РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Плевен, 10 Август 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Д.Д. и с участието на Иван
Шарков –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 449 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД, гр. Плевен чрез адвокат Т.Г. ***, против
решение № 420/18.05.2015 г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено по
н.а.х.д № 843/2015 г., с което е потвърдено на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
наказателно постановление /НП/ № 65 от 20.02.2015 г. на Директора на РЗОК –
Плевен, с което на „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД, гр. Плевен, с ЕИК
114532352, представлявано от доц. д-р Ц. Х. Л., са наложени на основание чл. 105а,
ал. 3 от ЗЗО /Закон за здравното осигуряване/ и чл. 105в, ал. 3 от ЗЗО административни
наказания – четири имуществени санкции в размер на по 200 /двеста/ лева, за
извършени четири нарушения или общо имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/
лева по ЗЗО и Национален рамков договор за медицинските дейности 2014 г. /НРД/.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение като незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо. Касаторът посочва,
че на стр. 3 от съдебното решение, мотивите на съда са изложени досежно „МБАЛ
Свети Панталеймон”, който не е страна по делото. Счита за неправилни изводите
на съда по отношение констатацията за нарушение по КП № 1 в Клиника по
неврология, касаеща документирането в история на заболяването оценка тежестта
на състоянието на пациент по ИЗ № 40105/16.11.2014 г., като в случая се касае
за пациент хоспитализиран по спешност, при който е проведено комплексно лечение
и оценка за тежестта на състоянието при приемането му, по време на болничния
престой, при изписването му за дати 16.11.2014 г., 19.11.2014 г. и 26.11.2014
г. е отразена последователност в съответните скали, които са приложени към
„История на заболяването” /ИЗ/. Счита, че по отношение констатацията за
нарушение по КП № 96 на Клиника по пневмология и фтизиатрия, по посочените два
клинични случая и без да са необходими специални медицински знания, описаните
нарушения не са доказани. Сочи, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, които освен съществено е и неотстранимо,
като актът не е съставен в присъствието на представител на дружеството и провеждането
на административнонаказателното производство при тези условия е довело до
издаване на незаконосъобразно НП. Сочи, че АУАН и санкционираните въз основа на
него с НП административни нарушения представляват неизпълнение на нормативно
установените правила за оказване на болнична помощ, регламентирани в
съответната клинична пътека, представляваща част от Приложение № 16 „Клинични
пътеки” към НРД за медицинските дейности
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно
заседание, се представлява от адвокат Т.Г. с пълномощно на лист 13 от делото.
Счита, че при постановяване на решението си РС – Плевен е стигнал до неправилни
изводи по смисъла на Националния рамков договор и ЗЗО. Моли така подадената касационна
жалба да бъде уважена.
Ответникът – РЗОК - Плевен, редовно призован за откритото
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Д. Г. с пълномощно на л. 15 от делото. Счита,
че така подадената касационна жалба е неоснователна и недоказана и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Представя писмена защита.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото
доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва същата да се
уважи.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав,
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
РС е приел за установено следното от фактическа страна: В периода от 17.12.2014 г. до 23.01.2015 г. вкл., в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
д-р Георги Странски” ЕАД била
извършена извънпланова; пълна; първична; съвместна проверка със задачи:
1. Проверка във връзка с реализирано превишение за
м.ноември 2014 г. над утвърдената стойност на разходите, за отчетени случаи по
КП съгласно Приложение №2 към ИД №150504/25.02.2014 г., вложените лекарствени
продукти, които НЗОК заплаща извън цената по КП, вложените медицински изделия,
които НЗОК заплаща извън цената по КП и съгласно писмо от НЗОК с
изх.№20-00-119/16.12.2014 г.
2. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична
помощ в лечебното заведение „УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен в
съответствие с общите и специални условия на НРД за медицинските дейности за
2014 г.
3. Контрол на медицинската документация на пациентите по
време на хоспитализация в ЛЗБМП.
При проверката проверяващия екип
установил следните нарушения:
1.По
КП №1
ИЗ №40105/16.11.2014 г. – 26.11.2014 г. на пациент, отчетен по КП №1 –
касае се за пациент, лекуван в Клиника по неврология на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски” ЕАД с
окончателна диагноза: Исхемичен инсулт в басейна на ЛСМА. Синдром на латентна
десностранна централна хемипареза. Придружаващи заболявания: Дислипидемия.
При проверка на представената болнична документация – ИЗ
№40105/2014 г. се установи, че липсва отразена в „История на заболяването”
оценка на тежестта на състоянието при приемане на пациента, по време на
болничния престой и при изписването му.
Съгласно Приложение №16 от НРД 2014 г. за медицинските
дейности – КП №1
СТЕПЕНИ НА ТЕЖЕСТ:
Критерии за исхемичен мозъчен инсулт /ИМИ/ - лека степен:
1. Оценка по скалата на
Глазгоу – Лиеж – 20 – 17 точки;
2. Оценка по NIHSS – до 14точки;
3. Липса на тежки соматични
заболявания.
Критерии за исхемичен мозъчен инсулт ИМИ – средно тежка и
тежка степен:
1. Оценка по скалата на
Глазгоу – Лиеж ≤ 16точки;
2. Оценка по NIHSS – до 14точки;
3. Наличие на тежки
соматични заболявания.
Забележка: Оценката на тежестта на състоянието по
съответните скали задължително се отразява в „История на заболяването” на
пациента и се регистрира при приемане, по време на болничния престой и при
изписване.
Видно и съгласно гореописаното в рамките на КП №1 са
нарушени установените изисквания за документиране в хода на хоспитализацията.
2. По КП№52
В ИЗ №41325/24.11.14 г. – 27.11.14 г. на пациент по
декурзус на 26.11.14 г. е извършена консултация от д-р Д.. Същият фигурира в
Приложение №1 /Списък на специалистите, работещи по клинични пътеки/ към
индивидуален договор №150504/25.02.2014 г. като лекар без специалност, работещ
в Клиника по УНГ.
Посоченият случай представлява нарушение на условията и
реда за оказване на медицинска помощ. Нарушено е условията лекарите без
придобита специалност да извършват дейности по БП под ръководството и контрола
на лекар с придобита специалност.
3. По КП №96
3.1. ИЗ №40663/19.11.2014 г. – 26.11.2014 г. на пациент,
отчетен по КП №96 – касае се за пациент, лекуван в Клиника по пневмология и
фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р
Георги Странски” ЕАД с окончателна диагноза: Бронхиектазна болест. ХОББ. ХСБ ІІ
ст. ИБС. САП. Язва на дванадесетопръстника. Микроцитна анемия.
При проверка на представената болнична документация се
установи, че на пациента е осъществена консултация с хематолог със заключение:
Касае се за пациент с анемия по типа на микроцитната анемия. Уместно изследване
на ГИТ, както и консулт с уролог с оглед изключване на нео процес.
До края на болничния престой не е назначена и извършена
консултация със специалист гастроентеролог и уролог. Пациента е
дехоспитализиран и е насочен за консултация с горепосочените специалисти в
извънболничната помощ.
Видно и съгласно гореописаното в описания случай не е
осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация
между специалистите, които ги осъществяват.
3.2. ИЗ №40924/21.11.2014 г. – 28.11.2014 г. на пациент,
отчетен по КП №96 – касае се за пациентка, лекувана в Клиника по пневмология и
фтизиатрия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р
Георги Странски” ЕАД с окончателна диагноза: Бронхиектазна болест. ХСБ ІІ ст.
ИБС. Първична генерализирана гонартроза. Захарен диабет тип ІІ. Струма нодоза.
При проверката на представената болнична документация се
установи, че на пациентката е осъществена консултация с ревматолог със
заключение: Обс. Системен лупус еритематодес. Синдром на Рейно. Терапия след
кожна биопсия и консултация с дерматолог.
До края на болничния престой не е назначена и извършена
консултация със специалист дерматолог. Пациентката е дехоспитализирана и е
насочена за консултация с дерматолог в извънболничната помощ.
Видно и съгласно гореописаното в описания случай не е
осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация
между специалистите, които ги осъществяват.
Въз основа на установеното на 23.01.2015 г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 9/2015 г. срещу
“Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски”
ЕАД, в който нарушенията констатирани при проверката били квалифицирани като:
1. По
т. 1 Описаният случай представлява нарушение при
документацията и документооборота по чл.55, ал.2, т.5 във връзка с чл.45, ал.1,
т.3 от ЗЗО вр. с чл.190, т.5 от НРД за
медицинските дейности 2014 г. – в рамките на КП №1 е налице нарушение в
документирането в хода на хоспитализацията.
2. По т.2 Описаният случай представлява нарушение на
условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО във връзка с чл.17, ал.2 от НРД за
медицинските дейности 2014 г. – нарушено е условието и контрола на лекар с
придобита специалност.
3. По т.3.1 Описаният случай представлява нарушение на
условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във вр. с чл.179, ал.1,
т.1 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – в рамките на КП №96 не е
осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация
между специалистите, които ги осъществяват.
4. По т.3.2 Описаният случай представлява нарушение на
условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 във връзка с чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗО вр. с чл.182 във връзка с чл.179,
ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014 г. – в рамките на КП №96 не е
осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация
между специалистите, които ги осъществяват.
Изложената фактическа обстановка РС е приел за установена
въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени
материали съдържащи се в административнонаказателната преписка, тези депозирани
от ответника и приобщени в съдебно заседание по делото, а също така
и от показанията на свидетелите.
За да потвърди НП, РС е приел,
че свидетелите добросъвестно излагат фактите, които са им известни,
показанията им са обективни, логични, безпротиворечиви и
съответни на останалия доказателствен материал – приобщените писмени
доказателства.
При извършена служебна
проверка, РС не е констатирал нарушения на императивни законови разпоредби в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административно наказание с наказателното постановление. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, което е мотивирало съда да приеме, че същите
са законосъобразни от формална страна.
РС приел за неоснователни и
възраженията, че АУАН не съдържа данни за дата и мястото на
извършване нарушението, пълно и ясно описание на нарушенията и че посочените
като приложими законови норми не съответстват на описанието на
нарушението. Съдът е намерил, че спазени императивните
изисквания на нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в
съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление се съдържат
законоустановените реквизити.
Правилно е приложението на материалния закон от
страна на наказващия орган, като описаните в наказателното постановление деяния,
правилно са приети като нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 и т.5, чл. 45, ал.1, т.3 от ЗЗО, чл.17, ал.2, чл.190,
т.5 чл.182, чл. 179, ал.1, т.1 НРД за медицинските дейности за
2014 г., и правилно са санкционирани с разпоредба на чл.105в,
ал.3 от ЗЗО.
РС е приел за неоснователно и възражението,
че административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на деянията като маловажен случай.
Релевираните нарушения са формални, поради което липсата или незначителността
на вредните последици не могат да обосноват тезата за маловажност на случая.
Отсъствието на вреда, доколкото не е елемент от фактическия състав
на административните нарушения, не се отразява и върху степента на обществената
опасност на същите. Последната е отчетена от законодателя при определяне на
размера на предвидените санкции. Не са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН, предвид и наличието на множество нарушения.
Дружеството /неправилно
посочено като “МБАЛ Свети Панталеймон” ОО/, съобразно чл.58 от ЗЗО и
с оглед сключения индивидуален договор № 150504/25.02.2014 год. за
оказване на БМП по КП по вид обем и сложност,
съответстващи на договорените се явява изпълнител на медицинска помощ по
смисъла на този закон и при осъществяване на дейността си следва да спазва
установените в закона – чл.55 от ЗЗО и приетия въз основа на него
НРД изисквания за водене на изискуемата документация и документооборот.
С извършването на медицинска
дейност в ИД, в ИПБ е нарушил условията и реда за предоставяне на медицинска
помощ и правилно е била ангажирана неговата административно наказателна
отговорност по чл.55, ал.2 и т.2, т.3 и
т.5, чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗ0, във вр. с чл.17, ал.2,
чл.190, т.5, във вр. с чл. 182, във вр. с чл.179, ал.1, т.1 от НРД 2014 г.
1. Видно от
доказателствата по делото ИЗ №40105/2014 г., че липсва отразена в
„История на заболяването” оценка на тежестта на състоянието при приемане на
пациента, по време на болничния престой и при изписването му.
Извършено е нарушение
на разпоредбата на чл.190,
т.5 от НРД за медицинските дейности 2014 г., съгласно която,
резултатите от извършените изследвания и процедури, използваните
лекарствени продукти, проведените консултации и други обстоятелства се вписват
в болничната медицинска документация съгласно изискванията на министъра на
здравеопазването и утвърдените в лечебното заведение правила.
2. Видно от
доказателствата по делото ИЗ №41325/24.11.14 г. –
27.11.14 г. на пациента по декурзус на 26.11.14 г. е извършена консултация от
д-р Д., който фигурира в Приложение №1 /Списък на специалистите,
работещи по клинични пътеки/ към индивидуален договор №150504/25.02.2014 г.
като лекар без специалност, работещ в Клиника по УНГ. Извършено е нарушение
на чл.17, ал.2 от НРД за медицинските дейности 2014 г., съгласно
която, лекарите без придобита специалност могат да извършват
дейности по БП под ръководството и по разпореждане на лекар с придобита
специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно
заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
3.Видно от материалите по
делото ИЗ №40663/19.11.2014 г. – 26.11.2014 г. на пациент, отчетен по КП
№96 – лекуван в Клиника по пневмология и фтизиатрия на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски”
ЕАД с окончателна диагноза: Бронхиектазна болест. ХОББ. ХСБ ІІ ст. ИБС. САП.
Язва на дванадесетопръстника. Микроцитна анемия.
На пациента е осъществена
консултация с хематолог със заключение: Касае се за пациент с анемия по типа на
микроцитната анемия. Уместно изследване на ГИТ, както и консулт с уролог с
оглед изключване на нео процес.
До края на болничния престой не
е назначена и извършена консултация със специалист гастроентеролог и уролог.
Пациента е дехоспитализиран и е насочен за консултация с горепосочените
специалисти в извънболничната помощ. Извършено е нарушение на чл.182
във вр. с чл.179, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014г. – съгласно
която, изпълнителят на БП се задължава да осигурява на пациентите
непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между
специалистите, които ги осъществяват.
4.Видно от материалите по
делото ИЗ №40924/21.11.2014 г. – 28.11.2014 г. на пациентка, отчетен по КП
№96 – лекувана в Клиника по пневмология и фтизиатрия на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Георги Странски”
ЕАД с окончателна диагноза: Бронхиектазна болест. ХСБ ІІ ст. ИБС. Първична
генерализирана гонартроза. Захарен диабет тип ІІ. Струма нодоза.
На пациентката е осъществена
консултация с ревматолог със заключение: Обс. Системен лупус еритематодес. Синдром
на Рейно. Терапия след кожна биопсия и консултация с дерматолог.
До края на болничния престой не
е назначена и извършена консултация със специалист дерматолог. Пациентката е
дехоспитализирана и е насочена за консултация с дерматолог в извънболничната
помощ.
Нарушена е разпоредбата
на чл.182 във вр. с чл.179, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности 2014
г. – в рамките на КП №96, съгласно която, изпълнителят на БП се
задължава да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и
грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.
При налагане на
наказанията административно наказващия орган е съобразил
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил минималните предвидени в разпоредбите
на чл.105в, ал.3 от ЗЗО за съответните
нарушения-наказания-имуществена санкция в размер на 200 лв., тъй като същите са
извършени за първи път.
На тези основания РС е
потвърдил изцяло НП.
По наведените касационни
основания съдът съобразява следното:
Посочването от страна на РС в мотивите на съдебното
решение /на л.8, а не на стр. 3, както сочи касаторът/ на „МБАЛ Свети
Панталеймон” вместо на „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД представлява явна
фактическа грешка, която не се отразява на мотивите. Същите са насочени само по
отношение на „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД, който е страна по делото.
При съставяне на АУАН не е допуснато съществено и
неотстранимо нарушение на процесуалните правила, като е съставен в отсъствието
на нарушителя. Видно от приложения АУАН /л.л.76-81 от делото пред РС/,
последният е съставен в присъствието на управителя на „УМБАЛ Д-р Георги
Странски” ЕАД, който собственоръчно е написал “запознах се с констатациите” и
се е подписал. Получил е и препис от АУАН, като се е подписал, за да удостовери
това получаване. По тези причини правото на защита на дружеството не е
ограничено, като липсва каквото и да е нарушаване на процесуалните правила при
съставяне и връчване на АУАН.
По отношение на възражението, че Приложение №16 към НРД не е обнародвано, съдът съобрази следното: Видно от самия НРД, обнародван
в ДВ, брой 3/2014 г., приложенията към него, включително и приложение
№ 16 "Клинични пътеки"
се обнародват. §16 от ПЗР на НРД гласи: “Неразделна част от този
договор са следните приложения, които се подписват
от страните по договора, обнародват
се в притурка към "Държавен вестник" и се публикуват на официалната
интернет страница на НЗОК.” Обнародването в притурката към
ДВ съгласно чл.6, ал.1, изр.
второ от
Закона за “Държавен вестник” има същото правно
значение, както и обнародването в "Държавен вестник". По тази причина обнародването на Приложение №16 към НРД е надлежно извършено, макар че притурката
е в по-ограничен тираж /съгласно чл.6, ал.1, изр. първо от
Закона за “Държавен вестник”/, поради което процесуалният
представител на привлеченото към отговорност дружество вероятно не е могъл
да се снабди
с нея.
По отношение на възраженията и твърденията по всяко едно
от нарушенията, както и при извършена служебна проверка за съответствие с
материалния закон, съдът съобразява следното:
По т.1 от НП, дружеството е привлечено към отговорност
затова, че за пациента по ИЗ №40105, лекуван по КП №1, липсва отразена в ИЗ
оценка на тежестта на състоянието му - при приемане, по време на болничния
престой и при изписването. Това изискване на КП е посочено в ДЛА на КП, като са
посочени двете скали, по които се извършва изчисляването на тежестта на
състоянието на пациента, и необходимостта да се отразят в ИЗ. Следва да се
посочи, че нарушение на документацията и документооборота е налице, когато
съответната изискуема дейност е извършена, но не е отразена по изискуемия начин
– нарушено е изискването на чл.190, т.5 от НРД, съгласно който резултатите от
извършените изследвания и процедури, използваните лекарствени продукти,
проведените консултации и други обстоятелства се вписват в болничната
медицинска документация съгласно изисквания на министъра на здравеопазването и
утвърдените в лечебното заведение правила. В случая в ИЗ въобще не са налице
данни, че е извършена оценката на тежестта на състоянието по съответните скали,
както изисква КП. Налице е нарушение на ДЛА, а не на документацията и
документооброта, както се сочи в АУАН и в НП. С оглед на липсата на нарушение
на документацията и документооброта, за каквото нарушение дружеството е
привлечено към отговорност, НП следва да се отмени в тази му част.
Следва да се отбележи, че според показанията на св. Недялкова
– актосъставител /л.91 от делото пред РС/, в този случай двете скали /на
Глазгоу и Нис/ са попълнени и приложени в ИЗ, но не отразена в ИЗ тежестта на
инсулта – лека, средно тежка или тежка, и в това се изразява нарушението по
тази КП. Съдът отбелязва, че такива попълнени скали в приложеното ИЗ /л.л.58-70
от делото пред РС/ не се намират. Само в епикризата е отразена стойност на
скалата по Глазгоу при приемането - 17 т., и при изписването с подобрение – 20
т. Следва да се посочи, че съгласно КП има изискване да се направи оценка по
двете скали, но няма изискване степента на тежест на мозъчния инсулт,
определена въз основа и на скалите /заедно с други показатели/, да бъде
отразена в ИЗ, поради което подобно неотразяване не е нарушение по КП №1.
По т.2 от НП, дружеството е привлечено към отговорност
затова, че пациент с ИЗ №41325, лекуван по КП №52, е консултиран от д-р Д.,
лекар без специалност, работещ в Клиника по УНГ, като така е нарушено условието
лекарите без придобита специалност да извършват дейности от БП под
ръководството и контрола на лекар с придобита специалност. Следва да се посочи, че по делото не е приложен списък на специалистите,
изпълняващи дейност в лечебното заведение /посоченото приложение №1 към ИД/, в
който да е посочено, че д-р Д. е лекар без специалност, или каквито и да са
доказателства, че същият не притежава специалност УНГ. Поради това не може да
се счита за доказано, че същият няма специалност УНГ. Посочената като нарушена
норма на чл.17, ал.2 от НРД има съдържание “Лекари без придобита специалност
могат да извършват дейности от БП под ръководство и по разпореждане на лекар с
придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно
заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.” Не е ясно защо
наказващият орган счита, че е нарушена тази разпоредба, доколкото лекари без
придобита специалност могат да извършват дейности от БП, при условие че това
става под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който
извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи
отговорност за това. Няма дори твърдения, че извършената от д-р Д. дейност
/консултация/ не е извършена под ръководството и по разпореждане на лекар с
придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно
заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Следва да се посочи, че
на съда е служебно известно, че в приложение №1 към ИД на лечебното заведение
името на д–р Д. липсва, но затова пък е посочено за всеки от лекарите без
специалност, че всеки от тях е “консултант
по всички изпълнявани КП”. С оглед на изложеното липсва нарушението, посочено в
т.2 от НП.
По т.3.1 от НП,
дружеството е привлечено към отговорност затова, че за пациент по ИЗ №40663,
лекуван по КП №96, не е назначена и извършена консултация със специалист
гастроентеролог и уролог. Сочи се, че консултациите са назначени от хематолог.
Пациента е дехоспитализиран и насочен за консултация с тези специалисти в
извънболничната помощ. В случая е допуснато съществено процесуално нарушение.
Не е посочена правната норма, съгласно която изразената в консултацията на
хематолога препоръка да се извърши изследване и консултация с друг специалист е
задължителна за дружеството, доколкото в КП такова изискване няма. Следвало е
да се посочи правна норма /от законов или подзаконов нормативен акт/, въз
основа на която тази консултация е задължителна. Следва да се посочи още, че в
самата консултация на хематолога /л.48 от делото пред РС/ изрично е посочено,
че изследването на ГИТ следва да се извърши в амбулаторен порядък, поради което
отразеното в АУАН и НП не отговаря на действителното фактическо положение – не
е назначавана консултация с гастроентеролог, а изследване на ГИТ в амбулаторни
условия. За консултацията с уролог не е посочено, че следва да бъде извършена в
рамките на КП, поради което насочването за извършване в амбулаторни условия не
е нарушение на НРД.
По т.3.2 от НП, дружеството е привлечено към отговорност
затова, че за пациент по ИЗ №40924, лекуван по КП №96, не е осъществена
назначена от ревматолог консултация с дерматолог. И тук е допуснато
същественото процесуално нарушение, посочено в предходната точка. Освен това,
видно от втората консултация на ревматолога, когато е назначена консултация с
дерматолог /пациентът е консултиран от ревматолог два пъти/, е посочено, че
терапия за ревматологичното заболяване следва да се назначи след кожна биопсия
и консултация с дерматолог. Следователно консултацията с дерматолог следва да
се извърши след кожна биопсия. Не е посочено, че кожната биопсия и
консултацията с дерматолог следва да се извършат по време на лечението по КП,
нито че са част от нея. С оглед на което насочването им за извършване в амбулаторни
условия не е нарушение на НРД.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд –
Плевен, е валидно, допустимо, но не е съобразено с изискванията на материалния
закон на посочените по-горе основания, поради което следва да бъде отменено.
За пълнота съдът отбелязва, че със Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравното осигуряване (ДВ, бр. 48 от 2015 г.), разпоредбите на чл.105в и чл.105а /посочени в НП/,
както и други разпоредби, са отменени. Но съгласно §45, ал.2 от ПЗР на същия
закон, “…налагането на
санкции и тяхното обжалване, които са започнали до
приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал.
1, се
приключват по досегашния ред.” Следователно до приемането на нови НРД същите санкционни разпоредби
продължават да действат и въз основа на същите могат да се налагат наказания,
които да бъдат потвърждавани, ако не са допуснати нарушения на закона /както в
случая/.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 420/18.05.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 843 по описа на Районен
съд на гр. Плевен за 2015 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 65 от 20.02.2015 г. на Директора на РЗОК –
Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.