосочване в обжалваното наказателно постановление на изпълнителното деяние, с което „Тибор“ЕАД гр. Плевен е нарушил нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. Излагат се доводи, че не е доказано, че юридическото лице е създало условия за пушене в заведението, допустителството в случая не е наказуемо, съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН. Твърди се, че липсата на изпълнително деяние посредством, което е извършено процесното административно нарушение води до липса на състав на административно нарушение по аргумент от чл. 6 от ЗАНН, както и че непосочването на изпълнително деяние прави несъставомерно вмененото нарушение, тъй като препятства съда в извършване на преценка за осъществен състав на нарушение от посочения вид, както и относно неговата наказуемост. Сочи се, че при издаване на наказателното постановление не е спазена нормата на чл. 6 от ЗАНН, както и че не е изпълнена посочената императивна законова норма, следователно липсва административно нарушение. Навеждат се доводи, че липсата на посочване на форма на изпълнителното деяние-действие или бездействие, води още до неопределеност на начина, по който е извършено вмененото административно нарушение, което пък от своя страна нарушава правото и възможността на подведеното под отговорност лице да осъществи адекватно и конкретно защитата си. Твърди се, че административното нарушение, вменено на „Тибор“ЕАД гр. Плевен, не се доказва по категоричен и безспорен начин, както и че самият административнонаказващ орган, облечен в съответната власт, не е в състояние нито да принуди към преустановяване на нарушението от страна на клиентите, нито да ги санкционира. Счита се за неправилно санкционирането на юридическото лице на общо основание, което освен всичко няма и властническите правомощия по отношение на недобросъвестни и недисциплинирани клиенти. Посочва се, че служителите на РЗИ не са обезпечили процесната проверка, извършена по сигнал с присъствието на полицаи, тъй като това не било винаги възможно. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на свидетеля В.. Твърди, че като не е изяснил защо смята, че в процесния случай е налице извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, с оглед непосочване в процесните АУАН и НП как жалбоподателят е нарушил забраната за тютюнопушене, първоинстанционният съд е постановил един незаконосъобразен и подлежащ на отмяна съдебен акт. Навеждат се доводи, че непосочването на хипотези на нарушението, извършено от страна на юридическо лице, не освобождава административно-наказващият орган от задължението му да посочи описание на нарушението и изпълнително деяние, в изпълнение на императивната норма на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН и не следва да бъде използвано във вреда на подведеното под отговорност лице. Счита се, че административният орган следва да санкционира преките нарушители на забраната за тютюнопушене и след това да налага санкция на юридическото лице, в чийто обект е извършено административното нарушение. Посочва се, че санкция в размер на 3000 лв., ще се окаже прекомерна и няма да се изпълнят предписанията и целите на закона, визирани в чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, независимо, че размерът е минимално предвиденият. Моли се съдът да отмени решение № 399/07.05.2015 г. на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – „Тибор“ ЕАД гр. Плевен, се представлява от адв. И., която поддържа касационната жалба. От името на своя доверител, моли съдът да уважи подадената касационна жалба. Счита за неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд, който не е обсъдил доводите й в жалбата против наказателното постановление, като това прави постановеният съдебен акт необоснован и немотивиран. Сочи като съществено процесуално нарушение, непосочването на изпълнителя на деянието, действието или бездействието, с което е нарушил чл. 56 от Закона за здравето, както и изискванията на чл. 6 от ЗАНН, а именно, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Навежда доводи, че липсата на състав, прави съответното административно нарушение, вменено на доверителя й, несъставомерно и оттам ненаказуемо. Моли да се отмени първоинстанционния съдебен акт.

Ответникът – „Регионална здравна инспекция“ – Плевен, не изпраща представител. Представен е отговор по касационната жалба, в който се посочва, че решението е законосъобразно, постановено при обсъждане на установените факти и правилно прилагане на закона и следва да бъде оставено в сили.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства, счита, че касационната жалба е основателна и следва да се уважи.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № КД-01-04-024/24.02.2015 г. на директор на РЗИ-Плевен, с което на „Тибор“ ЕАД гр. Плевен, за това че при извършена проверка на 03.02.2015 г. в 10.15 часа, в обект Кафе „Тибор“ – покрит пазар на „Тибор“ ЕАД гр. Плевен, находящ се на втория етаж в покрит пазар, гр. Плевен, ул. „Княз Алексанъд Батенберг І“ № 17, представляващо закрито обществено достъпно място се е установило, че на пет от масите клиентите извършват тютюнопушене на тютюневи цигари с марки „Средец“, „Карелия слимс“ и др. – нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000(три хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, като споделя изложеното от първоинстнационния съд. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.3 от ЗЗдр., съобразно която се санкционира ЮЛ при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона. Отговорността на ЮЛ по чл.218, ал.3 от ЗЗ е обективна. За реализирането й е достатъчно да бъде установено по категоричен начин обстоятелството, че в закритото обществено място, стопанисвано от ЮЛ, се извършва тютюнопушене. Този факт е доказан по делото по категоричен начин от показанията на актосъставителя Т. и свидетелят при установяване на нарушението Й.. Доказва се, че на масите не са били поставени пепелници. Но фактът, че всички пушещи клиенти са разполагали с еднотипни чашки, които ползвали за пепелници в присъствието и със знанието на персонала е достатъчно показателен, че персоналът на заведението е осигурил възможност на клиентите да извършват тютюнопушене и то се е осъществявало с негово съгласие и съдействие, а не по инициатива единствено на клиентите, които няма как да се снабдят с тези импровизирани "пепелници", ако не са им били предоставени от обслужващия персонал. Това е показателно за системно налагана и възприета практика в обекта, а не за инцидентен случай от отделен клиент. По думите на свидетелите, в заведението се е пушило и дори по време на проверката. Известно е, че масово заведенията са възприели подобни практики за клиентите - пушачи и осигуряват възможности за пушене в закрити пространства, при това без използване на вентилационни системи, като така демонстрират явно и грубо незачитане на законовите норми, нарушават правата на клиентите – непушачи и застрашават здравето на подрастващите. Затова законът е предвидил санкция за нарушение на чл. 56, ал.1 от ЗЗ не само персонално за всеки нарушител – физическо лице, но и за юридическите лица и еднолични търговци, собственици и стопанисващи обектите, в които се нарушава забраната за тютюнопушене. Наличието на издадена заповед от управителя за забрана на тютюнопушенето е без правно значение, защото забраната е въведена от закона и е абсолютна, като не предполага изключения по избор на съответното заведение. В протокола от проверката и АУАН достатъчно ясно са изложени фактите и обстоятелствата, представляващи описание на констатираното нарушение, съответстващо на посочената като нарушена материално-правна разпоредба - чл. 56, ал.1 от ЗЗ. Затова обосновано на осн. чл. 218, ал.3 от ЗЗ е била ангажирана отговорността на дружеството – собственик на обекта, с налагане на предвидената за юридически лица "имуществена санкция" в минимален размер – 3000 лв. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и не зависи и не се изключва от това, дали едновременно са били наказани и конкретните физически лица, нарушили забраната, чиято отговорност е персонална. Не е и нужно да бъдат установени личните данни на всеки един клиент, извършващ тютюнопушене. Описанието на нарушението е достатъчно детайлно, за да очертае констатираното нарушение на дружеството

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 399/07.05.2015 г., постановено по НАХД № 720/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.