РЕШЕНИЕ      

№ 369

град Плевен, 17 Септември 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦЕВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М.  и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 450/2015 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД, град Плевен, ул.”Георги Кочев”, №8а, ЕИК 114532352, чрез адв.Г., срещу решение № 426 от 21.05.2015 г. на Районен съд – гр. Плевен /РС/, постановено по НАХД № 697/2015 г. по описа на съда, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие на материалния закон и административно-производствените правила. Сочи, че се обжалва решението в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 45/2015 г. от 15.01.2015 г. на Директора на РЗОК – Плевен, по точки 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 2.3, 2.4 - за шест нарушения, като за всяко от тях е наложена имуществена санкция от 200 лева, или общо 1200 лева.

Сочи, че нарушенията по т.1.2 и 1.3 от НП са за неосигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, за пациенти, лекувани по КП №1. По т.1.2 от НП се касае за пациентка с лек анемичен синдром - хемоглобин 106 г/л, преценено е, че анемичния синдром е съответстващ на възрастта /88 г./, и е насочена към ОПЛ за по-нататъшно проследяване и лечение. По т. 1.3 от НП, пациентът е със злокачествено заболяване на простатата, неоперабилен, насочен към химиотерапия. Регистрираната по време на болничния престой стойност на хемоглобина е най-висока в сравнение с останалите стойности. Няма основание да се твърди, че е налице неосигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите. По отношение на нарушенията по КП №96, за които в НП е посочено, че няма основание за поставяне на диагноза Бронхиектатична болест, то същата е поставена въз основа на класическа рентгенова картина. Неправилно актосъставителят се е позовал на стари учебници, като към касационната жалба са приложени извлечения от учебник, издаден през 2012 г. Твърди, че в съдебното решение не е обсъдено възражението срещу АУАН на л.224 от делото.

Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. нарушенията са установени въз основа на писмени документи, но актът не е съставен в присъствието на нарушителя и/или негов упълномощен представител. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушител, без преди това да е отправена покана по чл.40, ал.2 ЗАНН, е съществено нарушение. Сочи, че съгласно чл.4а от ЗЗО, НРД е подзаконов нормативен акт, а според §16 от ПЗР на НРД за 2014 г. неразделна част от него са 16 броя приложения, които се подписват от страните по договора и се обнародват в Държавен вестник /ДВ/. Сочи, че приложение №16 към НРД, съдържащо клиничните пътеки /КП/, не е обнародвано, поради което не е влязло в сила и въз основа на това не може да се търси отговорност за нарушаването на изисквания по КП, които се съдържат в него. Индивидуалният договор /ИД/ на лечебното заведение със здравната каса не е закон или указ, поради което не може да се носи отговорност за нарушаване на същия по реда на ЗАНН. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  -„Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД, град Плевен, ул.”Георги Кочев”, №8а,  се представлява от адв Г., която моли решението в обжалваната част да бъде отменено по наведените в жалбата доводи. Приложеният учебник намира, че следва да бъде взет предвид като доказателство относно най новото в областта на белодробните болести и да се има предвид, че обучението се осъществява именно по този учебник.

Ответникът – РЗОК -Плевен, се представлява от юрк. Г., който намира жалбата за неоснователна и представя писмени бележки. В същите посочва, че възраженията по т.1.1 и т. 1.2. от НП на касатора не са подкрепени с доказателства, за да се установи , че медицинските дейности са извършени.  Липсват доказателства и за твърдението, че са проведени три курса на химиотерапия по т. 1.3..Излагат се доводи, че изводите на актосъставителя почиват на неговата субективна преценка като специалист по „Вътрешни болести”, каквато специалност притежава. Намира, че АУАН е връчен надлежно и касаторът има задължение с оглед индивидуалния договор от 25.02.2014 година да оказва Болнична медицинска помощ по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените”. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е частично отменено на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 45/2015 г. от 15.01.2015 г. на Директора на РЗОК-Плевен, с което на “Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Д-р Георги Странски” ЕАД-Плевен, с ЕИК 114532352, са наложени на основание чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО /Закон за здравното осигуряване/,  и  чл. 105а, ал. 3  от ЗЗО административни наказания – седем имуществени санкции – в размер на по 200,00 /двеста лева/ за извършени 7 нарушения или общо имуществена санкция в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лв. по ЗЗО и НРД. НП е потвърдено за 6 нарушения и е отменено за едно нарушение – това по т.1.1.

         Наказателното постановление е издадено, тъй като е при извършена проверка  от контролни органи на РЗОК Плевен  в периода от 25.11.2014 г. до 08.12.2014 г. в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски” ЕАД със задачи: Проверка във връзка с реализирано превишение за месец октомври 2014 г. над утвърдените стойност на разходите, за отчетени случаи по КП съгласно Приложение №2  към ИД №150504/25.02.2014 г., вложените лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, извън цената по КП  и съгласно писмо от НЗОК с изх.№20-00.119/21.11.2014 г. е установено:

По т. 2 – т. 1.2 ИЗ №36735/20.10.2014 г. – 24.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №1 – касае се за пациентка, лекувана в Клиника по неврология на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Десностранна латерална хемиплегия. Придружаващи заболявания: МСБ-последици. Ограничена атрофия на главен мозък. Емфизема пулмонум. Хроничен бронхит. Глаукома. Анемичен синдром.

По време на болничния престой при изследване на кръв е установена ниска стойност на хемоглобин – 106,0; - норма – 120-180 г/л. До края на болничния престой тази стойност не е проконтролирана и не е назначена и не е извършена консултация с хематолог.

В рамките на КП №1 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

По т.3.- 1.3. ИЗ №36747/20.10.2014 г. – 23.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №1 – касае се за пациент, лекуван в Клиника по неврология на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Левостранна латентна хемипареза. Придружаващи заболявания: МСБ-последици. Състояние след ИМИ в БЛЗМА. Корова атрофия. ХСБ-3 ст. Кор хипертоникум. Злокачествено новообразование на простатата. Емфизема пулмонум. Нарушен глюкозен толеранс. Анемичен синдром.

По време на болничния престой при изследване на кръв е установена ниска стойност на хемоглобин – 96,0; - норма – 120-180 г/л. До края на болничния престой тази стойност не е проконтролирана и не е назначена и не е извършена консултация с хематолог.

В рамките на КП №1 не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

По т. 4 - т. 2.1. ИЗ №36258/16.10.2014 – 23.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №96 с код МКБ-10- /J47/ - касае се за пациент, приет в Клиника по Пневмология и фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с диагноза: Бронхиектатична болест. Болният е изписан с диагноза: Бронхиектатична болест. ХОББ. ИБС, преживян МИ. Карцином на десния бял дроб дребноклетъчен-недиференциран. По време на болничния престой на болния са направени ренгенографии на бял дроб: на 17.10.2014 г. – десен профил. Диагноза: Обсервацио обемен процес. На 23.10.2014 г. – фас- сравнително еднородно засенчване в дясно в основата, сливащо се със сърдечната сянка, с неравни и неясни очертания. Диагноза: Карцином на десен бял дроб. Ателектаза. Бронхоскопия от 17.10.14 г.: Ларинкс и трахея – б.о. Карината е разширена в предната си част, в дясното бронхиално дърво е силно хиперемирано и с инекция на съдовете. Среднодяловия и долнодяловия бронхи са силно компресивно стенозирани. Флуресцентно слабоположителни. На десния долен дял се направи КБ, а на междинния брох-ЧБ. Резултат от цитологичното изследване – дребноклетъчен недиференциран карцином. От направените рентгенови и ендоскопско изследвания, е видно, че няма описан характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза бронхиектатична болест,  а едноскопското и цитологично изследване са характерни за белодробен карцином. Видно и съгласно гореописаното в рамките на КП №96 няма основания за поставяне на диагнозата – Бронхиектатична болест.

  В т. 5 -т. 2.2. ИЗ №36383/17.10.2014 г. – 24.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №96 с код МКБ-10- /J47/ - касае се за пациент, приет в Клиника по Пневмология и фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с диагноза: Бронхиектазна болест. Болният е изписан с диагноза: Бронхиектазна болест. ХОББ. ХДН. Захарен диабет тип – 2. ХСБ-2 ст. ХИБС. ХЗСН-2 ф.к. ХМСБ. Състояние след микроларингохирургия, поради карцином на ларинкса. По време на болничния престой на болния е направена рентгенография на бял дроб: на 17.10.2014 г. – Емфизематозно просветлен белодробен паренхим двустранно. Плътни хилуси. Плоски диафрагми. Ивицести сенки двустранно базално умерен рентгенов интензитет. Кор-на широка основа. Диагноза: Бронхиектазна болест. От направеното рентгеново изследване е видно, че няма описан характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза Бронхиектатична болест.

В т.  6 -т 2.3. ИЗ №36880/21.10.2014 г. – 28.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №96 с код МКБ-10- /J47/ - касае се за пациент, приет в Клиника по Пневмология и фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с диагноза: Бронхиектатична болест. Болният е изписан с диагноза: Бронхиектатична болест. ХОББ. Захарен диабет тип-2. ХИБС. ПМП. МСБ-състояние след ИМИ. По време на болничния престой на болния е направена рентгенография на бял дроб: на 21.10.2014 г. – Ивицести сенки двустранно базално с умерена рентгенова гъстота. Диагноза: Бронхиектазна болест. От направеното рентгеново изследване е видно, че няма описан характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза Бронхиектатична болест, съгласно Приложение №16 от НРД 2014 г. за медицинските дейности – по КП №96.

В т.7. – т.  2.4. ИЗ №36894/21.10.2014 г. – 28.10.2014 г. на пациент, отчетен по КП №96 с код МКБ-10- /J47/ - касае се за пациент, приет в Клиника по Пневмология и фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с диагноза: Брохиектазна болест. Болният е изписан с диагноза: Бронхиектазна болест. ХОББ. По време на болничния престой на болния е направена рентгенография на бял дроб: на 27.10.2014 г. – Емфизематозно просветлен белодробен паренхим. Плоски диафрагми. Ивицести сенки двустранно базално. КДС-свободни. Кор - в норма за възрастта. Диагноза: Бронхиектазна болест. От направеното рентгеново изследване е видно, че няма описан характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза Бронхиектатична болест.

Въз основа на установеното на 08.12.2014 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 758/2014 г. срещу “Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски” ЕАД с ЕИК 114532352, в който били вписани като нарушения констатациите при проверката, като същите бил квалифицирани като:

1. По т.1.1. Нарушение при документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182, вр. с чл.179, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.(не се обжалва в настоящото производство)

2. По т.1.2. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО във връзка с чл.182, във връзка с чл.179, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

3. По т.1.3. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във вр. с чл.179, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

4. По т.2.1. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във връзка с чл.188, т.7 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – поставяне на окончателна диагноза.

5. По т.2.2. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във връзка с чл.188, т.7 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – поставяне на окончателна диагноза.

6. По т.2.3. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във връзка с чл.188, т.7 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – поставяне на окончателна диагноза.

7. По т.2.4. Нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във връзка с чл.188, т.7 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – поставяне на окончателна диагноза.

С НП лечебното заведение е било наказано за горепосочените нарушения, като основание чл.105з, ал.2 и чл.105а, ал.3 от ЗЗО за всяко от седемте нарушения била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, общо 1400 лева.

В решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е приел, че  нарушенията с изключение на това, описано в т. 1.1, са извършени, и е потвърдил НП в  т.1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 2.3, 2.4. РС е приел, че са неоснователни възраженията, че АУАН  не съдържа данни за дата и мястото на извършване нарушението, пълно и ясно описание на нарушенията и че посочените като приложими законови норми не съответстват на описанието  на нарушението.  РС е намерил, че спазени императивните изисквания на нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление се съдържат законоустановените реквизити. 

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, но частично не е съобразено с материалния закон.

По твърденията в касационната жалба съдът съобразява следното:

Не са налице сочените съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърдението, че нарушенията са установени въз основа на писмени документи, но актът не е съставен в присъствието на нарушителя и/или негов упълномощен представител, и така са нарушени процесуалните правила и правото на защита, е неоснователно. Видно от съставения АУАН /л.л.215-222 от делото пред РС/, същият е съставен в присъствието на представляващия лечебното заведение, който се е запознал със съдържанието на акта, подписал го е и е получил препис от него.

Неоснователно е  възражението, че Приложение №16 към НРД не е обнародвано, съдът съобрази следното: Видно от самия НРД, обнародван в ДВ, брой 3/2014 г., приложенията към него, включително и приложение № 16 "Клинични пътеки" се обнародват. §16 от ПЗР на НРД гласи:  “Неразделна част от този договор са следните приложения, които се подписват от страните по договора, обнародват се в притурка към "Държавен вестник" и се публикуват на официалната интернет страница на НЗОК.” Обнародването в притурката към ДВ съгласно чл.6, ал.1, изр. второ от Закона за “Държавен вестник” има същото правно значение, както и обнародването в "Държавен вестник". По тази причина обнародването на Приложение №16 към НРД е надлежно извършено, макар че притурката е в по-ограничен тираж /съгласно чл.6, ал.1, изр. първо от Закона за “Държавен вестник”/, поради което процесуалният представител на привлеченото към отговорност дружество вероятно не е могъл да се снабди с нея.

Неоснователен е и доводът на касатора, че ИД не представлява закон или указ, съдът отбелязва, че лечебното заведение не е привлечено към отговорност за нарушение на ИД, а за нарушения на ЗЗО, които се извършват чрез нарушаване на конкретни норми от НРД.

По отношение на оспорването на двете групи нарушения, посочени в касационната жалба, съдът съобразява следното:

По т.1.2 и 1.3 от НП, дружеството е наказано затова, че при лечение на пациенти по КП №1, не е налице непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Сочи се, че въпреки установената стойност на хемоглобин под нормата, тази стойност не е проконтролирана, не е назначена и не е извършена консултация с хематолог. При обвинението за това нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение. Не е посочено въз основа на коя правна норма пациентът следва задължително да бъде отново изследван и насочен за консултация с хематолог. Нормата на чл.179, ал.1, т.1 от НРД, съгласно която изпълнителят на БП се задължава: 1. да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват, не е норма, която е приложима, доколкото по КП №1 не се изисква повторно изследване на хемоглобин и задължителна консултация с хематолог. По тази КП за дехоспитализация се изисква: установяване на топичната диагноза, етиологична диагноза, стабилизиране на общото състояние – стациониране на огнищната неврологична и общомозъчна симптоматика, липса на остър възпалителен процес. Болните се изписват от болницата и се насочват да продължат лечение (посочено в епикризата) и рехабилитация (двигателна и говорна) в домашни условия, балнеосанаториални заведения или хосписи под контрола на ОПЛ и специалиста невролог; Никъде в тези изисквания за изписване няма  изискване преди това да е извършен контрол на стойността на хемоглобина и консулт с хематолог. По тези причини НП следва да се отмени в тези му точки, като се отмени и потвърдителното съдебно решение в тази му част.

По отношение на нарушението по т.2.1, в НП е посочено, че липсва характерен рентгенов образ за поставяне на окончателна диагноза Бронхиектатична болест. Посочени са извършените рентгенови изследвания, като в нито едно от тях не е отразена такава диагноза - бронхиектатична болест. Същите рентгенови изследвания, като и едноскопските такива потвърждават диагнозата белодробен карцином, която е посочена на последващо място. Съгласно изискванията на КП №96 за поставяне на окончателна диагноза /които са посочени и в НП/, окончателната диагноза се основава на клиничната картина, характерен рентгенов или КТ – образ и/или ендоскопска диагноза, при изключване на други диагнози.  В случая клиничната картина и образните изследвания, изискуеми за поставяне на окончателна диагноза, са в условията на кумулативност. Диагнозата при пациента следва да се постави както с оглед на клиничната картина, така и с оглед на образните изследвания, като рутинното гръдно рентгеново изследване на гръден кош е задължително съгласно КП. Компютърната томография и ендоскопията също могат да бъдат използвани за поставяне на диагнозата /но извършването им не е задължително по КП/. В случая, както при извършените две рентгенови изследвания, така и при извършената ендоскопия /видеофибробронхоскопия/ не е поставяна диагноза бронхиектатична болест от рентгенолог или бронхолог. По тази причина възражението срещу АУАН /л.224 от делото пред РС/ в тази му част е неоснователно, доколкото се твърдят рентгенови и брохоскопски данни /без да се посочи какви/ за двустранни бронхиектазии, каквито данни не са отразени от съответните специалисти, извършили изследванията, доколкото същите специалисти не са посочили диагноза бронхиектатична болест. С оглед липсата на такава диагноза от тяхна страна поставянето на окончателна диагноза бронхиектазна болест без рентгенова диагноза, която да я потвърждава, е в разрез с изискванията на КП. По тези причини съдът счита, че НП е правилно в тази му част, както и потвърдителното съдебно решение. За пълнота съдът отбелязва, че наличието на белодробен карцином сам по себе си не изключва евентуалното наличие на бронхиектазии или друго белодробно заболяване. Изискването за “изключване на други диагнози” не означава, че при болните с брохиектатична болест следва да няма други заболявания. Напротив, в самата КП като индикация за планов прием е посочен случаят, когато са налични гнойно-възпалителни процеси на бронхо-белодробната система и съпътстващи заболявания – ХОББ, друга хронична белодробна патология, хронична застойна сърдечна недостатъчност, захарен диабет, ХБН, хронична чернодробна недостатъчност, данни за извънбелодробно ангажиране от болестта; Следователно изискването за изключване на други заболявания означава, че клиничните и рентгеновите данни потвърждават наличието на бронхиектазна болест, изключена е възможността същите данни алтернативно да показват наличието на друго заболяване, което изключва бронхиектазната болест. Няма пречка обаче клиничните и рентгеновите данни да доказват наличието на съпътстващи заболявания, различни от бронхиектазната болест.

По отношение на нарушенията по т.2.2, 2.3, 2.4 от НП, е посочено, че липсва характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза Бронхиектатична болест. Посочено е, че са извършени рентгенографии, като е поставена такава диагноза от рентгенолога, но актосъставителят и наказващият орган считат, че няма описан характерен рентгенов образ, за поставяне на окончателна диагноза бронхиектатична болест. Тези твърдения са обосновани в докладна записка на лекаря – контрольор на РЗОК, съставил УАУН, до директора на РЗОК /л.л.13-30 от делото пред РС/, в която се коментира направеното възражение срещу АУАН. В същата записка се прилагат извлечения от учебници за студенти по медицина  като следва: учебник по вътрешни болести от 1980 г. и учебник по рентгенология и радиология от 1994 г.

С касационната жалба е приложено извлечение от учебник за студенти по медицина от 2012 г., който според касатора доказва промените в медицинската наука и специално разлики в интерпретацията на рентгеновите изследвания. В тази връзка съдът отбелязва, че в медицината /както и във всяка друга наука/ схващанията се променят. Лекарят е длъжен да лекува пациентите си /включително да поставя диагноза/ въз основа на най-актуалните схващания. По тази причина съдът счита, че след като специалистът рентгенолог е поставил диагнозата бронхиектазна болест по отношение на пациентите, посочени в т.2.2, 2.3, 2.4 от НП, то  неговото заключение не може да бъде опровергано въз основа на твърдения, които не са в синхрон със актуалните схващания в медицината, като следва да бъдат ангажирани съответни доказателства. Пред РС-Плевен не са представени такива, доказващи различна от поставената от рентгенолога диагноза . Представените копия от учебник от 2012 г., от касатора са неотносими към предмета на спора, тъй като различните схващания в медицинската наука се подкрепят със съответни изследвания, снимки  и други, като съответният специалист ги интерпретира именно въз основа на придобитите знания. В случая административно-наказващия орган не е ангажирал доказателства относно обстоятелството, че поставената диагноза е неправилна. Няма основания да не се приеме заключението на рентгенолога, поради което поставената въз основа и на рентгеновото изследване диагноза бронхиектатична болест е поставена с оглед изискванията на клиничната пътека. С оглед на изложеното, НП в частта му по т.2.2, 2.3, 2.4 е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и потвърдилото го съдебно решение.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 426 от 21.05.2015 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по НАХД № 697/2015 г. по описа на съда в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление № 45/2015 г. от 15.01.2015 г. на Директора на РЗОК – Плевен по т.1.2, т.1.3, т.2.2, т.2.3, т.2.4, и вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 45/2015 г. от 15.01.2015 г. на Директора на РЗОК – Плевен по т.1.2, т.1.3, т.2.2, т.2.3, т.2.4.

Оставя в сила решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                                                                       2.