Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр.Плевен, 12 Октомври
2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
ри секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №448 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Образувано е по
жалба от Х.Ж.П. ***, против Решение
№14/21.05.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена
жалба вх.№94Х-250-1/08.05.2015 год. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-986-1/29.04.2015 год. на ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се прави
искане за отмяна на оспореното решение, тъй като същото противоречи на чл.68,
ал.1-2 от КСО. Твърди, че съгласно
решение на НС, публикувано в ДВ №100/20.12.2011 год. условията за
придобиване на право на пенсия за 2015 год. са възраст 64 год. 4 мес. и
осигурителен стаж 38 год.4 мес. С Решение на НС от 24.12.2014 год., публикувано
в ДВ бр.107/24.12.2014 год. възрастта за
2015 год. става 63год.8 мес. и осигурителен стаж 38год. Твърди, че той няма
такъв размер осигурителен стаж, дори в самото решение на Директора на ТП на НОИ
Плвен се твърди, че има стаж от
28год.2мес.7дни, което е с близо 10 год.по-малко от изискваното от чл.68,
ал.1-2 от КСО. Позовава се на извлечение от трудова книжка, според която към
20.02.2015 год. общият му трудов стаж е 36 год.09мес.24дни. В заключение моли
съда да отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата си на заявените в нея основания, по същество
моли да бъде уважена.
Ответникът в
настоящото производство-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно на л.94 от делото, която
моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди оспорените решение и разпореждане като законосъобразни.
Административен съд-Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление вх. № 141-00-986/15.04.2015
год на л.8-9 от делото жалбоподателят е поискал да му се отпусне
парично обезщетение за безработица, към което е приложил необходимите документи.
Във връзка с подаденото заявление , Началник сектор „ПОБГВ” в ТП на НОИ Плевен
е изискал от Началник отдел „Пенсии” да извърши преценка на правото на
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно
пенсиониране. Началник отдел „Пенсии” е изготвил служебна бележка рег.№МП-2324#1/29.04.2015 год. на л.39 от делото, в която е удостоверено,
че П. има придобит осигурителен стаж от
трета категория в размер на 38год.02мес.07дни, като лицето е придобило право на
пенсия за ОСВ на 07.02.2015 год.,
осигурителният стаж е зачетен до 19.02.2015 год. включително. С Разпореждане
№141-00-986-1/29.04.2015 год. на р-л на осигуряването за безработица, на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, т.2 от КСО е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като мотивите
затова са, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
или ранно пенсиониране. Против цитираното разпореждане е подадено възражение
вх.№94Х-250-1/08.05.2015 год. от П. (л.41), по повод на което е постановено
оспореното в настоящото производство решение №14/21.05.2015 год. на Директора
на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба
вх.№94Х-250-1/08.05.2015 год. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-986-1/29.04.2015 год. на ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Плевен. За да постанови този резултат, решаващият орган е изложил
мотиви, че съгласно чл.54а, ал.1, т.2 от КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, или пенсия за ранно пенсиониране в РБ или пенсия за старост в друга
държава; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. Посочено е в
оспореното решение, че към датата на подаване на заявление вх. № 141-00-986/15.04.2015
год , П. е имал навършена възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за придобиване
право на пенсия за ОСВ-63год.08мес, а от служебна бележка рег.№МП-2324#1/29.04.2015 год. е установено, че П. е придобил право на
пенсия за ОСВ към 19.02.2015 год.,
осигурителният стаж е зачетен до 19.02.2015 год. включително. Директорът на ТП
на НОИ Плевен се е позовал на разпоредбата на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, според
който липсата на придобито право на
лична пенсия за ОСВ е предпоставка за придобиване на парично обезщетение
за безработица. Съответно придобиване правото на лична пенсия за ОСВ, а не
отпускането на такава пенсия, е пречка за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
Това решение е предмет на оспорване в настоящото
производство. Последното е връчено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка
на 26.05.2015 год., видно от отбелязването върху обратна разписка на л.45 от делото, а жалбата
е подадена на 05.06.2015 год. в указания
в чл.118 от КСО 14 дневен срок от
връчване на решението и е заведена с вх.№94Х-250-1, от активно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт ,
пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Потвърденият с процесното решение отказ
за отпускане на парично обезщетение за безработица е обективиран в разпореждане
на компетентно длъжностно лице, на което със Заповед № РД-11-23/23.01.2013 год.
на Директора на ТП на НОИ Плевен (на л.84-85 от делото) е възложено
ръководството на осигуряването за безработица, съобразно изискването на чл. 54ж, ал.1 от КСО. Решението е
постановено от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Плевен в качеството
му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО, който
се е произнесъл по жалба срещу разпореждане, с което е отказано отпускане на
обезщетение за безработица, при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени
са административно-производствените правила при постановяване на решението. Същото
е постановено в съответствие с приложимите материални норми.
Като правно
основание за постановяване на отказа е посочена нормата на чл. 54а, ал.1, т.2 от КСО. Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т.1 - имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т.2 - не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране
в Република България, или пенсия за старост в друга държава; т.3 - не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или
законодателството на друга държава. Посочените изисквания съставляват
материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ
фактически състав по чл. 54а, ал.1 от КСО, при кумулативното
наличие на които възниква правото на парично обезщетение за безработица за
осигуреното лице. Между страните по делото не е спорно, че към момента на
подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, П. има
внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца
през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, тъй като видно
от ТК №44/02.10.2001 год. е отразен трудов стаж на жалбоподателя за периода
02.10.2001-20.02.2015 год. като учител, като на основание чл.4, ал.1, т.1 от
КСО като такъв е бил осигурен, в т.ч. за
риска „безработица”. Същият не упражнява трудова дейност. Обстоятелството, че жалбоподателят има регистрация като безработен в Агенцията по
заетостта и тази регистрация е в срока по чл. 54а, ал.4, т.2 от КСО се установява и с
писмени доказателства – писмо с вх.№2657/12.08.2015 год. на Агенцията по
заетостта на л.95.
Спорен по делото
е въпросът придобил ли е жалбоподателят право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за
старост в друга държава, на което основание му е отказано отпускането на
парично обезщетение за безработица. Съгласно
§1, ал.1, т.11 от ДР на КСО (нова - ДВ, бр.
100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.) "пенсия за осигурителен стаж и възраст" по раздел ІІІ
от глава четвърта е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а и § 4 и 5 от преходните и заключителните
разпоредби. Административният орган е аргументирал извода си за липса на такова
придобито право въз основа на издадена служебна бележка рег.№МП-2324#1/29.04.2015 год. на л.39 от делото,
в която е удостоверено, че П. има придобит осигурителен стаж от трета категория в размер на
38год.02мес.07дни, като лицето е придобило право на пенсия за ОСВ на 07.02.2015 год., осигурителният
стаж е зачетен до 19.02.2015 год. включително. С оглед проверка на тези
констатации, по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно,
безпристрастно и съответно относно решаващите изводи на събраните по делото
писмени доказателства. Същото потвърждава констатацията на пенсионния орган в издадената служебна бележка, че П. е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68 от КСО, което основание е едно измежду
посочените в §1, ал.1, т.11 от ДР на КСО във връзка с
чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, на 07.02.2015 год. и към датата на подаване на
заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица-15.04.2015 год.
отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разминаване е установено единствено по
отношение размера на осигурителния стаж,
който според административния орган е 38год.02мес.07дни, отразен в служебната
бележка, а според заключението на вещото лице е 38год.03мес.08дни (като съдът
прима, че отразеният в оспореното
решение осигурителен стаж от 28год.02мес.07дни е техническа грешка). При
разпита си в съдебното заседание вещото лице съобщава, че след изготвяне на
заключението е било съобразено и представеното от работодател УП-2, в което са
отразени 17 дни неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж, но дори
след изваждане на тези 17 дни от общия трудов стаж , жалбоподателят към
15.04.2015 год. е отговарял на изискването за отпускане на пенсия и е имал
права за пенсиониране по чл.68 от КСО. Последното обстоятелство обаче, не се отразява
на изводите на органа за началната дата, на която лицето е придобило права за
пенсиониране, поради което и не се променят изводите за липсата на право за
получаване на обезщетение за безработица към датата на подаване на заявлението за това. Нещо повече- в
съдебно заседание пълномощникът на ответника е представил постановено по
заявление на жалбоподателя Разпореждане №27/07.08.2015 год. на л.132-133, с
което му е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 07.02.2015 год. пожизнено.
Несъмнено с изменението на закона в ДВ,
бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., придобиването на правото на пенсия
е изрично формулирано в нормата на чл. 54а, ал.1, т.2 от КСО като отрицателна
предпоставка за възникване на право на парично обезщетение за безработица за
придобилото го лице. Липсата на тази отрицателна предпоставка прави съобразен с
материалния закон извода на административния орган, че жалбоподателят няма
право на парично обезщетение. Процесното решение не е издадено в противоречие с
целта на закона, която, според разбиранията на настоящия състав, не е да бъдат
принудени лицата да се пенсионират против волята си, а да се предотврати
изплащането на пенсия и обезщетение за безработица за един и същи период в
случаите, когато лицето упражни придобитото си право на пенсия, доколкото
съгласно първото предложение на чл. 94, ал.1 от КСО пенсиите се отпускат от
датата на придобиване на правото. Паричното обезщетение за безработица цели да
замести, макар и частично, липсващото трудово възнаграждение на лицето, за
което е настъпил рискът "безработица", обаче, когато лицето е
придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за него съществува
правната възможност да получи друго осигурително плащане, а именно пенсия, и е
неоправдано да получава обезщетение за безработица, тъй като последното е
строго целево. Тоест, при тази законодателна регламентация, на лицата не е
предоставена възможност да избират дали да получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст, или обезщетение за безработица. Защото законодателното решение
е обосновано от правната недопустимост да бъдат съвместявани плащания,
покриващи риска от безработица за лица в трудоспособна възраст и плащания,
осигуряващи доходи на лица, които не са изложени на риск от безработица, поради
наличието на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране.
Ето защо, като е
отказало да отпусне на жалбоподателя поисканото парично обезщетение за
безработица, длъжностното лице е постановило законосъобразно разпореждане,
което правилно е потвърдено от Директора на ТП на НОИ гр.Плевен.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ж.П. ***,
против Решение №14/21.05.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е
отхвърлена жалба вх.№94Х-250-1/08.05.2015 год. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-986-1/29.04.2015 год. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Плевен.
РЕШЕНИЕТО може
да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: