Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

гр. Плевен, 13 Юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на трети юли две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 453/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на М.Н.М. *** срещу Решение №416 от 18.05.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 944/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К №0898119 на ОДМВР-Плевен, с който на М.Н.М. ***, на осн. чл. 189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 24.08.2014 г. в 10.38 часа на околовръстен път Плевен Е 83 км.89.2, с МПС СЕАТ ЛЕОН рег.№ ВНXXXXВТ при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч е установена и заснета стойност на скоростта 112 км/ч, превишение 22км/ч, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита, че съдът не е изложил мотиви по наведените доводи и възражения относно несвоевременното издаване на ЕФ след като са изтекли всички срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и липсата на реквизит – дата на издаване на ЕФ. В противоречие със закона съдът е приел, че автоматизираното техническо средство е преминало проверка за техническа годност. Но съгласно т. 29 от Заповед № А-333/29.05.2014г. на Директора на ДАМТН, скоростомерите подлежат на периодична проверка на една година. Към момента на нарушението е действала предходна Заповед № А-441/13.10.2011г., съгласно която срокът на периодичните проверки на скоростомери също е бил една година. В решението си съдът неправилно е приел, че с протокол от 13.03.2013г. техническото средство е преминало преглед за техническа годност, но към момента на установяване на нарушението – 24.08.2014г. вече е била изтекла една година от проверката. Излиза, че към момента на нарушението техническото средство не е било изправно и съответно резултатите от него са недостоверни. Затова нарушението е недоказано и като е приел противното, съдът е постановил необосновано решение. Съдът не се е произнесъл и по възражението, че мястото за контрол не е било обозначено. Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на ЕФ.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява становище по жалбата и не представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон, съобразно доказателствата.

Съдът не е допуснал процесуално нарушение и е отговорил на наведените от касатора доводи, поддържани и в касационната жалба относно съдържанието на електронния фиш и правилно е приел, че ЕФ съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП и отговаря на утвърдения образец, като изискванията за реквизити на АУАН и НП са неприложими. В този смисъл в ЕФ се посочва само датата на нарушението, не и дата на издаването му и се генерира автоматично от системата, без намеса на човешки фактор – издател на акта.

Затова сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП са неприложими по отношение на ЕФ, в това число и чл. 34 от ЗАНН. На осн. чл. 11 от ЗАНН, приложение по отношение на ЕФ ще намери единствено определената в чл. 81 ал.3 от НК абсолютна давност за административно-наказателно преследване като обстоятелство, изключващо отговорността, за което липсва уредба в ЗАНН. На това основание, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ал.1 т.5 НК, относим към наказанието глоба, който е 3 години. Или абсолютната давност за погасяване на административно-наказателната отговорност при наложено наказание глоба е четири години и половина, който срок тече от датата на извършване на нарушението, посочен в ЕФ и към момента не е изтекъл и административно-наказателното преследване не се е погасило по давност.

В ЕФ е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Плевен. От съдържанието му става ясно кога и къде е извършено нарушението, с посочване на датата, точния час и мястото – на околовръстен път Плевен – Е 83 при километър 89,2, което е конкретно и напълно достатъчно и указва, че скоростта е измерена извън населено място, където ограничението е 90 км/ч по силата на закона, при липса на данни за въведено с пътен знак друго ограничение на скоростта. Посочен е автомобилът, чиято скорост е била установена и заснета в отсъствието на контролен орган с автоматизирано техническо средство – стационарно монтирана видео-радарна система Multaradar № 00209D32F66C, която е от одобрен тип със срок на валидност до 2020г. и преминала периодична метрологична проверка на мястото на монтаж за отчитане скоростта на движение на преминаващите автомобили в обхвата й и в двете посоки. Посочена е разрешената скорост, установената скорост и превишението, съвпадащи с данните от снимковия материал и разпечатката. В снимковия материал е отчетена наказуемата скорост от 112 км/ч при отчетен толеранс от -3% и ограничение от 90 км/ч, посочена е посоката на движение. Именно тази скорост – 112 км/ч е посочена в ЕФ и санкционирана за превишение от 22км/ч. Нарушението е фиксирано извън населено място – околовръстен път Плевен – Е 83 при километър 89,2, при ограничение на разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч. ЕФ е издаден на жалбоподателя като собственик на автомобила в съответствие с изискванията на чл. 188 ал.1 от ЗДвП като е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. След като не се е възползвал от възможността по чл. 189 ал.5 от ЗДвП след получаването на ЕФ да посочи с писмена декларация лицето, което е извършило нарушението, за да се издаде ЕФ на него и се анулира издадения, съдът е достигнал до обоснован извод, че правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС. Посочена е нарушената правна норма – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и съответната санкционна разпоредба – чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 90 км/ч и превишението е от 21 до 30 км/ч, какъвто е случая – превишение 22км/ч.

В този смисъл не са налице сочените от касатора процесуални нарушения относно съдържанието на ЕФ.

Видно от приложеното на л. 14 от делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” – ОПУ – Плевен, монтираната стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение е сигнализирана с пътни знаци Т 17 „RADAR” и в двете посоки на движение.

Основателен е обаче довода на касатора, че приложения Протокол от последваща проверка № 112-ФМИ от 13.03.2013г. на видеорадарната система, с която е регистрирано нарушението на скоростта, не доказва техническата годност и изправност на скоростомера към момента на регистриране на нарушението – 24.08.2014г.

Съгласно чл. 10в ал.2 т.1 и чл. 43 ал.4 от Закона за измерванията Председателят на ДАМТН определя със заповед периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, която се обнародва в „Държавен вестник” и в официалния бюлетин на ДАМТН и е публично достъпна. Със Заповед № А-441/13.10.2011г. председателят на ДАМТН е определил, че скоростомерите, каквато е процесната техническа система, подлежат на периодичен метрологичен контрол на една година. Същият срок се предвижда и в последващата Заповед № А-333/29.05.2014г. на председателя на ДАМТН. Следователно към момента на регистриране на нарушението 24.08.2014г. вече е била изтекла една година от последващата проверка на видео-радарната система, удостоверена с приложения по делото протокол от 13.03.2013г. и затова той не доказва нейната техническата годност и изправност, както неправилно е приел районният съд. По делото липсва протокол от последваща метрологична проверка, относим към датата на регистриране на нарушението, поради което при тези доказателства следва да се приеме, че отчетените показания на скоростта на движение на процесния автомобил са недостоверни и не доказват нарушението. Изводът на районния съд за безспорна доказаност на нарушението е необоснован, което налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно.

Доколкото ответникът не е представил писмени доказателства в обратния смисъл, каквито е имал възможност да представи и са допустими и в касационната инстанция, делото ще следва да се реши по същество с отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради недоказаност на нарушението в хода на съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №416 от 18.05.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 944/2015 г. по описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №0898119 на ОДМВР-Плевен, с който на М.Н.М. ***, на осн. чл. 189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.